Bookish Scenarios TAG

Имам нужда да публикувам таг постове, дори с риск да станат прекалено много отново. Ще рискувам в името на този, който пиша благодарение на Вики. Тя ме тагна преди няколко дни, за което ѝ благодаря! (Спасява ме от писане на ревю.)

1. Трябва да се отървеш от всичките си книги и можеш да задържиш по една от всеки от следните жанрове: съвременна литература, фентъзи, нехудожествена литература и друг по твой избор. Кои книги ще задържиш?

- От съвременната литература определено бих запазила "Елинор и Парк" от Рейнбоу Рауъл, тъй като все още е една от най-любимите ми и една от тези книги, които мога да препрочитам отново и отново. "Създадена от дим и кост" е фентъзи книгата, която избирам. Рядко се срещат толкова красиво написани четива с оригинални идеи и интригуващи герои. Не притежавам нехудожествена литература, за това тук не мога да дам отговор. Жанрът, който избирам, е романтика, и книгата, която бих задържала, е "Без хоуп" от Колийн Хувър.

2. В книжарница си и чуваш тейнейджър да казва на майка си, че не обича да чете, но

майка му настоява да вземе някоя книга. Отиваш при тях и препоръчваш книга, която смяташ за подходяща за хора, на които не им допада четенето - коя е тя?

- Първото заглавие, което изниква в ума ми, е "Хари Потър". Смятам, че книгата е подходяща както за малки читатели, така и за големи, достатъчно завладяваща е, че да те накара да продължиш с останалите книги от поредицата. А и до момента колко хора са е влюбили в четенето именно заради нея? :)

Не се чувстваш на себе си и се нуждаеш от подобряване. Коя книга четеш, за да си върнеш доброто настроение?

- "Обсидиан" от Дженифър Л. Арментраут, една от най-забавните книги, на които съм попадала. Както и останалите от поредицата.

Връщаш се назад във времето за ден, в тийнейджърските си години. Коя книга е най-вероятно да се хванеш да четеш?

- "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак. Тази книга заслужава да бъде препрочетена един милион пъти.

5. Твой приятел те изненадва с четиридневно пътуване и имаш един час да се подготвиш. Коя книга ще вземеш за по път?

Обикновено за пътувания предпочитам леки летни книги, които не ангажират мислите ми с анализиране. Предполагам, че книгите на Сара Десен са перфектни за случая. Също "Изборът" от Кийра Кас и "Кралици на красотата" от Либа Брей.

6. Къщата ти е била обрана! Не се тревожи - всички са в безопасност, но библиотеката ти е била претършувана. Коя книга наистина се надяваш да е добре?

Истината е, че ако в действителност някой обере къщата ми, първото нещо, което ще проверя, ще бъдат рафтовете с книгите ми.

И първата книга, която ще потърся, ще бъде "Крадецът на книги" (която се появява за втори път в този пост). Имам някакви странни сантиментални чувства, изключително много я

обичам и не бих искала да я изгубя. Също така бих била притеснена за "Друговремец" от Диана Габалдон (въпреки че не съм я чела все още). Книгата ми е подарък, а заедно с това се чувствам привързана заради сериала - любимия ми.

7. Твой приятел взима назаем книга и я връща в ужасно състояние. Ти а) се преструваш, че не си забелязал/а, б) го молиш да ти купи нова или в) тайно унищожаваш някоя от неговите?

Моля го да ми купи нова. Ужасно много мразя да давам книгите си на когото и да било, защото в крайна сметка ги получавам не в ужасно, но очевидно по-лошо състояние. Не понасям сгънати ръбчета, пречупено гръбче и протрити страници. Въпреки това не бих го причинила на друга книга, за да си отмъстя. Не бих си премълчала също. Ново копие ме устройва перфектно.

И така. Благодаря за тага отново! На свой ред каня Юли, Ана и Гери да го направят, ако имат желание! Това е от мен за сега, желая ви усмихнат петък! 

Пренареждане на рафтовете 2015

Знаете ли гадното виновно чувство, когато искате да направите нещо, но ви е страх от промяната, не знаете как да го направите или просто не ви се занимава? Всичко това се отнася за мен и пренареждането на рафтовете ми, което планирам буквално от половин година. Най-вече това със "страха". Когато свикна с нещо обикновено ми е трудно да го променя, защото знам, че ще ми отнеме много време да свикна с новото. Но днес най-сетне се реших да пренаредя час от книгите си. Тези върху библиотеките, които главно привличат вниманието в стаята ми. 

Реших да не пренареждам само най-горния ред на високата библиотека, тъй като в момента книгите се побират перфектно и разликата във височината им не си личи. 

В процеса на подреждане разбрах няколко неща. Първото е, че нямам място за повече книги и се нуждая от нова библиотека. Второто е, че един цял ред от широката библиотека събира почти всички на издателство Егмонт, които притежавам. Чувствам се обсебена.

Идеята в основата на пренареждането ми е книгите да са подредени по височина, автор и дори издателство. Само госпожа Илиева може да пресметне колко са възможностите за подредба на всички, които притежавам. И аз мога, но на око ми е по-лесно.

Ето го и резултата от свалянето и качването на всички книги:

1 night to go...

Чудех се какво да публикувам за много бързичко, понеже напоследък нямам мотивация за нищо. Не мога да пиша ревюта заради изходните и оформянето в училище, нямам идеи за други публикации. За това публикувам песен, която слушам непрекъснато напоследък, питайки се как е възможно Андрес да е истински.

И утре имам рожден ден.

17 е доста. 

Чао-чао, 16. 

OneRepublic, София, 2.06.2015

МНОГО ИСКАМ ДА НАПИША ЦЕЛИЯ ПОСТ ЕТО ТАКА, но няма да го направя, защото дори с главни букви няма да пресъздам всичко, което изпитах снощи, на концерта на OneRepublic, за който искам да ви разкажа днес. 

Първо, получих билета си преди шест месеца като много подранил подарък за седемнадесетия ми рожден ден, който е след само седем дни. Още тогава тръпнех в очакване, но всъщност осъзнах какво ми предстои едва нощта преди втори, когато с майка ми си говорехме, че ще си тръгна от училище в голямото междучасие, за да успея да се оправя и да стигнем до Арена Армеец, дори и да е на десет минути от апартамента ми. 

Не знаех колко хора се очаква да присъстват, а скромната тълпа в шест и половина, час и половина преди началото, малко ме стресна и си помислих, че шоуто няма да протече така, както си го представям. Влязохме около час преди подгряващата група да започне, и през цялото това време с майка ми (моето другарче), си говорихме, наистина ентусиазирани за концерта. 

Когато The Makemakes излязоха на сцените си с тези огромни коси си помислих, че половин час ще слушам немски, странни ритми и прочие. Оказа се, обаче, че заслужено са финалисти и незаслужено не-победители. Свирят жестоко, пеят жестоко, текстовете им са яки, те изглеждат невероятно забавни и енергични. И определено си спечелиха един почитател най-вече заради енергията, която разпръснаха на увеличаващата се вече публика. 

След песничките им получихме около двадесет минути за почивка и психическа подготовка, колкото да освободят сцената за групата, да включат апаратурата и да подгреят аудиторията, спускайки завеса, за да не се вижда какво се случва отзад (можете да видите какво имам в предвид в един от клиповете). 

Мен не можаха да ме излъжат, защото мястото ми се намираше в сектор А, от лявата страна на сцената и от страната, от която влязоха One republic, които наблюдавах няколко минути, докато се разхождаха и разучаваха обстановката.

След това същинската част започна.

Със светлини, музика, която никой клип не може да ви предостави, крещящи фенове и настроение. 

Клиповете и снимките, които следва да видите, са лично мои. Качеството е лошо заради светлината и факта, че не можех да спра на едно място. Но ги обичам, дори размазани и много шумни. И разфокусирани, около десет минути се борих с авто фокуса, докато най-накрая се сетих, че има бутонче. Но както и да е, ако решите да изгледате клиповете си представете, че се намирате в огромна зала с много хора, невероятен бас, супер настроение и Раян Тедър пред вас. Enjoy.

Няма как да мина без селфи. Тук е около седем, час преди началото, когато в сектора няма никого. Почти.

По същото време срещу мен. Тук можете да видите горе-долу къде се намирах спрямо сцената.

(Отбележете как в края каза "Благодаря"! :3)

11 days to go

След 11 дни ставам на 17 и нямам никакво желание да правя каквото и да е за рождения си ден. Предчувствам как вечерта, след гадния тест, който са насрочили за деня, ще свърша в Цитаделата с Марчето и my bitches, много шотчета и музика, която принципно не слушам. Поне така стана миналата година. 

Всъщност днес се замислих за това, когато именно Мария ме попита къде ще е купонът на 11-ти. Остава ми да стискам палци тя да ми спретне готино парти изненада като миналата година. Разказвала съм няколко пъти тази история, мисля, но много искам да си припомня фактите, защото беше един от най-щастливите ми моменти. 

Сутринта ми беше страшно готина миналата година, помня как влязох в училище и съучениците ми се щураха насам-натам из етажа. Стейси ме видя от парапета на стълбището и изчезна нанякъде. Появи се на вратата, препречи старателно пътя ми, и каза, че госпожата по български искала да ме види. В този момент дори не си дадох сметка, че ме излъга много жестоко. След досаден разговор се върнах в стаята и целия клас се беше събрал с торта в средата на стаята, всички пееха песничката за рожден ден. Дори хора, с които не се харесваме особено много. 

Само моят клас може да го направи така.

Не знам защо пиша това, може би просто защото ми е някакво носталгично - това е последната ми година с тези хора, които организираха един от най-любимите ми дни. 

Освен 11 дни до рождения ми ден има 2 до теста по география, 3 до този по информатика, 4 до изпитването ми по физика и 30 до края на учебната година. След осем доста изтощителни месеца единственото, за което си мечтая сега, е малко почивка, пикник зад Съветска, много сладолед, снимки и приятели. Но като знам, че ще мине една седмица и ще ми стане тъпо, се отказвам напълно от ваканция и съм готова да прекарам колкото трябва време в училище, стига да не ми дават домашни. Съвсем сериозно говоря.

Може ли да спомена как днес щях да получа инфаркт по физика, защото се очаква да ме изпитат, а аз бях не достатъчно подготвена, че да изкарам нормална оценка, и Коцето седна до мен, за да се крие зад пердето с цел госпожата да не го вижда? И с Христо се атакуваха с химикалка, която в крайна сметка се заби в ръката ми?

Или пък как Илиева ни преподава урок и пет минути като развален касетофон повтаря "Не, Не, НЕ, НЕ" на грешните предположения за решение на задачите, които ѝ давахме. 

В невероятно добро настроение съм, имайки в предвид колко часа е в момента. С настъпването на лятото супер много неща придобиват друг смисъл и както Мария казва "Време е да сритаме задника на старата Ева". Която впрочем се върна към "историята", на която подари времето си миналото лято. Ако сте човек, който следи блога ми от много време, може би знаете, че отделям много часове от ежедневието си, за да пиша различни неща. Лято 2014 беше моето и на Мария лято, защото и двете започнахме да пишем паралелно преплитащи се разкази, които се превърнаха в нещо повече от просто развлечение. 

Сега съм щастлива, че отново се завърнах към своята история, при това с гръм и трясък. И нямам търпение за шести, да се съберем пред Народния и да храним главната ми героиня, която е твърде спонтанна и понякога твърде вглъбена в принципите си.

И последно, защото този пост стана истинско мазало от случайни мисли, утре по това време ще съм някъде в Арена Армеец на концерт на One republic. Почувствах нужда да го кажа. Чакам го от повече от половин година. Не е честно да получавам толкова яки подаръци за рождените си дни.