Ако имах време, щях да прочета...

    "Нямам време да чета" ми е една от най-неприятните констатации, защото е чиста лъжа. Едва ли има човек, който да остава толкова без време, че да не може да прочете десетина страници на ден. Има само такъв, който или не може да си организира времето, или приоритизира нещо друго. 

    Затова ми се ще да отбележа, че с днешната публикация нямам за цел да се изкарам най-заетата личност на света. Липсата на време в моето декемврийско ежедневие тази година се и ще се дължи на факта, че този път предварително съм подготвила един сравнително дълъг списък от заглавия, които на всяка цена трябва да приключа преди края на календарната година. Повечето от тях са любимите ми задължителни книги за университета, но има и няколко за разпускане и удоволствие. Тях съм избрала да "прочета" като аудио книга. Неведнъж съм казвала, че този формат за мен е невероятно удобен - все още се появяват удобни моменти, в които да сложа слушалките си и да се отдам на някаква механична дейност, докато слушам с часове. За всички тези книги обаче ще споделя малко по-подробно в края на декември. 

    И така: ако този декември имах време, щях да прочета: 

„Бьорнстад“ от Фредрик Бакман – книгата и сериалът

    Бьорнстад - малко загиващо градче някъде из Швеция. Затрупано под дълбок сняг и обляно от аромата на борове и студ, надеждата за светло бъдеще като че ли напуска жителите с всеки изминал ден. Единствената им надежда е младежкия хокеен отбор, начело с най-обещаващия играч в историята на клуба - Кевин Ердал. Шансът да блеснат под светлината на прожекторите се появява с новия им треньор, който бързо намира общ език с младежите и ги изстрелва право към финалите на престижно състезание. А те сами, макар и без да искат - към живота, където си длъжен да поемеш отговорност за действията си с чест, доколкото ти е останала такава.
    В блога си се съобразявам от две основни правила, които сама съм си наложила: първо - винаги пиши за позитивни неща, животът е достатъчно гаден, че да пренасяш негативизъм и в щастливото си местенце. И второ – стреми се да не пишеш по твърде нашумели теми. Не знам от какво точно е провокирано второто, но съм сигурна, че постовете за Бакман и книгите му трябва да му бъдат подчинени.
    И да има съвременен читател, който не е чел някой от романите на шведския писател, то поне е чувал името му или някое от заглавията. "Бьорнстад" е неофициално най-силният от тях, а аз съм склонна да се доверя на всеобщото мнение, защото нещата, които не ми се понравиха, са по-малко от пръстите на едната ми ръка. Романът нашумя през последните месеци благодарение на новата адаптация на HBO - минисериал от пет епизода, които правят опит да пресъздадат духа на Бакмановия роман, придържайки се към най-ключовите моменти. И тъй като прочитът на романа ме остави почти без думи - за това може да потвърди Вичи, която го препоръча и след това беше длъжна да изслуша заекването ми на гласово, докато обяснявам колко ми е харесал, - днес ще се опитам да синтезирам мнението и чувствата си както за книгата, така и за сериала.

    Ако все още не сте чели и гледали "Бьорнстад", имайте предвид, че настоящото ревю съдържа спойлери за сюжета и неговата развръзка! 

Коледни детайли

 Коледният сезон тази година се усеща някак по-специален.

    Не ми е приятно, че голяма част от местата, от които планирах да взема подаръци за приятелите и семейството си, са затворени, нито пък ми харесва, че няма да мога да организирам мечтаното коледно събиране, да се разхождам в голяма компания из заснежена София или да пия любимите си зимни напитки в закътани кафенета. Някак обаче успявам да видя отвъд всичко това. Ето - това ще е втората ми Коледа в новия ми дом и първата с малкото котенце, което осинових преди малко повече от месец. Най-близките ми приятели се прибират обратно у дома за празниците. Главата ми е пълна с по-особени идеи за подаръци, които едва ли бих намерила из молските магазини. Вкъщи звучи коледна музика от първи декември, елхата е изкарана още от края на ноември, а във въздуха се носи аромат на канела от камарата свещи, които съм разпръснала по всички свободни повърхности.
    Отнета ни е възможността да изживеем дните до празниците като по филмите, но не един път съм казвала, че за мен щастието се крие не толкова в конвениционалните неща, а по-скоро в малките: в онези, които сами правим, за да превърнем дните си в събития.

   Днес искам да споделя няколко малки детайла на фокус у дома. Подбрани с любов и уважение към мястото, в което прекарвам огромна част от ежедневието си, те ми носят огромна доза позитивно настроение само със съществуването си. Понякога си седя, докато на фон свири инструментална музика, гледам светлинките и за пореден път се убеждавам колко малко ми трябва, за да съм щастлива. 

Книгите на месец ноември. Шест кратки ревюта

    Основната ми задача през изминалите няколко седмици беше да намеря начин да възстановя баланса между работата и приятните занимания, но без да жертвам твърде много от двете страни на уравнението. За съжаление това желание съвпадна с период, който трудно бих дефинирала, ако някой ме помоли - чувствах се като в дупка и без желание да положа повече усилия, отколкото е необходимо, за да се завърна към нормалния си начин на съществуване. Но понеже това не е присъщо на природата ми, все пак наложих разума над моментното настроение и скалъпих план за действие. А през ноември той се оказа доста сполучлив. Съставен беше от следното: работа под час (като си представях, че съм в офис и имам даден брой задачи за отмятане) и възможно най-ползотворно комбиниране на приятни дейности. И така, около шест часà приключвах със задачите и се прехвърлях към забавната част от уговорката със себе си.
    Така през ноември успях да прочета шест книги, повечето от които послужиха за фон на друго мое любимо занимание - реденето на кристален гоблен. Но не той е темата на днешната публикация. Искам да ви разкажа малко повече за шестте заглавия от този месец, който, изглежда, премина под знака на читателските експерименти.