Да направя задължително в Рим

Две седмици след завръщането ми от Рим аз все още съм под ефекта на величествения град, хората и атмосферата, с която ме обгърна. Не мога да престана да се връщам към красивите гледки, на които станах свидетел, към вълнението и нетърпението да продължа да откривам нови неща, да вървя и да запомням. Тайно отварям снимките на телефона си и си припомням цветовете и енергията на италианската столица. В този дух несъзнателно започнах да правя "класация" на нещата, които ме впечатлиха най-много и които бих повторила при всяко положение, когато пак ми се отдаде възможност да посетя Рим. И не говоря единствено за места. Днес искам да ви разкажа и за няколко дейности, не задължително свързани с конкретна забележителност или локация. Именно те ме накараха да установя тази странно силна и неочаквана връзка с града, който светкавично се превърна в топ дестинация и мечта.

Скитане по малките улички

Рим е известен с безкрайните площади, замъци, руини и фонтани, до които водят лабиринти от малки, тесни улички. Още на първия си ден там осъзнах, че именно те са пътят, преносно и буквално, до опознаването на културата и автентичния дух на полиса. Заради това с майка ми, моят другар в италианското приключение, взехме решението да вървим, вместо да използваме метро или автобуси. И без това всички забележителности се намираха на 20-25 минути от хотела ни. А за да стигнем до тях, ежедневно се гмурвахме в тези улички-светове, пълни с дупки и стръмнини, но и дом на всичко автентично, което така искахме да видим. Малки джелатерии и типични ресторанти с масички, изкарани на улицата. Видяхме архитектурни шедьоври, скрити между жилищни блокове, покрити с бръшляни и ярки цветя, цъфнали въпреки сезона, великолепни площади на края на някои тези улици, евтини магазини за сувенирчета и обичайните западноевропейски суперчета, в които продават вода за центове, а не за 2 евро. 

Винаги ще предпочитам този начин на придвижване пред градския транспорт на който и да е град. Едновременно спестявам пари от билетчета, виждам всичко, което hop on-hop off бусчето би ми спестило, а и минавам по средно 20 километра на ден, което успешно замества фитнес тренировката ми и ме кара да се чувствам една идея по-малко гузна заради изядените сладоледи и пици. 

Случва се да има и скучни дни #Blogmas2017 Ден 7

Започвам да се чувствам по-щастлива , когато отворя нова чернова в Блогър и започна да пиша. Факт е, че е Блогмас само допринася към положителното ми настроение и трябав да призная, че ще ми липсва, когато Декември приключи. Винаги ми липсва.
Денят ми днес беше лишен от вълнения и това ще се отрази на публикацията. Имах една следобедна лекция, а през останалото време на деня четох по един предмет, подредих гримовете си и играх на Симс. (Сметнете колко време играх, след като успях да събера симсовете, преместих ги в нов - и в прочем невероятен - дом, намерих им най-добри приятели и ги издигнах до около трето ниво на кариерите, и вече си имат и първото дете. Опитайте се да познаете колко часове геймплей са това! Предизвиквам ви!)

В момента е около десет. Нямам намерение да уча, понеже имам цели три дни на разположение, за да се справя с домашни и лекции. Добре де, два, тъй като утре е студентският празник, а аз няма да пропусна да изляза с колегите и да го отбележа като за първи път. Няма да правим велики купони с много алкохол и такива глупости - ние сме културни; ще отидем на ресторант, ще се забавляваме и определено ще импровизираме през остатъка от вечерта. Истината е, че не е важно колко алкохол изпиеш и в коя от всички дискотеки си. По-ценна е компанията и спомените, които запомниш, не тези, които се мъчиш да си припомниш, докато те цепи главата на следващата сутрин.

Тази вечер ще почета "Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън. Имам високи очаквания и се вълнувам, понеже от доста време не съм чела нещо, защото аз искам. Дано книжката да е приятна и да успея да я прочета по-скоро - ще ми се да споделя мнението си с вас тук!
Ден осми от Блогмас ще бъде по-вълнуващ, обещавам. Но за него - утре. Сега ви желая топла вечер и усмихнат петък!

Бях книжар в Orange за един ден

Бях книжар в Ориндж за един ден и това се оказа едно от най-впечатляващите и вълнуващите ми преживявания! 

Чудя се от къде да започна с този пост, защото, както винаги, когато съм страшно развълнувана, нямам търпение да спомена всичко, да изразя емоциите си, да изхвърля всичко, за да разберат и други за страхотното нещо, случило ми се. Но днес събитието изисква малко хронология с цел тези от вас, които не са чули за кампанията, да разберат малко повече.

Преди около месец видях във фейсбук, че Orange Center организира събитие, озаглавено "Стани книжар в Orange за един ден", което беше насочено само и единствено към читателите на възраст между 7 и 18 години. Последва много четене на публикуваната информация, разговори с приятели, желаещи да се включат, и час-два писане на първото (отнасящо се за вид работа) мотивационно писмо. Бях нервна и малко несигурна дали честността, изразена там, няма да ми изиграят лоша шега, но все пак го изпратих. Няколко седмици по-късно получих обратен мейл - бях одобрена за първата група младши книжари! Започна се чакането на интервюто. В деня, в който бе насрочено то, станах, изпълнена с желание - исках да получа възможността наистина да поработя, да се запозная както с организаторите, така и с децата, които също са кандидатствали и са потенциални нови книжни приятели. Искаше ми се да изпитам и собствените си способности - как ще се справя на интервю, ще преодолея ли бариерата за разговор с много непознати хора, а след това исках да разбера ще мога ли да приложа всичко това на практика между рафтовете с книги.

Интервюто беше емоция, която няма да забравя. Беше първото в живота ми и мисля, че се получи по най-блестящия начин. Благодаря за това на Деси, която организира събитието, Вал от "Детски книги", и всички други деца, които ме заредиха и развълнуваха през краткото ни време заедно. Беше... невероятно! 

27 август, днес, беше работният ми ден. Ето тук вече мислите ми се объркват и биват изместени от желанието да пиша и пиша колко страхотно беше. Наистина беше! 

Посрещнаха ме с широки усмивки, невероятно настроение, желание за работа, без никакво отегчение или умора! Накараха ме да се почувствам точно на мястото си - мен и Натали, "колежката" ми за краткия работен ден. Получих униформата и баджа си. Бях разведена из цялата книжарница, страхотните момичета и момче от Orange на Графа показаха и на двете ни всяко кътче, всеки рафт. Получихме шанса да помогнем с подредбата на доставени книги, а също подреждахме няколко централни рафтчета. Имахме дори собствено, отрупано (макар и не цялото) с книги, които сме чели и горещо препоръчваме! И научихме толкова много! За книжарницата - от това как функционира, през подредбата, зареждането на нови книги, времето за усилено посещение от клиенти, та чак до търсенето в базата данни, "ЕГН-то" на книгите и малко от процеса по разплащане. Говорихме много - имаше моменти, в които нямаше хора или само един-двама, обслужвани от един член на екипа, и затова имахме възможност да обсъждаме книги, интереси, желания, дори образование. 

Няма и час след стъпването ми в това магическо място и си обещах едно - някой ден, може би след година-две, отново ще се върна, но този път не като човек, търсещ книга, а като такъв, който е готов да направи всичко възможно, за да намери ново любимо заглавие за клиенти. Да - нагледно видях, че професията на книжаря не е най-лесната, но пък от друга страна е толкова ценна, вълнуваща, развиваща се... За краткото време, с което разполагах този ден, се убедих, че не напразно години наред си мечтая да работя там. Бях влюбена в идеята, а днес съм влюбена в реалността на това да работиш с книги. Някой ден...

Всичко, изброено досега, е ценно. Благодарна съм, че кампанията бе организирана и осъществена по невероятен начин. Страшно съм щастлива, че имах шанса да съм в първата група младши книжари! Благодаря!

Но най-големите благодарности днес дължа на старши книжарите - те приобщиха мен и втория младши книжар към екипа си, показаха ни, че книжарницата е истински втори дом. Доказаха ни неведнъж какво богатство е да разговаряш с хора, дадоха ни възможност да изразим себе си чрез книгите и какво ли още не... Именно те направиха преживяването толкова вълнуващо! Затова благодаря! (И да, мерси, че ми приехте поканата за приятелство във фейсбук :D)

Обобщено... не е възможно да се предаде този ден. Написах всичко. Изживях го, забавлявах се, усмихвах се, получих възможността да се докосна до работата и се влюбих в нея. Надявам се всички други деца по книжарниците на 27-ми да са изпитали същото, да са срещнали нови хора и да са създали силни приятелства! Дано и тези, които ще работят през следващите месеци, да обикнат работата - със сигурност ще мина през някоя книжарница, за да получа някоя друга препоръка! А ако някой ден видите, че кампанията е стартирана отново - не се колебайте и кандидатствайте! Опитайте! Обещавам ви - ще преживеете вълнение, което едва ли някога ще забравите!