Любими козметични продукти през зимата

Зимата е сезонът, който с идването си винаги ми напомня, че трябва да полагам повече грижи за себе си във всяко едно отношение: обличам се по-дебело и топло, опитвам се да се храня здравосволно и все пак се награждавам с някой горещ шоколад или коледна напитка от Коста, спортувам усилено и се грижа за кожата си.

Последното от изброените е темата на днешния ми пост. Той е извън зоната ми на комфорт - отдавна не съм писала за козметика и продукти, а и не се чувствам чааак толкова информирана, че да изказвам мнение. И все пак съм тук, за да разширявам познанията си и да споделям мнение!

Продуктите, които са част от рутината ми в последния месец, са сред любимите ми по една или друга причина.

Започвам с няколко продукта за грижа за кожата, които харесвам страшно много! 

Мицеларната вода на Mixa е най-приказният разтвор за почистване на грим, който съм използвала. Тази на снимката не е предназначена за моя тип кожа (смесена), но върши работата перфектно и миризмата ѝ е една идея по-поносима от тази на останалите от серията. Не нося ФДТ или други сериозно покриващи продукти през деня, но все пак не изпускам стъпката, защото водата премахва мръсотията от прекрасния софийски въздух и оставя кожата ми готова за следващите стъпки в рутината. (Цена: около 10 лева)

Uriage Gel Nettoyant е измивен гел за лице и тяло, който си взех след консултация с дерматолог. Предназначен е за смесена и мазна кожа. Формулата му е без сапун и парабени, усеща се много нежна, прави лека пяна и няма натрапчива миризма, която да остане след измиване. Оставя кожата ми една идея по-матирана и наистина чиста. Използвам го вечер преди да нанеса крем (най-често използвам най-обикновения защитен крем Бочко с витамин Е, невен и маслина, предназначен за 0+ месеца, тъй като напоследък той е единственият продукт, който не ми създава проблеми), а понякога и сутрин, когато искам да разнообразя. (Цена: 25-27 лева, в зависимост от аптеката)

Почистващият продукт за сутрините е пяната за измиване с розово масло на Leganza. Отново - деликатна пяна и малко по-силен от нужното аромат на роза. Оставя кожата ми чиста и мека. След няколко седмици употреба забелязвам, че изглежда значително по-добре, но не мога да кажа дали това се дължи само на един продукт, или на комбинацията от всички използвани. (Цена: около 5 лева)

Колкото и да обичам да си играя с грим, напоследък нямам достатъчно време. Стъпките ми за ежедневен грим са сведени до минимум, но все пак всики задължителни.

Блогмас 2018!

Ако гледаме от практичната страна на нещата, този пост трябваше да публикувам вчера, на първи декември, за да обявя официално участието си в Блогмас. Но и днес е ден! И блогмас ще има! 

Днешният пост е малко инцидентен и непланиран. Нямах намерение да пиша прозаични обяснения, но пък ми се прииска (а и ще използвам възможността да споделя какво правя напоследък). 

Участието ми в Блогмас не беше точно планирано, но и няма да е като обичайните такива - за съжаление тази година отново няма да имам възможност да публикувам ежедневно, особено дейли постове - нека си признаем, че в един момент те и без това стават доста скучни, защото никой няма чааак толкова интересно ежедневие, освен ако предварително не е планирал разни събития или дейности. Имам доста задължения към университета, отделно лични задачи, заровена съм в книги и това силно ограничава времето ми за писане. Затова планът ми е през 2-3 дни (а понякога дори по-малко) но 24 декември да пускам тематични зимни или коледни статийки с възможно най-разнообразно съдържание, за да не зарина блога с еднотипни теми, които и без това няма да бъдат интересни за никого. Планирала съм колаборация, теми за размисъл, идеи и типично коледни нещица. Със сигурност ще черпя вдъхновение от всички влогъри и блогъри, които тази година също ще качват редовно. Желая късмет и много забавление на участниците, а също и приятно четене на читателите!

Коледно-декемврийски книжен маратон #чилколеда

Коледен маратон? 

Бройте ме!

Преди няколко дни Криси пусна в ютуб канала си видео на тема коледния книжен маратон, който тя и Марто от  justmybookstagram организират този месец. И не ми отне много убеждаване, за да реша, че ще се включа! 

Не съм най-големият почитател на книжните маратони, защото в по-голямата част от случаите са организирани така, че на де мога да ги наместя в графика си - седем книги, една седмица, сто категории, ама и предизвикателства междувременно... Това е и причината на организаторите да променят обичайните правила и да ги направят удобни и предразполагащи към четене! Имаме не една седмица, а цял месец - от днес, 01.12, до 24.12, за да прочетем книжки, които да се впишат в следните шест категории: 

1. Джинджифилова бисквита - кратка книга 

2. Коледни лампички - четете книга само след залез 

3. Коледна играчка - книга, която е като бижу в библиотеката ви 

4. Коледна звезда - книгата, която най-много искате да прочетете през декември 

5. Коледен подарък - книга, която някой ви е подарил 

6. Коледна магия - книга, която прави хората по-добри

Важно уточнение е, че една книга може да съотвестства на две или повече категории - идеята е да няма напрежение и всеки, решил да вземе участие, да се забавлява и да му е приятно, докато чете. 

Не съм сто процента сигурна кои книги ще чета аз, тъй като в последно време съм на настроения и предпочитам да нямам планове. Има само няколко книжки, за които си мисля, и които избрах с тайната мисъл да ги "унищожа" преди предстоящия Коледен панаир на книгата - искам да мога да си накупя книжки без угризения, че имам сто непрочетени къщи. Ще си купя ги с мисълта, че имам 97 непрочетени!
Другата причина, която ме подтикна към това решение, е неудовлетворението от изминалата година в читателски план. Четох, но не четох достатъчно и не се насладих на книгите, които попаднаха в ръцете ми. Иска ми се да запомня 2018-та с хубави попадения измежду всички посредствени. С тази мисъл избрах следните няколко заглавия: 

"Чернобилска молитва" от Светлана Алексиевич - страшно не-коледна книга. Но искам да я прочета от мнооого време и мисля, че сега е подходящият момент, освен това си мисля, че ще я чета само след залез. На теория с нея ще мога да отметна категории 2, 4 и 6.
"Хари Потър и стаята на тайните" - няма начин да е зима и Ева да не прочете поне една книга от поредицата на Роулинг. Избрах втората част, защото ми е любима и е достатъчно кратка, че да отговори на предизвикателство номер 1 и 5 (подарък от роднини от преди много години!).
Бижуто на рафтовете ми ще е "Ясновидците" на Либа Брей. Вече съм я чела и дори имам написано ревю за нея - можете да го прочетете ето тук. От миналия панаир на книгата си купих и втората част, но не помня достатъчно добре сюжета, че да я започна. Затова е време за препрочитане!
Както казах - ще променям, ще добавям и ще махам, но най-важното е, че ще чета и ще се постарая да се насладя на макс!
Благодаря на Криси и Марто и поздравления за категориите и желанието тази година да организират маратон! Кликтете тук, за да изгледате нейното видео по темата, и тук, за да посетите неговия блог.

Приятно четене на всеки от вас, решил да се включи! Четете хубави книги и се забавлявайте! И весел Блогмас!

Ежедневни уроци от университета

Година и половина във ВУЗ не е чак толкова много време, признавам. Но пък ми беше напълно достатъчно, че да направя няколко генерални заключения, с които с напредването на лекциите се научих да живея. Може би след половин година ще се появят фактори, които да ги оборят. Може пък да има такива, които да ги затвърдят. И със сигурност ще има нови заключения, които да добавя към този списък. Но днес ще се спра на:

Времето никога не е достатъчно

Общовалиден факт, който успях да потвърдя в контекста на ученето. До заключението стигнах през първата седмица на първи курс. Изведнъж лекциите започнаха да се трупат, а към тях и домашните, курсовите работи, бързите срещи за кафета с цел социализиране. Колкото повече задачи имаш, толкова по-бързо времето тече. И ако го осъзнаеш по-рано, започва да тече още по-бързо. Две на нула в полза на времето.

С това обаче осъзнах, че е ок понякога да не си на върха на to do списъка. Ок е от време на време да оставяш по една-две несвършени задачи за утре (испанското в мен се обажда), ок е да предпочетеш почивката пред това да учиш до 2 в името на довършена задача за четене по някоя дисциплина.

Академичен живот = Социален живот

Забавлявам се с уни меменцата във фб на тема "социален живот" също толкова, колкото и останалите студенти, които са вкусили от истината, която стои зад тях. Няма време, има за учене, т.н. Но Уни не е само учене. Всъщност е време за сериозно личностно развитие, създаване на приятелства и контакти, забавление. И не е честно тези неща да страдат за сметка на ученето по простата причина, че в един момент последствията се усещат и определено не са от най-приятните.

Красивото не винаги е практично

И тук визирам няколко неща: гримът и специалния тоалет за сутрешни лекции (колкото и да ми се иска да се снимам в учебна обстановка), високите обувки, дамските чанти, tumblr органайзерите за задачи, записки, а понякога и прекрасният дълъг маникюр. В университета приоритет има всичко практично.

Понякога няма да си добър във всичко

Отне ми време да надникна над негативната страна на този факт и да осъзная, че всъщност мога да използвам слабостите си в собствена полза.

Моментът, в който осъзнаеш, че не си най-добър, че не всичко ти се отдава супер лесно, че има хора, които умеят нещо по-добре от теб или че схващат десет пъти по-бързо, е доста потискащ, защото предразполага към самосъжаление, ако не друго. И демотивира. Става така, че започваш да наблюдаваш успехите на останалите и наум си повтаряш, че ти не можеш, не ти се получава, не, не, не... Но след това си даваш сметка, че всички тези, които успяват, могат да се превърнат в страшна мотивация да учиш повече, да ги настигнеш и след това да ги надминеш. Дълъг процес, труден път, но напълно постижим.

Airplane mode е най-добрият ти приятел!

На туитър, инстаграм, Фейсбук, на всичко, когато знаеш, че те натоварват понякога също толкова, колкото и обстоятелствата в реалния живот. Днес те са главният виновник за разсейването, бавенето на задачи, отлагането им дори. И понякога единственото решение се крие в спускащото се в горната част на телефона меню и има формата на самолетче.

За дните, в които решиш, че ще посетиш някой магазин

1. Буташ - вдигаш.

2. Не казваш на майка си/ приятеля си/ детето си/ който и да е придружител "Ооо, ми те ще си го вдигнат, нали затова работят тук".

3. Взимаш - връщаш на мястото му и не го оставяш на другия край на магазина.

4. След като ти кажат, че нещото, което искаш, го няма, не питай "Така ли?". Отговорът е да. Да, така. 

5. Не хвърляй парите си на касата. Ще ти хвърлят парите в отговор. Само дето не знаеш колко точен е този зад касата.

6. Книгата се казва "Гордост и предразсъдъци", а не "Истина или предизвикателство".

7. Не ровиш като къртица. 

8. Питаш дали има картички някъде другаде преди да платиш тази, която вече си избрал. 

9. Не дърпаш консултант за ръка/ ръкав/ друга част от тялото/униформата.

10 Не говориш на ти, когато ти се говори на Вие. Не сме на полето.

11. Не ходиш да питаш колега същото, което си попитал мен. Отговорът няма да бъде по-различен.

12. "Нямам дребни" не е опция, когато се виждат еднолевките и двулевките в ръката ти.

13. Определено не казвай "А само да ми покежете къде стои ---" в 21:57. 

14. Не говори по телефона, докато говориш с консултанта. 

15. Не очаквай консултантът да знае всичко на 100% (особено когато се намира в книжарница - не е чел всичко, не е възможно).

16. Бюрото за информация не е тук. 

17. Не, не можем да принтираме нищо от служебния ни принтер.

18. На поздрава "Добър ден/ Добър вечер" се отвръща със същото, а не с поглед ала "Ти що ми говориш, ма". 

19. Запазената стока е запазена стока и няма да ти бъде продадена, само защото се тръшкаш като петгодишно.

20. Не щракаш с пръсти на консултанта от другата страна на магазина. Причините са очевидни. 

21. Също така определено не чакаш той да стигне до теб. Консултатнът е там, за да консултира, а не за да слугува.

И още някакви такива работи...
:)