Часът е един, аз съм гладна, но не мога да обядвам, защото трябва да изчакам сестра ми, а вън вали сняг, все едно сме в Аляска. Постът ми е вдъхновен от вкусната пица, която си представям, че ще си купя до час.
Като за начало ще ви предупредя: никога, никога не се доверявайте на хора, носещи името Бела или Мария. Те ще ви вкарат в кафене на педофил и ще ви накарат да изпиете три шота за 2 минути, в междучасието между втори и трети час.
(Надявам се вече да сте разбрали, че аз съм луда. С какъвто се събереш, такъв ставаш.)
Вчера сутринта влязох в училище в обичайното заспало състояние, готова да легна на два стола на последния чин и да прекарам първите два часа в пълно неведение за случващото се около мен. Противно на намеренията ми ме посрещнаха с един вид интересна новина. Целия клас викаше срещу мен, че учителят ни по български е напуснал.
Не бях шокирана, разбира се. Като се има в предвид, че класа ми е 60% пушачи, 3% дилъри, 17% пияници и остатъка - що годе нормални човекоподобни, надали някой нормален би желал да прекарва по половин ден с нас. Дори класния иска да ни остави.
Тази сутрин, разбира се, това се оказа вярно (ще имаме нов преподавател по средата на следващия месец. До тогава ще ни преподава журналистка с остър език, непоносимост към Христо и симпатии към момиче, на име Мария. Помнете какво ви предупредих.) Въпросната жена два часа говори за Ислям, евреите и бедните русначета, които са били обезглавявани по онези земи преди почти век. Господи. След това ясно изрази мнението си за еднополовите връзки и много деликатно "нахрани" моя "гей-приятел" (той не е гей).
Ироничното в тази история е, че прекарах предишната вечер в компанията на баща ми, спорейки на същите теми. Е, тази за гейовете я водих с приятелка по повод дали брат ѝ си харесва някакъв или такива глупости.
Та, след двата мъчителни часа се оказа, че целият ден сме с намалени часове, и въпросната жена бе отнела целия урок на сеньор Исмаел Перез, преподавателят ми по испански. Успях да разменя няколко реплики с него за двете ни останали минути, и бях повлечена към учителската стая, заедно с най-добрата ми приятелка, за да попълвам бележниците на малоумния си клас.
Агония.
Никога, ама никога не се съгласявайте да правите нещо подобно. Това е второ предупреждение.
Двадесет и пет бележника, петнадесет предмета и около един милиард ненанесени оценки изядоха два часа от нормалното стечение на обстоятелствата. Плюс това утре сутрин ще трябва да отида по-рано, за да довърша мръсната работа.
(Всъщност няма да се оплаквам, за да си излея яда написах 3-4 допълнителни двойки на Мария и Бела, защото знаете какво.)
Иии така, ето ме тук, все още умираща от глад и точеща лиги по прекрасната въображаема пица, настанена на бюрото ми. Обмислям идеята да тръгна сама през преспите, ако сестра ми не се прибере до десет минути. До тогава ще продължавам да гледам рецепти за Макаронс, но това е друга тема, нямам намерение да ви разказвам подробно. Сърбят ме ръцете да се омажа с брашно и яйца, да си боядисам ръцете със сладкарска боя и да изям провала в кухнята, колкото и зле да е той.
+ Допълнителен час във фитнеса. Жертви...
