Страници

четвъртък, 13 март 2014 г.

Мария прави нов модна линия

Мислех да започна този пост с това колко се радвам на днешния ден, но ще трябва да кажа защо и ще има сърдити.
Но да, днешния ден беше един от най-добрите ми през изминалите седмици. Най-накрая дойде време да представим проекта си за Архимед по физика, и мина брилянтно. Брилянтното бе по-точно това как аз, на която дадоха две думи за казване, извъртях нещата така, че водих 80% от целия разговор с директорката. Освен нея, имаше още учители и повече ученици, от колкото ми се щеше. Но в крайна сметка всичко приключи с "Впечатлена съм от знанията ви по испански *гледа ме право в очите*, ще се погрижа преподавателите ви по испански и физика да разберат за успеха. Много добро представяне, страхотен проект!". Благодаря, госпожо Дичева, следващия път ще продължим разговора. Вече ми харесва да си говоря с Вас на испански. Имате сладък акцент.
В началото на разговора, когато ѝ казах за какво ще говоря, не преставах да си мисля "Окей, госпожо, имате много хубав цвят на очите и би ми се искало да ви говоря за това, но цял месец бях тъпкана за скапания проект, и за, това зад мен е Архимед, роден е в Сицилия".
Еениуей. Изпитаха ме по химия. Имам шест по химия. Костандиева се върна. Тя ми писа шестицата. Не помня как мина часа по музика но знам, че след него и този по разговор лежах на един чин до прозореца заедно с Лина и Теди, и слушах музика. Има снимки, но ще се
въздържа от публикуването им, защото са твърде зле. Мария се появи по някое време и ми открадна телефона, за да си прави дебилни снимки. И не мога да се въздържа. Надявам се да не ме боли особено много след всичко това. (Но като се замисля, тя го направи точно за да кача снимките, така че viva la vida)
Искрени благодарности на баща ми, който се вдигна от леглото в девет и половина, за да ми купи сладолед. След като ометох половин кутия и съм убедена, че утре няма да мога да говоря, съм свободна нааааай-сетне да се съсредоточа за няколко часа върху книгата. Поне докато заспя. Което ще стане, с това темпо, след пет-десет минути. Тази сутрин "станах" в седем, но заспах на дивана в кухнята, и се сетих, че трябва да съм в училище в десет и половина, в десет. Та беше препускане, без възможност за малко допълнително висене на компютъра или да тичам, изобщо каквото и да било. За това сега съм като парцал. Чудя се как ли утре някой ще успее да ме вдигне в 11, без да му избода очите в опит да спра алармата. не се определям като поспалива, трябва ми много малко сън, за да съм способна да свърша качествена работа, но в последно време едва отварям очите си на девет часа. Липсва ми ранното сутрешно ставане и мириса на кафето на родителите ми из цялата къща.
Обявявам нова световна мода - коледен клин по средата на март, комбиниран с пижама на "101 далматинци", лилави чорапи и бели гуменки с цветен принт. Бас ловя, че когато се явих така на продавачката в магазина, щеше да получи сърдечен удар. Изгледа ме все едно съм навлякла мечка върху гърба си и избяга контакт, освен в момента, в който грабва парите от ръцете ми и се обърна. И така, след като представих плюсовете на новия моден (как се нарича?) дизайн (не мога да се сетя за скапаната дума) (- простите продавачки ви избягват, но на вас ви е крайно комфортно и хич не ви пука), очаквам поръчките ви на телефон нямам-идея-от-къде-съм-си-купила-всички-тези-неща. Ако не се свържете с нас, можете да ми пишете по мейл аз-все-още-не-знам-от-къде-са.gmail.com
П.с. Мария ще ми е модел.
П.с.2 БОЖЕ ГОСПОДИ ДУМАТА БЕШЕ "ЛИНИЯ"
П.с.3 Вече е твърде късно да се върна и да го поправя, защото ще изтрия голяма част от поста,
за това просто се примирете, че ми се спи и си мисля за жирафи. Дори и да нямат нищо общо. Всииички обичат жирафи. Ако те обичате жирафи "не сте от наще".
П.с.4 Марче/Маро/Мария, напълнила си ми телефона с твои снимки. А аз тъкмо си ги свалих на компютъра. Ще те карам да ги триеш (представи си, че това звучи като "Ще те гази мечка", кк?)