- Има маратон на любимия ти сериал.
- Главната героиня от книгата ти изчезва и има 200 страници до момента, в който я намират, но ти се чувстваш длъжен да разбереш какво се случва, за това продължаваш да четеш, независимо от това какво показва часовникът.
- Просто не ти се ходи и се правиш на болен.
- Наистина, наистина си болен и не се преструваш, че си болен.
- Рано сутринта господинът ти по испански пише статус във фейсбук, че средният успех на класа за последното контролно, което сте направили, е 2,96 и вече си представяш как скърца със зъби на катедрата, докато връща червените листчета.
Добро утро и от мен. В момента седя на земята, зарината с учебниците по испански и математика, и буквално едновременно се опитвам да науча стоте глагола с предлози и да реша тъпите задачи по математика. Докато очевидно пиша пост тук, чатя с приятелки, слушам музика и на всеки две минути поглеждам часовника, за да не закъснея.
Знаете ли, забелязала съм, че никога не закъснявам. Винаги съм с минимум 8 минути по-рано от уговорения час на даденото място. И дори да тръгна с половин час по-късно от нас, пак ще подраня и ще чакам 15 минути останалите. Как става тая работа?
И така. Освен, че е денят преди ваканцията, аз ще получа сигурно твърде ниска оценка по испански и биология. Писах за това, мисля. Да. И искам да ме изпитват по физика. И ще правим тест по испански отново, на тия думи, дето ги уча. Но нямам време, разбира се, защото след един час излизам, а аз не съм писала по математика. А, математика. Сигурно днес ще започне да изпитва. Имаме по две оценки, а другите класове - 7-8. Чудя се по коя от гореизброените причини да си остана вкъщи, далеч от шума и момчетата от класа ми, които обстрелват с капачки от шишета и шишета. Но както казва Шакира
Ven y deja los miedos, escribe tu historia, apenas comienzas. No, no no pares ahora. Лего също казва, но това май е нещо друго.
Както е тръгнало и ще завали. Екстра.
Ако има хора от моя клас, които четат това - късмет, животни. Вие можете (ахаха). Може да имаме двойки, но сме готини ;)