Корейски драми.
Моята най-голяма слабост.
Започвате да гледате драма ей така, от любопитство, да видите с какво толкова блестят, че са така популярни. И след това започвате да губите представа за времето, защото не можете да откъснете очи от 14-ти епизод на третата драма, която започвате в рамките на една седмица, защото момчето е толкова хубаво, а момичето заслужава! щастие и е време най-сетне да спрат да се случват отвратителни работи! Ще ви се да спрете, но е невъзможно. Отвореният край на епизода не може да остане отворен, какво като е три през нощта, а утре трябва да станете рано, за да свършите нещо наистина важно. Никой не разбира. Тяхната болка е и ваша болка. Също и щастието, и приятелите, и преживяванията, и определено апетитното пиле и събуей сандвичите, които постоянно позиционират на абсолютно ненужни места в сериала.
Започнах да гледам корейски драми преди да навляза в кпоп сферата благодарение на двете ми най-добри приятелки - Диляна, която е навътре от години, и Гергана, тя ми каза конкретния сериал, който открехна вратите към Ада за мен точно в началото на дванадесети клас. Пръст в тази история има и сестра ми, която ми препоръча една от най-любимите ми драми (ако не и най-любимата, нищо, че не е на първо място в класацията, която ще прочетепе по-надолу.) Както може би повечето от вас - решилите да прочетат този пост, въпреки че темата им е напълно непозната, - и аз бях скептична и си мислех, че ми предстои абсолютна загуба на време, което мога да използвам, за да уча Ботев и Вазов.
Обаче много бързо се намерих в един непрестанен кръговрат от натискане на бутончето за следващ епизод, претичване до кухнята за малко вода и храна, и малки почивки за учене, колкото да не е без нищо.
Първата корейска драма, която изгледах, е Moon Lovers: Scarlet Heart Ryeo - исторически сериал с фентъзи елементи, която Гергана ми набута със следните думи: "Гледай го, главната героиня не е тъпа като всички останали в тая индустрия". И, разбира се, аз се заех. Не мога да кажа, че ме спечели с първи епизод, защото на този етап бях много объркана - беше ми доста трудно да запомням героите, имената им ме побъркваха, а отгоре на всичкото освен с тях ги наричаха с титли и номера, понеже повечето бяха принцове. Пълно мазало. Щом влязох в ритъм обаче наваксах с всички излязли до този момент епизоди и приключих с Moon lovers за общо около две седмици, пред които бях започнала (и всъщност изгледала) и други - EXO Next door, например (ето тук вече бях започнала да слушам кпоп а освен това Бекхюн вече ми беше влязъл под кожата заради Муун ловърс), W: Two worlds и Doctor Stranger. И, ако щете ми вярвайте, 90% от нещата, за които говорех и мислех, бяха свързани с корейски поп и/или драми. Впуснах се с главата надолу и...
Ето ме сега. Повече от една година по-късно мога да добавя в резюмето си с гордост "Зрител на повече от 35 драми, завършени в учебно време, при това в най-важната година от образованието ми". Купа? Медал? Грамота? Моля?
Мога да говоря за корейската филмова индустрия доста, понеже имам солидно мнение, базирано върху продукциите, които съм гледала (включително някои от най-известните им филми), но нещата, които написах отгоре, са достатъчно отклонение от темата! Може би някой друг път, ако има желаещи да четат и да се включат в дискусията, ще си поговорим по-подробно.
Малко или много се чувствам компетентна да направя кратък наръчник за хората, които искат да започнат да гледат корейски драми, но не знаят от къде. Списъкът, който предстои да видите, не е точно това, но можете да го използвате като ориентир, тъй като петте драми, които класирам, са моите топ пет, които винаги бих препоръчала на когото и да било, независимо дали вече е фен или е начинаеща бедна душа, която не знае какво си причинява.
5. The Heirs. "Наследниците" не е между първите корейски сериали, които гледах, и малко съжалявам за това, тъй като от много тя е определяна като класика. Сюжетът съчетава много от клишетата, срещани в по-голямата част от драмите (пр. бедно, но много умно момиче се влюбва в богато (и малко лошо) момче, но любовта им е невъзможна; появява се трети и става то един любовен триъгълник; ревнива бивша съсипва ситуацията при всяка възможност; недоволни от децата си родители го играят лоши, т.н.), но не по онзи досаден начин, по който всичко изглежда клиширано. Тук е умерено, колкото е възможно реалистично и направено така, че зрителите да искат да живеят живота на всеки един от героите. Както повечето драми, "Наследниците" провокира много бурни емоции - качество, което търся винаги! Плюс е и перфектният актьорски състав - тримата главни герои са изиграни от трима от най-любимите ми актьори, Lee Min-Ho, Park Shin-Hye и Kim Woo Bin. Отново - ако се чудите с кое заглавие да започнете, заложете на The heirs и няма начин да съжалявате.
4. Voice (заедно с Tunnel - тайно включена шеста драма в класацията, шшш) е любимата ми криминална драма. Аз всъщност не съм гледала много в този жанр, но това, което видях... Ми е по-интересно и по-вълнуващо от който и да е американски сериал, чието действие се развива около разкриването на престъпления. Идеята на Voice е оригинална, а изпълнението е много красиво. Има много сюжетни линии, но никога нищо не остава неизяснено. Всички те са до някаква част застъпени и начинът, по който това е показано на зрителите, е феноменален. Ако не знаех щях да предположа, че развитието на персонажите е оставено на заден план поради наличието на мистерии и престъпления, но не бих казала, че това е случаят тук. Просто... Прекрасна е, обещавам ви!
3. W: Two worlds е, както споменах нагоре, една от първите драми, която гледах, а и първата, в която видях най-любимия си актьор - Lee Jong Suk. Нужно ли е да казвам, че след това изгледах повечето сериали, в които той е участвал? W Е фентъзи, екшън, романтика, какво ли не. И главният герой е комикс герой. Историята му е от комикс, той не е много истински, но е истински, а бе... Визуалните ефекти, актьорската игра, саундтракът, сценарият - от-до драмата е изпипана и се чудя защо не е дори по-популярна. Сюжетът не е толкова завъртян, колкото на Voice, но съспенс не липсва. Не липсват и моменти, в които Канг Чул (главният герой) е ядосан и съсипва лошите хора с ритници и ледено изражение. Препоръчвам с всичките си крайници!
2. Goblin. Много време се чудех дали да не сложа Гоблин на първо място в класацията ми, понеже ми е адски близко до сърцето. С Диляна много искахме да започнем да гледаме драма заедно, за да може да си я обсъждаме, но не искахме да е стара, понеже ни се следеше нещо в реално време. Така намерихме Гоблин. Наваксахме с епизодите светкавично, но още от първия и на двете вече ни беше ясно, че ще ни е любима. Не отричам, че имаше някои скучни моменти, които заслужаваха да бъдат пропуснати. Но драмата като цяло прилича на произведение на изкуството - цветовото оформление, музиката, стилът, ефектите. Всичко изглежда като вълшебство, когато се съчетае. Не е възможно да го разберете, докато не изгледате няколко епизода. Да не говорим за перфектната химия между актьорите! Сценарият толкова им приляга, че... нямаше как да не се смея с глас през огромна част от времето на смешки, които реално не бяха чак толкова забавни. Както казах - произведение на изкуството.
1.
Weightlifting fairy Kim Bok Joo - на върха на класацията и на специално място в сърцето ми. Зарибих Диляна по драмата. Иска ми се да кажа, че в нея също присъстват някои от основните клишета в кдрамите, но, като се замисля, не е точно така. Ким Бок Джу е уникална сама по себе си. Забавна е. Интерпретира темата за любовта. Има спорт. Много пиле! Приятелство. Ревала съм от смях. Любовта между главните герои е най-прекрасното нещо, което можете да срещнете. Може да ви накара да искате да пищите от щастие, да гушкате, просто да ви е топличко и прекрасничко! Освен това второстепенните герои! Хуморът, ситуациите, актьорите!!! Колкото и удивителни да пиша след изречения, в които просто изброявам, няма да бъдат достатъчни, че да опишат любовта ми към тази драма - първата, която препоръчвам винаги и на всеки! Препоръчвам я и на вас, ако търсите нещо сладко, леко, много забавно, неангажиращо, но каращо ви да искате да се ангажирате с него колкото се може повече. Знаете какво имам в предвид. Гледайте Weightlifting fairy Kim Bok Joo!
А ми вие - гледали ли сте корейски драми, харесват ли ви, имате ли любима? И, разбира се, имате ли препоръка към мен? (Все едно вече нямам километричен списък за гледане... отворена съм за предложения!) Ще се развам, ако споделите мислите си с мен!
Поздрави!
И тази година Blogmas приключи успешно! Е, с известно пропускане, неспазване на графика и на моменти доста скучни публикации, пълни с дърдорене за учене и разни такива ежедневни работи. Но ми беше забавно, надявам се и на вас да ви е било поне мъничко! Месецът ми стана малко по-щастлив благодарение на всички български блогъри, които пишеха. Поздрави и shoutout за тях, браво, че бяхте по-постоянни от мен и и не писахте по 4 дни в един пост!
