Страници

четвъртък, 5 юни 2014 г.

Сектьорка в линейка

Едно от най-образните ми неща на всички времена е да се случат супер интересни неща, да се каня да пиша пост, да не го направя и в резултат да забравя всичко, което съм искала да кажа!
Но все пак... Днес ще ви говоря за сектьорството, защото съм видна сектьорка. Чувството да влезеш в понеделник с блок български е несравнимо, особено когато ти предстои да изучаваш забранената литература в българската история, в частност Богомилството.
Както всеки път, госпожата започна с въведение в работата, докато целия клас подмяташе подигравателни забележки за религията и така нататък, не слушах особено. Първия лаф беше на Лина, която ме обвини за сектьорка. След това стигнахме до заключението, че ако се съберем всички паралелки на девети клас, ще можем да въведем нова секта, и името дойде като от само себе си - Христоизъм. Госпожата веднага контрира - хора, носещи имена като Мария, Христо и Ева не могат да основат секта заради връзката си с библейските персонажи. Окей, Мелиса ще я основе. 
Часът продължи в съставяне на фенфикшън на Библията, както гласеше коментарът на Мария по повод Богомилството. Просто цялата идея за Дявола и Бог и всички персонажи с променени характери беше... като онези истории за Уай дайрекшън, което пишат дванадесетгодишните момиченца в Wattpad. А те не са препоръчителни за четене. 
Стигнахме ние до темата за Апокалипсиса. При споменаването му, Марулка (ака Мария) се обади, че първата вълна на Армагедон ще бъде спирането на тока. Мълчание. Моля? 
Ако не схващате, препратката е към "Петата вълна" на Рик Янси, която и двете прочетохме преди месец, два. Респективно, приятелката ми се обърна към мен с въпроса "Ева, а коя беше четвъртата вълна?", при което госпожата, с изключително разочарован поглед ме погледна и сърцеразбиващо каза "Ева, и ти ли? Да ми беше казала предишния час, поне да знаех на кой поставям шестицата!". Моля? ¿Qé te pasa, hombre? ¿Es algo que te relata si yo sé de que se trata en el libro o qué? Eee, tontería!! Ven y díme que pasa contigo o cállate, porque me moestes y nno quiero escucharte, ¿vale? Sino quero verte. ¡VIVA ESPAÑA! (не че има нещо общо)
Само за протокола - часът завърши с много сълзи. 
Както и следващия. Когато Марулка се препъна на мокрия под в тоалетните (еее, като си миете ръцете няма да ги тръскате по плочките, да ви имам и изрусените тикви), удари си главата и си охлузи ръката. Та, нали имаме ние БЧК пичове в класа, скочиха те да помагат, заедно с половината клас, които сметнаха момента за подходящ да се правят на герои. Да я превръзваме ли, шина ли да ѝ правим, някой взе, че се обади на линейка. И гледайте сеир.
Дойде линейката след половин час, след като господина по испански дойде за mental support (аз го викнах, Мими, не се сърди!), и всички отвън бяха с очи на понички да видят какво се случва. Начело с госпожата по български, която освен интерес очевидно изпитваше угризения за сълзите на Мария от предния час в часа ѝ. 
Ще кажа само, че ми дойдоха твърде много сълзи. Освен това ми беше студено, бях по потник и риза-потник, бе пари, само с един телефон, докато ни караха към Пирогов без  да се съобразяват с пик-часа и с пуснати сирени. 
В крайна сметка се оказа, че ръката ѝ е охлузена (подобно на ябълка, след като я изпуснеш на земята) и с вътрешен кръвоизлив. Което е причината за ужасната синина. 
Днес... цяла сутрин учих столиците на всички 45 държави в Европа. И като за капак - дори не ме изпитаха! Както и по химия, или който и да е било предмет, по който се бях подготвила. 
а това сега се чувствам свободна да догледам епизода на "Съдби на кръстопът" със сестра ми, да пиша за дъжда в Ню Йорк и да гледам някой твърде страшен филм в тъмното, за да не смея да стъпя пред огледалото утре сутрин. 

Вече нямам търпение за рождения ми ден. Не че е нещо, нито го чувствам като важно събитие, макар и да ставам на шестнадесет. Просто искам да имам причина да си купя подарък от мен за мен, да го опаковам и после да разкъсам хартията, без хората да ме гледат все едно съм побъркана. Но все още се колебая за начина, по който да го отпразнувам. Струва ми се глупаво да е вкъщи, но не мога и вън, тъй като е работен ден. Последните варианти са кино, боулинг и... ами нищо? Цитадела тайм? (Изключено.) 
Ще приема съдбата си да имам рожден ден в сряда, без възможност да се разбия под звуците на безбожно силен дъбстеп.
Току що си измислих подарък! Ще си купя колонки! Ето, оставям книгите на другите, аз това ще си взема.
О, книги. Което ме подсеща, че ще прекарам цялата си събота на пролетния базар на книгата в НДК. Толкова много обожавам това място! Нямам търпение да пиша пост за издателствата и книгите, които ще си взема. Последния път оставих към седемдесет лева! Господи, обожавам юни!!