Страници

петък, 20 юни 2014 г.

¡Adiós!

Току-що направих научно откритие. Последния един час, преди да тръгнеш някъде е най-гадния и отвратителен в целия ти живот. Хем знаеш, че трябва да тръгнеш, хем нещата, които можеш да правиш за тия шестдесет минути са твърде малко. И ти е толкова некомфортно, че по-добрия вариант е да тръгнеш още сега и да чакаш да уговореното място, от колкото да седиш и да тъпееш. Или в случая да пишеш пост в блога си, който току-що удари поредното хилядно число на посещения. За което благодаря! 
След като написах предния пост за пътната чанта, отидох в училище, за да дам бележка на класния ми и да му кажа за сеира, който направиха някои индивиди в класа ни. След това изчаках моята Марулка, за да ѝ честитя шестнадесетия рожден ден. За да не остана по-назад и тук - честит рожден ден, ти, чудовище! Текила, Найт, истории, късмет и любов! И да си прекараш страхотно дори и без мен! Макар че не се съмнявам, където си ти, там са шумът и купонът. 
Вчера в часа на Исмаел играхме на бинго и аз победих, за това днес ми донесе цяла торба с подаръци, от които да си избера! Представяте ли си? Снощи е ходил при директорката на Института Сервантес, за да пита дали може да вземе рекламни материали и да ги даде на нас! И така, имаше три чанти, тефтерчета, един от които беше страшно хубав, магнитчета и какво ли не. Едва се спрях на една от чантите, беличка, с изписани случайни думи на испански. Чудя се къде точно да я сложа, че да я виждам всеки път, щом вляза в стаята си. Страшно много ме зарадва, мислех си, че е забравил за това! Парфюмът му още е по блузата ми, след като го гушнах, за да се отблагодаря. Ох... ще ми липсва цели три месеца! :( 
Получих и втори подарък! Който беше още по-неочакван. Щом се прибрах, сестра ми ме
посрещна на вратата с малко пакетирано подаръче и го поднесе към мен със сладка усмивка. отгоре му пишеше да пиша вътре само хубави неща, докато съм на път. И познайте какво беше. Тетрадка на Неймар. (Лина. Казах ти, че той ми е любовник.) А пък на вътрешната корица имаше снимка на целия отбор, всички, Меси, Марк, Пике... Like, моля ви, спрете с това, не ща да рева! Обичам ви всички. 
Окей, минаха десет минути, остават още петдесет. 
Мисля, че аз съм единствения човек, който тръгва някъде, без да знае програмата. Окей, ясно ми е, че минаваме през Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватия, но в кои градове ще сме в Италия? Колко време ще стоим в Монако? Ами Франция? Единствено съм на ясно, че най-много време имаме в Барселона, слава на Бога. Също така, че батериите на фотоапарата ми едва ли ще издържат на това напрежение. Горките. 
Намерих най-яката песен. И осъзнавам, че вече пиша наистина много големи глупости, но тя наистина е страаааашно добра. Честно казано откраднах я от рекламата на Beats by Dre с Неймар, ама... Това не я прави по-лоша, а напротив. Обожавам музика, която ме кара да се треса от басовете, докато я слушам. Ако някой нае песни, подобни на тази, моооля да ми пише и да ми ги каже. Ще му бъда вечно благодарна. 
След точно 11 минути, след като излизам от банята.
Иии остават още 30 минути. Все е нещо. Надявам се да запълня това с дооправяне на стаята и даване на инструкции как да ми полеят цветето след два дни. Официално за втори път честитя на лина отличния успех по биология! Тя го заслужава! Ей, обичам те безкрайно, Линче! Защото знам, че четеш това. Ще ти купя... подарък от Испания. Освен татуйровките. 
Сестра ми, изглежда, ще вдига парти, щом се изнеса от стаята. застанала е до мен и ми боде бузата с огромна усмивка. Ще ѝ оставя скрити капани, за да разбера какво е пипала, докато ме е нямало. Все още обмислям паролата на лаптопа, но... хайде, от мен да мине, изтрила съм всичко неприлично *намигва*. 
Окей, двадесет и пет минути, ставам, за да се обличам. Последна проверка на багажа, залагане на капани и още малко храна, защото за мама никога не е достатъчно. Защото е мама. 
П.с: Нямам идея кога ще пиша нов пост, за това Адиос от мен за сега.