Но да, днешния ден беше един от най-добрите ми през изминалите седмици. Най-накрая дойде време да представим проекта си за Архимед по физика, и мина брилянтно. Брилянтното бе по-точно това как аз, на която дадоха две думи за казване, извъртях нещата така, че водих 80% от целия разговор с директорката. Освен нея, имаше още учители и повече ученици, от колкото ми се щеше. Но в крайна сметка всичко приключи с "Впечатлена съм от знанията ви по испански *гледа ме право в очите*, ще се погрижа преподавателите ви по испански и физика да разберат за успеха. Много добро представяне, страхотен проект!". Благодаря, госпожо Дичева, следващия път ще продължим разговора. Вече ми харесва да си говоря с Вас на испански. Имате сладък акцент.
В началото на разговора, когато ѝ казах за какво ще говоря, не преставах да си мисля "Окей, госпожо, имате много хубав цвят на очите и би ми се искало да ви говоря за това, но цял месец бях тъпкана за скапания проект, и за, това зад мен е Архимед, роден е в Сицилия".
Еениуей. Изпитаха ме по химия. Имам шест по химия. Костандиева се върна. Тя ми писа шестицата. Не помня как мина часа по музика но знам, че след него и този по разговор лежах на един чин до прозореца заедно с Лина и Теди, и слушах музика. Има снимки, но ще се
Искрени благодарности на баща ми, който се вдигна от леглото в девет и половина, за да ми купи сладолед. След като ометох половин кутия и съм убедена, че утре няма да мога да говоря, съм свободна нааааай-сетне да се съсредоточа за няколко часа върху книгата. Поне докато заспя. Което ще стане, с това темпо, след пет-десет минути. Тази сутрин "станах" в седем, но заспах на дивана в кухнята, и се сетих, че трябва да съм в училище в десет и половина, в десет. Та беше препускане, без възможност за малко допълнително висене на компютъра или да тичам, изобщо каквото и да било. За това сега съм като парцал. Чудя се как ли утре някой ще успее да ме вдигне в 11, без да му избода очите в опит да спра алармата. не се определям като поспалива, трябва ми много малко сън, за да съм способна да свърша качествена работа, но в последно време едва отварям очите си на девет часа. Липсва ми ранното сутрешно ставане и мириса на кафето на родителите ми из цялата къща.
Обявявам нова световна мода - коледен клин по средата на март, комбиниран с пижама на "101 далматинци", лилави чорапи и бели гуменки с цветен принт. Бас ловя, че когато се явих така на продавачката в магазина, щеше да получи сърдечен удар. Изгледа ме все едно съм навлякла мечка върху гърба си и избяга контакт, освен в момента, в който грабва парите от ръцете ми и се обърна. И така, след като представих плюсовете на новия моден (как се нарича?) дизайн (не мога да се сетя за скапаната дума) (- простите продавачки ви избягват, но на вас ви е крайно комфортно и хич не ви пука), очаквам поръчките ви на телефон нямам-идея-от-къде-съм-си-купила-всички-тези-неща. Ако не се свържете с нас, можете да ми пишете по мейл аз-все-още-не-знам-от-къде-са.gmail.com
П.с. Мария ще ми е модел.
П.с.2 БОЖЕ ГОСПОДИ ДУМАТА БЕШЕ "ЛИНИЯ"
П.с.3 Вече е твърде късно да се върна и да го поправя, защото ще изтрия голяма част от поста,
П.с.4 Марче/Маро/Мария, напълнила си ми телефона с твои снимки. А аз тъкмо си ги свалих на компютъра. Ще те карам да ги триеш (представи си, че това звучи като "Ще те гази мечка", кк?)
