Страници

неделя, 5 юни 2016 г.

"Короната" от Кийра Кас - Ревю

Ако не сте чели/дочели първите четири книги на Кийра Кас, не продължавайте да четете, тъй като ревюто съдържа важни части от сюжета им.

















Да стигнеш до края на поредица, която е била част от последните ти две-три години, е едновременно странно и тъжно. Но е и необратимо, затова единственото, което ти остава, е да се примириш с едничката опция - да препрочиташ отново и отново всички книги. Но само след като се насладиш на последната част, колкото може повече.
"Короната" навява носталгия още с първите си страници. Напомня ми, че това приключение, проточило се в период от почти двадесет години, е на път да приключи. История на хора, макар и въображаеми, премина през съзнанието ми и никога няма да предизвика същото вълнение, както при първия прочит. Най-вече защото той е свързан с много лични преживявания. Но тази малка тъга не е достатъчна, за да прекарам четенето в непрестанни мисли за наближаващия край.
В последната част от поредицата си Кийра Кас отново показва, че е прекрасен разказвач. Без съмнение стилът ѝ не се доближава до Дона Тарт или Рансъм Ригс, например, но е чаровен и въвличащ в сюжета. Бих го нарекла guilty pleasure, заедно с историята, която тук проследява последните стъпки на Идлин Шрийв, дъщерята на Америка и Максън, към престола и управлението на Илеа. 
“This is a dandelion, " I told him. He shrugged. "I know. Some see a weed; some see a flower. Perspective.”
Имах много идеи за това как може да се развие действието, кой би бил избраникът на Идлин и как би приключила цялата приказка на фамилията Шрийн. Изненадах се изключително приятно от това, че много малко от намисленото всъщност съвпада с написаното от Кийра Кас. Много неща в "Короната" поемат в различна от предполагаемата посока заради малки детайли и случки, които авторката като от нищото вмъква по пътя на героите си - било то свързано с управлението на принцесата, или избора ѝ на бъдещ съпруг.
Един от малкото елементи, които бих отбелязала като недостатък, както на тази, така и на предишната част, е изграждането на образите на кандидатите в Избора. Заложено е на характерни черти, за които читателите да се хванат, но за мен е малко трудно да си представям толкова много персонажи, без да бъдат изградени солидно с поне малко предистория и особености в характерите. Ясно е, че това е похватът, чрез който да бъде подсказано кой е предстоящият избраник на Идлин, но все пак този аспект от историята можеше да бъде отработен малко по-добре.
Принцесата на Илеа е най-интересният герой в цялата пета книга. От "Наследницата" тя е позната като разглезено, малко момиче, което си мисли, че целият свят е в краката му, и в общи линии не се интересува от същинските си задължения. Тук като че ли изведнъж нагласата и приоритетите на Идлин се сменят и от несериозна принцеска, тя става готова да управлява млада жена с идеи и амбиции за осъществяването им. Множеството диалози между нея и героите, и описания на настроенията и действията ѝ, говорят за това, че тя постепенно израства като човек, благодарение на неприятните събития в живота на семейството ѝ. И не само. Много неща се стоварват на главата ѝ, без тя да ги очаква, и това изкарва добрите черти от характера ѝ, към които Кийра Кас се стреми още от началото на историята. Не липсват и глупави решения, биещи на очи. Но поне направени, за да я представят като силната владетелка, водеща страната си към просперитет - владетелката, за която е подготвяна през целия си живот.
Цялостното действие тук тече на моменти - ту бавно, ту бързо; не доскучава, но и не е твърде заредено с екшън - нито едно от двете не е присъщо за книгите на Кийра Кас. Но пък на моменти изглежда малко семпло. Читателят хем очаква да се случи грандиозно събитие, подходящо за край на поредицата, хем си знае, че едва ли има нещо толкова шокиращо и невидяно в някоя от предишните части.
"Облегнах се на стената, готова да заплача. Аз бях кралицата. Нямаше по-могъщ човек от мен. А аз се чувствах толкова безнадеждно."
За да опровергае това, идва  изборът на принц консорт на Илеа. Няма да издавам кой е и защо, за да не разваля удоволствието от четенето, но ще кажа, че е приятна (и малко близка до ума) изненада, защото противоречи с всички убеждения на Идлин, че не бива да излиза извън регламента на състезанието.
"Короната" не е типичният епичен завършек на поредица, но въпреки това по оригинален начин събира най-доброто от миналите книги в красив и изпълнен с чувства финал. Няма излишна драма. Само онова приятно усещане от знанието, че след последната страница, героите са получили своя заслужен щастлив край.
“Maybe it's not the first kisses that are supposed to be special. Maybe it's the last ones.”
Благодаря на изд. Егмонт за възможността да прочета "Короната" и да споделя мнението си с вас!

Няма коментари:

Публикуване на коментар