Like, for real!
Поклон пред Неймар, за Бога! Някой да ми го докара тук, за да му падна на колене.
Часът е малко след един, а аз определено няма да заспя скоро, благодарение на колата и всичко останало, в комбинация с първия мач, който изгледах от начало до край. Не знам колко блестящо беше началото на Световното, но на мен жестоката победа на Бразилия ми дойде като мотивация да сритам петък 13 (в комбинация с пълнолуние) в задника. Ако имах жълта тениска или потник, щях да се облека с нея утре в чест на отбора, само дето май не притежавам нищо. Идея е да открадна нещо от гардероба на сестра ми. Вижте. Може да се случи.
След така забавния автогол на Марсело (?) и единствената точка за Хърватска, първият гол на Неймар - "Да фък, разбрах какво се случи, Лина! Омг, гаджето ти вкара гол! Омг омг мой човек! Омг". Втори гол (от дузпата, която така и не разбрах. Не ме съдете, казах, че това е първия мач): "Лина, просто се омъжи за него, става ли?".
Като между всяко "Давай, давай, давай! Неее... Май обърка посоката, пич" и "Жълт картон, жълт картон! Еее, кретени", Лео Меси беше неотлъчно до мен, в прегръдките ми, по-вкусен, от колкото можете да си представите. Имам в предвид, хайде де, кой не обича чипс с кола, макар и да е най-вредната комбинация? (Особено когато всеки път щом видите лика му върху стигера или опаковката се сещате за онази снимка, която Лина ви е показала същия ден. Няколко пъти. На Меси. Която принципно не бива да виждате, освен ако не сте... ами някой друг.)
Чат, храна към съдиите, коментаторите, и забавни забележки по повод глупостите, които дрънкат. Като "Има артисти от другия лагер", "Има и добър вид", "За мене проблемата..." и "Стипе ПлетиКоша".Сигурно погледнато отгоре футболистите приличат на щъкащи буболечки. И мятащи се. Ритащи се. Ритащи топка. Или троха, сигурно изглежда като троха. Не можах да преброя колко салта направиха тия пичове. и всеки път мен ме болеше също.
След като нашият герой Неймар излезе през второто полу-време, в продължението Оскар отбеляза последен и решаващ трети гол за Бразилия, при който аз изръкоплясках толкова силно, че беше истински шок, че родителите ми не се събудиха, за да ми бият два шамара. Треньорът на Хърватия изглеждаше крайно недоволен, все едно като се приберат в съблекалните ще ги закачи за ушите с щипки на простора, за да ги накаже. Нали това не е някаква практика?
Давид Луис е пич.
А аз имах намерение да пиша за Birthday experience-а ми, но това беше в пъти по-важно. така че отново отлагаме the birthday haul за друг път. Сега моля, просто се поклонете и лягайте да спите както ще направя аз, за да мога да стана на време утре. За да си взема отчайващата пред последна оценка по математика. но готова да срита петък 13 в задника, както казах преди малко.
