June Wrap up and July TBR

Когато някой ви каже, че книжните маратони са може би най-добрия начин да се мотивирате и да наваксате с книгите - повярвайте му. И на мен повярвайте. Защото, ако не бях взела участие в #AYEARATHON, сигурно нямаше да прочета 10 книги в рамките на този и без това натоварен месец.

На четири от заглавията написах подробни ревюта с мнение, които може да прочетете, за да не повтарям отново вече казаното. Ще ги намерите, като кликнете на всяко от следните заглавия: "Илумине" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф, "През вселената" от Бет Ревис, "Аз преди теб" от Джоджо Мойс, "Скритият оракул" от Рик Риърдън. Също така, кликвайки тук ще можете да прочетете wrapup-a за маратона, където писах както за "Скритият оракул", така и за "Всеки ден" от Дейвид Левитан.

А сега по-подробно за останалите, но без да следвам хронологичния ред, в който ги прочетох.

"М като магия" е първата книга на Нийл Геймън, с която имах честта да се запозная, и мнението ми попада по средата на скалата. Едновременно намирам нещо впечатляващо в чалнатия му стил и идеи, и леката монотонност ме отегчава. Любимият ми разказ от сборника е "Цената", защото идеята и посланието му достигнаха много лесно и пълноценно до мен.

От много, много време (и книжни панаири в НДК) исках да се запозная с творчеството на Фицджералд и причината най-накрая да си взема книгата и нетърпеливо да я прочета, е госпожата ми по химия. Тя ми го препоръча горещо, изброявайки някои от най-добрите му произведения. Разбира се, аз се спрях на "Великият Гетсби" и останах объркана. Знам, че зад историята на Джей Гетсби има по-дълбок замисъл от този, който се вижда от първия прочит, но също така знам, че най-вероятно ще достигна до него след някоя друга година.

Сега ще бъда напълно честна - за мен "Звезден полет" е разочарование. Не намерих онова уникално нещо, за което всички говорят. Героите не би се сториха интересни, а по-скоро досадни. Дори отношенията помежду им не бяха нещо, което вече не съм чела твърде много пъти. Позитиви също мога да изброя, но преобладаващото ми мнение е, че книгата не може да покрие стандартите, които постави промо кампанията.

Онази вечер дочетох първото contemporary за това лято - "Теория за любовта на пръв поглед". Всъщност преди повече от година сестра ми я прочете първа и ми я предложи, но тогава безсрамно отказах, мислейки си, че е някоя детска книжчица. Едва преди няколко дни обаче разбрах, че преводът на заглавието се различава от оригиналния и всъщност това е тийн роман, "висящ" в списъка за четене от 2013-та година. Завърших я за отрицателно време и останах щастлива, но не толкова, колкото ми се искаше. Сюжетът е тъпкан с клишета, които в случая отчитам като позитив - именно тях исках да чета. Но да - не е нищо особено.

Последната книга от този дълъг списък е четвъртата част на Death note: Любов, която чакам от цяла вечност! Много ми е трудно да кажа кой брой досега ми е най-интересен и заслужава най-високата оценка, но конкретно този ме зарадва и... сега искам да чета следващите колкото се може по-бързо. Нямам никакво търпение да видя накъде ще отидат нещата. В интерес на истината, един ден се опитах да изгледам анимето, но, ако щете вярвайте, изгледах първия епизод и отново се върнах на старите сериалчета.

Този път ще пропусна да спомена кои заглавия се надявам да прочета през идващия месец, защото и без това всяка седмица ще пускам отделни tbr и wrap up постове. Толкова много, че чак ще ви втръсне от тях. Постепенно ще видите кои книги ми предстои да чета, а в края на месеца ще напиша сборен пост, за да обобщя постиженията си! Желая ви един слънчев (и нека не е много горещ) месец за четене! Весела ваканция!

Летен Giveaway - Победител!

Винаги се вълнувам страшно много, когато публикувам giveaway-ите си, а след това и победителите, защото съм на път да запозная някого с книга по мой избор, която обичам. Този път не е по-различен. С огромно удоволствие преди две седмици се залових с организирането на малкото събитие, прекарах часове в търсене на подходяща книга, а след това отделих много време, за да изработя книгоразделителчетата. След много неуспешни опити намерих перфектната комбинация между двата елемента от подаръка и нетърпеливо го пуснах с мисълта, че едва ли много хора ще се включат. Но вие опровергахте нагласите ми. И ви благодаря! Много благодаря, че се включихте във втория ми giveaway, оставихте десетки дълги и позитивни коментари и всъщност споделихте малка част от мотивацията си за лятото с мен! За съжаление не мога да дам на всеки един книга по очевидни причини, но пък мога да обещая, че ще търся още значителни (и незначителни) поводи, за да организирам други игри с още по-вълнуващи заглавия! Но преди това трябва да разберем кой е победителят от тази.

Победителят, изтеглен на случаен принцип чрез www.random.org, е номер 8 - Stiliana Chaneva! Честито! Веднага ще осъществя връзка посредством оставените в коментара координати! Още сега ти желая приятно четене и дано "През вселената" ти се стори магическа! Благодаря още веднъж както на теб, така и на всички останали за участието! Надявам се скоро да се срещнем още веднъж по повод друго състезание с награди, при това повече от сега! 

"През вселената" от Бет Ревис - Ревю

Всекиму е познато прекрасното чувство, когато отвори някоя отдавна прочетена книга и си спомни за някой момент от миналото, може би дори преживяване, през което тя е била с него. Но колко от вас са се усмихвали при започване на нова, още непозната история, която силно навява не за едно преживяване, а за цял, изключително любим период от време? Благодарение на "През вселената" преживях това - спомних си за времето от преди четири-пет години, когато започнах да чета повече young adult и утопични романи, "Дивергенти" беше най-любимата ми поредица и нямах никакво търпение да се докосна до още десетки истории. 

Никога не съм била изключителен фен на интергалактически приключения и не съм чела за много такива. Наблюденията ми са, че именно това ще е основната тема в книгоиздаването през следващите няколко години. "През вселената" не може да се нарече плод на тази нова вълна, защото е издадена през 2011 и преведена за българските читатели две години по-късно. Въпреки това, пет години по-късно има потенциал да завладее младите любители на книги с интересна интрига и отличаващи се персонажи. 

Когато приключих първата част на трилогията си помислих, че е силно подценена. Да - виждала съм тук-таме да бъде споменавана в таг клипове или постове, но не помня интензивна реклама и предаващ се интерес да я е съпътствала. Особено в България - не познавам нито един човек, който я е чел. А всъщност това не трябва да е така. Дебютната книга на Бет Ревис има всичко, което имат и световноизвестните бестселъри, предназначени за по-младата аудитория - нужната доза оригиналност, разнообразие между героите, интрига, сюжетни обрати, задоволителен край с обещание за нещо много интересно в следващите части. 

В същото време не мога да отрека, че е и безпроблемна. Сещам се за едно много значително нещо, което мога да отбележа като негативно - причината за събитията в книгата. В началото Ейми, главната героиня, и родителите ѝ биват замразени, за да пропътуват през Вселената до достигането на нова планета, което ще отнеме стотици години. Но всъщност защо? Какво точно кара хората да търсят нов дом? Земята все още е годна за употреба, но все пак най-добрите специалисти в много области са изпратени на светлинни години от родната планета в търсене на неизвестното. Допускам, че аз съм пропуснала тази информация, докато съм се опитвала да разгадая някой друг аспект от книгата. Също, че отговорът на този въпрос може да е оставен за някоя от другите части. И все пак смятам, че е много важна за изграждането на цялата история и не е добре да бъде пропусната.

“It is like a piece of my soul had been lost, empty, and it is now filled with the light of a million stars.”

През цялата книга гледните точни на двамата главни герои се редуват. В случая ми харесва този похват, тъй като показва различното им отношение и цялостно състояние, и дава да се разбере, че са само пионки на фона на огромен проблем. 

Ейми и Младши не са банални и скучни герои, защото всеки носи своите белези и се бори с някакви демони. При земното момиче те се съсредоточават най-вече около връщането ѝ към живота много преди достигането на крайната точка на пътуването и невъзможността за среща с още спящите ѝ родители. Главите от нейно лице бликат от емоции, особено в началото. Всеки ред, прочетен много внимателно, показва болката от това да бъдеш сам в една безкрайна тъмнина без идея кога твоят лъч спасение ще се появи. Докато гласът на Младши звучи по-забързан, битов - всичко е тук и сега, случва се на момента, няма толкова време за детайли и душевност. Битката му с излизането от установения ред го изисква. В крайна сметка е някак си разбираемо - той е роден в космоса, не знае как изглеждат звездите, не знае какво значи да чувстваш по начина, по който чувства Ейми. 

“Sorry? Sorry? Sorry isn't enough. Every. Single. Thing. I ever loved is beyond my reach now. Everything I ever wanted. Everything I ever was.”

Старши се нарича антигероят в "През вселената" - сами можете да видите опозицията в названията Младши-Старши, които ми се сториха едновременно объркващи и забавни. Прочетете ли книгата, сами ще разберете значението им; мога само да кажа, че за мен те символизират опитите за обезличаване на десетки поколения, пътуващи към едно неизвестно бъдеще.

“I never thought about how important the sky was until I didn't have one.”

Бих нарекла "През вселената" носталгично припомняне на миналото, защото заедно с цялото вълнение от интересната история, носи и малко късче, което напомня за навлизането на читателя в света на книгите. Затова бих я препоръчала на всеки не само, ако иска да се докосне до частица от космоса. Бих я препоръчала на всеки, който иска да се докосне до красива история, притежаваща всичко, за да се превърне в нов любимец.

Днес е последният ден, в който можете да се включите в giveaway-я, в който подарявам една бройка от "През вселената"! Можете да го намерите ето тук! Успех! 

Български Книжен Маратон

Преди известно време с мен се свърза Ана, едно от момичетата, организиращи БКМ - Българския книжен маратон - за да бъда един от хостовете. Страшно съм щастлива и развълнувана да споделя с вас идеята и да помогна с каквото мога за реализирането на прекрасното събитие! Ще се радвам, ако се включите, заедно с нас споделяте впечатления от прочетени книги и се забавлявате с всички организирани дейности!

БКМ ще се проведе от 11-ти до 17-ти юли - малко след официалния край на учебната година, за да можете да вземете участие и да се мотивирате за предстоящото лятно четене! Общо категориите са седем - пет официални и две допълнителни за ентусиазираните, които искат да изпитат способностите си. Кликвайки тук ще намерите официалното фейсбук събитие, към което можете да се присъедините.

Досега обявените категории са:

1. Книга, чието действие се развива около море/океан.

Малко повече за първото предизвикателство можете да прочетете в блога на една от организаторките - Briana Knows.

2. Книга от български автор
Готините Четат ли двама обявиха тази категория в ютуб канала си, който можете да посетите, като кликнете ето тук.
3. Книга с цветовете на българското знаме или национален символ.
Слънчевата Криси обяви тази трета категория тази седмица. Видеото можете да гледате тук.

Аз имам честта да обявя четвъртата от седемте категории: Книга, която се развива в Европа.

Единственото ограничение тук е ясно - Европа. Но пък е свободно за интерпретации. Не е нужно абсолютно цялото действие да се развива в европейска държава - може да намерите някое заглавие, чиито герои пътуват или дори за кратичко посещават град или страна на родния ни континент. 

За да ви дам обща идея за категорията, а и, за да улесня поне малко избора ви, съм подготвила кратък списък с книги, покриващи разнообразни жанрове, които все пак се развиват в Европа.

"Скритият оракул" от Рик Риърдън - Ревю

Всеки път при излизането на нова книга на Рик Риърдън си мисля, че може би вече е дошло времето, в което не може да ме изненада с нищо. Че най-вероятно ми предстои да прочета някое леко променено приключение за герой, чието име е просто различно от тези на предишните. И всеки път оставам зашеметена и безобразно щастлива, защото не съм права. 

Рик Риърдън е един от малкото автори, на които се възхищавам толкова силно. Трудно ми е да проумея колко талант и истории са събрани в ума му, съчетани с великолепния талант да ги разказва. "Скритият оракул" е първата книга от и-аз-не-знам-коя негова поредица, на чиято първа страница още се заявява, че повторение няма да има, и приключенията на бога Аполон, превърнал се в тийнейджър, ще са толкова динамични, колкото и забавни.

Докато в предишната му книга, "Мечът на лятото", главният герой Магнус Чейс леко напомня на Пърси Джаксън с хумора и постъпките си, тук това в никакъв случай не е така. Отново е забавно - безспорно, но този път по нов, оригинален начин, който не се свързва с никой от героите на Риърдън. Идеята да вземе бог от гръцката митология и да го "хвърли" в съвременния свят като тийнейджър сама по себе си е интересна. Изпълнението ѝ пък е брилянтно.

"Има ли нещо по-тъжно от звука на бог, който тупва в отпадъци?"

Няма да е книга на Рик Риърдън, ако няма страшно готини второстепенни и епизодични герои. Например спътницата на Аполон - Мег, която е само на 12 и е дъщеря на богиня. Има нещо страшно комично и в същото време близко до мен в образа ѝ, което ме накара да се подсмивам на остроумните ѝ реплики и почти всички моменти, в които двамата герои бяха заедно.

"Но вече не бях бог. Бях паникьосан шестнайсетгодишен младеж. Дланите ми се бяха изпотили. Зъбите ми тракаха. Единствената ми разумна мисъл бе: ГНУС!"

Много ме зарадва появата на стари, вече познати и любими персонажи, чиито въвеждания в историята са може би едни от най-забавните моменти. Изпъква Пърси Джаксън, разбира се, но без Анабет, която по време на действието се намира при Магнус Чейс. Ето още едно нещо, което ме изумява при Риърдън - светът в ума му явно е толкова обширен, че той с лекота преплита историите си без да допуска гафове, създавайки сложни, но много приятни връзки както между приключенията, така и между персонажите си.

Всъщност наказанието на Аполо в "Скритият оракул" е следствие на действията му след края на последната поредица "Героите на Олимп". На много места видях, че въпросът "Може ли да се прочете "Скритият оракул", ако не съм чел/а предишната поредица?" е задаван и искам да отговоря от позицията на човек, който не я е чел - проблем няма. Със сигурност някои препратки и шеги не се разбират чак толкова ясно и съответно не са толкова забавни (въпреки готините бележки от преводача, които ги обясняват!). Но като цяло не мисля, че има какъвто и да е проблем читателят да се наслади на прекрасната книга, защото историята е достатъчно пълна и богата.

"С чувство на хладен ужас вдигнах ризата си. Коремът ми бе покрит със синини от падането в кофата и шутовете, които бях изял. Но най-ужасното бе, че го имаше. Шкембето, за него става дума."

Колкото и пъти още да повторя, че "Скритият оракул" е невероятна във всяко едно отношение, независимо от доводите си дори не мога да ви предам страхотното чувство от четенето ѝ. Светът на Рик Риърдън е просто неповторим, неизчерпаем, щастлив, многоцветен. Не може да бъде побран в едно ревю. Затова, ако обичате "Пърси Джаксън" или някоя от другите му поредици, не пропускайте началото на тази, защото се очертава още едно незабравимо приключение в пет части.

"Магнус Чейс и Боговете на Асгард: Мечът на лятото" от Рик Риърдън - Ревю

Летен Giveaway! (Затворен!)

Още от началото на Коледния giveaway, който направих миналата зима, започнах да си мисля за подходящ случай за организиране на още много изненади и игри за вас, читателите на блога ми. Досега опциите ми бяха няколко (рождения ден на блога, моят рожден ден, т.н.), но в крайна сметка се спрях на може би най-подходящата - началото на лятната ваканция!

Ако трябва да бъда напълно честна, лятото е любимото ми време за четене на книги. Представям си как стоя на плажа, под дебелата сянка на чадъра, и редувам вълнуващи приключенски романи със слънчеви любовни истории, развиващи се на фона на бездънни морета и океани. А след това се прибирам и вместо да спя разлиствам големите томове в търсене на скрити съкровища. Иска ми се да предам и на вас това магическо усещане преди началото на същинската лятна ваканция. За целта, след много чудене и ровене между книги, избрах за вас една, която ще ви зареди с нужната енергия за предстоящия книжен сезон!

Заглавието, което един от вас може да спечели, е "През вселената" от Бет Ревис! Макар и да не е типичното лятно четиво, което първоначално исках да ви предложа, романът изглежда достоен за вниманието на всеки, търсещ интергалактическо увлекателно приключение за времето, в което не преживява свое собствено между вълните на някой слънчев плаж. Самата аз досега не съм имала възможността да го прочета. Но организирането на този giveaway послужи като извинение да купя едно копие за самата себе си. Така че това лято аз също ще чета "През вселената", може би дори паралелно с победителя!

Малко за самата книга:

Изминали са двеста години, откакто седемнайсетгодишната Ейми е напуснала Земята заедно с родителите си. Космическият кораб „Благословеният“, който ги отнася все по-навътре в космическото пространство, е с размерите на цяла държава и е един затворен в себе си свят. Ейми е потопена в дълбок сън в криогенна камера и е предвидено да се събуди на нова планета. Но най-неочаквано някой започва да изключва камерите, обричайки замразените пътници на смърт. Ейми оцелява на косъм, но се озовава сама сред враждебно настроени непознати в затвореното пространство на кораба, където всичко ѝ е чуждо. Ще съумее ли Ейми не само да оцелее, но и да поведе кораба и пътниците му към ново бъдеще?

По традиция, към наградата ще добавя и няколко ръчно изработени книгоразделителчета! Разбира се, различни от тези от миналото състезание, но направени със също толкова голямо желание и ентусиазъм!

Всеки може да вземе участие в giveaway-а! Единственото условие е да има 14 години, а ако не - позволението на родител, тъй като, за да изпратя наградата, ще се нуждая от адрес! Отново, състезанието е за участници от Република България, тоест - не е интернационално! 

За да се включите към giveawa-а, трябва да изпълните следните условия:

1. Отговорете на един от следните въпроси:

    - Коя е любимата ви книга, която сте чели през лятото, и защо? С какво тя е по-специална?

    - Четете ли определен жанр лятно време, или той няма значение, стига книгата да ви се струва интересна?

    - Освен четенето, кое е любимото ви занимание през ваканционния сезон? С какво запълвате времето си?

    - Кои са книгите, за които сте най-развълнувани това лято? Защо, откъде разбрахте за тях? 

2. В коментарите оставете активен имейл или фейсбук профил, за да мога да се с свържа с вас, ако бъдете изтеглени!

Играта ще продължи от днес, 21 юни, до 23:59 часа на 28 юни - имате цяла седмица, за да се включите! Победителят ще е само един и ще бъде изтеглен на напълно случаен принцип чрез сайта random.org. Всеки от написалите коментар ще бъде включен само един път. Изтегленият ще бъде обявен в пост на 29 юни, веднага след което ще се свържа с него за координати. Както миналия път, ако не получа отговор до три дни, ще изтегля втори участник. 

Желая страшно много късмет на всички! Също, слънчево и усмихнато лято!

*Giveaway-ят не е спонсориран по никакъв начин от издателите на "През вселената". Всички разходи са за моя сметка.

"Илумине" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф - Ревю

10.06.2015 г.

Денят е десети юни. Вчера получих съобщение, че на мое име има пратка, която ще бъде доставена днес. В ръцете ми е. Пакетът е голям - очевидно е, че вътре има книга. Питам се коя е, макар че в този момент съм страшно развълнувана и това не е от голямо значение. Отварям пратката и измъквам първото нещо, което докосвам - писмо, адресирано до мен. От КАЗИМ е. 

"Името ми е Кейди Грант. Бях гражданин на планетата Керенза IV. Ако намерите този запис, моля, уважете последната ми воля и предайте копие на...". Дочитам краткото съобщение и бързам да извадя останалата част от неочакваната изненада. В ръцете ми е "Илумине" - възможно най-красивата книга, която съм виждала. Бързо разлиствам страниците, спирайки на някои от тях, които привличат вниманието ми. Предполагам, че е роман, написан под формата на писма между главните герои, които живеят в космоса? А може би има и екшън! Със сигурност тези 600 страници крият повече изненади, отколкото мога да си представя. Нямам никакво търпение! 

16.06.2016 г. 

"Илумине" е блестящ.
Много са нещата, които карат романа на Ейми Кауфман и Джей Кристоф да изпъкне между всички останали. Най-очевидното е корицата, а след това - оформлението. Попадала съм на някои книги, чието действие се разкрива чрез писма между героите, страници на лични дневници, и дори чатове. Но никога подредени в хронологичен ред като файлове от досие. Огромна част от страниците са оформени с различни дизайни, между които се намират картини, нарисувани с различни кодове, и рисунки на галактики и планети. Дори само да стоиш и да гледаш красивата изработка е истинско удоволствие! То, в този случай, е допълнено от стойността на текста.
В тези 599 страници е побрана една невъобразимо вълнуваща интергалактическа история за разрушаването на една планета и своеобразната война за надмощие между две корпорации. Битки, борба със собствените емоции, желание да се спасиш и да разкажеш истината, са между многото части на сюжета, които зареждат всяка страница на "Илумине" с напрежение. Те са тези, които карат огромният обем да изглежда незначителен пред желанието да разбереш какво ще се случи с героите, какви са следващите промени, които ще променят курса на живота им, как ще приключи цялата епична битка.
За това вълнение допринасят и множеството разказвачи, сътворени от авторите, с цел да направят правдоподобна историята. "Разказвачи" е силно казано, след като целият разказ е изграден от файлове и досиета. Но си позволявам да ги нарека така, защото техният индивидуализъм, бликащ от съответните части (документи), е достатъчно правдоподобен. Капитани, лекари, офицери и цивилни "споделят" моменти от живота си на корабите, изграждайки стъпка по стъпка цялостната картина на този войнствен свят, в който изкуственият интелект е на път да превземе всеки аспект от съществуването.

Героите, изпъкващи най-силно, и които бих нарекла "главни", са Кейди и Езра - момиче и момче, които преди разрушаването на Керенза са били заедно. И двамата притежават характерни черти, уникални също толкова, колкото художественото оформление на книгата. Кейди е смела и напориста тийнейджърка, която, по мое мнение, задминава дори Селена Сардотиен с безстрашието си и готовността да се впусне в битка, за да възтържествува доброто. Бърз ум и забавни реплики също присъстват в характеристиката ѝ. Персонажът е изграден в пълен синхрон с действието, така че да бъде възможно най-въздействащ и да предизвиква симпатии у читателя с всяка поява на страниците.
Езра, от друга страна, е глътка свеж въздух между всички делови файлове, документиращи случващото се на корабите. Съпътстващият го свеж хумор разведрява обстановката и контрастира рязко с нея, дори след онзи определен момент в романа, който се счита за впечатляващ обрат. Най-много ми харесва как и при двамата герои я има онази "обикновена" нотка, която напомня, че те все пак са тийнейджъри и жаргонът, и псувните, са неразделна част от иначе богатия им речник. С други думи казано - както Езра, така и Кейди, са великолепна плетеница от средностатистическо и необикновено - позитив-богатство на "Илумине".
Не мога да не коментирам и най-впечатляващия персонаж в романа - КАЗИМ, изкуственият интелект, стоящ в основата на цялото действие. Разбираемо е, че е включен в историята (жанрът подсказва за присъствието му); по-впечатляващ е начинът, по който е изграден той. Първият досег с машината напълно говори за липсата на душевност и чувства. Ала след това все повече и повече двете черти започват да си проличават до такава степен, че може да бъде приет като трети главен герой човек, вървящ редом с войнствената Кейди.
Рейтингът ми за всички детайли излиза от нормалните скали за оценяване, защото "Илумине" е първата по рода си книга на пазара. От героите, самата история и начинът, по който е пресъздадена, интригите, та чак до напрежението, което постоянно витае между страниците... "Илумине" не е просто книга, а преживяване. Сякаш стоиш скрит в тъмна стая, осветена от един-единствен лъч, който пада върху папка с документи. А ти нетърпеливо ги разгръщаш, за да разбереш какво се е случило, какво се случва и какво ще се случи. 600 страници са много - достатъчни за една история да бъде завършена. Но светът на Кейди, Езра и КАЗИМ тепърва предстои да бъде разкриван отново и отново, по-голям и богат от предишните пъти.

Изключителни благодарности на издателство Егмонт за копието от великолепната книга, която ми изпратиха по случайност точно ден преди рождения ми ден!

June #AYEARATHON 2016 Wrap up

June #AYEARATHON TBR

Обичам, обичам, обичам книжни маратони. За съжаление, не го казвам, защото съм се справила блестящо. Далеч не. Просто самата мисъл, че участвам, ме накара да се чувствам щастлива, мотивирана и готова да отделям по малко време почти всеки ден, за да почета. От сега нямам търпение за предстоящите!

#AYEARATHON за месец юни протече между шести и дванадесети, като категорията беше LGBTQQIAAP+. Няма да повтарям ненужна информация, която можете да разберете и от първия пост, който публикувах (линк отгоре!), затова направо преминавам към самите книги и процеса.

Бях избрала три книги, но успях да завърша едва две от тях, тъй като точно в този период се паднаха едни от най-важните ми класни и контролни. Също и рождения ми ден. От 11 юни вече съм пълнолетна и както можете да се досетите, възползвах се от новите си правомощия още същия ден. Но както и да е, това са главните причини за "мех" представянето ми през тази седмица. Прекрасното в ситуацията е, че и двете книги, които успях да завърша, са невероятни. Ето как протече тяхното прочитане:

6 юни, понеделник

"Скритият оракул" от Рик Риърдън, прочетени 130 страници.

7 юни, вторник

не четох

8 юни, сряда

"Скритият оракул", прочетени 30 страници

9 юни, четвъртък

"Скритият оракул", прочетени 98 страници

10 юни, петък

"Скритият оракул", прочетени 110 страници

11 юни, събота

не четох

12 юни, неделя

"Всеки ден" от Дейвид Левитан, прочетени 303 страници

Общ брой страници: 671

Както сами можете да видите, четох неравномерно, а и пропуснах два дни, но за сметка на това изпълних всичките си задължения. И все пак завърших две от избраните заглавия. Бих искала да говоря по-подробно за тях, но все още се колебая дали да споделя ревюта и за двете. "Скритият оракул" ми е пратена от издателството именно с тази цел, но въпреки това ще споделя, че е страхотна! Рик Риърдън е роден, за да бъде разказвач както за малки, така и за по-големи читатели, които могат на малко по-задълбочено ниво да се опитат да интерпретират действията на прекрасните му герои. 

"Всеки ден" обаче... Признавам - не очаквах особено много от Дейвид Левитан след неуспешния опит да прочета колаборацията му с Джон Грийн "Уил Грейсън, Уил Грейсън". Не помня какво беше мнението ми за неговите части, но това няма значение, защото обичам самостоятелния му роман. Малко е объркан. Обяснимо - главният му герой няма собствено тяло - всеки ден се събужда в нечие чуждо и заема живота му за 24 часа с мисълта, че никога повече няма да се срещне с него по този начин. Докато не среща момиче, което не иска да изпусне от поглед. Така представен, сюжетът изглежда и прост, и объркан, но всъщност е ужасно богат и вълнуващ, но не откъм невероятни обрати и екшън. Вълнуващ е заради всички представени гледни точки, принадлежащи само да един-единствен човек. Разсъжденията за любовта, сексуалността, вярата, правото да взимаш решения - всички разсъждения съвпадат почти напълно със собствените ми. Не бих казала, че се оприличавам с А, главният герой, но му симпатизирам ужасно много и се радвам, че по някакъв начин той може да достигне до читателите на книгата и да им каже, че може би всички притеснения, които имат, са нещо нормално.

Надявам се, ако сте участвали, тази седмица да е била успешна за вас и да сте прочели много разнообразни и впечатляващи книги! А ако си търсите такива, с които да се запознаете - препоръчвам ви "Скритият оракул" и "Всеки ден"с обещанието, че няма да съжалите за изгубеното време.

"Аз преди теб" от Джоджо Мойс - Ревю

Преди четири години за първи път видях "Аз преди теб". Беше забутана зад една висока купчинка книги в книжарницата. Взех я на случаен принцип, огледах корицата, косо прочетох резюмето на гърба на книгата и си помислих, че може би някой ден ще разбие сърцето ми. Често след това я виждах. Стоеше на различни рафтове, чакаше ме да я взема и да я отнеса вкъщи цели четири години, през които все повече и повече отзиви достигаха до мен по един или друг начин. И ето - сега сърцето ми е разбито, но също така е и безкрайно щастливо, защото освен една пъстроцветна история мисля, че получих урок, който няма да забравя в скоро време.

Главният герой, Уил, е квадриплегик. Не обича да общува, няма желание да го прави, не харесва живота си след инцидента, който е претърпял. Авторката е взела смело решение да пише за такъв човек, тъй като темата не е широко разпространена в обществото, а то като цяло предпочита да премълчава всичко свързано с идеята, за да не засегне някого. Този аспект, разбира се, е срещан неведнъж по време на историята на Уил и Луиза, неговата болногледачка. Но не това е главната темата, около която се съсредоточава романа. Нито пък обречената изначало любовна история, заради която повечето читатели биха си купили книгата. 

В основата на "Аз преди теб" стои силният човешки дух, видян по различен начин в двамата главни герои в зависимост от тяхната нагласа към света и максимите, според които живеят живота си. Луиза и Уил започват като напълно различни характери и такива си остават до края, въпреки огромната промяна в отношенията им. Идващи от противоположни светове, срещата им не предизвиква катарзис, а постепенно започва да променя стъпка по стъпка мисленето на двамата. Един на друг те предават знания и се учат на уроци, способни да преобърнат човешкия светоглед на 180 градуса. Този бавен процес, подтикнат от предварителни умисли, впуска героите в приключение, от което и двамата излизат променени, но в същото време запазили най-ценните си качества - вярата в собствената правота и твърдото мнение, че животът принадлежи на този, който го изживява. 

Както заедно, така и поотделно, персонажите са забележителни. Луиза е от обикновените героини, които въпреки всичко блестят, отличават се в сивите тълпи на улицата. Чисто визуално тя привлича внимание с дрехите си - странни обувки, рокли от благотворителни магазини, и чорапогащници в черно и жълто, напомнящи на пчеличка. Тази уникалност е отразена и в настойчивия и характер. От началото до края Луиза преследва целите си, не се отказва от това да спаси един човешки живот и прави всичко по силите си да докаже на Уил, че светът не е черен или бял, и дори в най-трудните моменти винаги ще има нещо, което да го направи щастлив и да го накара да се събуди следващата сутрин.

"Sometimes , Clark, you are pretty much the only thing that makes me want to get up in the morning."

Уил, от друга страна, контрастира рязко с жизнерадостта на Луиза със своята мълчаливост, постоянни саркастични забележки и нежелание да се опита да води пълноценен живот, дори и в инвалидна количка. Начинът, по който авторката е изградила образа му, ме кара да вярвам в чувствата му и да ги смятам за напълно реални - все едно самият той е пред мен и мога да усетя агонията от това да не може да прави любимите си неща от "предишния живот". Най-втрещяващото нещо е разликата, която настъпва след инцидента. От активен мъж, влюбен в спорта, работата си, пътуванията и забавленията, той става отшелник, затворник в собствения си дом, и тяло без шанс отново да усети адреналина или да излезе без нечие присъствие над рамото си. Недоверието му в намирането на причина за живот го следват неотлъчно през цялото шестмесечно приключение, което обхваща книгата. Но не му пречи да се развие, при това забележително. 

Ако мога да взема едно-единствено нещо от Уил, което да не забравя до края на живота си, то е да не оставям друг да решава как да го живея. Да отстоявам себе си и желанията си, дори когато някой се опитва да ме убеди, че друг е по-добрият избор. Едва ли някога ще мога да приложа това в случай, подобен на този на героя, но изводът е безценен. Показва воля и кураж. 

“You only get one life. It's actually your duty to live it as fully as possible.”

Както казах, любовният аспект не е основен в романа. Появява се чак в края като плод на бавно развити взаимоотношения, много преживяно и споделено между героите. Това, според мен, я прави истинска - няма нищо общо с любовта от пръв поглед, за която четем, а е положена върху много спорове, несъгласия, време за опознаване и истинско разбиране помежду им.

Не мога да кажа, че само Уил и Луиза правят книгата прекрасна. Защото освен тях има Патрик, Катрина, господин и госпожа Трейнър, Нейтън. Има ги всичките им пътешествия, местата, които посещават, всички остроумни разговори и малки подмятания, целящи да кажат много. 

"Аз преди теб" е много повече от това, което очаквах. Ако бях прочела романа преди четири години, когато за първи път го намерих, може би щях да видя само любовната история, без да обръщам внимание на важните уроци, на които учат персонажите. Нямаше да обърна такова внимание нито на взаимоотношенията, нито на развитието на характерите. Но сега го направих. И може би някой ден ще намеря много повече. Но засега съм щастлива. Получих най-доброто, което мога, от книгата. И със сигурност ще се опитвам да живея живота си малко по-смело с всеки следващ ден.

"Просто живей добре.
Просто живей."

June #AYEARATHON TBR

#AYEARATHON, както можете да предположите, е маратон, който се провежда в рамките на седмица всеки месец, като темите винаги са различни. Реших да се включа в юнската седмица, която започва днес, на 6-ти, и ще продължи но 12-ти. Темата е LGBTQQIAAP+, а броят книги не е отбелязан - всеки може да избере както заглавията, така и колко да са те. 

Трябва да призная, че не притежавам особено много книги, спадащи към съответната категория, а и в момента нямам възможността да изляза и да купя нови специално за събитието. Затова се разрових из непрочетените си книги, паралелно разглеждайки списъци в Goodreads. Така избрах три - две все още непрочетени и една, която ще препрочета.

Първата избраница е "Изпитанията на Аполон: Скритият оракул" от Рик Риърдън. На много места чух, че този път Рик е обърнал изд. Егмонт за ревю. Така че ще ударя с един куршум два заека - хем ще чета по темата, хем ще мога да напиша ревю след това. 

Втора книга в списъка ми за тази седмица е "Всеки ден" от Дейвид Левитан. Тя всъщност не е моя - на сестра ми е. Нямах намерение да я взимам когато и да е, защото все още нямам изградено мнение за Дейвид Левитан, имайки в предвид, че съм преглеждала само една негова книга - при това в съавторство с Джон Грийн, а преди него има твърде много други приоритетни автори. Ала съм напълно позитивно настроена към това да му дам шанс.

Последният роман, който ще се опитам да прочета, е "Предимствата да бъдеш аутсайдер" от Стивън Чбоски. Той е и този, с който веднъж съм се срещала преди цели три години. И, ако трябва да бъда напълно честна, за него се вълнувам най-много. Имам страшно позитивни спомени от първия прочит и нямам търпение да разгърна страничките отново, за да видя колко нови изписани ценности ще намеря на тях.

Следващите пет работни дни ще бъдат натоварени откъм изпитвания и класни в училище, но все пак се надявам да успея да завърша и трите избрани заглавия. Не са много обемни, затова и не се съмнявам, че ще се представя сравнително добре. Ако и вие сте един от участниците в юнския #AYEARATHON, напишете в коментарите кои са избраните от вас книги. В края на седмицата, по традиция, ще публикувам Wrap up с кратко мнение за всичко прелистено. Пожелавам на вас успех и приятно четене!

"Короната" от Кийра Кас - Ревю

Ако не сте чели/дочели първите четири книги на Кийра Кас, не продължавайте да четете, тъй като ревюто съдържа важни части от сюжета им.

Да стигнеш до края на поредица, която е била част от последните ти две-три години, е едновременно странно и тъжно. Но е и необратимо, затова единственото, което ти остава, е да се примириш с едничката опция - да препрочиташ отново и отново всички книги. Но само след като се насладиш на последната част, колкото може повече.

"Короната" навява носталгия още с първите си страници. Напомня ми, че това приключение, проточило се в период от почти двадесет години, е на път да приключи. История на хора, макар и въображаеми, премина през съзнанието ми и никога няма да предизвика същото вълнение, както при първия прочит. Най-вече защото той е свързан с много лични преживявания. Но тази малка тъга не е достатъчна, за да прекарам четенето в непрестанни мисли за наближаващия край.

В последната част от поредицата си Кийра Кас отново показва, че е прекрасен разказвач. Без съмнение стилът ѝ не се доближава до Дона Тарт или Рансъм Ригс, например, но е чаровен и въвличащ в сюжета. Бих го нарекла guilty pleasure, заедно с историята, която тук проследява последните стъпки на Идлин Шрийв, дъщерята на Америка и Максън, към престола и управлението на Илеа. 

“This is a dandelion, " I told him. He shrugged. "I know. Some see a weed; some see a flower. Perspective.”

Имах много идеи за това как може да се развие действието, кой би бил избраникът на Идлин и как би приключила цялата приказка на фамилията Шрийн. Изненадах се изключително приятно от това, че много малко от намисленото всъщност съвпада с написаното от Кийра Кас. Много неща в "Короната" поемат в различна от предполагаемата посока заради малки детайли и случки, които авторката като от нищото вмъква по пътя на героите си - било то свързано с управлението на принцесата, или избора ѝ на бъдещ съпруг.

Един от малкото елементи, които бих отбелязала като недостатък, както на тази, така и на предишната част, е изграждането на образите на кандидатите в Избора. Заложено е на характерни черти, за които читателите да се хванат, но за мен е малко трудно да си представям толкова много персонажи, без да бъдат изградени солидно с поне малко предистория и особености в характерите. Ясно е, че това е похватът, чрез който да бъде подсказано кой е предстоящият избраник на Идлин, но все пак този аспект от историята можеше да бъде отработен малко по-добре.
Принцесата на Илеа е най-интересният герой в цялата пета книга. От "Наследницата" тя е позната като разглезено, малко момиче, което си мисли, че целият свят е в краката му, и в общи линии не се интересува от същинските си задължения. Тук като че ли изведнъж нагласата и приоритетите на Идлин се сменят и от несериозна принцеска, тя става готова да управлява млада жена с идеи и амбиции за осъществяването им. Множеството диалози между нея и героите, и описания на настроенията и действията ѝ, говорят за това, че тя постепенно израства като човек, благодарение на неприятните събития в живота на семейството ѝ. И не само. Много неща се стоварват на главата ѝ, без тя да ги очаква, и това изкарва добрите черти от характера ѝ, към които Кийра Кас се стреми още от началото на историята. Не липсват и глупави решения, биещи на очи. Но поне направени, за да я представят като силната владетелка, водеща страната си към просперитет - владетелката, за която е подготвяна през целия си живот.

Цялостното действие тук тече на моменти - ту бавно, ту бързо; не доскучава, но и не е твърде заредено с екшън - нито едно от двете не е присъщо за книгите на Кийра Кас. Но пък на моменти изглежда малко семпло. Читателят хем очаква да се случи грандиозно събитие, подходящо за край на поредицата, хем си знае, че едва ли има нещо толкова шокиращо и невидяно в някоя от предишните части.

"Облегнах се на стената, готова да заплача. Аз бях кралицата. Нямаше по-могъщ човек от мен. А аз се чувствах толкова безнадеждно."

За да опровергае това, идва  изборът на принц консорт на Илеа. Няма да издавам кой е и защо, за да не разваля удоволствието от четенето, но ще кажа, че е приятна (и малко близка до ума) изненада, защото противоречи с всички убеждения на Идлин, че не бива да излиза извън регламента на състезанието.
"Короната" не е типичният епичен завършек на поредица, но въпреки това по оригинален начин събира най-доброто от миналите книги в красив и изпълнен с чувства финал. Няма излишна драма. Само онова приятно усещане от знанието, че след последната страница, героите са получили своя заслужен щастлив край.

“Maybe it's not the first kisses that are supposed to be special. Maybe it's the last ones.”

Благодаря на изд. Егмонт за възможността да прочета "Короната" и да споделя мнението си с вас!

"Наследницата" - Ревю 

May & Duodecathon Wrap up and June TBR

Обясненията, които трябва да съпровождат този пост, са бая по-дълги от самия списък с книги, който прочетох през май. Защото първата част от месеца не четох - 22-ри бе отправната точка на "новия старт", след като всичките задължения (за които вече съм говорила няколко пъти тук) приключиха. За да дам някакъв солиден старт на сериозното занимание реших да се включа в тазмесечната седмица, посветена на маратона Duodecathon. Целта ми там бе да прочета две книги и една допълнително, ако ми остане време. Резултатът е следният - прочетох една от задължителните книги, "Аз още броя дните" от Георги Бърдаров (тук ще откриете кратко емоционално ревю за книгата, която препоръчвам горещо) и "Сблъсък на крале", втората част от "Сага за огън и лед" от Джордж Р.Р. Мартин. Нямам намерение да пиша отделно за нея, затова с две думи - хареса ми, но не колкото първата. Основният ми проблем с поредицата като цяло е, че обожавам гледните точки на едни герои, но тези на други искам просто да прескоча. Този път го забелязах, но все пак се надявам въпросните персонажи да започнат да търпят някакво развитие в следващите томове. 

Непосредствено след това започнах "Наследницата" от Кийра Кас и официално завърших една от поредиците, които са изключително близко до сърцето ми. Тепърва предстои да пиша ревю на книгата, благодарение на издателство Егмонт, които ми я пратиха. Там ще говоря подробно за всички неща, които ме вълнуват. Но това, което мога да кажа тук, е че ми хареса повече, отколкото очаквах. Има неща, които не са ми любими, но със сигурност е достоен край на историята за семейство Шрийв.

Заглавието, до което така и не стигнах в периода на маратона, е "Аз преди теб" от Джоджо Мойс. Сега, в момента, в който пиша това, съм около средата на книгата и възнамерявам да я довърша колкото се може по-скоро. Но все пак формално я включвам в TBR листа за Юни. Освен нея, имам намерение да прочета и "Великият Гетсби". Особено след като днес госпожата ми по химия горещо ми я препоръча. 

През месеца може би ще се включа в няколко маратона, затова не изключвам добавянето на много други книги в списъка в движение. Но, както винаги, ще пиша подробно за всяко едно събитие, за да може, ако желаете, да се присъедините. Та, дано сте имали успешен месец! Нека юни да ви е още по-силен, като за преди ваканция!