Страници

петък, 17 юни 2016 г.

"Илумине" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф - Ревю

10.06.2015 г.
Денят е десети юни. Вчера получих съобщение, че на мое име има пратка, която ще бъде доставена днес. В ръцете ми е. Пакетът е голям - очевидно е, че вътре има книга. Питам се коя е, макар че в този момент съм страшно развълнувана и това не е от голямо значение. Отварям пратката и измъквам първото нещо, което докосвам - писмо, адресирано до мен. От КАЗИМ е. 
"Името ми е Кейди Грант. Бях гражданин на планетата Керенза IV. Ако намерите този запис, моля, уважете последната ми воля и предайте копие на...". Дочитам краткото съобщение и бързам да извадя останалата част от неочакваната изненада. В ръцете ми е "Илумине" - възможно най-красивата книга, която съм виждала. Бързо разлиствам страниците, спирайки на някои от тях, които привличат вниманието ми. Предполагам, че е роман, написан под формата на писма между главните герои, които живеят в космоса? А може би има и екшън! Със сигурност тези 600 страници крият повече изненади, отколкото мога да си представя. Нямам никакво търпение! 

16.06.2016 г. 
"Илумине" е блестящ.
Много са нещата, които карат романа на Ейми Кауфман и Джей Кристоф да изпъкне между всички останали. Най-очевидното е корицата, а след това - оформлението. Попадала съм на някои книги, чието действие се разкрива чрез писма между героите, страници на лични дневници, и дори чатове. Но никога подредени в хронологичен ред като файлове от досие. Огромна част от страниците са оформени с различни дизайни, между които се намират картини, нарисувани с различни кодове, и рисунки на галактики и планети. Дори само да стоиш и да гледаш красивата изработка е истинско удоволствие! То, в този случай, е допълнено от стойността на текста.
В тези 599 страници е побрана една невъобразимо вълнуваща интергалактическа история за разрушаването на една планета и своеобразната война за надмощие между две корпорации. Битки, борба със собствените емоции, желание да се спасиш и да разкажеш истината, са между многото части на сюжета, които зареждат всяка страница на "Илумине" с напрежение. Те са тези, които карат огромният обем да изглежда незначителен пред желанието да разбереш какво ще се случи с героите, какви са следващите промени, които ще променят курса на живота им, как ще приключи цялата епична битка.
За това вълнение допринасят и множеството разказвачи, сътворени от авторите, с цел да направят правдоподобна историята. "Разказвачи" е силно казано, след като целият разказ е изграден от файлове и досиета. Но си позволявам да ги нарека така, защото техният индивидуализъм, бликащ от съответните части (документи), е достатъчно правдоподобен. Капитани, лекари, офицери и цивилни "споделят" моменти от живота си на корабите, изграждайки стъпка по стъпка цялостната картина на този войнствен свят, в който изкуственият интелект е на път да превземе всеки аспект от съществуването.

Героите, изпъкващи най-силно, и които бих нарекла "главни", са Кейди и Езра - момиче и момче, които преди разрушаването на Керенза са били заедно. И двамата притежават характерни черти, уникални също толкова, колкото художественото оформление на книгата. Кейди е смела и напориста тийнейджърка, която, по мое мнение, задминава дори Селена Сардотиен с безстрашието си и готовността да се впусне в битка, за да възтържествува доброто. Бърз ум и забавни реплики също присъстват в характеристиката ѝ. Персонажът е изграден в пълен синхрон с действието, така че да бъде възможно най-въздействащ и да предизвиква симпатии у читателя с всяка поява на страниците.
Езра, от друга страна, е глътка свеж въздух между всички делови файлове, документиращи случващото се на корабите. Съпътстващият го свеж хумор разведрява обстановката и контрастира рязко с нея, дори след онзи определен момент в романа, който се счита за впечатляващ обрат. Най-много ми харесва как и при двамата герои я има онази "обикновена" нотка, която напомня, че те все пак са тийнейджъри и жаргонът, и псувните, са неразделна част от иначе богатия им речник. С други думи казано - както Езра, така и Кейди, са великолепна плетеница от средностатистическо и необикновено - позитив-богатство на "Илумине".
Не мога да не коментирам и най-впечатляващия персонаж в романа - КАЗИМ, изкуственият интелект, стоящ в основата на цялото действие. Разбираемо е, че е включен в историята (жанрът подсказва за присъствието му); по-впечатляващ е начинът, по който е изграден той. Първият досег с машината напълно говори за липсата на душевност и чувства. Ала след това все повече и повече двете черти започват да си проличават до такава степен, че може да бъде приет като трети главен герой човек, вървящ редом с войнствената Кейди.
Рейтингът ми за всички детайли излиза от нормалните скали за оценяване, защото "Илумине" е първата по рода си книга на пазара. От героите, самата история и начинът, по който е пресъздадена, интригите, та чак до напрежението, което постоянно витае между страниците... "Илумине" не е просто книга, а преживяване. Сякаш стоиш скрит в тъмна стая, осветена от един-единствен лъч, който пада върху папка с документи. А ти нетърпеливо ги разгръщаш, за да разбереш какво се е случило, какво се случва и какво ще се случи. 600 страници са много - достатъчни за една история да бъде завършена. Но светът на Кейди, Езра и КАЗИМ тепърва предстои да бъде разкриван отново и отново, по-голям и богат от предишните пъти.


Изключителни благодарности на издателство Егмонт за копието от великолепната книга, която ми изпратиха по случайност точно ден преди рождения ми ден!

1 коментар: