Тук трябва да вметна, че цялата тази история с Дивергентите започва да загрубява наистина сериозно. За пети път повтарям малкия "4-6" надпис на ръката си, за да не се изтрие, "Не дай си Боже". Дори отборът ни по разговор вчера се казваше "Divergentes nenene YES". "Nenene" идва от Мелиса, която беше абсолютно против наименованието, докато аз и Мария (Може би и Аглика) го викахме. А "YES" е реакцията на Мария, когато Исмаел написа "Дивергенти". Последна истеричен смях при добавянето на другото.
Но се опасявам, че с това се изчерпват интересните събития в живота ми. (И изключвам всичко, което има общо с думичката, започваща с Д, защото мога да напиша нова книга, кълна се.) С майка ми най-накрая стигнахме до съгласие относно книгите - месечен бюджет за пет, ала като се има в предвид малкото време, с което разполагам (понякога чета по 4-5 часа нощем, но само когато става въпрос за много, много добра книга), ще се запася за няколко месеца напред и, както казват хипсътр-индивидите в тъмблър - никога няма да се чувствам самотна. И съм сигурна, че до 14 февруари другата година ще си намеря поне още 15 кавалера.
Обичам да правя разни проекти за училище, и като цяло да се занимавам с това. В момента работя по куп флайери и листовки по Информатика, относно Португалия. Освен това имам да правя проект по География за Литва, 8-15 страници, което, кълна се, е Мисията-невъзможна. Докато за Испания, например, някой може да напише роман, за Литва има точно един лист в енциклопедията ми за света, а в интернет - думи, които не разбирам. Силно се чудя дали да не се обърна за помощ към Евелина (литовка, най-добра приятелка, котенце), полезна информация и така нататък, освен снимките, които вече ми прати.
И сега е момента, в който се сещам, че днес имам тест по география.
Въпреки това няма да уча. Просто "Hips Don't Lie" още няколко часа и готово. Докато си губя времето в тъмблър. Или с моята си "книга". Уу, знаете ли колко си обичам героите?! Just please, аз съм гениална. Никой не може да измисли герой, който чрез ирония казва истината и всяко негово изречение е противоположно на предишното, но въпреки това има толкова много смисъл. Оу-оу, или такъв като Джейс (един от второстепенните герои) - той си мени характера според ситуацията, в която попадне, и не е възможно да му докопаш акъла. Пет точки за мен? И между другото, ако евентуално има някой, който си мисли "и тази се взела за писателка" - хъхъм, пиша това от година и половина. А иначе се занимавам с писане от пет. Не е като да пиша репликите на героите след собственото им име, за да се знае кой говори. (Това го правех, когато бях на десет, и историята ми все още е в интернет. И е като "Дързост и красота". Но пък имаше наистина много хора, които я харесваха. Някой ден трябва да я изтрия... )
Реакцията ми одеве, когато минах покрай огледалото, беше все едно съм видяла кошер върху главата си. Близо е до истината.
