Писането на този пост беше планирано за понеделник - денят след неделята, която прекарах в Orange в мол Сердика, но задълженията, свързани с училище, не ми позволиха да отделя достатъчно време, за да предам емоцията от двата часа между книги с униформа на книжарницата подобаващо (ако това изобщо е възможно).
Деси, момичето, което организира "Стани книжар за един ден" ми писа няколко дни преди втори април, за да ме попита дали имам желание да се включа за втори път в невероятната кампания. Ясно е, че отговорът ми беше "абсолютно да", само дето пред мен се изпречи спънка - същият ден беше първият ми кандидатстудентски изпит в Софийския университет, който нямаше как да отложа. Това постави под въпрос еднодневната ми работа с прекрасния екип на Orange. Но късметът беше на моя страна, тъй като началото на работния ден беше насочено чак за 14ч. - цял пас след официалния край на изпита. И така, казано с две думи, зачаках неделята вместо в страх заради предстоящото събитие, от които един вид зависи бъдещето ми, със страшно вълнение. Времето мина бързо, колкото едно примигване, казвам ви.
Не мога да кажа, че минах без известно притеснение заради изпита. Но не мога да споря с факта, че в момента, в който излязох от изпитната зала, се запътих възможно най-бързо към автобусната спирка, за да стигна на време за началото. И всъщност ходих от Университета до Втора испанска пеша, понеже имаше твърде много време и в случая идеята да се движа беше една идея по-добра от тази да стоя на едно място и да мисля колко въпросченца може би съм сбъркала (понеже СУ решиха, че е наистина добра идея да ни сменят формата и да не дадат задачите по точния начин, по който фигурираха в примерния тест).
Пристигнах с не повече от пет минути закъснение и (по-ентусиазирано, отколкото трябваше, предполагам) се запознах с всички хора от книжарницата, до които се докопах, буквално. Такива събития ме карат да се чувствам безкрайно изпълнена с позитивни емоции и мотивация не само да се представя добре, но и да дам всичко то себе си и да се забавлявам. За това допринесе прекрасната Дени, която беше моя колега през деня. Тя също беше книжар за втори път - и двете имахме известна преднина, макар и да се намирахме на различно място (и да не знаехме къде се намират книгите - обикаляхме като изгубени доооста дълго време, преди да открием заглавията, които искахме да поставим на масичката ни за препоръчани книги). По едно време се включихме на живо във фейсбук, за да кажем на харесалите страницата на "Аз чета", че ги чакаме, готови да дадем препоръките си на всеки заинтересован. Обикновено не си падам по такива неща, но признавам, че ми беше страшно забавно и даже гордо, че излизам от зоната на комфорт, за да направя нещо ново и нещо, което мъничко ме плаши.
Страшно щастлива съм, че двете с Дени си допаднахме и смятам, че си прекарахме чудесно, най-вече защото бързо разбрахме, че имаме общи интереси в сферата не само на литературата, но и на киното и музиката. Последното най ни развълнува. Тя си танцуваше на рока, пуснат в цялата книжарница, заради което аз направих коментара: "Вече знам каква музика харесваш, няма да питам". В отговор получих: "О, не, преди слушах рок. Сега... всъщност се интересувам повече от кпоп, не знам дали го знаеш". Бас държа, че в момента, в който ококорих очи срещу нея, ѝ се прииска наистина да не знаех какво е кпоп. Хайлайтът на деня ми. Говорихме си, препоръчвахме книги (имахме и неуспешни опити, защото в повечето случаи дечицата бяха твърде срамежливи). Целият екип на Orange беше страхотен - както и миналият път, момичетата, които се бяха нагърбили с отговорността да бъдат наши гидове, бяха страшно усмихнати, показаха ни (отново) как се работи с базата данни при търсене на разни заглавия, говориха си с нас и също така успяха да си поговорят с нас за литература и сериали (детски книжки с картинки и GoT демек).
Искам да благодаря изключително много на всички, които бяха част от деня ми в Orange! Най-вече благодарности на Деси, която ме покани да се включа отново в невероятната ѝ инициатива, на книжарите, които отделиха от времето си и изтърпяха дългите ни разпити, свързани с професията и книгите, фактът, че им ги разместихме малко, докато подреждахме собствената си масичка, и че може би с ентусиазма си бяхме малко досадни (но това е разбираемо, вие как щяхте да се чувствате, ако ви се отдадеше такава възможност?). Благодаря и на Дени, която беше най-добрият партньор, за който мога да си мечтая. Както обещах, периодично ще ѝ спамя с кпоп и глупости, за които се абонира в момента, в който ми каза, че слуша тази музика.
Да бъда книжар в Orange още един път беше абсолютна чест за мен - нещо, което не можех да пропусна. Преживяването направи малко гадния ми ден страхотен, макар и когато си тръгнах да бях просто скапана. Но пълна с позитивна енергия! Много пъти съм го казвала и отново ще го направя - рядко ми се получава предаването на цялото вълнение от дадени събития. Този път не ми се, но причината е, че беше твърде хубаво, че да мога да го предам под формата на думи. Такива неща просто се изживяват на макс и след това се помнят. Нищо повече.
(А ми, аз забравих да снимам - бях твърде заета да се радвам на мястото, на което се намирах. Затова в момента, в който се докопам от снимките, направени на самото събитие, ще си отмъкна няколко и ще ги публикувам тук, за да не е без нищо. Добре. Чао!)