Когато някой ми каже да правя нещо, обикновено не го правя.
Защото трябва да направя на пук.
Говоря за писането на дейли постове. Няма да ви се обяснявам защо това е първият от ужасно много време, тcй като вече веднъж го направих в аск. Освен това мисля, че това си е само моя работа. Ще пиша каквото искам. (Тук се плезя заядливо)
Само исках да спомена тези мисли.
Но както и да е, днес е четвъртък (аз си мислех, че е сряда) и последният ми ден в София - утре пътувам към Кърджали за мини блогър среща със Зин, макар и да трябваше да дойдат още хора. Убедена съм, че ще си прекараме страхотно. Зин, тур планът, тур планът!
Споменавайки блогъри, в момента във фейсбук се е сформирал един гигантски общ (kinda спам) чат с повече от 10 буук блогърки, шаут аут за тях.
Днес мислите ми са ужасно разбъркани - искам да спомена събития от миналата седмица, но имам да говоря и за днес, а и за общата картина, за това нямам нииикаква идея какво ще излезе от разбърканите ми мисли. (Обикновено резултатът е чисто и просто мешаница, дори и да казвам, че не знам какво ще се получи. Всъщност знам.)
Сега се прехвърлям във времето, чак на трети април, или с други думи казано Рожденият ден
на сестра ми. Ден преди това бяхме направили най-вкусната торта на света, но нямам снимка на нея (тази от снапчат, както можете да се досетите, изчезна), за това ви казвам само, че не беше най-красивата, но определено беше най-вкусната домашна торта, която някой някога е правил, кълна се. Сестра ми покани две от приятелките си на гости на самия ден. И двете или се страхуват от мен, или ги е срам. Залагам на първото, защото всеки път, щом влезех, за да им оставя нещо за пиене или храна, и двете замръзваха и ме гледаха все едно съм Фреди. Но се забавляваха, часове ги слушах как се смеят на "Замръзналото кралство" все едно са лапета
на по седем-осем годинки. През цялото време аз бях в другата стая. За малко баба ми беше на гости, колкото да си хапнем от гигантската пица, да обсъдим хубаво хората, за ми разкаже за учениците си и да говорим за университетите. Когато си тръгна написах ревюто на "Ние, лъжците", което можете да прочетете тук.
Денят беше много забавен. Дадохме му финал с прожекция на "Бунтовници", вторият филм по книга на Вероника Рот. Бих могла да говоря много за това, но обобщено казвам, че като самостоятелен филм е наистина страхотен, добро продължение на "Дивергенти". Но за хората, които са чели книгите и са от онези запалени фенове, които през цялата прожекция крещят "това не се случи така в книгата", то тази екранизация би била ужасна. Много махнати и добавени сцени, разбъркана последователност, частично тъп подбор на актьори (майката на Фор майка ли му беше или сестра?), но... доста добра актьорска игра (Тео и Шай са ми фаворити). Няма начин да не спомена превода този път - не бяха превели Фор като "Четири", а си беше "Фор".
За сметка на това онзи ден даваха дублиран "Дивергенти" по БТВ и през цялото време се повтаряше "Четири, четири, четири". Какво четири? Круши? Кебапчета? Шамара?
Не знам дали съм споменавала тук, но след успеха на макета на немски концлагер господинът ми по история ми възложи да направя индианско селище. И хора, два дни с майка ми седяхме и правихме дръвчета. Не го казвам с лошо, защото нова беше едно от най-забавните неща, които съм правила. Особено докато на фона течеше "Всички обичат Реймънд". Напреднахме, но не достатъчно - има още доста неща, които трябва да се направят, а аз искам просто да седя и да чета. Но не "Робинзон Крузо", който съм чела, но трябва да прочета отново за шестица по литература, а нещо по-интересно. Като "Разнищи ме", например, която отлагам от около седмица. Задължителната литература ме праща директно към най-гадната точка на reading slump-а.
Не мога да си представя как се чувстват съучениците ми, които имат да четат по около пет книги... (Половината от тях даже няма да си направят труда да проверят кои книги трябва да прочетат, убедена съм.)
Заради макета по история щях да пропусна последната си възможност да се видя с Теди, която
се върна в Унгария в началото на тази учебна година и едва ли ще дойде отново. Оказа се яко да захвърлиш всичко и да тръгнеш ей така към метрото.
Радвам се че се видях и с нея, и с най-добрата ѝ приятелка Реджина, която е супер сладка. Но ми се изприщи езика цяяял ден да говоря на английски и частично на испански. Най-смешната част беше когато не се сещахме за някоя дума на английски или испански, и обръщахме на другия език. А Редж стоеше и ни гледаше неразбиращо, докато говорехме на български. Искам да повторим деня. И да си направим повече снимки. Или... може ли да го повторим в Унгария този път, моля? Вземи ме в Унгария, Теди, и ме заведи на някой як музикален фестивал. И ми купи Съмърсби.
Преди ден-два реших да започна The 100 и ако не трябваше да чета "Робинзон" щях да го гледам 24/7. Не че... в момента не седя и не пиша пост де.
Един ъпдейт за бебе-телефона ми - все още си няма име и все още приемам предложения. Май в момента клоня към Джейми, защото Outlander и новите епизоди.
Това стана твърде дълго. Сега май трябва да стана и да отида ма чета или да правя презентации по география и химия. Нуждая се от търпение, късмет и нещо за пиене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар