Тази нощ сънувах. Не знам дали бяха еднорози, или как скачам на въже с най-добрите ми приятели, изобщо всякакви подобни неща, които биха направили средностатистическия човек щастлив. Въпросът е, че подсъзнанието ми се улови на въдицата. Още преди да отворя очи усещах онази невидима нишка радост около себе си и приятното чувство, че днес ще е страхотен ден разплиска задоволство в полу-заспалото ми съзнание. Усмихнах се и после: БАМ! През прозореца срещу леглото ми видях падащия сняг.
И да, прави сте, това не ми хареса.
Студ, сипещ се от небето и покриваш улиците (вероятно за да усложни придвижването ми, имам ужасна мускулна треска), бяло и мрачно. Запитах се: "Защо?", та нали само преди ден времето беше като през Май.
Ето така времето прецака всичките ми планове за "приятния" последен съботен ден, преди да започна да се прибирам в осем от училище. Исках да изляза на разходка, да тичам, да се видя с приятели и да... върша нещо полезно. Вместо това бях принудена да гледам филм и да ям пуканки, докато поправя настроението си поне на половина. Но после се почувствах виновно заради всички тези калории на мъка, които бях поела. И отидох на фитнес. Час и половина мъчителни упражнения и симулиране на бягане върху пътеката, докато пренебрегвах червените удивителни, препратени ми от мускулите на краката. Нищо полезно не излезе от това, казвам ви. Умрях от скука, докато пълният чичко на съседния уред усилено тропаше по земята, все едно някой го е ритал до залата и сега чака съчувствие.
Единственото нещо, което ми донесе удоволствие през днешния ден, беше The epilogue на Crosses, с която ви поздравявам сега.
И тъй като все още е само пет - пожелайте ми късмет поне през следващите няколко часа да успея да свърша нещо значително. Като шопинг, например. Наистина, Януари е истински Рай на сезонните намаления, и смятам наистина да се възползвам от разпродажбите в New yorker, H&M и Tally Weijl. Освен това бележниците на съучениците ми кротко седят на бюрото до мен в очакване да нанеса текущи и срочни оценки. А "Копнеж" на Маги Стийвотър, вече преполовена, очаква само и единствено мен. Мисля, че наистина се нуждая от късмет.
