"Какво прави днес?"

     В последно време много въпроси изникват в главата ми в и без това малкото моменти свобода от задължения. Давам си сметка как понякога не съществува нищо друго извън границите на ученето и основните дневни дейности, които безпощадно ме завличат в омагьосан кръг, от който, за съжаление, трудно се излиза. И това се потвърди скоро, когато мой познат за пореден ден започна разговора ни с въпроса "Какво прави днес?". "Учих". "Иии?". "Тренирах час и малко. Сготвих си нещо. После пак учих, но си дадох кратка почивка, за да скролна фейса. Това е май. Съжалявам. Малко съм скучна". Почувствах се малко зле, но на този етап не си давах сметка защо.

     Измислих си причина едва когато за пореден път този ден отворих инстаграм профила си и разгледах снимките на познати и разни известни личности, които следвам уж за мотивация. Снимки на пътешествия, разнообразни храни и красиви тоалети; сторита със силна музика, много приятели, заведения, разходки из увеселителни паркове и други локации, много от които не съм посещавала нито веднъж в живота си. Общото между мен и тези хора е възрастта, плюс-минус 2-3 години. Разликата - техният живот е вълнуващ, интересен, а моят - не. 

     Като че ли по поръчка, на следващия ден, след като бях качила снимка на записките си за предстоящия изпит, позната ми писа: "Само учиш, сигурно имаш отличен успех". Да, имам го  (тук поемам дълбоко въздух и чуквам на дърво). Но всъщност не правя само това. Наистина не е само това. Защото, да, не съм вън постоянно, нямам последен модел кола, с която да се разнасям из София и не пътувам по три пъти на месец, понеже приоритетите и финансите ми точно в този момент са насочени към други неща. Не си падам по нощни заведения - скоро разбрах, че пълноценният сън може да ме направи сто пъти по-продуктивна. Напоследък често излизам на кафе с приятели, но междувременно уча здравата, чета книги, когато не съм твърде уморена, и гледам сериали, защото това е моят начин да разпускам след петте часа учебна сесия в седнало положение. От скоро особен интерес ми е здравословното хранене - прилагам го в собствения си живот и го комбинирам със спорт. Ходя по Х километра на ден, тичам и уча движенията в залата. Междувременно слушам много музика! Само ако знаеше някой колко скрити плейлисти имам в Спотифай... Споделям и музика, и книги, и филми с хората около мен - оказа се, че вкусовете ми съвпадат с тези на все повечето от тях и заради това се случва да си говорим с часове... А пък и пиша тук. Случва се да прекалявам с по-"дълбоките" постове (като този, който четете в момента), но пък точно тях искам да пиша сега.

     Както казах, след онзи разговор с познатия ми се почувствах зле - не можех да се похваля с някаква супер вълнуваща случка от деня или пък някоя нова вещ. И все пак не мисля, че това е достатъчно, че да лепне етикет "скука" върху всички неща, които съм направила през деня. Субективно е - за някого може и да са, не твърдя, че всеки изпада в екстаз при мисълта за романи от по 500 страници или за учебници по някоя дисциплина, нито за час кардио. Но пък мен ме вълнуват. Това са моите интереси. Обичам да уча и да обогатявам общата си култура, обичам да се движа, обичам да пия кафе в любимите си кафенета и да вървя с часове дори в дъжд, но със слушалки в ушите, докато слушам поредния саунтрак на филм, който съм гледала предната вечер. 

     Отвсякъде чувам, че сега ми е времето да се забавлявам, да лудувам и да бъда малко по-безотговорна, нали съм студентка, едва на 20 години. На това сама частично опонирам със "сега е времето да поставиш основите на бъдещето си". Уча се да балансирам социалния и академичния си живот и на първо място правя нещата, които ме правят щастлива, спокойна и уверена в самата себе си. На такъв от етап от живота си съм - не бързам за никъде, наслаждавам се на времето си и се отучвам от вредния навик да правя неща, за да угодя и да се харесам на останалите - вече не съм в гимназията и ми е някак все тая дали ще съм от "готините" с цигара в снега или ще пия чай сама, докато чета.
      Всеки момент от живота ни е възможност да променим нещо в себе си, в нещата около себе си, във вижданията и настройките си. Ако мислех, че ежедневието ми е скучно или не правя, каквото трябва, отдавна щях да съм го "поправила". The thing is, знам, че се намирам точно там, където трябва да съм, и не искам да променя ни-що. 

     А пък следващата ми задача е да обръщам една идея по-малко внимание на това какво искат хората от мен, на това какво очакват и на това какво ми показват с цел да дадат някакъв изкривен модел на "живота, който трябва да водя". Не съм аз човекът, който ще научи останалите да не гледат в чуждата купичка, но съм тази, която може да установи собствените си граници в това отношение. It´s a work in progress. Изисква време, но се научава и има потенциала да се превърне в нещо голямо. Инвестиция в бъдещето, ако не нещо дори по-силно. 

Януари с Nivea и #daretoWOWandCARE

Преди няколко дни при мен пристигна една пратка, за която бях забравила. Екипът на Nivea България ми даде възможността да се превърна посланик на кампанията им #daretoWOWandCARE за първия месец на новата година и за тази цел ми изпрати кутия, пълна с прекрасни продукти, които да изпробвам и по-късно да споделя с вас! 

Продуктите от януарската кутия са избрани специално за по-студените месеци и са предназначени за защита и грижа за кожата. За мен те се оказаха повече от подходящи не само заради сезона, а и защото в момента съм в сесия и всичко, което би ме накарало да се почувствам по-добре, е добре дошло в живота ми! 

Грижата за кожата ми е от изключително значение, казвала съм го страшно много пъти. В тази връзка обичам да пробвам нови продукти и още повече обичам да попадам на добри такива. Пратката ме зарава. В нея открих пет продукта: 

1. Балсам за устни манго - мангото е сред любимите ми плодове и съм пристраснета към аромата му, заради което това се оказа изключително успешен продукт. Харесвам и текстурата му - мазна, но не твърде мазна, не се изтрива лесно от устните ми и няма вкус на самия плод. Не успя да "излекува" напуканите ми от студа устни, но ще продължа да тествам хидратиращите му свойства.

2. Сух шампоан за кестенява коса - от много време исках да го пробвам - фен съм на сухите шапмоани като цяло, тъй като косата ми се омазнява една идея по-бързо, отколкото ми се иска, а нямам навика да се къпя всеки ден или през ден, защото не е полезно. Не залагам на Нивеа като марка за сух шампоан принципно, но не съм разочарована от резултата след употреба Забележка: на мен се падна този за кестенява коса. Косата ми остана една идея сивкава и си мисля, че вариантът за по-тъмна коса ще ми бъде по-полезен. Ще изпробвам!

3. Успокояващ крем с алое вера - един от любимите ми продукти, въпреки че не го очаквах. Кремът е с класическата миризма на Нивеа, не оставя кожата мазна и попива, както е обозначено на етикета. Универсален е, следователно е подходящ както за лице, така и за останалата част от тялото. Кожата на лицето ми е склонна към омазняване и несъвършенства и заради това избягвам да си слагам по-мазни кремове, какъвто е този. Със сигурност обаче ще продължа да го използвам върху ръцете, краката и т.н. Харесва ми мекотата след употреба, както и лекият аромат, който след известно време изветрява - никак не обичам кремовете ми да са натрапчиви и затова тук давам една допълнителна точка! 

4. Urban skin detox clay wash - от серията Urban skin имам крем, от който не съм особено очарована, и може би заради това гелът за почистване на лице ме изненада приятно. Има няколко начина за употреба - като измивнно средство и като маска, която се оставя за около 5 минути и обещава чиста и матирана кожа. Опитах и двете и с доволна усмивка аплодирам, тъй като ми хареса - миризмата му е малко силна, когато се нанесе, но пък не изисква 15-20 минути върху лицето и реално кожата ми изглежда по-озарена и на допир е една идея по-мекичка. Има малки ексфолиращи частички, които не дразнят кожата. За почти седмица употреба резултатите са прекрасни, с интерес ще тествам до приключване на опаковката! Засега е вторият ми любим продукт! Използвам го в комбинация с любимото ми масло от чаено дърво (което сякаш изтрива всички проблеми от живота ми) и крем, най-често матиращия гел на Здраве от серията Акне стоп.

5. Подхранващо душ олио - оставих олиото за края, тъй като към него бях много скептична. Очаквах да остави омекотяващ защитен филм след измиване като много други продукти за суха кожа, които се предлагат в момента. Всъщност олиото ухае прекрасно, създава приятна пяна при контакт с вода, измива се перфектно и кожата остава свежа и мека. Използвам го в комбинация с душ гел и успокояващия крем от кутията и съм страшно доволна от резултатите.

Продуктите, които препоръчвам: маската/измивния гел с глина заради приятното почистване и усещане, а също и душ олиото, защото е неочаквано попадение, което надскочи всичките ми очаквания! 

Благодаря на Nivea за възможността да се включа в прекрасната им програма, да открия няколко нови любимци и да споделя с читателите си мнението си за тях! Следете сайта им за информация за кампанията и участието в нея.

Верни на себе си

Наивно ми се струва да констатираме в началото на всяка една година, че "това ще е година на много решения", защото не е ли всяка една именно такава? Малки или големи, взимаме ги всеки ден и създаваме един уникален път на растеж и промени, който никой не може да придобие. Нямаме особен контрол над този факт - ако се замислите, ставането сутрин дори е едно решение, което може да насочи хода на събитията в най-малко две посоки: да си почина и да изгубя още няколко часа, ако си полежа, или да започна деня си рано и да имам възможността да свърша повече работа, ако стана точно в този момент. Реалността парадоксално ни принуждава да вземем това решение без възможност да го прескочим, просто защото трябва да последват други такива.

Колкото повече мисля по въпроса, толкова повече се обърквам и се чувствам като в някоя книга-игра (или като в Bandersnatch, впрочем, който провокира не много приятни чувства, свързани с настоящия въпрос). Ясно обаче разграничавам видовете решения, които имаме възможността да вземем: малки такива, които със сигурност ще променят нещо в живота ни, и по-големи, които в даден момент имат потенциал да го обърнат на 180 градуса.

До скоро не си давах сметка за значението на вторите; онези, които понякога изискват повече премисляне, които създават дискомфорт и на моменти дори ни плашат. От собствения си живот се сещам за два конкретни примера: първият е свързан с решението ми къде да уча преди две години, а вторият е настоящ - дали да замина на обмен за половин или една година. Очевидното общо между двете е, че са свързани с образованието ми. Това, което не се вижда на пръв поглед, е значението на двете неща и начинът, по който разсъждавах/м за тях. Третото общо е влиянието на хората наоколо върху решението, което се предполага, че трябва да взема. 

Колко често правите избор, базиран на мнението на родителите или приятелите си? Знам, че се питате "Ами какво биха казали те?", "Как ще реагират?". Осъзнавате ли, че дори някакви глупави статуси са способни да повлияят на решението ви? Ще се преместите в друга държава, хората ще харесват статуса ви във Фейсбук, ще ви завидят, ще ви коментират, ще сте различни.

Друг сценарий - от вас се очаква да се преместите някъде, например. Учили сте, работили сте и според всички единственото логично нещо е да заминете. И го правите, защото започвате да им вярвате. Оказва се обаче, че това далеч не е така. И се започва един безкраен низ от събития, реакции, всички с цел да ви убедят, че не сте прави, че се самозалъгвате, че е една върховна глупост да не се доверите на собствените си инстинкти, които са святкали в яркочервено, докато хората наоколо са ви убеждавали в правотата си. Последвали сте нечии чужди желания и мечти.

Има ситуации, чийто изход знаем, чувстваме го. И пиша всичко това, за да припомня както на вас, така и на себе си, че игнорирането на инстинкта е висша форма на неуважение към самия себе си. "Верни на себе си" - така заглавих този пост, за да наблегна на това, че ние сме тези, които търпим най-големите последствия от собствените си решения. Поради тази причина няма по-логично нещо от това сами да ги взимаме, без да се влияем до голяма степен от желанията и очакванията на другите, понеже тях няма да ги има, когато се окажем в ситуация на безпомощност и осъзнали, че не сме там, където искаме да бъдем. 

Верни на себе си и знаещи какво искаме, а не какво другите искат от нас; осъзнали, че сме много повече от статуси и ъпдейти, които ще бъдат харесани и забравени. Можем да си направим тази малка услуга, за да избегнем моментите на несигурност и съжалени, а също и за да направим една крачка към усъвършенстване на сегашното ни Аз. 

Но преди това е моментът на осъзнаване. Този пост не е това; предпочитам да го приемам като един повод за размисъл между всичко останало; повод да преразгледам всички онези неща, които правя днес и които не ме карат да се чувствам напълно добре. А също го приемам като насока към това как да бъда една идея по-смела, да вярвам в собствената си преценка (не и когато става въпрос за ограждане на онче-бонче на тест, там нямам късмет) и да преследвам идеите и мечтите си. 

Recent favorites, January

Позитивизъм. Това е думата, която избрах за водeща през новата 2019-та година. И докато в живота си вече старателно се грижа за това тя да ръководи дните ми, тук предстои да я въведа. И именно това ще направя днес с този пост. 

Реших първата публикация за новата година да бъде позитивна и неангажираща и в нея да ви представя петте си любимци от изминалите седмици в няколко категории: книги, онлайн занимания, journaling и спорт. 

1. Книги. Единственото goals обещание, което си дадох тази година, е в Goodreads. Искам тази година да се върна към активното четене, като се постарая да намирам повече време за едно от любимите си занимания. За целта си зададох свръх претенциозните 50 книги за една година. Знам, че е малко невъзможно - сега съм втори курс, а в края на годината ще съм трети, започвам профила си, предстоят доста събития. И все пак ще се опитам. 

В духа на предизвикателството започнах 2019-та година с една повече от любима книга, която винаги ще оглавява списъците ми: "Хари Потър и стаята на тайните" (който, ако трябва да бъда честна, започнах още през декември за маратон). Идеята ми е през следващите месеци да чета по една книга от поредицата и да си припомня добре любимата история.

2. Онлайн занимания. Понятието е много общо, но ще го сведа до две конкретни неща, в които се влюбих през последния месец-месец и малко. Първото нещо е подкарсът Mythology, който намерих в Spotify. Спрях се на него един ден, докато пътувах към вкъщи, защото тъкмо бях излязла от лекция по литература на Испания, в който бяхме обсъждали препратките към древногръцката митология. Дадох си сметка, че вече не помня всички богове и герои и изпитвам известна трудност, когато стане време да ги разпозная. Подкастът дойде в подходящия момент. Историите са разказани интересно и грабващо - толкова, че го слушам винаги, когато нямам за учене.

Второто ми онлайн занимание идва от Youtube, където попаднах на канала Biographics - в различни епизоди се разказват биографиите на известни и важни за историята личности. След любимите ми са тези за Тед Бънди, Леонардо да Винчи, Че Гевара и кралица Елизабет. 

3. Journaling. За първи път реших да пренеса планера си в друг формат тетрадка и да започна т.нар. bullet journal. Все още съм в процес на довършване на някои от по-интересните страници, като тези за проследяването на читателския процес или пространството за писане за филми. Планирам да отделя място за рисуване и по този начин да творя една идея повече от обикновено. Малката тетрадчица с точки вместо редове е подарък от сестра ми (купена от книжарница Слънчоглед в София) и е нарисувана от мен. Картината е една от любимите ми -  The Great Wave off Kanagawa, и съм сравнително доволна как се получи.  Съжалявам единствено за това, че не нарисувах нещо и ва задната корица, преди да я облепя с предпазно фолио.

4. Спорт. Мисля, че вече споменах един или два пъти тук, че от няколко месеца отново активно посещавам фитнеса и обожавам времето, прекарано там. Раздвижвам се, работя бавничко върху тялото си и като цяло се чувствам доста по-добре от преди. 

Преди известнов време си купих малко допълнение към екипа си - малко калъфче за телефон, удобно за ръката, което използвам не толкова докато тичам, ами когато карам колело, понеже машината в моя фитнес няма предвидена поставка, а на мен определено не ми е удобно да го държа през цялото време. Затова затягам каишката на някоя от дръжките му и проблемът ми изчезва.