Страници

четвъртък, 22 май 2014 г.

Нов вид шейк - на кухненски плот

Погледнах датите на постовете и се удивих от колко много време не съм писала. Shame on me. Но има тоооолкова много неща, с които да наваксвам, че дори не знам от кое да започна. Като за начало, кое е последното нещо, за което писах? 
Да, за двойката по испански.
Ами от тогава имам още три шестици, но не само по испански, а по биология, физика, английски, на класното по български, и като за финал сама си написах шестица, защото в крайна сметка трябва да си оригинален, нали? 
Шегувам се. Ако не сте разбрали. Просто съм толкова отегчена през вече втория ден от едноседмичната ни ваканция, че искам да скоча от прозореца като най-екстремен начин да напусна апартамента си, и да хукна към метрото, за да се изгубя в някой парк. Но все пак благодаря на така уважаваните (тц) седмокласници и дванадесетокласници, които със собствените си мъки се разплащат за моето свободно време, което така или иначе ще пропилея с книга в ръка, пишейки история, крещейки на някой по скайп "Cállate" или правейки жалки
опити да карам ролери на паметника на Съветската армия. Преди няколко дни бях в дружба под същия предлог и карането ми завърши с мятане на ръце пред група приятели, които ме гледаха шокирано и общо взето само чакаха да си счупя крайник, за да се посмеят. Само за протокола - не паднах.Махах с ръце и правих чупки в кръста, но успях. И веднага свалих ролерите. Обвинявам гадната настилка. 
Връщам се малко назад във времето, през миналата седмица, за да се сетя дали се случи нещо интересно. Времето вече е по-хубаво, за това се възползвам и прекарвам час път към училище с Мария, което чат-пат е голям купон. Понякога дори господина по психология се включва. Или някой контрольор, който седи десет минути над главата ни и оре защо си говорим, а не си дупчим билетчетата. Ако някога видите жена с лилава коса в девятката, със склонността да сяда на последната седалка със скръстени ръце и забит в земята поглед - бя-гай-те. Ако ви хване без билет ще ми извади душичката, ще ви заплашва, че ще ви пише протокол, и най-накрая, като категорично откажете да ѝ давате каквито и да е пари - просто ще си тръгне. Другата опция е да напише акт на името на "Емилия Петкова Иванова" с ЕГН 98123694, която може би не съществува. Ако случайно лъжа, то ще трябва да плаща акта ми, заедно с глобата. От сега се извинявам много искрено. 
Вече споменах, че имам отличен на класното по български. Историята там е мнооого дълга. Понеже госпожата ни има навика да си говори с хората и да ги разсейва (не знам дали с някаква задна мисъл, или не), аз попитах дали мога да си сложа слушалките, да си пусна музика и да се съсредоточа по-добре. отговорът беше да, което предизвика една огромна вълна от отварящи се джобове на чанти, и след 30 секунди целия клас си набута тапичките в ушите. Длъжна съм да благодаря на Индила за оценката си. Ако не беше тя да ми дъни тъпанчетата, нямаше да се ядосам толкова на малоумните теми за интерпретативно съчинение. 
Понякога се чувствам отвратително длъжна да отида до даден учител и да му падна на колене, извинявайки се за абсолютно неприемливото поведение на класа си. Като например на Исмаел. Още не мога да проумея колко невъзпитан трябва да си, че да стоиш срещу човек, чужденец, който се опитва да ти набута елементарни неща в празната глава и да се смееш, да викаш, да се правиш на маймуна, само за да докараш наказание на абсолютно всички. Дори не знам как може да не се чувстват виновни поне мъничко. Не им ли е неудобно да седят пред този мъж и все още да го гледат в очите? Защото на мен ми е, заради тях. И аз съм длъжна да правя диктовки до края на учебната година заради точно тия хора, дето не си знаят границата. От къде на къде? И не, не търся вината в Исмаел, а в тези надрусани маймуни. Пф. 
Та същия ден, в който ни наложиха диктовките до края на годината, аз търчах от нас до печатницата и обратно, за да принтирам проекта на Мария и своя реферат по История, защото всичко трябва да се прави в последния момент, разбира се. Как не се сетих. Валя ме, за малко да си изпусна метрото и да закъснея, закъснях, само дето не се разболях заради това, че дишах с изплезен извън устата си език. И после чаках господина по история, който беше дежурен на етажа, и като такъв вместо да варди, пушеше цигари пред училище. *аплодирам много шумно*
Всички обичаме Костандиева.
И госпожата по английски също.
Която, между другото (в момента се заливам от смях само при спомена) миналата седмица си
беше донесла касетофона, за да ни пуска аудио упражнения. Но реално в класа има само двама-трима човека, които чааат-пат я слушат, и за това и този път като по обичай в класа всички си говореха, слушаха музика или чисто и просто играеха на покер на средния чин (Сашко, Ники, Коце, Христо, надявам се да сте се забавлявали, чистейки коридорите на училището.). Реакцията на госпожата обаче беше следната - усили аудиото на безбожно много, все тая дали ѝ гърмеше в ухото или не. Мен лично ме заболя главата на първите 30 секунди, а седя на най-последния чин. Разбира се, обърнах се към нея, за да я помоля да намали, защото не ми е добре, а тя с психопатска (сериозно ви говоря!) физиономия, ухилена като побъркана, ме погледна над малките си очилца и тънко каза "Това е за да ви докажа, че все някой може да ви надвика". -.- Да бе, нека жертваме слуха на 24 души, за да докажем, госпожо, че вие фактически не можете да приковете вниманието на всички ни за повече от минута, след като влезете през вратата, освен в редките случаи когато Анастасия се скара с вас, или наречете Бела - Била, Аглика - Агнешка и Биляна - Боряна. 
Скачам направо на понеделник, началото на тази седмица. Когато наистина не се случи нищо интересно. Предадох си тетрадката на дон Алехандро, но той започна да ми говори пред целия си глас на испански, и когато му отвърнах ме погледна все едно иска да каже "Я, тая па може да говори". Виж ти. Както казвам на майка ми - втора година го уча тоя език и ако още някой ме попита дали разбирам разговор, състоящ се от "Hola, ¿qué tal estás?", ще ми изселя от континента, кълна се. 
Официално оформена съм по психология и логика (предположете каква е оценката), за това до края на годината съм освободена от притеснения за това. Което не важи за математиката, където целият клас масово има по една оценка заради отсъствието на госпожата. Само мога да си представя на какво ще ни направи до края на учебната година. Особено мен, той като ще отсъствам последната седмица точно. Имаме в предвид, че класното ми е първият ден след ваканцията. Молете се за мен. 
Напред съм с оценките по много предмети още, което е ок. През следващия месец има сравнително малко важди събития - класното по математика, по испански, проверка на реферата ми по история, представянето на проекта по география и... нищо повече. Започва да ми става тъжно, че годината мина като едно премигване, малоумният ми клас ще ми липсва не за друго, а защото ме забавляваха крайно много. Но нямам и търпение да свършим, защото ваканцията ми ще почне по уникален начин - малка обиколка из Европа с дестинация Испания, за която вече съм споменавала. След това ще имам цели два месеца за книги, разходки с приятели, пикници в Борисовата градина с няколко кенчета бира и истории, за моята история. Звучи примамливо. Но ще ми липсва да ставам за училище и да гледам заспалите физиономии на всички.
Ще завърша с това, че пожелавам късмет на всички на изпит по математика утре. И само да посмеят някакви лиглички и лигльовци да ми се запишат в училището, че не мога да ви гледам. Вземете се стегнете ако искате да учите, иначе ей ви ги обикновените гимназии, ходете да подлудявате хората там. Аа.
So now, заемам се с доглеждането на няколко филма и отивам да... ами да изливам шейкове на плоа. Което ме подсеща...
(мога да продължа да се отклонявам от темата още много, но това е за последен път, обещавам.)
Миналата седмица, не помня кой ден, сутринта станах и реших, че трябва да си направя шейк преди училище, та сестра ми дойде да ми прави компания. Всичко окей, мляко, плодове, това онова. Местя капака на една позиция, която позволява на сместа да се прецеди, обаче капака трябва да се придържа, защото не е застопорен. Което аз не бях отбелязала. И понеже се прецеждаше много бавно, просто обърнах каната с гърлото надолу, капакът падна, шейка ми се изля върху плота и няма шейк вечееее. Какво направихме ние със сестра ми - взехме по една слапка и започнахме да пием директно от плота. Вижте, това е идея. Винаги можете да поправите ситуацията. Понякога ще и се смеят за постъпката, но важното е, че е било вкусно.