неделя, 23 март 2014 г.

Моментът, в който да си фенгърл е по-опасно от Джанийн Матюс

Отлагам този пост от петък вечерта, само защото тогава до по сред нощите не можах да си затворя устата затворена и за да приключи всичко, към три се тръшнах на леглото, станах и виках през прозореца, че повече няма да чета книги, за да не ме боли.
Но да, петък. 21 март, който ще запиша в историята като "Денят, в който "Дивергенти" излезе, а преводачите сбъркаха и двете имена на Фор". Да... Може би си спомняте онзи пост, в който писах за "Неустрашими - Безстрашни" и "Фракция - Каста". Ами... определен не бях помислила за това, че някоя умна глава (с ударение на първото а) може да преведе псевдонима на Фор като Четири (което фактически значи това, но, как, за Бога, ви звучи това? Ако обичате), а също и името му, което на български е Тобиас - Тобайъс. В името на всичко добро, пролетните цветенца, Юрая (който наистина не бяха включили) и дори Ерик - НЕ.
Както може би вече сте разбрали, преживях деня без да се ударя в някой ръб на маса, за това с Мария (аха) тръгнахме към киното. Трябва да отбележа и да подчертая колко приятно беше да си говоря с нея, докато пътуваме. Сериозно трябва да излизаме по-често (Намеквам ти нещо, Мария!!!!). Първо минахме през Карфур и на касите се заливахме от смях на жената, която, 99% съм убедена, че е озвучавала онази охлювка от Таласъми ООД, която преследваше Майк Вазовски за документацията. Сетете се!
Фактът, че не бяхме единствените, чели книгата в залата, беше учудващо приятен, дори и само ние да подскачахме на седалките си и да давахме спойлери през цялото време. Бяхме като "Знам какво ще стане сега", "Те са тооолкова красиви", "Омг превели са го правилно!", "КОЙ МАЛОУМНИК СБЪРКА ИМЕТО МУ?", "Не, не плачи, не плачи", докато Мария се разплака няколко пъти, а аз си изядох пръста от нерви.
Нямам думи по какъв невероятен начин бяха предали съдържанието на книгата! Убийте ме, не бях виждала и такава игра като тази на Тео и Шайлийн. Особено от нейната. Сцената, в която майка ѝ умря, Господи. А музиката? Може ли да се омъжа за този, който е писал песните или ги е избирал, или каквото там се прави? Също и за отговорника за кастингите за актьори. И за актьорите. Аз все още чакам някой да ми докара мистър Джеймс. Впрочем щях да умра на всяка една от неговите сцени. (Сега идва момента, в който аз се питам къде, по дяволите, са прекрасните мъже тук, и защо аз никога няма да се приближа до такъв прекрасен като Тео.)
С две думи, денят, и по-точно вечерта, беше невероятна, за което благодаря на Мария, предимно. Пропускаме дългите речи за филма и така нататък.
След прожекцията имахме малко премеждие с излизането от мола, което пък беше възможност за нас двете да се вживеем във филма и да препускаме по ескалаторите надолу с бясна скорост. На два пъти за малко да се забия в автоматичните врати, докато тя ми викаше "Леко, леко, внимавай".
And so, все още продължавам да сънувам сцени и собствени интерпретации на филма, вече втора нощ. Но нямам против докато аз съм в ролята на Трис, а Тобиас ме държи да не падна от Виенското колело, дори и той да умира от страх.
П.с.: Мразя Маркъс.
П.с. 2: Мразя Ерик.
П.с. 3: Мразя Питър.
П.с. 4: Остават ми стотина страници от книгата и знам, че всеки момент Трис ще умре (Damn, спойлер), но оставям това за утре сутрин, за да се появя с подути очи и червен нос на училище. Сигурна съм, че всички ще са впечатлени.
П.с. 5: Ако този, който чете това все още няма идея за какво говоря на драго сърце ще му подаря трилогията и ще го закарам с шутове до някоя кино зала, за да го накарам да се разреве само защото Тео Джейм сгледа право във камерата. Приемете го като заплаха.
"Вие избрахте нас, сега е наш ред да изберем вас".