Краят на ранното ставане за училище и студените сутрини в класната стая официално настъпи, слава на Бога. Сега ми остава само да се справя с будуването през нощта, за да смогвам с уроците, и животът ми ще бъде прекрасен.
Чудя се от къде да започна днес. Само ще ви кажа, че се сгодих. Нннда. Знаете... Аз... Да, с Хари Стайлс официално се сгодихме, сватбата ни е през лятото.
Нямам представа дали 31 януари е официално обявен за неучебен или нещо такова, но въпреки всичко аз, като "примерна ученичка", се явих за първи час. И сеньор Исмаел Перез закъсня. Черна точка, profesor, un punto negro. Segundo - un dos y en pasillo, ¿vale? Bien.
След като се появи, с 8 човека от 25 в клас, играхме на някаква достатъчно интелигентна игра, в която моя отбор (Мария, знам, че четеш това) победи. В интервала между осем и половина и дванадесет часа нито един учител не благоволи да се появи за час.
Разбира се, шестимата, които в крайна сметка останахме (Мария отиде при педофила и изпи (колко?) шотове), загубихме час, час и малко, слушайки много силна музика, скачайки по чиновете, защото, кхъ-кхъм, по пода "има лава", и драскайки безсмислици по бялата дъска с откраднати от учителите маркери. Бележка: Ние сме потенциални престъпници.
Към девет дойде дон Алехандро (Казва се Алексаднър, да не вземете нещо...) с предложение да скокнем за час и половина до сладкарница Неделя, да бием път до мол Сердика или да изиграем игра на боулинг в Скай Сити. Но ние, нерешителната челяд, не отговорихме, за това дон Алехандро отиде да пие кафе с колеги, а ние - кафе в кафенето до това с педофила. (Чувството си беше все едно дразня животното с пръчка по главата. Педофилите са много по-агресивни, за това си беше истински риск. Хапят и пренасят зарази. Има ли болест педофилизъм? )
Грешката ни не беше това обаче. Когато влязохме в кафенето се оказа, че Мария и Бела седят на съседната маса (плюс още 7-8 също такива, секси-опасни-животни). От тук започва историята на годежа ми. С няколко думи - щом седнеш до някой от противоположния пол, поръчаш си кафе и си говорите (и евентуално той те гушка), значи сте двойка.
Цялата история свърши със снимка във Фейсбук, застрашаваща живота опасност от това кръша му да я види (а то ще стане), и всичките приятели на Ева, които ѝ пишат "Честито, изглеждате страхотно заедно". Ние. Не. Сме. Заедно. Келеши. Такива.
Благодаря за вниманието.
След като се разбрахме за това трябва да отбележа колко великолепно капучино ми направиха в кафене "Del mar". Ъм, и не, не говоря за вкусовата есенция, тя си беше като нормално капучино. За бога, те нарисуваха меченца! Петнадесет минути дърпах и подавах ръка към чашката, колебаейки се дали да сипя захарта, защото картинката щеше да се развали. Сега всичко е някъде в стомаха ми. Почивай в мир, кафено животно.
В единадесет бяхме отново в класната стая. Възможността ни да подлудим всички обаче бе нулева, тъй като класния дойде с бележници и дневник за попълване. И докато свършим вече госпожа Илиева, която вече вероятно знаете, дойде и ни тупна лист със задачи за часа и домашно.
Невероятната част от разказа с Илиева е, че стоях цял час без униформа, а тя не забеляза. Йесс.
Освен това, още една добра новина (за мен, разбира се) е, че средният ми успех стигна до 5,60. Ако задържа на този фронт и другия срок съвсем спокойно другата година в сметката ми ще се вливат още едни 50 лева от стипендия. Ура, госпожо Дичева.
За сметка на това книгите, които поръчах преди два дни, ще пристигнат чак другата седмица и с това плановете ми да преподреждам библиотеките се стопиха. Вместо това ще прекарам днешния следобед в леглото, с последния епизод на American horror story и новите на "Дневниците на вампира" и "Малки сладки лъжкини". (Смятайте колко отегчена се чувствам, щом ще гледам тези две. Отговорът: Мно-го).
(Ще се възползвам от и аз не знам какво, за да направя рекламка на блога на Мария, вие знаете коя, защото, нда, ще вземе да ми купи шот. Между другото, казва се "Блоуджоб".)
Травеститите са доста по-плашещи на живо, трябва да ви кажа. Ей сега, докато се прибирах, срещнах един и щях да получа инфаркт. Ще премисля дали да изляза отново с червено червило.
Бих искала да споделя с вас скръбта си. Днес по случайност на съдбата писателките на най-любимата ми история "The die" я спряха. Само предполагам, че е защото английският им е твърде добър, че да публикуват в интернет. Поне така бяха казали в страницата "To us". За Бога, и са прави! Как може история, която разказва за срещата на две съвсем обикновени момичета със световно известната бой банда "One Direction", убийствата и саможертвите като последствие, и целият апокалипсис, настъпил от това.
Предупреждение: Никога, ама никога не се запознавайте с момчешка банда, защото не бихте искали да поставите началото на Армагедон, сигурна съм. Освен това те убийствата са много сериозно нещо. Пък и си мерете езика в такъв случай, че ще вземат да сложат цензура.
(Изключително силно се моля да сте разбрали силния ми сарказъм. НЕ ирония, САРКАЗЪМ.)
За тези, които не намират разликата - ако обичате, върнете се в училище и помолете милата учителка по български да ви обясни. Аз изядох една лекция на семеен празник у баба. Не се бъзикам.
Ще претупам края казвайки само още две думи - обещаното ревю на "Игрите на глада" вече е качено в блога ми за книги, и можете да го прочетете тук. Станаха малко повече от две, ама айде, кой ти ги брои.
