15 септември, 10 часа, в двора на училището. "Господине, остават още осем месеца и двадесет и девет дни до ваканцията."
Половин месец по-късно... аз все още броя колко дни остават до ваканцията.
Макар че това мое така любимо занимание ще бъда заместено от безкрайното учене на новите уроци само след седмица, и сигурно няма да имам време да прочета три реда от някоя книга. Това вече важи. Сами ще видите.
Зачеркваме от календара и месец септември, който премина толкова бързо, колкото и останалата част от 2014 година. Променливото студено време напълно съответстваше на навъсеното ми настроение и допълнително подхранваше настинката ми. Но сега съм по-добре и съм готова да ви покажа новите ми стари месечни любими.
Козметика.
Както казах по-горе и дори в заглавието, през Септември свих разходите за разни глезотийки до минимум в името на пазара за учебници, тетрадки и училищни пособия. И се завърнах към продукти, които винаги ще притежават една солидна част от сърцето ми. Именно като Outspoken на Фърги (абсолютна дрога) и Only imagine..., и двата закупени от Avon. Първият вече използвам от... две или три години, пестя си го, за да имам за още дълго. Но винаги когато го нося получавам комплименти от разминаващите се с мен. Приятелите ми забиват нос в рамото ми и ме питат какъв е този аромат.
Вторият парфюм също ми е любим, но ми напомня по-скоро на летния сезон. С миризма на бонбони и цветя (?), той е изборът ми за всеки по-небрежен ден в училище, когато косата ми стърчи във всички посоки и не трябва да се изправям пред учители или ученици и да бъда крайно представителна. Имам още един брой от него, а с моето темпо ще свърши до края на годината.
И още нови-стари любими. Едно от най-дразнещите неща е лъщенето на лицето през деня в училище, особено когато нямам възможност да отделя няколко минути и да се погледна качествено в огледалото. Базата за сенки на Essence е мое другарче за подобни мигове - спасява ме поне малко от проблема с клепачите и задържа черният молив на мястото му за по-малко време. На снимката е именно този, който използвам в момента - Impala. Не е най-добрият продукт, попадал в ръцете ми - при малко по-силно докосване се размазва и в никакъв случай не издържа повече от четири-пет часа без да бъде освежен, но за моят случай и поспаливите училищни часове, стига ми само да се появя с нещо, което ще заличи чертите от недоспиване и ще ми придаде вид, все едно ми пука как изглеждам.
И тези неща сте виждали, нали, нали? На лявата снимка, отляво надясно виждате червило на Avon, Цветът му, blush nude, е в телесен цвят, стои меко върху устните и е перфектен за всеки път, когато искам да нося нещо цветно и различно от гланц, но не искам да се натрапвам. Откъм издръжливост точките падат, но това вероятно се дължи на факта, че аз говоря нонстоп и така тонът се губи. Обичам да слагам червилото в несесера с химикалки и когато попадне в полезрението ми да си сложа.
Второто червило е абсолютен есенен фаворит от към цвят. Мисля, че си го взех преди... кажи-речи повече от половин година от щанда на Rimmel в ДМ и се сетих да го изровя от чекмеджето преди няколко седмици. Много, много харесвам матиращия му ефект и наситения цвят, който дори след умишлено избърсване остава по устните червеникаво-розов. Номерът на моя е 107. Ще залагам на него по-често за в бъдеще.
И... да. Baby lips. Всички. Дам...
Колекцията си започнах в Италия, от където си взех синия гланц. Тогава си мислех, че в България отново ще получим продуктите последни, но се оказа, че само няколко седмици след завръщането ми и шестте вида бяха на пазара. На половин цена от тази в чужбина. Но това няма значение. събрах пълната колекция и се чудя кой по-напред да използвам. Всъщност, Синият, лилавият и зеленият са само лично мои, жълтият използвам тайничко, защото е подарък на майка ми, а останалите два принципно седят много дълбоко скрити от мен. Сестра ми знае, че ще ги отмъкна и предприема крайни мерки.
Измежду всички фаворит обаче все още ми е синия, не заради сантименталната стойност, а защото наистина има най-добър ефект върху устните ми. Ароматът на грейпфрут, който в последствие се оказа, че не е грейпфрут, а нещо много по-различно, е страшно приятен; хидратира приемливо и след по-постоянна употреба омекотява и предпазва устните ми от напукване. Точно от това имам нужда в това време, студът е пагубен за устата ми.
Мнението ми като цяло за продуктите е, че са малко надценени. Да, всички имат приятен аромат, усещането при нанасяне е приятно, но не са от онези неща, без които не може да се живее, и врявата, която вдигат американските блогърки и влогърки е преувеличена.
Есента е сезонът, когато ми е позволено да се лакирам в червено и да нося червени червила без да се интересувам от любопитните хорски погледи.
Както винаги показвам колко много харесвам лаковете на Perfect. И предполагам, че знаете и двата. Ако не - поне единият. Perfect sand присъства в миналия месечен пост и от тогава мнението ми не се е променило и грам. Много харесвам ефекта, цвета и малките шарени частички, които можете да видите малко по-добре на втората снимка. За мен един от най-важните фактори е бързото и качествено засъхване, което е перфектно покрито. отнася се и за червеникавия цвят. Него имам от миналата година, отново от този сезон, и го връщам към репертуара си с бясна скорост, преди времето да вземе да стане досущ като през лятото.
Не мога да кажа цената на двата продукта, но можете да ги намерите на всеки един рафт в магазините, където се предлага марката Perfect и ако не се лъжа, няма да оставите повече от три-четири лева.
Аксесоари.
За мен няма дъжд, облаци, студ, слънце... Винаги, абсолютно винаги, без значение от времето, очилата са на главата ми като незаменим аксесоар. Тези намерих на разпродажба в New yorker преди около месец и от тогава са ежедневно с мен.
И манията ми по гумени гривнички все още не е отминала. Специално тази на снимката я нося почти всеки ден, от както си я направих, заедно с малката със знака за безкрайност. Поне отиван що-годе на лилавата ми училищна униформа.
Книги.
Сигурно връстниците ми добавят по десет точки всеки ден към списъците си с причини защо мразят училището. В моя все още има една единствена - нямам достатъчно време за четене на книги. Само от половин месец ставам рано, а ритъмът ми е ужасно променен и неясен.
А все още продължавам да излизам с нови и нови книги всеки път, щом посетя книжарница. Нямам никаква представа кога ще ги прочета. Просто се нуждая от тях. (Хаха, аз съм нов вид наркоман.)
Първата книга, която виждате на снимката, е "Пазителят" от Лоис Лаури. Обиколих цяла София, за да я намеря в началото на месеца. И я прочетох за една вечер. Творбата чисто и просто показва как нещата, поставени под етикет "Задължително" стават автоматично отблъскващи, независимо от това, че всъщност са адски смислени и дават безброй поводи за мислене. Учениците в Америка я изучават в шести-седми клас, не съм сигурна, и масово я отричат от графата за добри книги. Ядосана съм за това! Както и че казват, че е копие на "Игрите на глада" и "Дивергенти". А е написана повече от десетилетие преди тях.
Главните идеи наистина са сходни, но тук нещата са поднесени по някак си по-детски и увлекателен начин, малко действия се развиват в цялата книга и изведнъж тръгват забързано, стоварвайки върху теб цяла планина от въпроси без отговори.
Този месец излезе и филмът по книгата, който също гледах. Но за него - по-долу.
"Единствената" от Кийра Кас. Дочаках я. Смях се. Ревах. Хвърлях я по стената. И внигнах парти със солети в края. Очаквах малко повече от края на поредицата, но това, което получих, също не е за изхвърляне. Особено като не е никакъв край. Очакваме новата четвърта книга "Наследникът" на бял свят вероятно само другата година. Феновете на Максън и Америка (визирам именно себе си) рефрешват сайта на авторката за новини за бебето им.
"Пратеникът" на Маркъс Зюсак и "Фор" на Вероника Рот все още чета, но включвам в този пост, защото възнамерявам да ги дочета до края на Септември. И ще се въздържа от по-подробен коментар. Както се изрази един познат, "Зюсак и речник да напише, пак ще го прочета". Съвсем правилно. отнася се и за Рот, дочаках да прочета историята на Фор, представена от неговата гледна точка. Стискам палци да се сключи договор и за филмирането й.
И една книжка, която не присъства на снмката, защото физическото ми копие е приятелка - "Жега" от Ричард Касъл. Касъл от сериала Касъл. Сещате се. толкова много се зарибих по него, че се наложи да си взема и книгата. Изпълнена с полицейски бъзици, криминале, Руук и Хийт, книгата ми стана любима за отрицателно време. Ще си взема и следващите. Веднага щом прочета всички останали вече купени. (Или просто както винаги ще вляза да разгледам и ще си тръгна с една-две книжки. казахме си го - нов вид наркоман.)
Филми.
 |
Започвам с "Пазителят". Филм, който предизвика у мен много смесени чувства по много странни причини. радвам се, че прочетох книгата първо, защото ако не бях, нямаше да съм така впечатлена. Тя обаче е причината и да се съмнявам в изцяло положителното си мнение за лентата, тъй като в нея са добавяни много моменти. Главната идея е спазена, има промени в малките факти. Разширяването беше за добро - бяха представени сцени, липсващи в книгата, но за които става ясно, че съществуват само по контекста... Аз... даже не мога да го обясня. Окей, ще карам направо. Филмът ми хареса! Книгата също! Между двете има разлика, но тя е за добро. За това който още не го е гледал нека се възползва от последните прожекции, защото това е правилно оползотворен час и половина.
Гледането на Pitch perfect отлагах мноооого време, но най-накрая се самоубедих и седнах пред телевизора. Резултатът беше симпатичен. Посмях се добре, дори и да не си падам по подобни мюзикъли. Кастът на филмчето е симпатичен, сценарият - забавен, а самите шеги - остроумни. Не знам дали бих го гледала втори път, но пък няма да се двоумя за втората част, която излиза... не знам кога.
"Лабиринтът" гледах преди две нощи. Най-накрая. Бях се заканила да ходя на премиерата, но...
Шашна ме този филм. Като човек, чел книгата, очаквах режисьорите да са спестили много неща, графиките да са тъпи, да няма екшънът от страниците. Единствените ми надежди бяха за Дилън. Но останах с широко отворена уста. Филмът е адски добър! Ако обичам "Дивегенти" безкрайно, този обичам десет пъти повече. Та те не бяха пропуснали сцени от книгата! Всеки миниатюрен детайл беше там! Актьорите бяха перфектни, а тази игра... лабиринтът... скръбниците...
Само като се сетя преглъщам тежко и си мисля, че искам да се върна обратно в залата за втори рунд.
Денят, след като присъствах на прожекцията си взех и втората книга от поредицата. дълго време си мислех, че не ми се дават 18 лева, но се почувствах адски зле и в неизвестност за нещата, които ще се случат във втората част. Тача че "В обгорените земи" е първа в списъка ми за четене през октомври.
Завършвам с Касъл, четвърти сезон, който ми беше другарче всеки ден. Днес гледам последния епизод от сезона и се гмурвам в пети. Докато Лина е на седми. Ще има още да я гоня. Препоръчвам сериала на всички фенове на кримки, малко драма и Кейт Бекет.
Музика.
За настроение.
Времето е студено, имам купища домашни, много входни и никакво време за висене с главата надолу. Но все пак има достатъчно неща, които ме карат да се усмихвам всеки ден. Като например кафето. Чай, музика, шегите на учителите и лафовете на съучениците ми, мен пайл-а, съботно-неделните разходки в парка, "Чети с мен", "Дарк", краткото четене на книги преди да заспя, Касъл, краят на последния час в училище и най-вече писането на историята/книгата/не-знам-как-да-нарека-това-нещо ми. (Нека да го наречем "историята, която някой ден ще бъде бестселър", дори и да е малко дългичко.)
Дано топличкото време се задържи за малко по-дълго, преди да ни зарине снегът. Едва ли съм сама в желанието си за слънце след училище, за кратки разходки и висене в някоя градинка.
Но дори и скоро то да изчезне, все още ще имам своето време в класната стая със съучениците ми. Време, в което се превивам от смях, принуждават ме да правя коремни преси, момчета лежат върху мен върху чина ми или ме гъделичкат на земята, подигравам се сама на себе си в часовете по химия и нямам търпение да дойде следващия ден.
Надявам се и вие да се чувствате така. Поне сега. Защото, мили мои, предстои ви още цяяяяла година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар