Аз буквално сънувах как уча реферата си по география и после го изнасям пред класа. Силно се надявам това да е само знак, че го знам (приемливо поне) и ще докарам до минимум петица. За това стискайте палци.
Е, часът е девет и петнадесет, аз... ами спи ми се. Снощи стоях до много късно, за да допрочета "Елитът" и после до още по-късно, ядосвайки се за Крис, краля, Марли и Америка. Само да имах възможността да вляза в книгата, такова хубаво правителство щях да им спретна и с такъв замах щях да бия шута на оня тиранин (не му помня името. Кларксън? Да, така се казваше.). Автоматично тази поредица преминава в списъка с любимите ми четива. А сега се заемам с "Заедно на път" от Сара Десен, нищо, че другата седмица имам 3-4 класни.
Току-що осъзнах какво написах.
Някой незабавно да ми обясни как тази година мина толкова бързо и защо ме карат да правя класно при положение, че психическата ми настройка е за края на декември. Искам още време. (Не за тестовете, а за училище.) Признавам си, обичам да ходя на училище. Забавлявам се, чат-пат някой ми казва нещо ново и интересно, което не съм знаела до сега, приятелите ми са там. И има солети с подправки, които са равни на една филийка (;)).
Ъм... О, и да се похваля. Получих първата си петица по информатика. За една точка. Делеше ме една точка от шестицата. Сега развали успеха ми от 6,00 на 5,80. Бра-во.
Някой да знае с програмата за кой ден ще учим в събота?
Между другото, понеже се сетих, а не искам да забравям - искам да се извиня много публично на Лина за това, че ще се наложи да внася оценките сама.
Сега пояснение. Класният няма особено много време (желание, очевидно) и за това подхвана мен и лина да се занимаваме с административната част с бележниците. Внасяне на оценки четири-пет пъти в годината, на отсъствия, нанасяне на срочни и годишни оценки, тичане подир учители за подписи и (забравих какво исках да напиша). А, изчисляване на успех. Не е едно от най-приятните занимания, особено след като трябва да се съсредоточиш твърде много, за да не впишеш или пропуснеш нещо повече или по-малко. Което аз направих. Първия път нанесох две двойки на момче от класа ми и никой не си направи труда да ги анулира или нещо такова. Просто... стоят там. Двойките. За да ме карат да се чувствам виновна.
Не мога да определя какво е времето вън, за да знам с какво да се облека. Вчера дори и да бях с потник и дънки, умрях от жега. Дори ми се зави свят в часа по испански, защото седя до прозореца. Сериозно, кой позволи на времето да стане такова? Защото аз не помня да съм си давала съгласието.
Остават 21 дни до моята ваканция и пътуването ми, йейй!! И след като вчера официално платихме цялата сума съм свободна да танцувам нелепи танци и да говоря глупости на испански в изблик на радост. Защото няма опасение някой да ме изрита от автобуса, защото преча. Защото аз съм си платила, ляляля, плюс това няма да ядете ако сте без мен, ляляля. Защото не знаете испански, ляля.
*връща се след половин час*
Така, изкъпах се, научих още точно две числа от реферата, най-сетне измислих с какво ще се облека, разчистих пътя от коридора до стаята ми и най-накрая разопаковах новата си книга. В списъкът остават: донаучаване на числата, дооправяне на стаята, подготвяне на файловете на таблета, понеже няма да имам апаратура за презентацията и... ами общо взето намиране на изгубения ми късмет., защото ще ми трябва. Трябва да говоря втори час, освен това ще настоявам да съм първа. За това ми стискайте палци.
Сега ще вървя, ще издиря учебниците и ще сядам да уча. Баййй.
Нем. Аз никога не завършвам постовете си с "Чао". За да съм себе си, ще ви разкажа нещо.
Във вторник последният ни час беше Химия и понеже пуснаха слух, че госпожата ще изпитва, 18 човека от класа избягаха, като останахме шест. Реакцията на госпожата беше невероятно спокойна. Но не това ме притеснява. Всъщност нищо не ме притеснява, удивена съм. Понеже само ние шестимата склонихме да се появим в часа ѝ, тя взе че ни даде теми, пък да ни и изпитва следващата седмица. Не стига, че не съм си била камшика, ами ще ме и изпитва. Ааа.
