четвъртък, 3 април 2014 г.

"Калойян ми е врак" и идеи за подарък за рожден ден

Ако се чудите какво е да гоните котка, която чисто и просто ви мрази, по целия двор, със сирене в рака и викайки "мац, върни се, бе, писи-писи, мац", то отговорът е трудно, мръсно и болезнено. Особено ако котката има нокти. 
По стечение на събитията, в къщата ни извън София са останали само две от шестте котенца, при това точно тези, които бягат с мръсна газ, когато ме видят и ми се галят само докато ям.
Всичко, освен сирене. Днес успях да се докопам до тях само за момент, преди да хукнат отново, а аз - подир тях. Изводът - ще паднете. Някъде по трасето, докато се бъхтите да ги докопате, просто ще паднете. Я в калта, я на цимент да си скъсате дънките... Запомнете това. 
Съвет за предпазване - купете си куче. То само ще изяде дънките и няма да ви се налага да падате. 
И между другото поздрави от градинските чехли на дядо ми, на които се галеше смотаната котка, вместо на мен. Само да вметна - аз несъмнено съм по-мека/хубава/миличка/гушлива от тях. Надявам се да сме се изяснили. 
Така и така със сестра ми бихме път от единия край на София до другия, та прекарахме два-три часа в старата си детска стаичка. Изкарахме всичко от шкафовете и прегледахме всяка една тетрадка, която притежаваме от когато се помним. Намерихме цяла торба с тефтерчета, в които сме писали неща от сорта на "Калойян ми е врак" (това е на сестра ми), или "Д.К.", съкратено от Дядо Коледа (пак на сестра ми). Няколко тетрадки по български и старите ми дневници, още от 2008 година. Мисля че в един, може би вече от 2010, бях написала нещо от сорта "Родителите ми са супер яки, но понякога се сърдят за глупости и много ме дразнят. Майка ми ми купи помагалата за училище. Струваше ѝ 47 лева". Защото мен много ме интересуваше колко пари е дала майка ми за тъпите учебници, разбирате ли. 
В интерес на истината, аз още ги пазя. Така, защото са стрували 47 лева. 
Кулминацията на деня бяха многото тетрадки, в които на 10-11 годишна възраст съм писала фен фикшъни. Скъсахме се половин час да прочетем единия. Много на кратко, става въпрос за някаква си там дето се среща с някакъв, ама тая заминава за някъде и той се хваща с някаква втора, и като първата се връка от това незнайно място ги вижда и се сърди. Той скъсва със втората и се хващас първата, но втората ги заплашва, че ще си платят, и на следващия ден отвлича първата. Сигурно от яд си подпалва хубавата къщичка и за капак на историята бута първата през борда на СОБСТВЕНАТА СИ ЯХТА, защото та е на 16 и вече притежава Монако. След три-четири минутен престой под водата и още десетима скочили след нея, първата оживява, и двамата с оня (въшльо) заживяват щастливо.
Ако ви е интересно, главния герой е Джъстин Бийбър. По онова време бях мнооого голяма фенка. Имам няколко посветени страници за него. Цитирам себе си:
"1 ден без Джъстин - горе-долу
2 ден без Джъстин - ужас
3 ден без Джъстин - ад
4 ден без Джъстин - а бе хора, извънземните ли са дошли?"
Сега е момента да се смеете. Позволено е да е престорено. Продължавайте. Сега трябва да съм вашето "хумор" гуру. Моля. Ако обичате. 
Като споменах сестра ми. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЖИВОТНО! Обичам те и не знам дали четеш това, но "лама да те наплюе, дано!"!!
Във връзка с това паметно събитие, ето ви няколко идеи за перфектен подарък за рожден ден (днес ѝ го подарих, изпитано - децата се разревават. не е задължително да е от радост)
1. Пакетче фъстъци
2. Смачкана хартия
3. Шоколад
4. Бонбони Мерси
5. Прилежно опакована ябълка
6. Още смачкана хартия
7. Дъвки
8. Опакована в подаръчна хартия лютеница
9. Самсунг Галакси еди-какво-си

Но ако бюджета ви е ограничен - може и без Самсунга, само фъстъци и лютеница са идеалната комбинация за потушаване на последвалите крокодилски сълзи. Един приятелски съвет - ако след това детето не ви благодари - вземете му шоколада. На него няма да му пука особено, но вие ще имате шоколад.