Страници

петък, 2 октомври 2015 г.

"Седем години копнеж" от Силвия Дей - Ревю

Да започнеш нова книга от автор, чиито романи си чел и харесваш много, е донякъде стресиращо занимание, защото има два варианта - да харесаш новата много, или да я намразиш. Някак си след като прочетох "Седем години копнеж" от Силвия Дей, автор, чиито преведени в България книги вече съм прочела и харесвам, не бях нито очарована, нито разочарована. 
"Седем години копнеж" е исторически романтичен роман, който авторката представя като предисторията на Ева и Гидиън от поредицата "Кросфайър". Основната сюжетна линия се върти около Джесика - дама от високо потекло и ценена в обществото, която става свидетел на неподходяща сцена малко преди сватбата си. С това съдбата ѝ с Алистър, главният герой в тази сцена, се обвързва безвъзвратно. Седем години след тази нощ, вече изгубила съпруга си, Джесика се среща с магнетичния мъж отново и позволява на чувствата си, зародени преди години, да я превземат.
Обичам историите на Силвия Дей - мога да отлича много оригинални идеи, които не винаги са осъществени така, че да изпъкнат достатъчно. Но Силвия не е от авторите, за които казвам, че бих мога да прочета дори техен речник -  тя използва една и съща основа и добавят малки подробности ей така, за разнообразие, между нещата, които харесвам. Като например героите - мъжете, за които пише, са с тъмно минало (обяснимо за жанра, отново), предизвикателни, преуспели и най-вече божествено красиви - и двете могат да се видят в Гидиън и Алистър. Главните героини са красиви, умни, уважавани... Най-добрата приятелка, или в този случай - сестрата, има abusive връзка... С всичко това и физическите прилики, за които навяват описанията на Силвия. 
Алистър и Джесика са симпатични персонажи - дадени аспекти от характера им са интересни и дори привлекателни, но това, което ми харесва във връзката им, макар и някак си прибързано, е развитието - как от далечни познати преминават през близки приятели и приключват като лудо влюбени любовници.
Друго нещо, което зачитам като плюс, е, че авторката набляга върху еротичната част от историята, но дългите описателни сцени не заемат по-голямата част от книгата, а са оставени на въображението на читателите. Прочетох само една отгоре-отгоре и смятам, че постъпих правилно, защото, ако бях продължила, мнението ми за книгата щеше да е по-различно.
Истината, обаче, е, че не историята на Джес и Алистър ме заинтригува най-много, а тази на сестрата на Джесика, Хестър, нейният съпруг, граф Регмънт, и мъжът, към който изпитва симпатии, Майкъл. Щеше ми се да им беше отделено повече време и глави, за да разбера защо от любящ съпруг Регмънт се е превърнал в насилник, и защо Майкъл не прави нещо повече, за да я освободи от товара ѝ когато ѝ е най-тежко. 
Общо взето сюжетът е далеч от непредвидим - още синопсисът дава ясна представа накъде ще отиде историята на героите, но това като че ли ми се струва нормално за книги в този жанр. Но без да предава стила си Силвия е комбинирала горещата страна на любовната история със сгряващата сърцето сладка, която ти се иска да изживееш. Дори и подобна на "Кросфайър", "Седем години копнеж" би се харесала на почитателите на поредицата и би дала идея къде се е зародила идеята на авторката да проучи човешката психика след драматичен обрат, използвайки любимите Ева и Гидиън.

“I require distance from the past in order to grasp the future.”

Благодаря на издателство Софтпрес за книгата, която ми изпратиха в замяна на честно ревю!

2 коментара:

  1. От доста време тази книга е в списъка ми да я прочета, но сега, когато прочетох ревюто ти мисля, да я започна час по скоро ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Надявам се и на теб да ти хареса, книгата е доста интересна! :)

      Изтриване