"Мирише на сълзи"

Вече знаем какъв е вкусът на сълзите - солен. Но след много сериозни проучвания и месеци в търсене на източници (глупости) сестра ми най-накрая разкри тайната за това на какво миришат сълзите. Нека ви обясня малко по-подробно за процеса и откритието. 

Всичко започна в онази така далечна вечер, която всъщност беше само снощи. Бяхме на паркинга на Лидл в Дружба и тъкмо потегляхме, след като някаква тръба към радиатора/вентилатора (не помня, подробности) се спука и потече. Трябваше да отидем до Джъмбо за малко дребни неща за новата учебна година (оказа се, че когато вземете много малки и евтини неща, те в крайна сметка отново струват 50 лева). Сестра ми седеше да задната седалка до мен и с интерес препрочиташе правилата и забраните в новия ученически бележник. През това време аз и майка ми пък говорехме за това как моя бележник трябва да е шарен, двойки, тройки, и преобладаващи шестици, разбира се; а този на сестра ми - само с отлични. Категорично ѝ е забранено да изкарва по-ниски, защото ще има наказания.

Щом чу тези думи, тя погледна сериозно в далечината, все едно в ума ѝ е зает с преповтарянето на сцената от "Лило и Стич" с Охана. След миг тя наклони глава, вдигна бележника към носа си, вдиша и сериозно продума: "Мирише на сълзи".

И така, дами и господа, стигнахме до гениалния извод, че сълзите миришат на все още непопълнен ученически бележник. Все още не знаем как стоят нещата с попълнения, очаквайте информация до девет месеца. 

Иска ми се да кажа "Хайде сега по-сериозно", но нямам никакво намерение да бъда сериозна. Най-малкото защото ми остава само ден и половина да не бъда и смятам да не го пропилявам. Ден и половина (кажи-речи) да училище. Само преди месец умирах от скука с провесена от няма да е председател на класа. харесва ми мисълта, че този път не аз ще попълвам бележниците, но... е малко вероятно с Лина да се измъкнем. 

края на леглото глава, и исках да ходя на училище. А сега в понеделник ще трябва да стана раноо, да се облекаа, да отида до училищее, да стоя на гадните чиновее, да слушам как ми говорят глупостии... Още няколко неща обаче ме държат в очакване - да разбера кои учители ще ми преподават, да си донапазарувам за училище (тетрадки, всъщност. при нас всички учители си имат изисквания, дрън-дрън, глупости). И последно, но не на последно място - да гледам сеира на половината клас през годината. Миналата беше истински провал и нищо не ме кара да мисля, че тази ще е по-различно. Промяната ще е в това, че всеки ще си се оправя сам и никой няма да разчита на Ева да го спасява. И Ева

Седя и си мисля, че това лято не беше чак толкова лошо, колкото го изкарвам. Частична равносметка: 

• Обиколих половината Европа и най-накрая стъпих на испанска земя.
• Запознах се с невероятни хора.
• Прочетох купища книги.
• Ходих на море много пъти.
• Научих се да готвя (това е от особена важност).
• Наваксах си със съня (това също). 
• Не писах, но съставих огромен списък с идеи. 

Не толкова зле, както казах. Но все пак... училище. Нова година, нов късмет, нови знания, нови преживявания, нови приятели, всичко ново. Май съм отворена към новото. 

Все още нямам обувки. Случаен факт. И май в понеделник ще си тропкам в гуменките, които носих половината лято, защото в нито един Deichmann в страната няма 39-ти номер от модела, който аз искам. И трябва да си изпера чантата. О, това е важно. И смятам да го направя веднага.