Здравейте всички. Пиша това, само за да ви информирам за решение, което взех по повод началото на последния месец от 2014 година. Между другото - честит първи Декември!
От няколко дни обмислям какво специално нещо мога да направя за тези 30 дни до Нова Година и стигнах до решението, че ще участвам в "#Decemberphotochallange" (тагът е от миналата година, но ми пасва на настроението и е нещо, което бих правила с удоволствие), също така ще го комбинирам с идеята на Empirina - #Blogmas. Тоест - през месец Декември всеки ден ще има нови постове със снимки, отговори на съответните дневни предизвикателства и както винаги - всичко, за което се сетя. За да отбележим края на още една година подобаващо.
Мисля, че за сега това е от мен. Желая на всички ви весело прекарване и един успешен месец!
Ето това е пред последният пост за любими продукти за 2014 година. Замислих се едва сега, когато отворих папката с архивираните снимки. Когато бях малка годината минаваше страшно бавно, а аз живеех от Коледа до Коледа само и единствено заради адреналина при отварянето на чувала на дядо Коледа. Само при мен ли сега нещата стоят много по-различно - дните минават като минути, не усещам кога от май е станало ноември...?
Както и да е. Не мога да спра или забавя времето, а само да го компенсирам с нещо, което ще ме накара да не си давам сметка. Като например писането за постове. Този месец нямам особено много нови продукти, защото не беше нито продуктивен, нито забавен, но пък ще споделя любимите си с вас с удоволствие.
Козметика.
Този месец писах пост, свързан с грижата за косата ми, където споменах за българската козметична марка Avia. Тогава притежавах само един техен шампоан с хума, но много малко след това си купих и останалите аромати, душ гел с хума и мини сапунчета с хума за лице. Мисля, че тази марка пасна перфектно на типа кожа. Душгелът не оставя аромат по кожата след отмиване, но пък чувството на чистота е такова, каквото много малко други продукти не предлагат. Сапунчетата са миниатюрни и частиците хума се усещат доста при допир, не особено деликатно, но когато го натъркам в длани, а не директно върху лицето си, но те не надира, а пяната стана по-нежна на малки балончета. Измива наистина хубаво - забелязах омекотяване и заглаждане. Шампоанът на снимката не е любимият ми от серията, но ще говоря като цяло за трите. Харесват ми, определено. Обикновено мия косата си през ден или два най-много, но с този продукт омазняването се забавя с ден, което улеснява ежедневието ми сравнително. Единственият минус за мен е, че хумата леко изсушава косата и я прави по-твърда. Тоест, ако те използвате балсам в краищата, ще бъде трудно, дори невъзможно и болезнено разресване.
Месеци наред гледах клипове в ютуб за тази спирала, след това още толкова я гледах на рафтовете в дрогериите, и най-накрая миналия месец си я взех от Lilly, защото моята така или иначе беше свършила и крадях тази на майка ми. (Мамо, още ти я взимам чат-пат, съжалявам). Харесвам опаковката - бебешките цветове са доста привлекателни за мен и са една от причината да избера именно нея. Мнооого ми допада естествения вид, който създава върху миглите. Не зная, страшно натурално, все едно не съм със спирала, а погледът ми е спо пъти по-озарен и отворен от обикновено. Едно не ми допада - мия я по десет минути и пак на сутринта трябва да изплаквам още толкова, за да я сваля. Не знам дали това си струва хубавия ефект.
Най-накрая си намерих палитра с кафяв тон сенки за очи, специално матови, а не с перлен отблясък. Тази палитра на Golden Rose можете да намерите вероятно в дрогериите, които предлагат продукти на марката, за около осем лева. Използвам обикновено най-светлия цвят в основата на клепача и най-тъмния по края, за да подчертая, но не особено често, защото сутрин умирам за още пет минути в леглото и нямам никакви сили да се занимавам с грим.
Скоро намерих тоалетната вода на Adidas в шкафа на сестра ми, заринат от дрехите ѝ и ми стана смешно, че този аромат е седял скрит там толкова много време. Беше само половин бутилчица, а както можете да видите - сега е съвсем малко. Страшно много ми пасва тови аромат, но проблемът ми е, че изветрява по-бързо, от колкото ми се иска. Трябва да си намеря нещо сходно, но по-дълготрайно след като тази вода свърши.
За пръв път от доста време реших да заложа на някой дезодорант и избрах този на B.U. - fancy cinderella, защото и без това в деня, в който си го взех, беше на промоция. Харесва ми, усеща се много време, след като се напръскам, аромата е доста приятен и забелязах, че прави впечатление на повечето хора, с които се размина. Ако си спомням правилно, не беше повече от 4 лева.
Балсамът на Balea с бадем не виждате за пръв път и с причина. Той е най-любимият ми балсам от всички, които някога съм си взимала, при това не само спрямо тези от тази малка, а абсолютно всички. Обожавам миризмата и усещането, което ставя по устните ми. Заглажда ги, заздравява. Както виждате на дясната снимка, само толкова ми е останало, за това в най-скоро време трябва да изляза на лов за балсам. Да се надявам, че отново са го пуснали, уж е лимитирана версия.
Книги.
Нужно ли е да казвам защо този месец прочетох само три книги?
Училище.
Както и да е. най-накрая завърших поредицата "Лабиринтът", много обичам последните две книги. Измежду трите първата ми е най-любима, но последните не са загуба на време, както чух да бъдат определяни. Също толкова напрегнати са като останалите, има страшно много обрати, на моменти крещях "Тиии, лъжец/лъжкиньо" и размятах книгата насам-натам. Така правя когато съм ядосана.
"Крес" е третата книга от поредицата "Лунните хроники" и ако следите постовете ми нут може би знаете, че я прочетох не отдавна и кръстих лаптопа си на принц Каито, бях страшно ядосана и фенгърлствах много дълго време. Книгата е жестока и може би най-любимата ми от всички до сега. Обичам връзките, изградени вътре, прелестните герои, описаните места и сладкия език, който ме омагьоса още от първата част. Нямам търпение следващата книга, "Зима", да бъде издадена в Америка и преведена тук колкото се може по-бързо.
Филми.
Има ли смисъл изобщо да казвам нещо за "Сойка-присмехулка"? Исках да напиша отделен пост след премиерата, но както тогава, така и сега аз не мога да намеря думи, с които да опиша колко много обичам филма, книгите, актьорите, историята, осъществяването на проекта и чувствата, които ми навява. Гениално. Мисля си кой от трите филма до сега най-много ми харесва и дори да искам да кажа един от първите два, знам, че любимият ми е именно третият филм. Ако някой от вас все още не го е гледал - моля ви, направете го. Едва ли всички ще разберете напълно смисъла на всичко казано, но само преживяването, озвучаването, брилянтната актьорска игра ще ви накарат да го обичате.
"Както горе, така и долу". Ау. Не се гледа в тъмното, нито пък ако ще ходите в Париж скоро, или ако сте си страхлив по принцип. Изкара ми акъла. През цялото време си мислех за "Хари Потър", особено след споменаването на Философския камък, а пък още преди това имах някакви мисли за Ад на Данте. Шокът дойде, когато грубичката трябваше да минава през онзи тунел, пълзейки по корем, на чийто вход пишеше точно това, което Данте е написал в книгата. Което аз имах да правя на проект. Ако трябва, само за това ще обичам филма. Но то има още много, много неща. Гледайте го, за да разберете.
"Храбро сърце" е може би първото филмче на Дисни, на което се смях така. НА няколко ъти сестра ми идва да ме проверява дали съм още жива. Съжалявам, че не отидох да го гледам на кино, когато го даваха. Едно от любимите ми е!
Когато бях малко по-малка ми беше много интересно да се занимавам с градските страшни легенди, Дама Пика и подобни детски измишльотини за викане на духове и демони. И съм си правила ръчна дъска Оуиджа, признавам си. За това, и заради сестра ми, изтеглих този филм. Не ме стресна особено много, но общо взето ми хареса. Клишета, клишета, но май аз си падам по клишетата достатъчно, че да дам шест от десет звезди на лентата. Не бих я гледала втори път, но ми беше забавно да седя ококорена по средата та нощта в очакване.
Музика.
За настроение.
И аз дочаках нещата ми от Ebay да дойдат. Три калъфчета, две от които виждате на снимките. В началото си мислех, че капачето няма да ми е удобно и ще пречи, но се оказа страшно полезно - предпазва, а и там дължа някои странични листчета с информация, които ми трябват често. любимото ми е това с графитите, свързани с "Вината в нашите звезди". Познайте кой е отдаден фен.
Както казах горе - игрите на глада. Обичам. И бях страаашно щастлива когато видях, че дават промо чаши, при това с ключодържател на сойката-присмехулка. Не ме интересуваше колко ще ми струва, наредих се и си го взех, и си го гушнах, и не го пуснах по време на цялата прожекция на филма. Фен съм и се наложи да използвам всичко, свързано с филма така че да не го изхвърля. На заден прав на първата снимка можете да видите изрязаната кутия от пуканки, която преобразих в... нещо, чието име не знам. Не знам. Но го обичам.
Казвала съм колко много обичам да пращам и да получавам писма по пощата, нали? Този месец с Мони отново започнахме да си изпращаме, и от нея получих плик с малки подаръчета от пътешествието ѝ до Гърция - книгоразделител, магнитче и тази сладка прекрасна гривничка, която сложих още първата минута, след като я видях. Определено ще бъде перманентно на китката ми и през следващия месец.
Друго нещо - коледният дух като цяло, лампичките и магазините, които се зареждат с щастие. Мандарини, музика, стипендията, която взех за пръв път този месец, играта Dots за Андроид. Страшно е досадна, но вечер, когато я включа, си отвисявам по половин-един час. Този месец беше страхотен, но може би само защото се усещаше прииждащото щастие за Декември. Представям си какво ще стане през следващите 25-30 дни.
26.11.2014
Ок. До сега половин час седях, за да осмисля някаква глупост по химия, току-що се сетих и извиках "Най-накрая, разбрах го, разбрахгоооо" и останах ухилена срещу сестра ми за няколко секунди. И двете поседяхме като замръзнали. След което тя с пръст потупа слепоочието си и каза "Are you normal?". I mean... едва ли някой ще го каже по-точно от нея.
Истината е, че все още не мога да загрея защо тук е метил, а там етил, нищо, че знам защо е пентан и... въздишам тежко. Не мога повече. :(
Това беше първата емотиконка, която пиша в пост, знаете ли? И осъзнавате ли колко тъжна съм, че да пиша емотиконки в поста си? Много. #Саднах Се
29.11.2014
На теста изкарах петица и съм горда. Тоест... Определено не е перфектния резултат, дори и масово класът да има петици. При положение, че мога да изкарам повече от това, защото най-накрая разбирам какво ми говорят и формулите не изглеждат йероглифи от някой източен език.
Тази седмица като цяло се изписаха доста оценки. Всякакви. Но са нищо в сравнение с тези от следващата седмица, за мое съжаление. Още в понеделник ми се полагат два теста, във вторник - презентация, в сряда още един тест, а в петък - класно по български. И това за честит Декември. Радвам се само за това, че повечето от класните ми са през декември. Няма да трябва да уча през зимната ваканция, йей.
Опитвам се да следвам плана за този пост (за пръв път правя план за пост и това е защото имам да казвам много неща от почти цялата седмица. Знам, че най-накрая ще забравя половината), но изглежда, че няма да е в тази последователност. Oh well.
Зарядното на лаптопа ми отново започва да ми играе номера. И под отново... просто си представете горкото зарядно, лепено на около 50 места с тиксо. Все едно е претърпяло катастрофа. То си е катастрофа, колелцата на стола ми минават през него средно по 10 пъти на ден. Сега се чувствам адски засрамена и ми е тъжно, че се държа така. Както и да е. Опитвам се да отложа използването на новото зарядно колкото се може повече, не желая и него да го сполети същата съдба. Готова съм да търпя изключването през пет минути в името на цялостта на кабела. *музиката от Игрите на глада, вдигам три пръста нагоре*
В сряда пристигна писмото ми от Мони с няколко подаръчета от Гърция. Да видите как се ходи до пощата преди училище, когато първия час се очаква да имам тест. Ааадски много ме зарадва всяко едно нещо в пликчето, бях като някакво дете на последния чин, докато си четях писмата. Повечето от съучениците ми ме гледаха като извънземно. Първо - защото бях хиперактивна, и второ - защото те явно никога не са виждали истинско писмо.
Някой пазарува ли от Черния петък? В осем сутринта с няколко приятелки влязохме в някакъв онлайн магазин и повечето неща бяха разпродадени. Наистина ли това се приема като Нещо? И само аз ли смятам, че това не са намаления, а повишения? Сменят цената на по-висока от обикновеното, после я драскат и пишат реалната, само и само за да изглежда, че е намалено.
През последните двадесет и четири часа майка ми е причината да умирам от смях. И всеки път като я погледна ме напушва смях... Например вчера. Към седем часа пътувахме към село, за да закараме баба, и спряхме в един магазин за мандарини. Слязохме, стояхме вътре пет минути, и излязохме. Следва нещо важно. Още от далеч забелязах двете сиви пежа, паркирали едно зад друго - едното обикновено, второто - комби, и се замислих в кое трябва да се кача. Очевидно майка ми не осъзна. Просто заобиколи чуждото комби, качи се вътре и си седна, готова да потегли. Честно, за момент се стреснах и си помислих, че съм подминала и вървя към друг автомобил. Няколко секунди стоях и сравнявах, и чаках някой да ми каже какво да правя. И мама излезе, а собственичката на колата приближи, смеейки се. Like... мамо. Не, моля те. Все още умирам от смях, когато се сетя за физиономията ти и бързите рефлекси, с които избяга от шофьорското място.
Друго нещо, с което ме разсмя... "Сойка-присмехуйка". Wha... Присмехуйка? Аз... Наистина? Мамо? Как мислиш, че ще е превода на английски? Mocking-gay? Just do not. Нот. Ако не искаш да умра по време на пристъп на смях.
В ужасно коледно настроение съм. Днес с мама и със сестра ми ходихме на пазар насам-натам и си намерих мнооого сладко Washi tape. Слушам коледна музика, разглеждам коледни снимки, гледам коледни клипове, мисля си за Коледа, искам Коледа. Спомням си как миналата година седях под елхата и четях книги с часове, пиейки горещ шоколад. Трябва да измисля подходящи подаръци. И да реша къде ще сложим елхата тази година. Ах, как искам да я декорираме вече.
Ха, даже и сестра ми заразих - в момента се катери по бюрото си и украсява нейната част от стаята. Има си свещи и гирлянди, и коледни топки... Да, определено обичам това време от годината и настроението, което носи. Топло, уютно, весело.
Защо съботите минават толкова бързо? Исках днес да си напиша домашните, а вместо това пазарувах. и ще изразходвам останалото време в готвене. В Лидл намерих кутия с готови продукти за близалки. Не знам как да ги обясня. Но със сестра ви ще се занимаваме с тях, след като дооправим стаята и аз свърша с поста за месечните любими. Чудя се дали да го пусна днес или да изчакам до утре... Ах... мислех си, че ще мога да пускам по повече постове на месец, но в крайна сметка се оказвам с десетина и това ме кара да се чувствам виновна спрямо самата мен. Явно това ще е едно от обещанията, които ще дам за 2015 година - да бъда по-редовна тук.
До тогава обаче има още един месец. А Декември се очертава време за доизпълняване на стари обещания. Едно от тях е да си оравя стаята. Сега. Точно сега.
Днес ще говоря по точки, за да мога да систематизирам по-лесно хвърчащите си мисли. Също така ще се опитам да ги намаля, защото е неделя вечер и сто процента на никой не му се занимава с моите душевни излияния. Започвам.
1. Най-сетне започнах "Крес" и смея да твърдя, че това е НАЙ-ДОБРАТА КНИГА от цялата
поредица. Год, адски много шипвам Крес и Трън, в същото време го мисля за страшно голям кретен и не мога да избера дали обичам него или Вълка повече. О, а Вълка... Спомням си колко фенгърлствах около него на втората книга, защото е типичния bad guy, след това бях в шок от всички объркващи предателства, стоте пъти, в които той беше срещу и със Скарлет и така нататък. На практика харесвам Скарлет и Вълка, и Трън и Крес повече от Каито и Синдер, не мога да го обясня. Когато четях първата книга ми се струваха адски сладки, особено по време на онзи момент в асансьора (за хората, които са го чели), но... между другите има толкова повече чувства и са толкова по-уникални. В третата книга Каи си мисли за Синдер, но е по-скоро като да не му пука за нея, интересува се само дали е намерила принцеса Селена (той си мисли, че... ок няма да кажа нищо, защото това ще се сметне са спойлер. Просто Каи е адски наивен в тази част и искам просто да шибне един и на Сибил, и на кралицата, и да прекрати скапаната война, защото и без това се е видяло, че и със и без сватба, Левана пак ще ги нападне...). Главата ми ще експлодира. В момента е седем и половина и от мен се очаква да седна и да си прочета урока по биология отново, понеже утре ще ме изпитват, но аз не мога да оставя книгата. А точно в този момент компютъра. Но тази тема ще я разисквам...
2. ... сега. Най-сетне успях да прехвърля всичките 60 гигабайта с глупости на компютъра на сестра ми и дадох на баща ми да преинсталира вече твърде стария ми лаптоп, наречен "Гошо". Но ще го прекръстя след като измисля по-хубаво име. Мисля да открадна някое от "Лунните хроники". Каито? Каито звучи добре. Мислех си за Наинси или Ико, но.. те са момичета, а компютър е... мъжки род, you know... Нека да бъде Каито. И да се върна към главната мисъл, сега не мога да се нарадвам на това колко бързо работи всичко и как най-сетне имам интернет, след като седмици подред заемах невъзможни пози под рутера и все още връзката беше две чертички.
3. Ако утре не дойде последния кейс за телефона ми ще пиша на пича от Ню Йорк да провери какво се случва. Май беше от Ню Йорк... Просто не е честно да пращат това, което най-много искам, последно. Кейс с капаче с графити от "Вината в нашите звезди", за да мога да го навирам в очите на всички от класа, които фенгърстват за филма, а не са чели книгата.
4. Във вторник с най-добрата ми приятелка представяме проект за Жан-Батист Молиер. Смятам за тогава да си подготвя лъжица и да удрям с нея всеки, който говори, докато си предавам информацията. И без това ме е яд, че именно в този ден имам възможност да си поправя оценките с тест върху "Хамлет", а заради проекта съм с вързани ръце... Тъкмо ще си изкарам яда.
5. Сигурно цяла нощ ще сънувам часа по испански след ненанесената оценка от петък. Отново - трябваше да послушам лина и да отида да попитам господина дали няма някакъв проблем. Вариантите, все пак, не са много - не съм си написала името, контролното е толкова зле, че не иска да ми нанася двойката от яд или просто го е изгубил. Утре ще разбера, слава Богу, защото иначе...
6. Все още се изненадвам от това колко бързо работи лаптопът (Каито).
7. Да, имам навика да давам имена на нещата, които притежавам. Телевизорът ми се казва Оли, плюшеното животно - Диего, телефонът ми - Максън, т.н., т.н.
8. Мисля, че е време да започвам да правя списък с книгите, които искам за Коледа. Планирам
да ги разпределя между роднините, но да си ги купя сама от Базара на книгата през Декември в НДК, само за всеки случай. Така направих миналата година и си мисля, че всички останахме доволни. Аз всъщност съм човека от цялата рода, на който подаръка му е най-най-лесен. Книги. Ако не книги - книгоразделители или много шарени чорапи. или портмоне. Обичам портмонета. А този, който ми даде портокали и мандарини ще го обичам малко по-малко от подарилия книги, обещавам.
9. Сега отивам да чета по биология. Утре ще проведа словесна война с госпожата, защото този път знам колко заслужавам и ще си се боря за оценката въпреки всичко. Peace.
