За днес планирах пост със снимки от вчерашния петъчен ден, прекаран с приятелки, но тъй като моята Беър очевидно няма намерение да се включи във фейсбук и да ми ги прехвърли (снимахме с нейния фотоапарат), ще пиша за абсолютно несвързани неща, както всеки път, разбира се.
Първо ще честитя осми март на тези, които смятат, че имат причини да празнуват, и най-вече
на прекрасната ми майка. Без публични излияния на чувства, защото тя знае какво бих казала, сигурна съм. О, също така благодаря на баща ми, който беше така добър вместо цветя да ми вземе сладки, торта и цяла кутия с трюфели. Сега идва момента в който казвам, че ще ритам по задника всяко момче, което ми подари цвете, вместо храна. Сериозно, бъдете оригинални, учете се от баща ми.
Преди да забравя - честит имен ден на всички именници, моите Теди-приятели и всички, които евентуално четат това и днес искаха да се видим, но аз отказах. Тържествено ви обещавам, че ще се реванширам.
И тъй като е събота, времето е мрачно и влажно, по подразбиране аз си стоя в леглото със зверско главоболие, ям желирани мечета и гледам епизодите на сериали, които съм пропуснала, докато си мисля за изпитването то физика в понеделник, за което трябва да уча. Желирани мечета. Още веднъж се убеждаваме що за човек без никакъв социален живот съм аз.
Но вижте, петък беше дооста ползотворен ден. Бях права за работата със сеньор Перез, остави мен и само още едно момиче за изпитване в сряда, вместо да ми зададе два въпроса, да отговоря за части от секундата, и цялата тази идилия да се свърши. Планирам как предстоящата сряда ще му обясня колко мразя да ме изпитват последна и ще го принудя да ме гушне слаш даде цаките си, слаш напише домашното по испански. Така всички ще сме доволни.
Обичам дон Алехандро, защото е дон Алехандро. И защото постоянно публикува котенца и кученца на стената си във фейсбук, глупави шеги и вероятно той е един от трима-четиримата, които безрезервно вярват, че аз всъщност мога да направя нещо. Та този петък, нека се върнем там, от където започнах, го помолихме да слеем двата ни последователни часа и да ни пусне с десет минути по-рано, за да имаме време да отидем до магазина и да обядваме, вместо двадесет минути да се чудим какво от трите неща от машините в училище да си вземем. Вместо това, той сля часовете и ни пусна с 40-45 минути по-рано, от колкото трябваше. Аха. Заповядвам ви да ми завиждате.
Да в този един час, който ни се отвори за хапване, ние вървяхме под дъжда към маркета и се снимахме с дебилни физиономии, а после се качихме в съблекалните преди часа по физическо и продължихме. Иска ми се Теди да влезе възможно по-скоро и да ми прати всички фотографии, защото поста би се получил... забавен, да речем.
Отново имахме час със сексапилния господин по математика. Едно на ръка, че знае как да ни обясни нещата така че да ги разберем, пък и по едно време застана до моя чин, за да ми провери тетрадката, което беше причината да четиридесет и петте безкислородни секунди. Следващия път, когато се задуша и никога повече не прочетете и пост от мен, сте свободни да обвините само и единствено него. Ясно? И още един забавен факт - той също ни пусна с пет-десет минути преди края на последния час, защото той обяснява толкова добре, че дори Христо най-сетне разбра за какво става дума на 92 страница.
Не меднъж съм казвала, че петъчните разходки от първата смяна ми липсват ужасно много. Въпреки, че всички бяха на посоки снощи, и Лина нямаше възможност да дойде с нас заради тренировката си, двете с Теди въпреки всичко отидохме да вечеряме в мола, обиколихме магазините и тъй като и двете бяхме с по няколко лева в джоба, много бързо се изнизахме и отидохме да пием пред блока ѝ в Дружба. Трябва да призная, че тааайничко се надявах някой дилър да мине и да ни бутне по няколко грама (шегувам се, не пуша, Теди е наркоманката). Взехме си Съмърсби и чипс и вместо да висим на пейката отпред, се качихме у тях и два часа стояхме в Omegle, говорейки си с испанци с невероятни музикални умения. Имаше едно момче, което ни свири песен на Ед Шийрън и пя. Дори имаме снимка с него, но, Теодор, ако обичаш, влез си в профила и ми прати снимките. Направихме си дори и тест - когато тя сама се показва, от всичките десет - само един смени разговора. Когато бяхме двете, не помня колко от колко затвориха, но бяха един-двама повече; и когато и Дейвид, малкото ѝ братче, беше с нас - всички ни сменяха. Изводът от цялото научно проучване е, че не трябва да показвате шест годишни деца пред камерата ако искате да си хванете сексапилно испанско гадже с китара, ангелски глас и най-красивата усмивка на целия свят. Ок?
И ето я и Теди, която току-що ми изпрати всичките сто снимки, заемам се да ги прегледам и... господи. това е такава грешка...