Uni: записки на ръка vs записки на компютър

      Миналото лято успешно минах първия си курс в университета и реших да се наградя с малко, сладко лаптопче, което да се превърне в мой най-добър притятел за предстоящата нова година. И така, преди няколко месеца постепенно започнах да заменям ръчно писаните записки с такива на компютър и днес ще ви разкажа за опита си с двата метода.

     Първото важно нещо, което трябва да ви кажа за себе си, е, че имам механична памет - запаметявам най-лесно и за по-дълго, когато информацията минава през ръката ми. Няколко пъти даже. Проблемът е, че с десет предмета дори желанието ми всичко да става по този начин не е достатъчно. Лекторите говорят бързо, информацията е много, ръката започва да боли адски на 20-тата минута. Решението изглежда ясно - лаптоп.

    Лаптопът: преносим, но в повечето случаи тежък. Ясно ми е, че не всеки има възможността да си вземе нов по-малък или пък свръх лек Макбук. Тежестта на нормалните лаптопи може да се окаже проблем. 

      От друга страна обаче за тези, които умеят да пишат бързо на клавиатура, той може да бъде единственото спасение, защото писането е почти едновременно с изговарянето на думите от преподавателя. А и има още куп предимства, като например моментната справка в интернет - по-новите версии на Word предлагат прозорче, което отваря интернет, уикипедия и всичко, за което се сетите, без да се излиза от самото приложение. 

     Винаги имате достъп до всичките си лекции, интернет, бази данни - не мисля, че има кампус без безплатна мрежа. По този начин можете да запълвате свободните минути между лекции с работа по домашни, проекти или курсови работи по други предмети, които не влизат в дневните ви лекции. 

     Из негативите се нареждат няколко по-отличаващи се неща: опциите за подчертаване, писането на бързи хвърчащи бележки и оцветяването на дадени пасажи са една идея по-трудни на монитор, а и не дават чак такава свобода. Въпреки че човек винаги има възможността да се върне и в скоби да допълни нещо важно, което е изпуснал.
     Най-удобно е за лекциите, в които лекторите предварително изпращат презентациите, по които говорят. Така можете да копирате текста от тях и само да добавяте бележки.

      И нека не забравяме, че все пак е машина. Много пъти се усещам как пиша автоматично това, което казват лекторите ми, и не си давам реална сметка за значението. По-късно, когато прегледам записките си, ми се струва, че въобще не съм присъствала в занятитето, понеже съм била толкова вглъбена в това да натискам правилните копчета, че слухувото ми възприятие е било тотално изключено.
     Не мисля, че този метод за писане е подходящ за упражнения. Практическата част за мен винаги ще бъде най-ползотворна, ако е на лист с много цветни химикали, листчета, драскане, поправки...

     Записки на ръка: бюджетни, но хабящи много ресурси - в края на първата ми година имах две огромни папки, пълни с хартия, която е обемна, тежка, трудно се намират конктерни записки, не е полезна за околната среда и като цяло не може да се нарече практична. 

    Както казах, доказано е, че когато пишеш на ръка, запомняш много по-бързо. Но си представете един ден с три двучасови лекции, само теория. Една химикалка съвсем спокойно се преполовява ей така. 

     В този метод обичам свободата на организация - обожавам, наистина обожавам всичките ми документи, записки, листове с упражнения и т.н. да са на едно място, в една папка, да са подредени както аз си искам. На този етап от живота ми съм си създала тази система на подреждане, знам кое къде е и все още изпитвам затруднение, когато трябва да запиша или отворя нещо от папка на някоя флашка.

     Негативна черта е, че не можеш винаги да носиш със себе си всички записки, за да може да ги отвориш по всяко време - нещо, което компютърът позволява. Може би не е кой знае каква трагедия - не всеки се нуждае от сверяване и непрекъснати разгръщания на теория, но все пак... 

    Писането на хартия дава свободата за бързи поправки, задраствания, уточнения с най-различни цветове маркери и химикалки, които по-късно, когато стане време за учене, безотказно привличат вниманието. Всъщност това е огромен плюс за хората не само с механична, но и със зрителна памет, които лесто запаметяват кое къде се намира на страницата и с какъв цвят, например, е изписано. Така на изпит или тест бързичко си припомнят. Точно този ефект може да се постигне и със запписките на компютър, но колко е ефективно - това ще мога да ви кажа след няколко месеца.
     Надрасканите и не много прегледни записки пък са повод за пренаписването им. От една страна да, някой може да го сметне за чиста проба загуба на време. Обаче всъщност е още една възможност да се затвърди материала, да се научи незапомненото и в крайна сметка лекциите да изглеждат поне по-красиво (може би като вдъхновяващите от тъмблър и инстаграм, които всички гледаме, но не можем да направим...).
     И отново тук - ръчните записки за сто пъти по-добрата опция за занятия-упражнения и предметите с практическа насоченост - математика, физика, химия...

     Самата аз нямам намерение да се откажа напълно от хартията и писането, но само по дадени дисциплини. Не мога да причиня на себе си отново ръчно писане на лекции по увод в теория на литературата, например. В ученето и рабботата всички трябва да търсим най-практините, полезни и лесни варианти, а опитът ми сочи, че тези неща са прокукт както на записки, написани на ръка, така и на компютър. 

Ежедневни уроци от университета

Година и половина във ВУЗ не е чак толкова много време, признавам. Но пък ми беше напълно достатъчно, че да направя няколко генерални заключения, с които с напредването на лекциите се научих да живея. Може би след половин година ще се появят фактори, които да ги оборят. Може пък да има такива, които да ги затвърдят. И със сигурност ще има нови заключения, които да добавя към този списък. Но днес ще се спра на:

Времето никога не е достатъчно

Общовалиден факт, който успях да потвърдя в контекста на ученето. До заключението стигнах през първата седмица на първи курс. Изведнъж лекциите започнаха да се трупат, а към тях и домашните, курсовите работи, бързите срещи за кафета с цел социализиране. Колкото повече задачи имаш, толкова по-бързо времето тече. И ако го осъзнаеш по-рано, започва да тече още по-бързо. Две на нула в полза на времето.

С това обаче осъзнах, че е ок понякога да не си на върха на to do списъка. Ок е от време на време да оставяш по една-две несвършени задачи за утре (испанското в мен се обажда), ок е да предпочетеш почивката пред това да учиш до 2 в името на довършена задача за четене по някоя дисциплина.

Академичен живот = Социален живот

Забавлявам се с уни меменцата във фб на тема "социален живот" също толкова, колкото и останалите студенти, които са вкусили от истината, която стои зад тях. Няма време, има за учене, т.н. Но Уни не е само учене. Всъщност е време за сериозно личностно развитие, създаване на приятелства и контакти, забавление. И не е честно тези неща да страдат за сметка на ученето по простата причина, че в един момент последствията се усещат и определено не са от най-приятните.

Красивото не винаги е практично

И тук визирам няколко неща: гримът и специалния тоалет за сутрешни лекции (колкото и да ми се иска да се снимам в учебна обстановка), високите обувки, дамските чанти, tumblr органайзерите за задачи, записки, а понякога и прекрасният дълъг маникюр. В университета приоритет има всичко практично.

Понякога няма да си добър във всичко

Отне ми време да надникна над негативната страна на този факт и да осъзная, че всъщност мога да използвам слабостите си в собствена полза.

Моментът, в който осъзнаеш, че не си най-добър, че не всичко ти се отдава супер лесно, че има хора, които умеят нещо по-добре от теб или че схващат десет пъти по-бързо, е доста потискащ, защото предразполага към самосъжаление, ако не друго. И демотивира. Става така, че започваш да наблюдаваш успехите на останалите и наум си повтаряш, че ти не можеш, не ти се получава, не, не, не... Но след това си даваш сметка, че всички тези, които успяват, могат да се превърнат в страшна мотивация да учиш повече, да ги настигнеш и след това да ги надминеш. Дълъг процес, труден път, но напълно постижим.

Airplane mode е най-добрият ти приятел!

На туитър, инстаграм, Фейсбук, на всичко, когато знаеш, че те натоварват понякога също толкова, колкото и обстоятелствата в реалния живот. Днес те са главният виновник за разсейването, бавенето на задачи, отлагането им дори. И понякога единственото решение се крие в спускащото се в горната част на телефона меню и има формата на самолетче.

Трите навика, които промениха живота ми

Вдъхновение за днешния пост получих от една ютубърка студентка по медицина, която в едно от видеата си говори за петте малки навика, променили живота ѝ (видеото можете да гледате, като кликнете тук). Докато тя изтъква неща, които реално можеш да включиш в рутината си - като упражнения и организация на времето - аз искам да ви разкажа за моите три навика на друго ниво, обхващащо по-скоро настройката ми към живота и случващото се наоколо. 

Години наред си повтарях, че както започне денят ми, така ще пробължи. В превод: ако нещо гадно и тъпо ми се случи сутринта, до вечерта ще съм в лошо настроение, светът ще ми е крив и най-вероятно точно на мен няма да ми върви. И всичко това, защото съм си разляла кафето, например, или съм изпуснала метрото. Грешно!  Истината е, че ние сме тези, които контролираме случващото се. Имаме силата да се събудим и да си кажем, че денят ще бъде страхотен, и,  следвайки тази мисъл, да не се поддаваме на лошите стечения на обстоятелствата. Силата на мисълта е нещо всемогъщо! Стига ни просто да решим, че всичко ще е прекрасно, и то наистина ще бъде, стига да съумеем да се абстрахираме от негативното и да се фокусираме върху положителното. 

Започнах да търся проблема само и единствено в себе си.

Не съм сигурна къде точно прочетох за това нещо и заради това не мога да цитирам правилно следното: когато започнеш да търсиш проблема в себе си, а не само да намираш извинения и вина в околните, тогава проблемът престава да съществува. Може би защото имаш пълната сила да го разрешиш, може би защото поемаш отговорност и вселената по някакъв начин ти прощава - не знам. Знам само, че е гениално. 

Никога не съм била от хората, които търсят оправдания и се опитват да се измъкнат от ситуация чрез глуповати извинения, но не мога да кажа, че не се е случвало. През последните месеци обаче наистина започнах да мисля за това с какво аз съм допринесла за някоя грешка, т.н. Започнах да се извинявам, когато осъзная вината си; започнах да търся усилено решение за подобряване; започнах да поемам отговорност и проумях, че се чувствам хиляда пъти по-добре и по-спокойна. И проблемът вече не е проблем, а урок от миналото, който ми помага в бъдещето.

От опит научих да не говоря за плановете си, а за споделям резултатите от труда си. Знам колко голямо може да бъде желанието да споделиш с този и онзи какво искаш да направиш, къде искаш да отидеш, какво искаш да постигнеш. Но след като го направиш се появява една тежест от това, че вече и друг очаква да види резултатите от тези "обещания" за успех. и така пътят към него става по-труден и опасен поради простата причина, че провалът винаги е опция, а с него идва и дозата срам от това, че си изрекъл големи думи, които в крайна сметка не са били изпълнени. 

Затова не говоря за нещата, които искам да постигна. Работя върху себе си, работя, за да изпълня мечтите си и за да почувствам удовлетворение, когато най-сетне мога да покажа на всички, че съм се справила успешно!

Бих се радвала да прочета кои са вашите златни правила или навици, които следвате, за да направите ежедневието си по-лесно и най-вече по-позитивно!

First Uni year essentials

     Всяка есен Ютуб се пълни безброй видеа на студенти втора/трета година, които с най-добри намерения се опитват да подготвят бъдещите си колеги за нещата, които ги очакват в университета. Има предложения за най-интересни курсове, които могат да бъдат записани, най-различни идеи за декориране на общежития, видеа от типа "какво нося в чантата си за уни" и какви ли още не. Има, разбира се, много, чиято основна тема са нещата, от които се нуждае всеки един, постъпващ във висше учебно заведение. Какви дрехи ти трябват, какви тетрадки и химикалки?...

     Днес взимам тази тема, за да я извъртя и да ви кажа кои са всъщност наистина важните неща, които ще направят първата ви година в университета една идея по-ясна още от самото ѝ начало. 

     Не е лесна задача да се запознаеш със стуктурата и начинът на преподаване във ВУЗ-а, но пък каквато и да е предварителна подготовка е по-добре от нищо. Това може да включва разучаване на предмети, бърз тур на факултета в края на предната учебна година, може би дори някой друг разговор с човек от преден курс. Идеята е следната - трябва да има предварителна подготовка. Това важи във всяко отношение. Не казвам, че не може без нея - импровизацията винаги е вариант - но спокойствието от това да знаеш малко повече е добре дошло. 

Лятото на 20-те

      Краят на първата ми година в университета и навършването на 20 години поставиха началото на един доста интересен етап в живота ми. Не съм сигурна как точно трябва да го нарека, защото е странен, междинен и такъв, който служи за преход. Но е важен. Белязан е от промени и новости, към които все още привиквам. 

      Например, преди малко по-малко от месец започнах първата си работа. Харесва ми, обичам я. Колко хора могат да кажат това за първото си работно място? Локацията ѝ не е перфектна (което се дължи на предразсъдъци), но е интересна. Колегите ми са яки, старая се да запомня абсолютно всички особености на дейностите, които трябва да извършвам, забавлявам се. И всичко това, защото се осмелих, кандидатствах и в крайна сметка получих мечтаната работа (която съм споменавала тук още преди години, впрочем, но няма да издам сега целенасочено).

      От това произлиза друга ситуация - нямам време. Да чета, да гледам сериали с часове, да излизам с приятели постоянно, защото и те работят и графиците ни не съвпадат. Всичко си има плюсове и минуси, просто трябва да си избереш на кои на отделяш повече внимание. Аз си падам повече по първите - наблягам на опитите да се възползвам максимално от това, с което разполагам, защото нямам време за вайкане и самосъжаление. 

      Лятото на 20-те ми е белязано и от така чаканата поправка по морфология, която ще се състои след по-малко от месец. Вълнувам се и все повече се надъхвам да я взема и никога повече да не допусна да стигна до това положение. Изпитите ще се взимат от раз до края на четвърти курс, пък и след това, в зависимост към какво се насоча! 

      А, да. Белязано е и от списък от 10 книги за уни, от които съм прочела една и половина. И една книга за превод - дори още не знам коя е тя. Плюс още десетина книжки, които искам да (до)прочета просто за удоволствие. За всички тях ще крада време от обедната почивка, защото не е като да имам друг избор.

      Лятото ми всъщност едва започва, защото началото на моята учебна година ще настъпи чак през октомври. Значи ли това, че ще правя супер вълнуващи неща през следващите два месеца? Едва ли. Ще работя, ще излизам, за да се забавлявам с приятели, ще чета и ще се радвам на топлото време през прозореца на стаята ми, понеже няма никакъв начин (!) да се подложа на 28 градуса без климатик, съжалявам. 

     За сметка на това есента ще предприема нещо много интересно, което вече планирам. За него обаче чак през октомври в поредица от няколко обвързани поста, някои от които вече се опитвам да outline-на. Вълнувам се! Няма да е от най-оригиналните ми поредици, но ще е написана с много щастие и желание, което ще я направи достатъчно ценна. 

     Казано с няколко думи - лятото на 20-тата ми годишнина е шарено, заето, ново, непознато, изпълнено с комични моменти, свързани с работа, с дълги разговори с приятели, с много неознати емоции. И е преход към живот с една идея повече отговорности, порастване и, надявам се, хубави и различни събития.  Как бихте описали вие своето лято с няколко думи?

 

Две сесии по-късно: първата ми година в университета

     Миналата седмица приключи втората ми сесия, а с нея и първата година в университета. Бяха девет месеца, изпълнени с вълнуващи моменти, разочарования, много новости и неща, с които трябва да свикнеш и към които да се нагодиш. Получих много уроци и поводи да подложа търпението и целеустремеността си на тест.

     Много неща ми се иска да коментирам и това несъмнено ще се случи, но не в един-единствен пост. Днес искам да започна с нещо позитивно. Ще ви разкажа за нещата, които (не)осъзнато спечелих през изминалите месеци като студентка по испанска филология.

      Може би "голямото" нещо, което трябва да стои в началото на този импровизиран списък, е знанието. Записах се в тази специалност с мисълта, че аз испански знам - учила съм в испанска гимназия и съм отделяла стотици часове, за да уча лексика и граматика. Да, но не. За отрицателно време прекрасните преподаватели, които поеха задачата не само да ни учат, а и да ни покажат как се учи, отвориха дори по-широко вратата към испаноезичния свят. Наложи се да се стегна и да вложа всичките си сили, за да взема всичко най-добро, което ми предложиха. И днес с усмивка мога да кажа, че знам много повече, отколкото през онзи октомври на 2017 година, когато влязох в Испанската библиотека със самочувствие на всезнаеща.

     Докато с часове се рових из речници, разлиствах граматики и се чудих как да смогна с ученето на десетки фразеологизми, група от мотивирани, интелигентни и забавни младежи стоеше кротко до мен. Започнахме да си говорим, намерихме общи теми, опознахме се, намерихме си любимо местенце на Народен. Спечелихме доверието си и днес можем с усмивка да кажем, че сме приятели. Колеги, ще потвърдите ли, ако четете това? :)

     Университетът не значи само учене, купони (които аз доста пропуснах) и безсънни нощи. Той е и място, което да те научи на отговорност - да мислиш и да се справяш със задълженията си, а не да разчиташ други хора да се заемат с тях вместо теб. Не мога да кажа, че учителите ми в гимназията ми спестиха всичката документация. Но в Софийския университет се научих сама да се заемам с подаване на документи, търсене на решения на проблеми, обикаляне по кабинети за срещи с различни хора и т.н. Това рефлектира и на много други дейности от личния ми живот. Придобих една идея повече увереност и вече не се свеня пред посещения на институции или личности извън кръгчето ми на комфорт.

     Преди две седмици за първи път ме скъсаха на изпит. Заслужено или не, случи се. Нямам какво да направя, освен да се подготвя по-добре за поправката през септември. Цялото преживяване обаче ми даде нещо повече от главоболие (негативно) и разочарование (негативно). По някакъв странен начин ме ядоса (позитивно/негативно?) до състояние, в което единственото, което исках, беше това никога повече да не ми се случва (позитивно). Следващите изпити взех с пълни шестици. Защо? Защото разбрах, че трябва да съм упорита, да се старая, да вярвам в себе си и да правя всичко възможно, за да постигам целите си, независимо от обстоятелствата. Не защото така трябва, а защото аз така искам и защото за мен това е правилното.

     Блогът ми остана на заден план, но за сметка на това социалният ми живот достигна до точка, може би непозната за мен. Харесват ми контактите, които създадох. Харесва ми, че имах възможност да ходя по различни събития с яки хора. Много случки и емоции, които, както казах, не могат да бъдат изписани на едно място. Мина едва една година, остават три, а аз се надявам единствено на това вторият курс да бъде също толкова интригуващ, колкото беше изминалият.

Весели празници! Равносметка и победител от коледния Giveaway! #Blogmas2017

Здравейте, приятели! Весели празници!

Независимо дали празнувате Коледа или не, искам да ви пожелая щастие, здраве и успехи, прекрасни празнични дни и много незабравими моменти! И, разбира се, много желани подаръци! 

Преди да си кажем "чао" с Блогмас за тази година искам да обявя победителя от тазгодишния Giveaway. За изтеглянето му използвах сайта random.org, който от 12 участници изтегли номер трети - в списъка по реда на коментиралите Zineti Yetim! Честито, Зин, с теб ще се свържа (или вече съм се свързала)! А на останалите искам да благодаря! Благодаря, че отделихте от времето си, за да ми разкажете малко за себе си, а и за това, че четете! Значи много за мен! Надявам се да имам причина да организирам giveaway-и отново скоро, защото е страшно позитивно начинание - радостта не е само за победителя, но и за мен. Затова - следете блога ми за бъдещи подобни публикации! 

И тази година Blogmas приключи успешно! Е, с известно пропускане, неспазване на графика и на моменти доста скучни публикации, пълни с дърдорене за учене и разни такива ежедневни работи. Но ми беше забавно, надявам се и на вас да ви е било поне мъничко! Месецът ми стана малко по-щастлив благодарение на всички български блогъри, които пишеха. Поздрави и shoutout за тях, браво, че бяхте по-постоянни от мен и и не писахте по 4 дни в един пост!

Личната ми равносметка от тези 25 дни е следната: пих много шоколад и гледах много филми; целта в края на деня (да пиша постове) ми подейства страшно мотивиращо и ми помогна с останалите ми задължения - да, знам, че звучи малко странно; желанието ми за четене на книжки се върна, нищо, че не със същата сила като преди; време е да понаваля консумацията на шоколад.

 Не че много се претоварих този месец, но съм готова за почивка и време за съставяне на нови и разнообрани постове! Надявам се частичката от моя декември, който споделих с вас, да е разнообразила времето до празниците ви! Благодаря, че четохте! Сега казвам "Чао" на Блогмас, за мен беше истинско удоволствие! Весели празници!

Няколко дни преди Коледа #Blogmas2017 Ден 20, 21, 22, 23

Четири дни... Поне вече няма накъде да стане по-зле. 

Радвам се да се срещнем тук отново! Как сте, нещо ново от последните четири дни? 

Включихте ли се в Giveaway-а, който организирам? Ако не сте, но искате, скролнете малко по-надолу, до предната публикация, за да се запознаете с условията и за да се включите!

В някой от предишните постове писах, че подготвям изненада. Имах в предвид, разбира се, това малко раздаване на подаръци. Принципно планът ми беше да го публикувам на 15-ти, за да има повече време желаещите да се включат, но имах проблем с избирането на заглавията - смених много, чудих се колко да са, мислих си дали да са три книги за един човек или по една за трима. В крайна сметка направих това, което ми се струва най-логично в случая. Радвам се, че има желаещи да участват! Винаги, когато пускам подобни състезания, изпитвам лек страх от това, че в края на периода коментарите под публикацията ми ще са 0, което може би е и причината сега при появата на нов да се радвам толкова много! Чесстно казано, нямам търпение да изтегля победител. Ако можех, със сигурност щях да пратя на всеки по нещо, но един е по-добре от николко. Този жест е форма на обратна връзка от моя страна, на която държа.

Щастието ми днес е подхранено от многото часове сън. Също и от факта, че вече съм в кратката ми (твърде кратка) ваканция, която уж е коледна, но всъщност е, за да ми напомни, че остава много малко до сесията и че май наистина е време да седна и да поуча яко по абсолютно всичко. Решила съм обаче да оставя 2-3 дни за абсолютна почивка. Искам да си мързелувам, да гледам филми, да играя на игри, да чета книги и да забравя, че имам задължения. Днес денят ми мина точно по този начин - станах в 11, играх на симс почти цял ден и излязох привечер за обиколка на Метро. Главната ми задача там беше да намеря тефтер или тетрадка, или нещо, което да се превърне в новия ми органайзер за 2018-та. Да, ама не. Не намерих нищо и това приключение ще продължи в мола утре. Харесала съм си планер там, но не ми се дават толкова пари. Последната ми опция е, честно казано. Ако не намеря нищо по-добро обаче, най-вероятно ще ми се наложи да го купя. Да ви питам - предпочитате сами да правите органайзерите си или си купувате готови?

И така... утре ще се видим в предпоследния пост за Блогмас 2017г. Напомням, че остава само един час от днешния ден и целия 24-ти, за да се включите в гивауей-а за "Говори", "Graffiti moon" и "До всички момчета, които съм обичала".  Сега ставам - ще гледам "Сам вкъщи", разбира се, и най-вероятно ще си направя 3-4 горещи шоколада. Което ми напомня, че водата се стопли. До утре!

В подготовка на нещо вълнуващо #Blogmas2017 Ден 12

Днес съм в настроение да ви направя доста дълъг списък с неща, които подкрепят твърдението, че писането на постове вечер никак не е чудесна идея. Но ще ви го спестя - главата ме боли твърде много, че да се занимавам с такива негативизми. 

Прибрах се преди около час (сега е осем и 30) и съм искрено благодарна, защото, макар и през деня в София да беше топличко, вечер времето не щади. Готова съм да изсуша косата си и да се наместя в леглото, за да гледам някой филм. Но уви, имам да преведа още няколко думи, да довърша този пост и да започна един нов, много вълнуващ!

Всяка година пиша по един много специален пост, с който да зарадвам някой от вас, читателите. Тази няма да е по-различна. Сто процента някои от вас се сещат - но тихо! Давам ви sneek peak, но все пак нека да си остане изненада! Има още няколко неща, които трябва да обмисля, и до няколко дни постът ще бъде публикуван. Надявам все пак да има развълнувани. Защото аз съм, аз винаги съм, когато стане въпрос за подобни... начинания? Ок, няма да говоря повече за това, защото вече май стана доста очевидно какви са плановете ми. 

Да се върнем към традицията: денят ми беше уморителен, защото днес са разпределени две от упражденията ми - и двете по превод (отварям една скоба, за да кажа, че упражненията по превод от испански на български са ми любимите - обожавам да се ровя в речници и да правя опити - понякога неуспешни - да предам идеите на автори през собствената ми призма); и едно упражнение по езикова култура, което не е сред любимите ми неща, но... Освен това прекарах два часа във фризьорски салон, защото чаках сестра ми. Времето използвах, за да довърша домашно и да почета книга. В момента се занимавам с "De amor y de sombra" - хубаво четиво, макар и на моменти описанията да ми идват в повече. Сега се сетих, че може би ще е добра идея да седна и да направя таблиза с отношенията на главните герои, понеже взеха да стават доста много. 

В момента Youtube си играе с мен. Всяко видео, което пусна, забива и ме дразни, само аудиото върви. А не е като да не стоя до рутера... 

Много ми се иска след упражденията утре да отида до НДК и да си взема няколко книги за мотивация. Твърдо съм решена през зимната ваканция (тя нали е мнооого дълга) да завърша една-две книги, защото, честно казано, четенето ми липсва твърде много! Както и писането за книги! Искам, искам, искам да пиша ревюта, ама... виждате как понякога не зависят само от самия човек, ами и от обстоятелствата. В случая - твърде много от тях.

Искам да ви попитам за препоръки. Има ли книга, която смятате, че задължително тряба да си купя и да прочета? Отворена съм за всякакви предложения - особено такива, които биха ме измъкнали от измислен reading slump.
Сега отивам да хапна и да се заловя с работата по поста, преди да съм заспала на стола. Лека вечер! 

(Кажете ми книги!)

Среща с Хуан Антонио Берние #Blogmas2017 Ден 10 и 11

Стана ясно доста бързо, че ще се сучва да сливам два-три дни в един пост - въпросът опира до темата, която подхванах още в началото на Блогмас. Ежедневието ми напоследък не върви по план, та понякога не ми остава време/сили, за да седна и да пиша тук. Не искам да се оправдавам, но това е причината днес да наваксвам за два дни, вместо да се съсредоточа единствено върху понеделника. Поради тази причина няма да губя много време с неделята.

Вчера денят ми беше спокоен, разнообразих го с малко изилзане вън за пазар и посещение на един зоомагазин, за да купим нещо за Хоби и Гуги. Направих закуска за останалите вкъщи, за да ги поглезя, а след това и обяд, понеже баба ни дойде на гости и ми се щеше да я почерпим, преди да си тръгне. Във времето, което ми остана, писах домашни и учих. Демек, не е особена загуба, че постът не е отделен, тъй като денят ми не беше чак толкова вълнуващ, а и съм убедена, че не ви се чете много за това как отново съм учила 5 часа.

За сметка на това днес беше интересно. Имах две лекции, а от втората ни пуснаха по-рано. Бях готова да се прибера вкъщи, защото от снощи мисля как най-накрая имам възможостта да отделя време за една хубава, удовлетворителна тренировка във фитнеса. Но (манипулативни) колеги ме убедиха да остана за една конференция/семинар/дискусия в Ректората (колеги, надявам се да четете това!). Убихме един час във филологическата библиотека - успях да пооправя още малко курсовата работа - и след това отидохме на срещата с испанския поет и университетски преподавател, бивш таакъв в Софийския университет Хуан Антонио Берние. Беше много по-интересно от очакваното! Не знам особено много за творчеството му, но ми беше интересно да чуя за живота му в България, как това преживяване е повлияло върху творчеството му. Хареса ми с каква лекота говори за преживяванията и ги свързва с творбите си. Прочете ни няколко поеми, вдъхновени от София и Бургас, а по-интересната част беше, че направи анализ. Всички добре се посмяхме, защото той си призна, че често когато го попитат какво е имал предвид с даден израз, той не може да обясни, защото просто не знае. Така че спокойно - не е трагедия, когато вие не можете да отговорите на този въпрос в час. Често авторите не са в по-различно положение, при това за собствените си произведения.

Много ми хареса чувството му за хумор също! Изглежда ми като интересен човек с интересни идеи (разви теорията, че слънцето е синьо, защото иначе няма как листата от зелени да стават жълти през лятото) и тази седмица от Панаира на книгата със сигурност ще си взема двуезичната му стихосбирка "Философията и две врабчета".

Сега съм скапана, чакам лазанята и почти лежа на масата в кухнята, докато довършвам този пост. Няма да уча, едва ли ще гледам каквото и да е. По-вероятно е да се запътя направо към леглото веднага след като вечерям, независимо колко нездравословно е това. Отивам да броя последните минути пред печката и ви пожелавам лека вечер!

Първи студентски празник #Blogmas2017 Ден 8 и 9

Не знам как да започна този пост - от пет минути стоя, пиша изречения и след това ги трия. Окей, да речем:

Вчера беше осми декември - студентският празник - и мога да заява с усмивка, че мина чудесно (като за първи път, а пък и в компания, която не познавам чак толкова добре). Бяхме освободени от лекции (год блес, и без това петъците седим по 10 часа в уни) и, ако не можете да предположите, цял ден спах, играх на Симс, поучих и... се крих в другата стая, защото дойде ветеринар у нас, за да прегледа Гуги и Хоби. И двамата са в чудесно състояние!
Отпразнувах вчерашния празник с някои от колегите си в симпатичен ресторант достатъчно далеч от Студентски град. Бяхме в собствено помещение с голям телевизор и имахме свободата да избираме сами музиката си, а и не трябваше да се съобразяваме особено с останалите посетители на заведението. "Купонът" приличаше много на домашно събиране на приятели - беше чил, говорихме си, обсъждахме за музика и какво ли още не с вдигнати на столовете крака и по чашка вино/уиски/ракия в ръка.Планът ни беше да постоим там и след това да ходим в бар в центъра, като за това разчитахме на градския транспорт - всички бяхме повече от убедени, че той ще работи цялата нощ. Само дето стана така, че метростанциите (предполагаме, че втората линия на метрото) бяха затворени, та около един часа през нощта бяхме принудени да си хванем таксита и да се приберем - така и така бяхме уморани. Поне аз бях.
И така, първият ми осми декември беше приятен и спокоен, без напивания и изпълнения, които заслужават особено внимание. Забавлявахме се и... да, това е важното. Oh well, поне не ни дават по телевизията яко пияни и говорещи глупости като "Тукъ съм да съ ръзцепа". Лайк, сори, ама не. За бъзика си пуснете някой репортаж да видите за какво става въпрос.

Заспах в около четири часа и се събудих след десет, излежавах се и слушах музика, докато Хоби припяваше повече от час. И след това излязох, за да върша работа - пазар, Джъмбо, сълзички, че съм в ДМ, но не може да си купувам козметика... знаете как е. Трагедията беше по-голяма, понеже вчера си счупих тубичката със сравнително нова очна линия, а днес - опаковката на сенките, с които подчертавам веждите си. Те са стари, като човек, който трудно се разделя със старите си неща, ме боли достатъчно. Прибрах си я и стоически се правих, че не виждам новите продукти в дрогерията.
И ето ме тук сега. Спи ми се адски, но съм сравнително мотивирана да понауча поне малко от лекциите по Цивилизация, понеже сесията наближава и изпитите няма да се вземат сами. На този етап от семестъра се чувствам малко безпомощна, защото имам да уча, а домашните губят цялото ми време. Имам допълнително книги за четене - започнах едната и няма мърдане. Ще трябва да импровизирам с плана за наваксване, защото дните ми за изричане на фразата "Това може да го свърша и утре" са на свършване.
 Все още не е и девет и половина, но едвам си държа очите отворени. Оставям учебниците, но също така и компютъра, и се намествам в леглото, защото съм твърдо решена от утре да поставя начало на здравото ученето (и уни меменцата, разбира се!). See ya later!

Случва се да има и скучни дни #Blogmas2017 Ден 7

Започвам да се чувствам по-щастлива , когато отворя нова чернова в Блогър и започна да пиша. Факт е, че е Блогмас само допринася към положителното ми настроение и трябав да призная, че ще ми липсва, когато Декември приключи. Винаги ми липсва.
Денят ми днес беше лишен от вълнения и това ще се отрази на публикацията. Имах една следобедна лекция, а през останалото време на деня четох по един предмет, подредих гримовете си и играх на Симс. (Сметнете колко време играх, след като успях да събера симсовете, преместих ги в нов - и в прочем невероятен - дом, намерих им най-добри приятели и ги издигнах до около трето ниво на кариерите, и вече си имат и първото дете. Опитайте се да познаете колко часове геймплей са това! Предизвиквам ви!)

В момента е около десет. Нямам намерение да уча, понеже имам цели три дни на разположение, за да се справя с домашни и лекции. Добре де, два, тъй като утре е студентският празник, а аз няма да пропусна да изляза с колегите и да го отбележа като за първи път. Няма да правим велики купони с много алкохол и такива глупости - ние сме културни; ще отидем на ресторант, ще се забавляваме и определено ще импровизираме през остатъка от вечерта. Истината е, че не е важно колко алкохол изпиеш и в коя от всички дискотеки си. По-ценна е компанията и спомените, които запомниш, не тези, които се мъчиш да си припомниш, докато те цепи главата на следващата сутрин.

Тази вечер ще почета "Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън. Имам високи очаквания и се вълнувам, понеже от доста време не съм чела нещо, защото аз искам. Дано книжката да е приятна и да успея да я прочета по-скоро - ще ми се да споделя мнението си с вас тук!
Ден осми от Блогмас ще бъде по-вълнуващ, обещавам. Но за него - утре. Сега ви желая топла вечер и усмихнат петък!

A day in my life #Blogmas2017 Ден 6

8:15ч. Добро утро! И честит празник!

Реших днес да разнообразя формата на блогмас постовете си, но без да излизам от рамката на дейли разказа. Вместо да говоря за случките хаотично, днес ще структурирам по час, за да ви покажа как протича един мой ден - ден за лекции и учене.
Алармата ми тази сутрин звънна в 8:15 ч. - така е всеки понеделник, вторник, сряда и петък. Обичам да ставам рано, защото се чувствам по-продуктивно и знам, че имам доста повече време, за да свърша задълженията си. Но днес реших, че мога да си позволя няколко минутки повече в леглото. По-скоро 30. Първата ми работа беше да мина през ютуб и да отбележа всички видеа, които искам да изгледам по-късно, а след това запълних времето с няколко от тях, докато не стана време да стана и да започна да се оправям за първата от двете лекции за деня, която започва в 10:30 ч.

8:45 ч. Денят ми реално започва с обличането на ежедневните ми дрехи, измиването на зъбите и skincare рутината ми под съпровода на плейлист с 244 песни - моето съкровище. (Ако искате да го слушате - ако сте фенове на кпоп - или пък имате желание да видите и останалите ми плейлистчета - Eva Koycheva в Spoify.) Обикновено тези действия не ми отнемат особено много време, но заради dance break-овете 15 минути ме делят от началото на следващата стъпка в сутрешната ми рутина.

Забравих да напиша заглавието на този пост #Blogmas2017 Ден 5

Това е единствената снимка, която направих днес, а и не показва колко разхвърляно е бюрото ми всъщност, когато се гримирам, така че всичко е наред. :)

Здрасти! 

Ще започна поста с позитивна нотка като ви споделя, че денят ми беше много приятен идори продуктивен, въпреки лекциите, които имах. Не че не ги харесвам - точно обратното е! Обожавам преводите, но понякога ми предизвикват много стрес (преувеличавам, не е толкова зле), тъй като е деликатна работа и изисква дълбоко вникване в текста. Прилича малко на занятията по литература в 11. и 12. клас, когато учителката попита "Какво е искал да каже авторът с тази метфора?" - трябва да хванеш нюанса на всяка една дума, за да я предадеш в коректен текст, без да се изгуби вложения в оригинала смисъл. Демек - яко ровене по речници, блъскане на глава в стена, защото не знаеш как е "цъкам семки" на испански (след 30-минутно разискване на текста стигнахме до извода, че се набляга не на действието, а на това, че обелките са из цялата къща. На бас, че не се сетихте) или "търчи като пумпал" (как търчи пумпалът?). 

Третата лекция за деня ни беше спестена и заради това около два час`а вече си бях вкъщи, на топличко и далеч от прелитащия сняг и вятъра, който направи пръстите ми на висулки, докато се прибирах. 

Обикновено времето за закуска е и време за наваксване със социалните мрежи и напоследък с Блогмас постовете. Но тази година следя страшно много хора и не смогвам. Така след обяд се оказах с вирнати крака на бюрото и лаптоп в скута, за да мина през повечето постове и клипове, които ми бяха останали от сутринта. Между фаворитите ми са Alisha Marie и Caely Yo, задължително гледам Aspyn & Parker, Sacconejolys, Sierra and Alex и още много, много хора - ще ми отнеме много време да изброя всички. Колкото до Блогмас - чета само български блогове. Като започнем от Криси (Diagnosis: Abroad) и Йоанна (Piece of Life), минаваме през Вик (Кръбятио) и Гери (Nightingale's Princess), та чак до Bookcyber (натиснете върху имената на всеки един от изброените, за да стигнете до блоговете). Знам си, че пропускам някого, но утре сутрин като мина през новите известия ще добавя. 

Не оставайте с впечатлението, че висенето в интернет е единствената продуктивност за деня. Около два часа висях над домашното по лексика. Нямаше цъкане на семки или други крайно енергични дейности, но речникът ми се сдоби с около 40-50 нови думи, които никога няма да употребя в ежедневието си, гарантирам ви.
Отделих време и за домашното по фонетика и фонология. Имам две седмици, за да го довърша и предам, но както е тръгнало ще си вися до deadline-а, понеже професорът ни има навика да праща грешни презентации, а не ни дава да си водим записки по време на лекция. Ще търся начини да намеря адекватни бележки и да напиша всичко. 

Имам един въпрос, който ще ви се стори някак си "в нищото", зададен в този пост, но ми е любопитно. Какво мислите за фейсбук групите към блогове, направени, за да ъпдейтват читателите? Винаги мисълта, че е много нарцистично да имаш страница за себе си, ме е спирала да си направя. Но сега като се замисля аз имам цял блог, посветен на невероятната ми персона... 

 Както и да е. Имате ли подобна страница, за да информирате читателите си за нови постове и следите ли такива, за да се улесните? Питам, защото сестра ми ми подхвърли одеве, че няма да е лоша идея аз да си направя също. В момента меря плюсовете и минусите, и определено обмислям сериозно идеята. 

Ще ми се днес да публикувам поста по-рано, така че спирам да пиша и отивам да поуча още малко в името на освобождаването ми от един изпит през предстоящата сесия. Благодаря, че прочетохте днешната доза разбъркани мисли, до утре!

(ЕХО току-що пуснаха нова песен и. минутка мълчание)

Премеждия в метрото #Blogmas2017 Ден 4

Възможно е да съм споменавала това в някой пост много отдавна, но силно вярвам, че
сполучливостта на очната ми линия в понеделник сутрин е способна да предопредели цялата ми седмица. Демек - ако успея да я направя равна и красива и на двете очи, всичко ще е наред, животът ще е розов, ще си направя всички тестове и т.н. 

Днес една новина потвърди това. През уикенда мислих теста по граматика, който правих миналия петък, защото едно момиче от курса ми написа в общия чат последователността на упражненията и в какво се състоят те, и включи няколко елемента, които аз не бях написала. Два дни се сърдих на себе си и "способността" ми да не дочитам условията на упражненията. Това чак до първата лекция днес, когато се заговорих с колеги и те казаха, че и те не са го правили. Когато момичето, което написа това за упражненията, се появи, се усмихна и каза "А ми аз ги написах, но то не беше в условието". В такива моменти има място само и единствено за искрено щастие. Аз ви казвам, че очната линия определя сполучливостта на седмицата.
Днешният пост ще бъде кратък, защото не се случиха кой знае колко вълнуващи неща, за които да ви разкажа. А и защото часът е почни 11 и ми се иска да легна и да погледам сериал, защото напоследък единственото време за гледане ми е в метрото, докато пътувам за уни. Обикновено стоя права в близост до някоя от вратите на първото влакче и се смея на някоя драма, с което си изпросвам неразбиращи погледи от баби наоколо. Днес една съсредоточено гледаше в екрана на телефона ми и клатеше глава - така и не разбрах дали беше защото се забавляваше от случващото се в епизода или защото не разбираше.
Приключенията ми в метрото не спират с това. След лекциите заредих картата си за градския транспорт и се запътих към входа на метрото. Около два час`a няма чак толкова много хора, но се беше извила малка опашчица през машините за чекиране. Попаднах зад мъж, застанал между две от тях, опитваш се да маркира билетчето си. В опита да стигна по-бързо до метрото (чувах как това в моята посока вече идва) маркирах картата си и момента, в който се опитах да се извъртя, за да подмина господина, той се шмугна и отпраши през моя изход с нечекираното си билетче. Хем ми стана смешно от бързата му реакция и смелостта да се възползва от едното пътуване, хем ми стана тъпо, защото изведнъж се оказах завързана в следващите 20 минути (май са толкова), понеже картата не може да бъде използвана два пъти подред.
Long story short, извиках го, казах му, че е влязъл не както трябва, а той ми подаде билетчето си и отпраши. Дано не го е хванала контрола. А и да е... да се престорим, че злобната ми страна не съществува.

С това интересното се изчерпа. Сутринта станах, оправих се, послушах си музика и отидох на лекции, после се случи това с метрото, когато се прибрах хапнах и седнах да уча. Отделих около два часа за разговор с приятелка и след това продължих с писането на домашни и координирането на други задачи. И ето ме тук. Денят беше лишен от кой знае какви събития - ще свикнете този месец; животът на студента не е толкова вълнуващ, колкото го показват по филми и сериали. Но ще се постарая поне няколко от предстоящите постове да са една идея по-интересни.
Сега се връщам да редактирам поста, за да го публикувам преди полунощ. Ще напиша още 2-3 упражнения и ще наваксам с епизодчета, докато просто не заспя. Лека нощ на вас!
(Бърза бележка: Днешната песен е новата ми любов, надявам се да ви хареса!)

Наваксване като за последно #Blogmas2016 Ден 20//21//22//23//24

И... отново стигнахме до последния Блогмас пост за тази година. Носталгично и щастливо ми е, както винаги. Но искам да завърша подобаващо, макар и наваксвайки. Миналите дни пропуснах да пиша, защото думите не идваха и нямах особено желание да седя и да пиша така или иначе. Но ще синтезирам пропуснатите дни колкото е възможно, отбелязвайки най-важните случки.

Двайсти декември, сряда, не беше особено интересен ден, поради което ще го пропусна. Но пък в четвъртък сутринта станах рано, оправих се и в девет и половина тръгнах в студа към далечната спирка на 88 в посока Дружба, за да се срещна с две мои приятелки и да отидем на маникюр - по препоръка на едно от тях - Мелиса. Ад беше, понеже не само беше студено, но и бях на твърде високи обувки, които до края на деня ме скапаха. Но за това след малко. Та, след месец мъка с обикновен лак отново съм с гел и съм щастлива. Мислех да пропусна училище, но ме натовариха със задачата да предам пари на моя съученичка и извинителни бележки на Гергана, така че се наложи да отскоча. Постоях три часа, в които в общи линии не правихме нищо, понеже бяхме едва петима или шестима в класната стая. Освен това Вълков, господина ми по испанска литература, го нямаше. Което значеше, че ни трябва заместник не само по този предмет, но и по испански, защото (нека сега ви обясня схемата): Игнасио си замина за Испания. Вълков трябваше да го замества, ама и него го нямаше. Разбра се по-късно, че директорката ще ни вземе часовете по испански. Ама и нея я нямаше. Заместникът на заместникът на заместникът изчезна. Черешката на тортата е, че госпожата ни по литература

отсъстваше, та и неин заместник влезе. Което обезсмисли деня и стоенето ни. Та след двата часа литература всички дружно, тактично се изнесохме. С Гергана обиколихме Сердика в търсене на последни попълнения към подаръците, пихме кафе и в шест отидохме в Хепи, където имахме резервация за вечеря, заедно с Диляна. Като цяло си прекарахме великолепно, ядохме суши и фиш енд чипс и пиле и какво ли още не. След вечерята пък висяхме около час в столичен бар в центъра, за късмет точно на бара, и момчетата отсреща станаха свидетели на душевните излияния на Диляна, която си направи двеста снимки с един пластмасов тризъбец от коктейла ми, понеже е някаква inside joke с гаджето ѝ. Благополучно се прибрах и дори не бях мъничко пияна въпреки виното и напитката с ром, която изпих забележително бавно (беше ми много вкусна и не исках да свършва. Пък не ми се купуваше втора)

Както можете да се досетите - в петък дори не ГЛЕДАЙТЕ ГОБЛИН! Започна ли да пиша с главни букви, положението е сериозно. Но да. Само след 4 епизода тая драма ми е една от любимите. Наравно ми е с "Пинокио", хора, а "Пинокио" е 11/10. Много повече ми допада от Uncontrollably fond. Просто... има моменти, дето просто седя и се смея истерично, спирам, става нещо и аз пак започвам. Не знам, не знам, гледайте я, ако няма какво да правите, и ви обещавам, че няма да съжалявате, защото тия диалози, тия сцени, тия актьори, Гоблинът и Жътварят... А бе. Теглете го. Заповед. Край на лирическото отклонение.

отидох на училище. Станах късно, гледах Goblin, излежавайки се на дивана. Време за лирическо отклонение:

Някъде по обяд майка ми ми се обади и ми каза, че са я пуснали по-рано от работа, та ме взе и около три часа обикаляхме мола, купихме най-най-последните подаръци и... рокля за моето изпращане. Неочаквана, но много красива покупка, която ме накара да осъзная колко малко време остава до края на учебната година и времето ми в гимназията като цяло. Много искам да прикача снимка, но не ми се рискува някой познат да види тоалета ми. Така че чак май. Ама доверете ми се - много е красивичка.

Иии 24 декември, Бъдни вечер, последният ден от Блогмас. Станах рано, разбира се, оправих си стаята, помогнах на нашите да сготвят част от храната за вечерята. Догледах епизодчето на Гоблин, което бях започнала, а след това със сестра ми седнахме на гледаме "Влак до Пусан". Бях ви споменала, че много искам да видя за какво става въпрос, но тогава, по някаква странна причина, си мислех, че е романтичен филм или нещо подобно. О, не, не, приятели. Сестра ми ми се изсмя, разказвайки ми, че всъщност става въпрос за зомби апокалипсис. Ама карай, пуснахме си го, смяхме се яко на великите сцени с въпросните зомбита. Александра даже не го догледа, последните 20 минути ме остави сама, защото ѝ стана тъпо. Не е най-великия филм, който съм гледала, ама актьорите бяха яки. Особено главният, който е главен и в "Гоблин" (намиг-намиг). 

И след като часът е едва седем, след малко ще вечерям, заедно със семейството си, след което ще отворим подаръците си. Никога не сме държали на това да ги отваряме на 25-ти, което реално си е Коледа - традицията при нас е Бъдни вечер. А пък докато заспя или ще си пусна някой филм по телевизията, или, както можете да се досетите, драма. 

Желая на всички вас, които четeте това, весели празници, споделени с най-близките ви! Весела Коледа! Надявам се другата година по същото време да имам честта да ви го напиша отново! Но дотогава - ще имаме още много срещи!