Най-уникалното нещо, което можете да слушате, докато учите, е класическа музика. Майнд блоу. Чувствам се все едно съм изобретила микровълновата, сериозно.
Може би на някои от вас ви е известно, че съм обсебена от 8tracks. Хаштаг живот. Също и спасение в дните, когато сядам да уча в два по обед и ставам в девет и половина вечерта. Днес беше един от тях. Пуснах си любимия плейлист и си се радвах на хитчетата, когато просто ми хрумна ба пусна някакъв случаен с таг Study. Инди поп, рок, любимите ми жанрове. С продължение час и половина, кажи-речи. След това се пусна друг плейлист. Автоматично. НОВОТО МИ НАЙ-ЛЮБИМО НЕЩО! Няма такова. Само като го чух... не знам. Дали ме вдъхнови да продължа да уча, въпреки вече отказващата ми ръка, тази музика е невероятна.
Само ако можеше да слушам музика, докато спрягам глаголи в часа по испански, щях да имам още по-високи оценки.
В днешно време има някакви предрасъдъци спрямо класическата музика, пиесите на пиано, но... всъщност имам чувството, че е модерно просто да се казва "Ми аз не слушам народно, красика и еди-какво-си"- Хора. Вие изобщо чували ли сте нещо подобно? Искам да захвърля всякакви поп банди и да живея с "Comptine d’un autre été". Искам да се науча да го свиря, искам да ми е мелодия за звънене, да е музика, която съпровожда всяка една моя стъка. Не само докато уча.
(Това всъщност не трябваше да е пост за музика, а за да кажа колко глупава се чувствах днес. Но... Пуснете си това, ще се влюбите.)
Та, да, глупава.
Всичко започна тази сутрин, когато влязох в час по химия. И с моето "Да, да, разбрах ги тия, най-накрая някой да ми обясни химията" останах с много широко отворена уста срещу Челиева, която много обича да казва "ХъДано", веднага след въпроса "Разбра ли бе, младеж?" и груповия отговор на класа "Даааааа" (все едно сме овце). Предисторията е от междучасието. Седях аз и си говорех с Ивона, Биби и Бела (съученички, Бела я знаете, Цитаделата бейби), разпитвах ги за изпитването на Челиева, понеже отсъствах предния час, и правех последни корекции по домашното, което съвсем случайно бях объркала. Всъщност бях объркала плюсовете и вместо пред заряда ги бях написала отзад. Много елегантно намазах тетрадката с коректор и я огледах изпитателно. Беше безбожно грозно, а времето да препиша целия лист беше недостатъчно. За това начертах права черта под двете уравнения и ги преписах. Тъкмо на време. Госпожата влезе и заразказва за другите класове, как "H+O2 - H+O2", кратичко - как десетокласниците от ГИЧЕ-то сме вродени химици, доказваме грешките на откривателите и ги оправяме със замах. В тази връзка каза и следното "И я съм ви видяла коректори по тетрадките, или драсканици, ще ми ги скъсам. Кой така ви дава да мацате с това бялото? В четвърти клас ли ви учиха бе? Ааа". Реакцията? Бела, Биби и Ивона се обърнаха едновременно към мен, само за да видят как потъвам в стола и много деликатно задрасквам двете намазани уравнения.
С това историята не приключва. "Вие тука ме учите на нова химия, направо да ви дам по една диплома и да си тръгна", продължи монолога си Челиева, докато половината клас гледаше с недоумление към изписаната дъска. "От къде тая къщичка тука... три... минус... защо в химията има къщички? Разбирам, че "всичко е химия", но това е наистина грозна къщичка", мислех си аз. "Аа, я ми кажете, кой има шестица за миналата година по химия?", каза госпожата. И всички изведнъж станаха по-тихи от най-тихото. И погледнаха към мен. Усещах подигравателния поглед на Христо забит право в гърба ми. Защото аз съм една от двете с шестици. "Добре, нека започнем отзад-напред", продължи. За двойки никой не вдигна ръка, за тройки - двама, трима, за четворки - малко повече, и докато стигнахме до шестиците, бяхме останали само две. "Сега ще ми кажа. Понеже вие и по математика сте много добри (хаха, още истории. Чакайте.) - за тия, дето са имали шестици. Делите го на две. Най-високата оценка, която ще изкарате тая година. Айде сега, петичките на две. Две и половина. То се пише двойка, ма тая половинка е за успокоение". Познайте кой ще се докопа до стипендия втория срок.
Не аз.
Сбогом, допълнителни пари за книги.
Сбогом, красива декларацио.
Сбогом, отличен успех.
За съжаление не мога да се сбогувам с идиотската си физиономия, докато някой ми обяснява за водорода и хлора. И къщичката също.
Понеже споменах - историите с математиката са двечки - едната е свързана с химия. Очевидно никой от класа не знае колко е средно аритметично на четири и две, и не може да раздели четири на две. И не знае на две и едно кое е най-малкото общо кратно. В кой клас се учеше това?
А в кой клас, по дяволите, се учат формулите за съкратено умножение? Седми. Аз съм десети. И снощи бях изпаднала в такава дупка, че стоях часове наред и гледах една снимка в интернет на въпросните формули, без да мога да реша най-елементарното нещо. И ме е срам да го призная. и днес, два часа - 15 задачи, седя и гледам като... "овца".
Фактът, че ги помня, но просто ми трябва време, за да се досетя, ме успокоява. Защото все пак ги реших задачите, и от яд даже още няколко реших. Както стоях и гледах формулите по химия във времето, в което трябваше да чета по психология и логика.
Ах, как ми липсваше денонощното учене, да заспивам в полунощ и да ставам в шест, и да нямам време да си направя едно кафе. Мечта. И пак е по-добре от денонощното скучаене и висене с главата надолу през ваканцията. Добре ми е да си имам работа постоянно, тепърва трябва да давам документи, сега учене за тестове...
Сега се сетих. Някой има ли намерение да ходи на "Чети с мен" в събота в Борисовата? Защото аз ще се насадя до някое дръвче ако слънцето изгрее, и най-накрая ще си дочета книжките, защото съм почнала две и... а и обичам инициации, свързани с четене. Ще бъде огромно удоволствие да видя огромна тълпа четящи. И току-виж съм се запознала с някой нов симпатяга. Нямам търпение и за това. И се чудя къде да отида, ако времето е лошо. Сигурно на Славейков ще е тъпканица, но май е "най-изобретателната" ми идея за момента...
*неловка тишина*
*още малко неловка тишина*
Имате ли учители, които диктуват като онези "ЗаПовечеИнформация ПрочететеЛистовката" реклами по телевизията нещата, които ще са в контролното, сякаш нарочно, за да не може никой да го научи. И най-накрая прецаква дори и малкото записали, като има точно два от двайсе от въпросите от преговора, и всичко останало е неизвестно за половината човешко население.
Да, аз и историята. И господина по история. Бива го в лафовете, скъсвам се от смях, но, скъпи господине, не. Моля ви. Защо ми е да уча, като ми давате грешни дати и такива, които въобще не ме засягат? Моля ви.
Не знам кога стана единадесет и половина. До преди малко учих и... още един ден мина. Сега изчезвам, защото все пак трябва да си взема съня за тази нощ, а и постът стана малко дълъг и препълнен с глупости. Буквално. Утре ще е първият ми час (и втория за останалите) по български ЗИП. Още една глупост. И нямам намерение да заспя. Соу.. Лека!
Няма коментари:
Публикуване на коментар