Страници

петък, 10 юни 2016 г.

"Аз преди теб" от Джоджо Мойс - Ревю

Преди четири години за първи път видях "Аз преди теб". Беше забутана зад една висока купчинка книги в книжарницата. Взех я на случаен принцип, огледах корицата, косо прочетох резюмето на гърба на книгата и си помислих, че може би някой ден ще разбие сърцето ми. Често след това я виждах. Стоеше на различни рафтове, чакаше ме да я взема и да я отнеса вкъщи цели четири години, през които все повече и повече отзиви достигаха до мен по един или друг начин. И ето - сега сърцето ми е разбито, но също така е и безкрайно щастливо, защото освен една пъстроцветна история мисля, че получих урок, който няма да забравя в скоро време.
Главният герой, Уил, е квадриплегик. Не обича да общува, няма желание да го прави, не харесва живота си след инцидента, който е претърпял. Авторката е взела смело решение да пише за такъв човек, тъй като темата не е широко разпространена в обществото, а то като цяло предпочита да премълчава всичко свързано с идеята, за да не засегне някого. Този аспект, разбира се, е срещан неведнъж по време на историята на Уил и Луиза, неговата болногледачка. Но не това е главната темата, около която се съсредоточава романа. Нито пък обречената изначало любовна история, заради която повечето читатели биха си купили книгата. 
В основата на "Аз преди теб" стои силният човешки дух, видян по различен начин в двамата главни герои в зависимост от тяхната нагласа към света и максимите, според които живеят живота си. Луиза и Уил започват като напълно различни характери и такива си остават до края, въпреки огромната промяна в отношенията им. Идващи от противоположни светове, срещата им не предизвиква катарзис, а постепенно започва да променя стъпка по стъпка мисленето на двамата. Един на друг те предават знания и се учат на уроци, способни да преобърнат човешкия светоглед на 180 градуса. Този бавен процес, подтикнат от предварителни умисли, впуска героите в приключение, от което и двамата излизат променени, но в същото време запазили най-ценните си качества - вярата в собствената правота и твърдото мнение, че животът принадлежи на този, който го изживява. 

Както заедно, така и поотделно, персонажите са забележителни. Луиза е от обикновените героини, които въпреки всичко блестят, отличават се в сивите тълпи на улицата. Чисто визуално тя привлича внимание с дрехите си - странни обувки, рокли от благотворителни магазини, и чорапогащници в черно и жълто, напомнящи на пчеличка. Тази уникалност е отразена и в настойчивия и характер. От началото до края Луиза преследва целите си, не се отказва от това да спаси един човешки живот и прави всичко по силите си да докаже на Уил, че светът не е черен или бял, и дори в най-трудните моменти винаги ще има нещо, което да го направи щастлив и да го накара да се събуди следващата сутрин.
"Sometimes , Clark, you are pretty much the only thing that makes me want to get up in the morning."
Уил, от друга страна, контрастира рязко с жизнерадостта на Луиза със своята мълчаливост, постоянни саркастични забележки и нежелание да се опита да води пълноценен живот, дори и в инвалидна количка. Начинът, по който авторката е изградила образа му, ме кара да вярвам в чувствата му и да ги смятам за напълно реални - все едно самият той е пред мен и мога да усетя агонията от това да не може да прави любимите си неща от "предишния живот". Най-втрещяващото нещо е разликата, която настъпва след инцидента. От активен мъж, влюбен в спорта, работата си, пътуванията и забавленията, той става отшелник, затворник в собствения си дом, и тяло без шанс отново да усети адреналина или да излезе без нечие присъствие над рамото си. Недоверието му в намирането на причина за живот го следват неотлъчно през цялото шестмесечно приключение, което обхваща книгата. Но не му пречи да се развие, при това забележително. 
Ако мога да взема едно-единствено нещо от Уил, което да не забравя до края на живота си, то е да не оставям друг да решава как да го живея. Да отстоявам себе си и желанията си, дори когато някой се опитва да ме убеди, че друг е по-добрият избор. Едва ли някога ще мога да приложа това в случай, подобен на този на героя, но изводът е безценен. Показва воля и кураж. 
“You only get one life. It's actually your duty to live it as fully as possible.”
Както казах, любовният аспект не е основен в романа. Появява се чак в края като плод на бавно развити взаимоотношения, много преживяно и споделено между героите. Това, според мен, я прави истинска - няма нищо общо с любовта от пръв поглед, за която четем, а е положена върху много спорове, несъгласия, време за опознаване и истинско разбиране помежду им.
Не мога да кажа, че само Уил и Луиза правят книгата прекрасна. Защото освен тях има Патрик, Катрина, господин и госпожа Трейнър, Нейтън. Има ги всичките им пътешествия, местата, които посещават, всички остроумни разговори и малки подмятания, целящи да кажат много. 
"Аз преди теб" е много повече от това, което очаквах. Ако бях прочела романа преди четири години, когато за първи път го намерих, може би щях да видя само любовната история, без да обръщам внимание на важните уроци, на които учат персонажите. Нямаше да обърна такова внимание нито на взаимоотношенията, нито на развитието на характерите. Но сега го направих. И може би някой ден ще намеря много повече. Но засега съм щастлива. Получих най-доброто, което мога, от книгата. И със сигурност ще се опитвам да живея живота си малко по-смело с всеки следващ ден.
"Просто живей добре.
Просто живей."

2 коментара:

  1. Много хубаво ревю. Съгласявам се с повечето неща, но според мен акцентът е именно любовта им. Вярно, че дори чувствата му не го разубедиха, но все пак силният му характер не му го позволи, но пък нейният живот се променя изцяло. Все пак именно любовта е тази, заради която Уил изживява най-хубавите си месеци, макар всъщност реално да са най-мрачните му. А една от причините да си отиде е именно, за да не бъде в тежест повече и да не наранява останалите и себе си. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасен и задълбочен поглед върху историята! Усетила си я :)

    ОтговорИзтриване