Как да впечатлим момче?

1. Купи му цвете, по възможност - магарешки бодил.
2. Забий му два шамара.
3. Напий го.
4. След като вече е пиян го попитай какво мисли за теб (и баба ти).
5. Кажи му, че си влюбена в него. Ако той не отвърне със същото - донапий го и зашлеви още два шамара.
6. След 2 дни и 15 минути го попитай какво помни. 
7. Покажи му бицепса си и плочките, и го попитай какво мисли и как си е направил неговите (за да го впечатлиш го излъжи, че има).
8. Кажи му, че го проучваш и следиш по цяла нощ, а през деня го сънуваш. 
9. Кажи му, че мислиш само за него и че не можеш да живееш без него. 
10. Ако не ти отвърне го убий и скрий тялото. 

(Кредит на Лина, Хриси, Гери и Диди)

Кафето-мече е по-вкусно от обикновено

Краят на ранното ставане за училище и студените сутрини в класната стая официално настъпи, слава на Бога. Сега ми остава само да се справя с будуването през нощта, за да смогвам с уроците, и животът ми ще бъде прекрасен. 

Чудя се от къде да започна днес. Само ще ви кажа, че се сгодих. Нннда. Знаете... Аз... Да, с Хари Стайлс официално се сгодихме, сватбата ни е през лятото. 

Нямам представа дали 31 януари е официално обявен за неучебен или нещо такова, но въпреки всичко аз, като "примерна ученичка", се явих за първи час. И сеньор Исмаел Перез закъсня. Черна точка, profesor, un punto negro. Segundo - un dos y en pasillo, ¿vale? Bien. 

След като се появи, с 8 човека от 25 в клас, играхме на някаква достатъчно интелигентна игра, в която моя отбор (Мария, знам, че четеш това) победи. В интервала между осем и половина и дванадесет часа нито един учител не благоволи да се появи за час. 

Разбира се, шестимата, които в крайна сметка останахме (Мария отиде при педофила и изпи (колко?) шотове), загубихме час, час и малко, слушайки много силна музика, скачайки по чиновете, защото, кхъ-кхъм, по пода "има лава", и драскайки безсмислици по бялата дъска с откраднати от учителите маркери. Бележка: Ние сме потенциални престъпници. 

Към девет дойде дон Алехандро (Казва се Алексаднър, да не вземете нещо...) с предложение да скокнем за час и половина до сладкарница Неделя, да бием път до мол Сердика или да изиграем игра на боулинг в Скай Сити. Но ние, нерешителната челяд, не отговорихме, за това дон Алехандро отиде да пие кафе с колеги, а ние - кафе в кафенето до това с педофила. (Чувството си беше все едно дразня животното с пръчка по главата. Педофилите са много по-агресивни, за това си беше истински риск. Хапят и пренасят зарази. Има ли болест педофилизъм? ) 

Грешката ни не беше това обаче. Когато влязохме в кафенето се оказа, че Мария и Бела седят на съседната маса (плюс още 7-8 също такива, секси-опасни-животни). От тук започва историята на годежа ми. С няколко думи - щом седнеш до някой от противоположния пол, поръчаш си кафе и си говорите (и евентуално той те гушка), значи сте двойка. 

Цялата история свърши със снимка във Фейсбук, застрашаваща живота опасност от това кръша му да я види (а то ще стане), и всичките приятели на Ева, които ѝ пишат "Честито, изглеждате страхотно заедно". Ние. Не. Сме. Заедно. Келеши. Такива. 

Благодаря за вниманието. 

След като се разбрахме за това трябва да отбележа колко великолепно капучино ми направиха в кафене "Del mar". Ъм, и не, не говоря за вкусовата есенция, тя си беше като нормално капучино. За бога, те нарисуваха меченца! Петнадесет минути дърпах и подавах ръка към чашката, колебаейки се дали да сипя захарта, защото картинката щеше да се развали. Сега всичко е някъде в стомаха ми. Почивай в мир, кафено животно. 

В единадесет бяхме отново в класната стая. Възможността ни да подлудим всички обаче бе нулева, тъй като класния дойде с бележници и дневник за попълване. И докато свършим вече госпожа Илиева, която вече вероятно знаете, дойде и ни тупна лист със задачи за часа и домашно. 

Невероятната част от разказа с Илиева е, че стоях цял час без униформа, а тя не забеляза. Йесс.

Освен това, още една добра новина (за мен, разбира се) е, че средният ми успех стигна до 5,60. Ако задържа на този фронт и другия срок съвсем спокойно другата година в сметката ми ще се вливат още едни 50 лева от стипендия. Ура, госпожо Дичева.

За сметка на това книгите, които поръчах преди два дни, ще пристигнат чак другата седмица и с това плановете ми да преподреждам библиотеките се стопиха. Вместо това ще прекарам днешния следобед в леглото, с последния епизод на American horror story и новите на "Дневниците на вампира" и "Малки сладки лъжкини". (Смятайте колко отегчена се чувствам, щом ще гледам тези две. Отговорът: Мно-го). 

(Ще се възползвам от и аз не знам какво, за да направя рекламка на блога на Мария, вие знаете коя, защото, нда, ще вземе да ми купи шот. Между другото, казва се "Блоуджоб".)

Травеститите са доста по-плашещи на живо, трябва да ви кажа. Ей сега, докато се прибирах, срещнах един и щях да получа инфаркт. Ще премисля дали да изляза отново с червено червило.

Бих искала да споделя с вас скръбта си. Днес по случайност на съдбата писателките на най-любимата ми история "The die" я спряха. Само предполагам, че е защото английският им е твърде добър, че да публикуват в интернет. Поне така бяха казали в страницата "To us". За Бога, и са прави! Как може история, която разказва за срещата на две съвсем обикновени момичета със световно известната бой банда "One Direction", убийствата и саможертвите като последствие, и целият апокалипсис, настъпил от това. 

Предупреждение: Никога, ама никога не се запознавайте с момчешка банда, защото не бихте искали да поставите началото на Армагедон, сигурна съм. Освен това те убийствата са много сериозно нещо. Пък и си мерете езика в такъв случай, че ще вземат да сложат цензура. 

(Изключително силно се моля да сте разбрали силния ми сарказъм. НЕ ирония, САРКАЗЪМ.)

За тези, които не намират разликата - ако обичате, върнете се в училище и помолете милата учителка по български да ви обясни. Аз изядох една лекция на семеен празник у баба. Не се бъзикам. 

Ще претупам края казвайки само още две думи - обещаното ревю на "Игрите на глада" вече е качено в блога ми за книги, и можете да го прочетете тук. Станаха малко повече от две, ама айде, кой ти ги брои. 

January Favorites - Спомени в буркан и Кейт Мос

Най-добрия ми приятел ме нарича "секс", приятелка - "коте-клошар-дипшит", а аз Все още се казвам Ева.
Здравейте, прити пийпъл. Края на месеца е, чувствам се безкрайно вдъхновена, пък и реших да въведа поредица от месечни постове в блога си, които, предполагам, биха ви били интересни. Реших да пиша за всички неща, които са ме впечатлили през изминалите трийсетина дни, за продуктите, които използвам, неща, които съм правила, филми, музика, книги и неща, които просто искам да споделя с вас.


Козметика.
Ще започна поредицата, представяйки ви "Winter cocoon" и "Lagoon" - душгелове на Avon, които използвам от половин година. Убедена съм, че наситеният аромат, освежаваща текстура и приятното усещане след изплакване никога няма да ми омръзнат. В състава на "Winter cocoon" влизат сандалово дърво и ванилия, може да бъде закупен от дистрибутор на Avon за около 5 лева. Ароматът на "Lagoon" е смесица между теменужки, сандалово дърво и мускус, и можете да го намерите в Avon вече и в разфасовка от 750 мл. за 7,50 лв.






Продуктът от серията "Naturals" е лосион за тяло, ухаещ на безвъзвратно любимата ми ванилия. Използвам го след тренировка във фитнеса или просто душ. Силният аромат се задържа върху кожата целодневно. Цената му е 5,50 лв.

Тази Коледа имах невероятния късмет да получа парфюм "Percive", поръчан от страниците на Avon (Дада, просто имат наистина добри продукти). Свърших първия флакон много бързо, за това реших да си взема още. Вместо това свърших поръчвайки цялата колекция, включваща парфюм, дезодорант и малка разфасовка рол-он, размер за чанта. Целият комплект излезе около 25 лева, но съм спокойна от факта, че ще имам за много време напред.

Зимния сезон предимно залагам на омекотяващи устните ми балсами и продукти с по-наситени тъмни цветове. И дори зимата да е на път да си отиде, червеното червило от новата серия на Кейт Мос "Kate" няма да загуби мястото си в чантата ми. Матовият цвят 107 хидратира перфектно напукани устни, кара ги да изглеждат обемни и пигментира силно. Можете да намерите него, както и останалите червила от колекцията във верига магазини DM за 10 лева. 

Балсама "Fruity shine" използвам от години вече и твърдя, че той е моето спасение през студените месеци. Освен че омекотява и освежава устните, той придава лек нюанс на червеното без да пигментира за много време, и има страхотен плодов аромат. Не мога да ви кажа точна цена, но предполагам, че бихте могли да го намерите в DM. Lilly и дрогерии и парфюмерии.

Признавам - този месец нямах особено време да се занимавам с ноктите си, лакове и подобни, той като срочните изпити ме зовяха. Въпреки това ви показвам трите лака, които присъстваха в репертуара ми дори за кратко. "Goden rose& Sweet color" в цвят номер 87, "Farmasi", цвят номер 10, и абсолютно любимия ми от трите - "Golden Rose: Jolly Jewels", номер 117. От тази серия притежавам лака със сив цвят, но този е безспорният ми победител. 

Книги. 

Вероятно все още не знаете, но аз съм изключително запалена по книгите и четенето като цяло. И дри времето ми да е оскъдно, винаги намирам малко време за любимите ми книги. Този месец за трети път се насладих на брилянтните "Игри на глада" от Сюзън Колинс. Съвсем скоро ще намерите ревюто на трилогията във втория ми блог. 

Осен това се впуснах в приключението на Сам и Грейс в "Тръпка", "Копнеж" и "Завинаги". За съжаление върнах книжките в библиотеката преди да ги снимам, и за това не мога да прикача снимка. 

"Къде си, Аляска?" е последната книга, зачеркната в януарския ми списък. Много бързо ще кажа, че мненията ми са много противоречиви. Като цяло стилът на Джон Грийн е заинтригуващ, и по тази причина ви препоръчвам да отделите ден-два за книгата, както и останалите негови - "Вината в нашите звезди" и "Хартиени градове".

Филми. 

Единствените филми (които не са сериали, внимание!), които ме впечатлиха по един или друг начин този месец, са "21 Jump street", "Кери" и "Американска схема" (При това не само защото любимите ми актьори - Дженифър Лорънс и Брадли Купър - участват). Честно - липсва ми честото ходене на кино, напоследък излизат наистина интригуващи филми. Радвам се, че сезонът на мъките в училище отминава. 

Музика.

 Уча, във фитнеса, в скучните междучасия в училище или докато чета - не се разделям с телефона и слушалките си. Сигурна съм, че четири гигабайтовата компилация от песни е превъртана най-малко 30 пъти този месец, само докато пиша домашни и уча за поредния тест. А най-повтаряните песни, според личната ми статистика, са:

За настроение.

В средата на месеца реших да разнообразя обичайния репертуар на стаята си, състоящ се от плакати по стените. Но не съм особен почитател на стерилните помещения с едноцветни празни и тъжни стени. За това идеята, която бях обмисляла още преди месеци, дойде напълно на място. Реших да покрия една от стените само със снимки на мен и мои приятели, незабравими спомени и моменти. Снимки от пътуванията ми, на приятели от чужбина, с които си пращам писма по пощата или мои снимки от ранното ми детство. 

 Отне съвсем кратко да намеря всичките си любими фотографии, за ги изкарам и магията да започне. До момента стената ми е украсена с повече от двеста от тях, включващи десетки моменти с най-любимите ми хора. Сега вие имате възможността да надникнете в моя перфектен свят, да ме разпознаете и, кой знае, може би да ми откраднете идеята.

За втора поредна година правя малък Memory Jar. Трябва да призная, че идеята не е лично моя, а най-добрата ми приятелка я подхвърли преди кажи-речи година и половина. Представлява буркан, в който ежедневно пускам малки листчета с неща, които са ми се случили и харесвам, като цяло спомени, дати и събития, които ще помня винаги. 

С това приключвам January Favorites. Беше ми изключително интересно да споделя с вас нещата, които ме вълнуват и продуктите, които използвам. Вече нямам търпение за края на следващия месец. Поздрави! 

Комоцио за рижи хора

Кажете ми, кой говори за бездомниците на Централна гара в час по математика? Тръгнахме от ирационалните уравнения с квадратен корен и това за какво ще ни послужат. И какво общо имат гигабайтите с бездомните хора, завършили висше, които владеят повече езици от мен? (Имайте в предвид, че аз говор я на 4 езика перфектно. Не се хваля. Неее.)

Илиева изплаши Бела (сещате се). Ха.Ха. Може ли да се върнем на задачите, знам как се решава този пример. 

"А Мария да си изплюе дъвката веднага!"

(Току-що преписах това от страницата със задачи по математика. Бях твърде отчаяна в час, и за това. Позволено ли ми е да премина към смислово свързаната част от поста, моля?)

Наистина, нека оставя безполезните глупости на страна. Главата ми все още бучи от днешния ден. 

Има някои моменти в живота на всеки един човек, които оставят трайни, дори вечни белези върху живота му, и разклащат като земетръс малкия му перфектен, личен свят. За мен това беше миналата година, когато най-добрият ми приятел претърпя инцидент. Бяхме съвсем близко до училище и наистина незначително е да споменавам причините, но колабира и си разби главата. Знаете - кръв, паника, още припадащи хора наоколо. Това определено остави неизличимо петно в съзнанието ми, което въздейства и сега, година по-късно. Всеки път, когато някой залитне да падне, или му е зле, или дори когато се пореже на силт хартия, изпадам в неуписуем страх.

Поводът да ви разказвам цялата тази протагонична сюжетна линия е, защото днес се случи нещо доста близко до миналогодишното. От нас се очакваше да бъдем в час по английски и да пишем безбожно скучни форми на презънт пърфект, но вместо това играехме на някаква безсмислена игра, когато мой съученик (надявам се уместно вмятам - двуметров, три пъти колкото мен едър, и безобразно неадекватен) реши, че ще е забавно да се закача с мен. В природата ми е да не оставям дразнителите ей така, за това просто станах, скръстих ръце и го загледах съсредоточено. В отговор, съученикът ми, вероятно решил, че ще го ударя, грабна стол от съседния чин, качи го върху рижата си глава и тръгна да тича през стаята. За съжаление (гворя напълно сериозно) се спъна. Краката му се извъртяха, столът хвръкна, и за части от секундада той се озова на земята. Звукът от удъра на главата му отекна през ушите на останалите. 

И така, мили мой, Рижко получи мозъчно сътресение. 

Последваха търчене от четвърти до първи етаж и обратно, повръщане, сестри и телефонни обаждания. И конско от госпожата по английски, естествено. 

В цялата тази картинка аз бях там, зад гърба на Осо, седяща със широко отворени очи и готова да припадне. Това не се случи, но се почувствах толкова неземно зле, че се надявах някой да ме хване, ако изпадна в несвяст или от някъде бликне кръв. 

Едва ли до края на деня ще изтрия отвратителната картинка от съзнанието си. За това пък в поправянето на настроението ми днес участие имаха Мария (дада, надявам се все още да помните съвета ми) и Христо, който е най-добрият ми приятел. Наложи се да слезем заедно до мед. сестрата (мен по-скоро ме накараха на сила, защото, цитирам госпожата, "Не е етично да оставим Мария да отиде сама, не ѝ е добре. Ева, Би ли желала да я придружиш, моля те? Имам ти доверие". Поласка ме, признавам), за да вземем Нурофен, когато едва ли не тя изкара, че сме пили и сме взимали трева. Сериозно, аз и трева. Не, благодаря. Предпочитам да пипна жаба. 

Единственият вариант за мен днес е да се изгубя някъде между фитнес уредите в залата. Мисля, че това е единственият начин, по който мисля за нещо друго, освен понякога напрегнатото ми ежедневие. 

О, и мисля, че днес ще имам възможността на направя Макароните, за които ви писах вчера. Стискайте ми палци. Също и за това сместа да не се окаже върху земята, вместо на кухненската хартия. Очаквайте ъпдейт от провала ми.

Жизненоважни съвети за оцеляване с Мария

Часът е един, аз съм гладна, но не мога да обядвам, защото трябва да изчакам сестра ми, а вън вали сняг, все едно сме в Аляска. Постът ми е вдъхновен от вкусната пица, която си представям, че ще си купя до час.

Като за начало ще ви предупредя: никога, никога не се доверявайте на хора, носещи името Бела или Мария. Те ще ви вкарат в кафене на педофил и ще ви накарат да изпиете три шота за 2 минути, в междучасието между втори и трети час. 

(Надявам се вече да сте разбрали, че аз съм луда. С какъвто се събереш, такъв ставаш.)

Вчера сутринта влязох в училище в обичайното заспало състояние, готова да легна на два стола на последния чин и да прекарам първите два часа в пълно неведение за случващото се около мен. Противно на намеренията ми ме посрещнаха с един вид интересна новина. Целия клас викаше срещу мен, че учителят ни по български е напуснал.

Не бях шокирана, разбира се. Като се има в предвид, че класа ми е 60% пушачи, 3% дилъри, 17% пияници и остатъка - що годе нормални човекоподобни, надали някой нормален би желал да прекарва по половин ден с нас. Дори класния иска да ни остави. 

Тази сутрин, разбира се, това се оказа вярно (ще имаме нов преподавател по средата на следващия месец. До тогава ще ни преподава журналистка с остър език, непоносимост към Христо и симпатии към момиче, на име Мария. Помнете какво ви предупредих.) Въпросната жена два часа говори за Ислям, евреите и бедните русначета, които са били обезглавявани по онези земи преди почти век. Господи. След това ясно изрази мнението си за еднополовите връзки и много деликатно "нахрани" моя "гей-приятел" (той не е гей). 

Ироничното в тази история е, че прекарах предишната вечер в компанията на баща ми, спорейки на същите теми. Е, тази за гейовете я водих с приятелка по повод дали брат ѝ си харесва някакъв или такива глупости. 

Та, след двата мъчителни часа се оказа, че целият ден сме с намалени часове, и въпросната жена бе отнела целия урок на сеньор Исмаел Перез, преподавателят ми по испански. Успях да разменя няколко реплики с него за двете ни останали минути, и бях повлечена към учителската стая, заедно с най-добрата ми приятелка, за да попълвам бележниците на малоумния си клас.

Агония. 

Никога, ама никога не се съгласявайте да правите нещо подобно. Това е второ предупреждение.

Двадесет и пет бележника, петнадесет предмета и около един милиард ненанесени оценки изядоха два часа от нормалното стечение на обстоятелствата. Плюс това утре сутрин ще трябва да отида по-рано, за да довърша мръсната работа. 

(Всъщност няма да се оплаквам, за да си излея яда написах 3-4 допълнителни двойки на Мария и Бела, защото знаете какво.)

Иии така, ето ме тук, все още умираща от глад и точеща лиги по прекрасната въображаема пица, настанена на бюрото ми. Обмислям идеята да тръгна сама през преспите, ако сестра ми не се прибере до десет минути. До тогава ще продължавам да гледам рецепти за Макаронс, но това е друга тема, нямам намерение да ви разказвам подробно. Сърбят ме ръцете да се омажа с брашно и яйца, да си боядисам ръцете със сладкарска боя и да изям провала в кухнята, колкото и зле да е той.

+ Допълнителен час във фитнеса. Жертви... 

За един единствен миг.

The Best Friend TAG - announcement

Здравейте, прелестни създания. Как сте?

Няма да ви занимавам с безполезна информация, обещавам. Бърз announcement за тага "Най-добър приятел", който направи моята bestie в своя блог. Ще се радвам, ако отделите няколко минутки да го прочетете. Погледнете го от страна на това, че ще разберете още няколко безполезни факта за моя милост. Или пък си представете, че ще ви почерпя с макарон. Ха. 

Блогът на Виктория; Тъмблър; Аск; Туитър

Крайно "ползотворен" ден

Тази нощ сънувах. Не знам дали бяха еднорози, или как скачам на въже с най-добрите ми приятели, изобщо всякакви подобни неща, които биха направили средностатистическия човек щастлив. Въпросът е, че подсъзнанието ми се улови на въдицата. Още преди да отворя очи усещах онази невидима нишка радост около себе си и приятното чувство, че днес ще е страхотен ден разплиска задоволство в полу-заспалото ми съзнание. Усмихнах се и после: БАМ! През прозореца срещу леглото ми видях падащия сняг. 

И да, прави сте, това не ми хареса.

Студ, сипещ се от небето и покриваш улиците (вероятно за да усложни придвижването ми, имам ужасна мускулна треска), бяло и мрачно. Запитах се: "Защо?", та нали само преди ден времето беше като през Май. 

Ето така времето прецака всичките ми планове за "приятния" последен съботен ден, преди да започна да се прибирам в осем от училище. Исках да изляза на разходка, да тичам, да се видя с приятели и да... върша нещо полезно. Вместо това бях принудена да гледам филм и да ям пуканки, докато поправя настроението си поне на половина. Но после се почувствах виновно заради всички тези калории на мъка, които бях поела. И отидох на фитнес. Час и половина мъчителни упражнения и симулиране на бягане върху пътеката, докато пренебрегвах червените удивителни, препратени ми от мускулите на краката. Нищо полезно не излезе от това, казвам ви. Умрях от скука, докато пълният чичко на съседния уред усилено тропаше по земята, все едно някой го е ритал до залата и сега чака съчувствие. 

Единственото нещо, което ми донесе удоволствие през днешния ден, беше The epilogue на Crosses, с която ви поздравявам сега.

И тъй като все още е само пет - пожелайте ми късмет поне през следващите няколко часа да успея да свърша нещо значително. Като шопинг, например. Наистина, Януари е истински Рай на сезонните намаления, и смятам наистина да се възползвам от разпродажбите в New yorker, H&M и Tally Weijl. Освен това бележниците на съучениците ми кротко седят на бюрото до мен в очакване да нанеса текущи и срочни оценки. А "Копнеж" на Маги Стийвотър, вече преполовена, очаква само и единствено мен. Мисля, че наистина се нуждая от късмет.

Това няма нищо общо с математика, кълна се

(Ще вметна много тактично, че системата от уравнения на втора степен е виновна за това, кълна се.)

Макар и математиката да не е подходящо начало за разговор, какъвто и да било при това, ще ми се наложи да я използвам като сравнение или нека го нарека по следния начин - "стълб към реалността". Знам, знам. Нямате си понятие за какво ви говоря. Страхотно, вече ме мислите за луда.

Но поне се опитайте да си представите следната ситуация: раждате се; растете; тръгвате на училище; учите и същевременно се забавлявате; струва ви се, че всичко е перфектно. Скоро идва онзи "тъмен период" на неосъществени мечти, когато искате да бъдете нещо, искате да притежавате и завладявате, но всичко е така далечно и трудно постижимо. Неосъзнато изграждате остров без път назад, малък и тъмен, където вие сами предизвиквате самотата си и взимате правото си на глас, както и всички възможности, за които би послужил той. Но щраквате с пръсти и хоп: изведнъж, не магически, а съвсем естествено в един паралелен свят на нашия, всички блянове са реални - уреден живот в централен Бруклин, стаж във "Вог" и кредитна карта без лимит.

Знам че усещате нередното тук и то не е стажа или пък хубавия апартамент в Ню Йорк. Говоря за нещо далечно, драги. 

Къде е задоволството от изпълнените цели? Онзи забързан пулс, когато решите уравнението по математика (ще ме прощавате), когато успеете да вземете изпита или когато ви одобрят за първата ви работа? Защото това е животът. Цялата тази съвкупност от чувства, породени от малките победи към пътя на успешната война. Всяко препятствие, в което се съсредоточава вниманието за момент, преди да се вгледа в големите цели. Всичко, което бихте изпуснали, ако живота беше така елементарен, като щракване с пръсти.

Работата с математиката беше следната: просто решете глупавото уравнение. Опитайте се да осъзнаете триумфа, после решете още едно, но никога не забравяйте да му де насладите, колкото и кратко да е. Малките стъпчици водят до бездънния извор от емоции, наречен Живот.