Здравейте и честит първи май!
Странно е да казвам май. Сега ще свиквам още 30 дни и когато най-вече започна да пиша датата правилно в тетрадките си, вече ще е юни.
Но както и да е. Постът ми не е за това, а за да кажа, че този месец прочетох девет книги, което прави всички от миналия ми списък плюс още доста, и за да ви кажа на кои смятам да обърна внимание през май.
И така, реших този път да не качвам снимка на книгите си, защото и без това раздадох половината на приятели, за да може да фенгърлстваме заедно. Въпреки това ще кажа по няколко думи за почти всяка една от тях, като този път няма да бъде в хронологичен ред.
Започвам с "Ние, лъжците" на Е. Локхарт, "Къде си, Бернадет" на Мария Семпъл, "Аз бях тук" на Гейл Форман и "Разнищи ме" на Тахара Мафи, за които можете да прочетете много подробно като кликнете върху всяко едно от заглавията.
Наложи се да се съсредоточа върху две книги за часовете по литература - "История Славянобългарска" и "Робинзон Крузо". Първото четиво не беше от най-лесните и интересни, но се наложи да отделя час за него в името на отвратителния тест, който ми предстоеше. За сметка на това "Робинзон Крузо" е една от любимите ми книги от тазгодишната задължителна литература. Освен това вече веднъж съм го чела в адаптирана версия. Този път се спрях на цяло издание.
Още в началото на месеца прочетох "Жената в черно" и останах частично разочарована, защото очакванията ми бяха може би твърде високи. Искаше ми се да има малко повече тъмнина, тръпки, докато чета, по-вълнуващи неща. И по-завладяващ протагонист. Може би разочарованието идва от там, че книгата няма нищо общо с филма. А Дан Радклиф е перфектен.
Във връзка с него (до колкото е възможно това) - прочетох "Приказките на барда Бийдъл" за не повече от четиридесет минути, с което завърших всички книги от света на "Хари Потър", които притежавам до този момент. Не знам дали знаете, но издателство Егмонт ще издадат още две придружаващи малки книжки през следващите месеци. Нямам никакво търпение!
Така, стигнах и до последната книга в списъка: "Живота, какъвто го познавахме" от трилогията "Последните оцелели" на Сюзан Бет Пфефър - още една книга, към която подходих с големи очаквания, но ме остави разочарована. Очаквах малко по-завладяваща апокалиптична обстановка, защото аз принципно съм огромен фен на тези книги. Но не получих това. Всъщност книгата е по-скоро за това как семейство преживява първата година от Края на Света, което само по себе си е интересно, но не и впечатляващо. Не зная, очаквах повече екшън, по-добра главна героиня и нещо, което да ме шокира поне мъничко. Тук всичко беше предвидимо.
И така, нека да премина към четирите заглавия, които избрах за месец май.
първата и най-мъничка е "Когато кучетата плачат" на Маркъс Зюсак от трилогията му за братята Улф. Това е единствената му книга, която все още не съм чела (или поне така си мисля) и дори и да не харесвам тези книги колкото "Крадецът на книги", нямам търпение да прочета тази.
След това искам да почета "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас, защото стои на рафта ми от твърде много време, а ми писна да слушам толкова хубави мнения за поредицата без да мога да се включа в разговора. Време е.
Вчера бях в Сиела и се оказа, че има 20% намаление на всички книги на изд. Колибри. Марар и аз да не исках да си купувам нищо, майка ми ме убеди най-седне да си взема "Полу лош" на Саи Грийн. Благодаря, Мамо!
Също и за това, че се съгласи да ми купиш "Светлината, която не виждаме" така спонтанно. Нямах идея, че са издали книгата, и беше щастливо съвпадение, че я намерих. Размерите ѝ са гигантски, но съм толкова ентусиазирана да я прочета, че дри не ме интересува колко от времето ми ще премине между страниците.
И така, това беше за днес. Доволна съм от прочетеното през април, надявам се да се чувствам по същия начин в края на този месец.
Пожелавам това и на вас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар