Книгите на месец ноември. Четири кратки ревюта

     Стигнахме до момента в семестъра, когато по-голямата част от дните ми преминават в писане на задания за настоящите курсове, а пък вечерите мотивацията ми да седна с книга се свежда до минимум, защото сън или гледане на епизод от някое предаване звучи значително по-привлекателно. Личи си по равносметката ми за този месец. 
    Дупка има не само в количеството, но и в качеството. Само една от четирите книги за ноември успя да влезе в списъка ми с любими; друга предизвика интерес в област, която будеше жив интерес в детските ми години; а останалите две са по-скоро преходни заглавия за забавление и запълване на време, които съм или ще представя в отделни публикации в блога. Става дума за следните заглавия:  

Книжни странности

    Преди месец-два попаднах на клип в канала на Стефи, в който тя говори за странните си навици, свързани с четенето. Темата ѝ предизвика у мен желание да открия кои са моите лични читателски странности, а след това - и да ги споделя тук с надеждата, че не само аз се поддавам честичко на unpoppular дейности и, в този ред на мисли, мнения. Чувствайте се свободни да споделите с мен нетипичните неща, които са част от вашето читателско Аз!

    1. Най-важното в една книга за мен е емоцията, която провокира. Не героите, не самото "драматично събитие" (ключовият момент), не и цялостно сюжетът. Дори и да прочета зле структурирана книга с глупави герои и банален сюжет, накара ли ме по някаква причина да изпитам силни емоции, склонна съм да ѝ дам много, много висока оценка. Обективното ми мнение винаги е налице - много добре знам какво е „качество“ в литературата и го търся съзнателно, оценявам и него високо. Просто ако трябва да избирам между „добро произведение“ по стандартите на литературната критика и друго, което ме разчувства, второто винаги е правилната опция за мен. 

„Мексиканска готика“ от Силвия Морено-Гарсия - Ревю

    Титлата "Най-добра книга в Гуудрийдс" със сигурност не се и доближава до някоя голяма и наистина значима награда за литературни постижения, но в читателския свят - особено когато става дума за популярна литература - е сигурен знак, че на дадена книга трябва да ѝ се обърне малко внимание. Особено ако отгоре ѝ е лепнат етикетът "Ужас", а заглавието съдържа "Готика".

    На пръв поглед "Мексиканска готика" от Силвия Морено-Гарсия е бижу - нещо, което да изложите на показ в библиотеката си заради красивата корица с приглушени, наситени, носещи идеята за безпокойство цветове. Успешно подклажда идеята за онова, което се крие в страниците. А то е потискаща атмосфера, загадъчни, неприятни герои, лъжи и тайни, болести и миризма на мухъл и цигари, която на моменти, докато четеш, можеш да се закълнеш, че усещаш и в реалността.
    След като получава загадъчно и притеснително писмо от братовчедка си Каталина, Наоми поема през страната към малко мексиканско градче, за да се опита да разбере на какво се дължи внезапният ѝ призив за помощ. Млада, красива, амбициозна - Ноеми е символ на процъфтяващия живот в столицата, на задаващата се еманципация и най-вече на търсенето на нови възможности. Затова сблъсъкът ѝ с реалността на Каталина я хваща в капана на кошмар. Силното чувство за отговорност на момичето и любопитството му към случващото се с братовчедката го задържат в имението на стара английска фамилия с аристократичен произход, сякаш замръзнала в миналото. Домът се руши, останали са малко и странни прислужници, а самите членове на семейството не демонстрират особено желание да осъвременят стила си на живот, начина, по който изкарват прехраната си, йерархията у дома и дори семейния лекар. За всеки един Дойл външните лица са врагове, включително Ноеми. Скоро след това лудостта, която сякаш витае из въздуха на величественото имение, покосява и самата нея.

Настоящото ревю съдържа важни части от сюжета. Те ще бъдат отбелязани с по-светъл цвят за всичк от вас, които все още не са чели "Мексиканска готика", но биха желали на прочетат публикацията!

„Споделеният апартамент“ от Бет О'Лиъри - Ревю

    Добре, представете си... представете си перфектната романтична история с нотки на комедия и конфликт, който хем да не излиза от рамките на допустимото, хем да подхранва желанието ви да видите главните герои заедно. „Споделеният апартамент“, драги, това е „Споделеният апартамент“ от Бет О'Лиъри.
    Бет О'Лиъри, изглежда, е съумяла да опише с думи върху белия мечтата на всяко едно момиче (пък и момче): да се запознае с човек, който да се влюби в характера и странностите му, преди дори да е зърнал външността му; помежду им да се изгради силна и здравословна връзка и в края на краищата двамата да осъзнаят, че въпреки спънките и собствените им страхове, най-сетне са срещнали Единствения.
    Тази идеална, приказна история споделят Тифани и Леон. При тях обаче не крайният резултат е важен, а обстоятелствата и пътят, който изминават индивидуално и заедно до него. Защото постепенното влюбване е резултат от това, че двамата делят едно и също легло месеци наред, без да се засекат нито един-единствен път. Докато Тифи спи, Леон се подвизава като медицински брат, а когато тя е на работа - той наваксва със съня от другата страна на споделеното легло в споделения им апартамен. Комуникацията помежду им протича чрез залепващи листчета на врати, маси, в джобове на дрехи, върху мивки, огледала и всяка друга повърхност, която някой от двамата намери за подходяща за поредната безобидна закачка. Уви, неволна грешка среща двама им въпреки уговорката всеки да пази самоличността си, а това подклажда интереса им един към друг. По-чести срещи, повече разговори очи в очи, повече споделеност - на апартамент, легло, преживявания и спомени, които неизбежно водят и до споделени чувства.

„Мълчанието на белия град“ от Ева Гарсия Саенс де Уртури - книгата и филмът

    Приключението ми в търсене на съвременни испански автори понякога е по-трудна задача, отколкото изглежда на пръв поглед. Особено ако реша да разчитам, че ще попадна на някой български превод. Последната ми спирка ме отведе до „Мълчанието на белия град“ (изд. „Изток-запад“) - първата част от крими трилогия на Ева Гарсия Саенс де Уртури (която в няколко онлайн книжарници е погрешно в графата „фентъзи“), чието действие се развива в по-малко позната част от Испания - Витория, Страната на Баските, откъдето е и самата авторка.

Ревюто съдържа важни части от сюжета на ромата - те ще бъдат отбелязаани в по-светъл цвят за тези от вас, които все още не са чели „Мълчанието на белия град“!

    Интригата в сюжета се заплита двадесет години преди основния период на действие: поредица от странни и трудно обясними убийства, привидно вдъхновени от местните фолклор, легенди и ритуали, започват да заливат иначе спокойната Витория. С известно разстояние между престъпленията, полицията открива двойки, поставени в точно определена поза и на възраст, винаги завършваща на 0 или 5. Обвинен е Тасио Ортис де Сарате - местен археолог и любимец на жителите на града, при това не от друг, а от собствения си брат близнак Игнасио. Уви, точно преди временното му освобождаване от затвора двадесет години по-късно, събитията започват да се повтарят: двойки убити на определената възраст, положени голи в ритуална поза и носещи сложни съставни фамилни имена, типични за конкретния регион, биват открити навръх важни празници. Със случая се заемат местният следовател Унай Лопес де Аяла и новопристигналата във Витория инспекторка Алба Диас де Салватиера, но без да си дават сметка колко назад във времето трябва да се върнат, за да сглобят парченцата от пъзела и да заловят ужасяващия престъпник, а може би и да оневинят несправедливо осъдения Тасио Ортис де Сарате.