(Защо на английски винаги всичко звучи по-добре?)
След като днес е понеделник, по някое време по обед трябва да се вдигна за да се срещнем и да отидем на кафе преди училище, защото имаме от втори час.
("и"-то на клавиатурата ми не работи.)
Изглежда днес се очертава да съм самотно коте на последния чин, тъй като моето другарче е в Мадрид, за да прави фотосесии на котки за мен. Не се шегувам, онзи ден Лина ми прати десетина снимки на една и съща котка в една поза, само дето тя си мърда телефона, за да я снима. Изводът е, че котките в Испания не са по-различни от котките тук. Само мяукат с малко испански акцент и джипси нотки. И повечето се казват Исмаел, което е заради мен, аз така им викам. Просто приликата със сеньор Перез е поразителна. Като го видите ще решите, че е котка под прикритие.
Тъй като не писах особено през изминалата ваканция, сега ще в разкажа изключително кратко за заниманията ми, които, честно казано не помня. Реших този път да отделя само ден за учене, а не да го разпределям, защото по този начин щях да спестя време. Домашните ми бяха готови в понеделник. Всеки един ден прекарах, пишейки си с прекрасната ми Мони. Спах, писах, четох. В четвъртък Мария дойде у нас и няколко часа си правихме парти с фенфикшъни и свещи, които аз разтопих. Изхабих и газта на запалката, което може би вече знаете. В петък пък излязохме на пикник заедно с Христо в градинката зад Съветската армия. Ако сте видели две момичета, лежащи на одеяло и с книги, докато слушат силна музика - това сме ние. Същата вечер трябваше да отида на концерта на Джей Балвн в НДК, но в последния момент, след като ни накараха да попълним сто декларации, че ни пускат родителите или сме с придружители, решиха, че деца под 14 няма да влязат, с което сестра ми отпадна, а мен няма да ме пуснат, защото не си нося личната карта. Нищо, че бяхме с майка ми, нека. И така публиката стана около 150 човека, той като другата половина си тръгна. Смешни ми станаха когато, за да не ги обвиним, че са виновни, в 6, след като затвориха билетните каси (тоест не може да се купуват и връщат), в сайта на Евентим написаха, че няма да се допускат под 14. Жалкари (защото има такава дума). Мисълта ми беше да кажа, че им казах в лицата що за нещастници са. И с малко късмет не ме шляпнаха.
А уикенда мина безобразно скучно. До толкова, че сега съм на крачка от това да скоча от леглото и да изляза в центъра за бърза разходка, преди разходката ми с Мария. Която ме засипва със снапчатове. И не е само тя. Хора, престанете да правите смешни физиономии и да си мислите, че никой никога няма да ги види повече. Аз им правя скрийншотове!
Но ме забавлявате, продължавайте.
Остават ми около два часа и половина, които може би ще запълня с четене, историята ми или малко тъмблър. За тези от вас, които не знаят - това е краста. Като семките. Пръстите пак те болят, но то е от реблогване и удряне по клавиатурата, когато достигнеш лимита. Може би за това "и"-то ми не работи...
