Фактически, Дженсън е мой. Разбрахме ли се?

От 10 минути се опитвам да намеря снимка в тъмблър, която олицетворява реакцията ми от момента, в който видях, че Мария е написала нов пост. Най-накрая намерих само това:

Освен това какъв пост, Господи. Вдъхновява ме да храня невинни "котенца" по софийските

улици с думи, които дори не съществуват в българския речник. И то не само за това, че са това, което са, а и заради факта, че се превземат покрай един от многото ми съпрузи, Дженсън, който е мой. Кк? Не, сериозно, много мразя такива лигави истории. Казвам на някой за сериал, примерно, и
отговорът е "Апф, ква е тая глупост бе, тоя е грозен, оня е грозен, идеята е тъпа, etc.", и само след няколко месеца дави блога си с постове за въпросния сериал и за "оня", дето беше "грозен".

Ако искате да знаете, гледам "Свръхестествено" от 2007 година. И Дженсън е мой.

Не знам защо пиша това. Дори не мога да намеря думи, с които да покажа колко съм бясна. Не съм бясна. В настроение да хвана котенце и да го запратя в стената съм. 

при това не само заради тая история. А защото все още сме във ваканция, а аз съм крайно отегчена от простосмъртния си живот. Не че нещо, обожавам книгите (преди малко изядох 200 страници от една книга и получих нервен срив, когато откраднаха чантата на Макс, кълна се.) и съм готова да се омъжа за някоя веднага, щом получа предложение, но в момента супер много искам да изляза от апартамента и да направя някаква простотия. Не гигантска простотия, просто... нещо, по-различно от вече банално отвратителния интернет, филми и сестра ми на съседното легло, която от ранни зори гледа "Violetta: En vivo". И за разяснение, за да не останете с грешно впечатление, малък списък с нещата под таг "простотия", които ми се правят:

1. Да чета "лоша" книга на глас в парка.

2. Да ям нездравословни храни, докато чета книгата, пак в парка.

3. Да изпия едно-две кенчета бира междувременно, колкото да ми замае приятно главата, но по възможност пред някоя патрулка, заради адреналина.

4. Да пропътувам спирките на метрото няколко пъти с едно билетче (жалко, че имам карта), докато не ме свали контрола.

5. Да изям неприлично количество сладолед.

6. Да си купя нова книга.

*Бележка: Това е в списъка с простотии само и единствено защото имам около 3-4 непрочетени книги вкъщи, освен това на електронната ми книга има още толкова, които искам да прочета незабавно. Проблемът е, че нуждата от "Крадецът на книги" застрашава собствения ми живот. 

7. Да убия някой от главните си герои. (Това е следствие на факта, че все още съм си вкъщи и съм ядосана)

8. Да си купя рибка. (Това май също заслужава бележка.)

**Бележка: Значи, в стаята на родителите ми има голям аквариум с риби, и единственото, което знам за тия риби е, че две от многото се казват Фор и Ана само защото бях подложена на стрес в часа по испански разговор и трябваше да кажа нещо. Но истината е, че не чувствам тези риби като свои (подсмърква драматично) и искам една, пред която да мога да се лигавя и на която да мога да говоря глупости без да ме съди (драматична сълзичка).

Дам, това стигна твърде далеч.

Което може да ви покаже само колко ми е скучно.

Преглед на изминалите дни:

Ставане, излизане, парк, разходки, "-Хапе ли? - Да. - А кучето? - Това вече се изтърка.", писане, филми, мълчалив протест, книги, Макс, отегчени погледи към стената, лягане, пак ставане, парк, разходки, "-Хапе ли? - Да. - А кучето? - Това вече се изтърка.", лягане, Банкя, земетресение (ууу, това вече е тема!), продължение на мълчаливия протест, книга, лягане. 

Когато удари труса бяхме пред мола на Стамболийски, и братче, беше достатъчно силен, щом разтресе цялата ни кола за петнайсетина секунди, докато бяхме спрели на светофар. Първата ми мисъл беше "Ето за това не се чете в колата", но това отпадна при вина да стреснатите физиономии на останалите. после си помислих "В момента хората пишат статуси във фейсбук за това как хората вместо да се спасяват пишат статуси във фейсбук". И бях права. Когато се прибрах вечерта цялата ми стена беше пълна с тия глупости. Забавлява ме. и не мога да разбера дали е с някаква задна мисъл, или хората просто имат вграден инстинкт да се правят на остроумни в напечени ситуации. 

Защо аз чак сега разбирам, че Клоуи Мориц ще играе Каси от "Петата вълна"? Снощи гледах "Endless love", и, Год, дат Алекс, лет ми лов хим. И в момента не мога да разбера точно какво се случва тук и защо Блогър отказва да качи още една снимка и да я вмъкне таааам без да я направи като връзка. Няма значение, джъст луук ет хим. И кучето. Кой им е позволил да изглеждат така? Why so pretty? 

Видях, че Мария е постнала резюме на историята си. Сега е момента да кажа, че не, аз няма да го направя за своята, а също така ще я заплаша, че ако не е написала поне малко до вторник, и аз няма да ѝ дам Себасниан Блек. За да бъде съпричастна. Знае, че обичам Ричард. Почти

толкова, колкото себе си, но пак се брои! (С удоволствие бих започнала да изброявам причините, поради които обичам себе си, но постът ще придобие още по-безсмислени нюанси, а и ще стане твърде дълъг, за това ще се примиря с факта, че съм прекрасна, и ще сложа точка.). <----- ето я точката.
Видяхте ли?