Страници

събота, 7 юни 2014 г.

Пролетен базар на книгата

Отдавна не ми се беше случвало да умирам да си легна на топло в леглото и да заспя, и едновременно с това да седя на компютъра, макар и да няма абсолютно нищо интересно и да ме отегчава до смърт. За да прекъсна това гадно усещане реших да напиша този пост и да си пусна някое филмче. Или да почета. О, колко много имам да пиша!
Днес най-накрая отидох на пролетния базар на книгата заедно с Мария и сестра ми, и със списък с много книги. И около седемдесет лева, за да купя всички. 
Както всяка година бяха изготвили програма на базара, която аз отново не отразих. В сравнение с всеки друг път беше изключително широко - на втори и трети етаж бяха разположени всички щандове на издателствата с място за минаване и свободно спиране. отървах се с минимални наранявания от чадъри на баби, йес. Първата ни обиколка беше за разучаване на ситуацията, ориентиране между всички издателства и като цяло издирването им. И ето, адски разочарована съм, че Егмонт не се включиха към тазгодишния пролетен пазар! При положение, че исках цели пет книги от тях! Не зная на какво се дължи това им решение, но... здраве да е, изхарчих парите другаде. 
Бях страшно щастлива когато установих, че са превели "Кралици на красотата", за която книга съм чела и гледала стотици ревюта! Просто застанах пред щанда на Артлайн с широко отворена уста, посочих с пръст към книгата и казах на сестра ми "Боже Господи, знам тази книга и я обожавам!", при което пред мен мина какичка (ъм, три-четири години по-голяма от мен и супер-мега големия пич) и каза "Знам, и на мен, супер много смях!", и така започна нашия разговор за книгата, след това за още една книга, и след това за двадесетте процента отстъпка и малките книгоразделителчета, които ми даде. Така купих втората книга за деня.
Много кратка история на първата книга, която взех, "Крадецът на книги" (!!!!) - скочих от ескалатора, видях издателство "Пергамент" точно отсреща, връчих парите на сестра ми и в рамките на 30 секунди я изритах и тя я купи като подарък а рождения ми ден. Когато се прибрахме ми я конфискува от торбата и я прибра... някъде.
При третата ни обиколка чак видях щанда на "Ибис", моето спасение. Веднага се хвърлих към "Реликвите на смъртните" и с треперещи ръце взех втората книга, "Град от пепел", дръпнах я по-далеч от продавачката, все едно ще ми я вземе, и ѝ връчих парите, готова да избягам с новата си любов.
Може би след това снимаха мен, Мария, мен и Мария, и сестра ми за страницата на Ozone върху трон от книги, заедно с много красиво момиче и меч. изкуствен, разбира се. Все още чакам да качат снимките, тъпо ми е, че не мога да прикача сега. Но както и да е. Смятам да се боря за наградата - ваучер за 100 лева за книги, Господи! Представяте ли си да взема тия пари? Ще се смея като психично болна няколко часа, колкото нашите да ме изгонят у нас, после ще ги изхарча и ще си направя къщичка под някой мост, за да не ме притесняват, докато чета. 
До края на деня се сдобих още с "Домът на мис Перигрин за чудати деца". И май... това беше. Тоест, разполагах с пари колкото за още една книга, но в крайна сметка със сестра ми не бяхме яли цял ден и трябваше да го направим, а и една от скапаните машини за вода в НДК глътна цяло левче!!! Просто се разклати, симулирайки готовност да даде шишето и... НИЩО. Голямо грозно нищо. Исках да я ритна, но имаше твърде много хора. 
След цялата тая одисея, обиколките из сградата, катеренето по стълби до седмия етаж и мушкането между баби, излязохме и решихме да отидем в Събуей и да обядваме. Един вид, беше четири часа. Когато с Мария започнахме да се снимаме, някакви пичове отзад ни видяха и ни позираха. Обърнах се с ненормална усмивка и думите "Споко, ще ви тагна", и те избухнаха в смях. Аз бях много сериозна. Нищо, че не ги познавам. Пак. 
В интервала между Събуей и момента с пича със змията валя. 
Ъм, да. Докато вървяхме към Витошка видяхме някакъв мъж, който носеше змия. тоест той си седеше и змията се беше увила около ръката му. Мария и сестра ми отидоха да я видят, а аз запазих дистанция от 10-15 метра, подхранвана от нереалния ми страх към тия влечуги. Също и жаби. Мразя жаби. 
Чак след като минахме една четвърт от Витошка решихме да се върнем под моста на влюбените и да пием кафе в бившото кафене на родителите на Мария, чиито цени са нереално високи? Хора. Взехте ми два кинта за две глътки кафе! И не беше хубаво. 
Когато най-накрая се прибрахме в пет, двадесет минути по-късно излязох с колелото с баща ми, за да отидем до пазара на Младост едно. Обичам ужасно много да карам до там, но връщането е по-приятно. просто седя върху колелото, вървящо по инерция, вятъра е срещу мен и не ми е топло. Дам.. Следващия път до Дружба. 
Та от тогава до сега се занимавам с втория си блог за книги, който вие може би не знаете (но можете да го разгледате като кликнете върху снимката). Най-накрая написах ревюто за "Вината в нашите звезди" и подхванах това за "Изборът". Бях забравила колко приятно е това. Поне преустановявам писането за през лятото, както миналото. След плаж всеки ден сядах да излея мислите си за книгата, която съм прочела през деня. Как ми липсва това време...