неделя, 23 март 2014 г.

"Лама да те наплюе, дано!"

Комбинацията между прекрасен слънчев, неделен ден и разходна на някое интересно и любимо място, е нещо, което обожавам. Днес беше един такъв. Слънцето в София неуморно грее между клоните на тъкмо разцъфващите дръвчета, наоколо се носи свеж пролетен въздух, а зоологическата градина е пълна с народ, детски смехове и, разбира се, животинки. 
Не зная дали заради спомени от детството ми, когато родителите ми са ме водили, но Зоологическата градина е едно от най-най-любимите ми места в София. Разбира се, не е място, където мога да влизам ежедневно, но в дни като днешния ми е страшно приятно да се разхождам между клетките, да правя снимки и да ям сладолед с възможно най-бавни темпове, докато покрай мен минават хора, децата сочат с интерес към животните и им се радват. Днес направих над сто и двадесет снимки и ми беше изключително трудно да избера толкова малка част от тях, които да ви покажа, но в крайна сметка това са едни от най-хубавите фотографии. 




Снимката със слончето е нещо като обичай. Може би само при едно от посещенията ми не съм правила такава. Артайда, както и много от останалите животни, днес бяха в поспаливо настроение, за това ми се отдаде възможността да ги снимам, без да препускам по оградите на клетките като тях, за да ги снимам добре.




Докато се разхождахме по алеите, сестра ми изостана малко, и дотърча с апокалиптична физиономия, казвайки "Мислех, че сте ме изоставили". "Е как ще те изоставим", усмихна се мама, а аз на шега побутнах Александра и ѝ казах "Разбира се, че искахме да те изоставим". Но разбира се, заяждане или просто шега, това при сестра ми не важи, и тъй като тя е крайно изобретателна и с прелестен език, ми отвърна "Лама да те наплюе, дано". И това беше причината да стоя на няколко метра от клетката на животното, когато минахме покрай него. Не дай си Боже вярно да ме беше наплюла... 

Абсолютно позволено ви е да се смеете на нелепата ми физиономия както мен, всеки път щом се погледна. Това зад мен, вероятно се досещате, са диви свине, които с удоволствие се къпеха в калта си под лъчите на топлото слънчице. А до мен едно детенце мина, сбръчка нос и каза "Тук мирише на смрад". Запомнете, там мирише на смрад.













 Мога да се ловя на бас, че няма човек, който да застане пред аквариума на рибите-клоун и да не каже "Яяя, Немо!!", и след това, когат види и синята рибка - "Дории!!". Добре, че около мен не бяха родителите ми, защото щяха да ме оставят ако бяха видяли как ме гледаха останалите хора, когато се лепнах на аквариума. Винете ме. 
Прекрасно използвани три часа от топлия ден. Снимките и тук се получиха много, но какво толкова. Обичам дълги фото-постове. Сега е време да изчезвам. Надявам се вашата неделя да е минала също толкова приятно, колкото моята!