четвъртък, 20 януари 2022 г.

Любимите ми романтични истории от изминалата година

    Лятото ми е сезонът за четене на всякакви романтични романи. Като се започне от тийнейджърски любовни историйки с щастлив край, та чак до ония романи, които се правиш, че не виждаш на рафтовете, тъй като даже кориците им предизвикват смут. Затова оттогава насам (от около половин година) събирам най-интересните и вълнуващи заглавия, за да направя един финален списък, който през лятото на 2022 година може да ви служи като пътеводител из най-близката книжарница!
    Възможно е да прибързвам, като споделям списъка си в средата на зимата, но тайната ми цел е една: вие също да споделите с мен любимите си романтични заглавия, за да може взаимно да си помогнем и да се подготвим за следващия летен сезон! 

„Егоцентрик“ от Ви Кийланд
    За „Егоцентрик“ споделих подробно мнение през лятото, когато свърших с книгата (него можете да прочетете, като кликнете тук), но ще се опитам да обобщя защо романът заслужава място в този списък: историята не е написана, за да се вземе твърде сериозно. Заради това е перфектна за горещия сезон, когато ти се четат леки и ненатоварващи истории тип романтична комедия. Героите са земни, забавни и реалистични и носят послания с отражение и в истинския живот. 

„Красива грешка" от Ви Кийланд

    Лека-полека Ви Кийланд се изкачва към челната позиция в списъка ми с любими автори на романтична литература, защото всяка следваща нейна книга, която ми попадне, потвърждава първоначалните ми впечатления: героите ѝ са много земни, забавни, а връзките помежду им не са токсични; няма ненужна драма или просто драма в прекомерени количества; историите ѝ, макар и подходящи за читатели над 16 години, са написани с вкус.
    „Красива грешка“ се вписва в гореспоменатите рамки и до някаква степен напомня на „Егоцентрик“, но най-вече в това, че героите ѝ подхождат с голямо разбиране един към друг и се открояват с достатъчно зрелост, че да превръщат драматичните си моменти в края на света. Героите са Рейчъл и Кейн. Първата им сериозна среща извън бара, където тя му вдига скандал за нещо, което не е извършил, се случва в университетска аула - там той е професор, а тя - новата му асистентка. Романсът им граничи със „забранена любов“. Ненадейно открехва вратичките към вътрешния свят на двамата герои. Както е присъщо на романите в жанра, Рейчъл се опитва да се забрави веднъж и завинаги спомените от нещастното си детство, а пък Кейн отново и отново си припомня за малкото момиченце, чиито откровения някога е слушал в изповедалнята на неговата църква.
    Ако питате мен, обратът в сюжета е повече от очевиден, но дори знаейки какво ще се случи, пак е повече от приятно да четеш романтичен роман, написан по толкова лек и простоват начин, без да ти навира твърде много трагедия и сълзливи моменти в очите.

неделя, 16 януари 2022 г.

Неделна идилия

(09.01.2022 г.)
    Много често ми се случва да искам да напиша нещо, но да нямам една-единствена конкретна тема. Понякога просто ми се споделя, особено когато ми се удаде възможност да забавя лекичко темпото и да оценя нещата, които ми се случват или са ми се случили. 
    Преди няколко дни например започнах да гледам Outlander, който ми беше най-любимият сериал, когато излезе първият сезон (и тъкмо започваха с превода на поредицата). Помня как чаках новите епизоди, след това за нула време изчетох и първата книга. Не помня защо го оставих, но сега съм щастлива, че се убедих да си го пусна от първи сезон. Очаква ме бая гледане и на моменти се чудя дали отново няма да се обезкуража, имайки предвид дължината и на сезоните, и на самите епизоди. Засега няма такива изгледи. Единственият ми проблем е, че ми е много трудно да избера между това да седна да гледам епизодите или да почета нещо. (Фактът, че за 4 дни съм на втори сезон, може да ви посочи кой избор обикновено преобладава.) (И бележка от неделята седмица по-късно: приключих и с втори, днес може и да започна трети сезон, ако най-накрая не се накарам да седна да чета.)  

сряда, 12 януари 2022 г.

„Гениалната приятелка“ от Елена Феранте - Ревю

    Излиза, че хората имаме лошия навик да се вкопчваме в един образ и да го идеализираме. Да го превръщаме в модел за подражание и пример, според който мерим собствените си достойнства. Пример, на който в един момент може би несъзнателно позволяваме да се превърне в постоянно присъствие и фактор, водещ дори начина, по който мислим. Някъде по пътя е възможно дори да се изгубим - частично или напълно. Позволяваме на външното влияние да отнеме истинските ни желания и да намести на тяхно място своята представа за реалността. Даже не се съпротивляваме. И той обаче понякога не осъзнава, че в ръцете му стои цялото ни същество. 
    Невинаги връзката е на очевидно надмощие. Понякога е тихо и неосъзнато дори от човека, чието влияние в крайна сметка надделява. Друг път е взаимно: две личности, еднакво силни, които едновременно отстъпват една пред друга, но и настъпват, като по пътя си рушат и нанасят дълбоки рани. Процесът не изглежда праволинеен. Има моменти на затишие, моменти на щастие и разцвет и моменти, в които усамотението е единственото спасение от пълен крах. 
    Така прозвуча историята на Елена (Лену) и Лила от романа „Гениалната приятелка“ на Елена  Феранте. След срещата им като мънички момичета, тъкмо започнали училище, двете се хващат за ръка и поемат по пътя към съзряването в борбата за истинско приятелство и надмощие в житейски ситуации. Съперничеството на Елена и Лила е тихо, прикрито, под булото на приятелството. На моменти това приятелство изглежда истинско и стойностно, а в други е просто лицемерна фасада на двете момичета в стремежа им да се надминат.
    Всичко започва с лошотията на Лила -  едно от двете неща, които я отличават от всички други познати на Елена. Второто е забележителната й интелигентност. От ранна детска възраст двете влизат в битка една с друга за първото място във всичко. Централен фокус поставят върху училището и академичните им постижения Когато едната направи стъпка напред, другата изпитва непреодолимо желание да я прескочи и задмине колкото се може по-бързо. По-късно тези болни амбиции се прехвърлят и в личния им живот - в отношения с приятели, съседи, учители и гаджета. 

понеделник, 3 януари 2022 г.

Благодарности към 2021г.

     2021 година ме научи, че колкото и зле да са нещата, някъде там винаги има поне едно нещо, колкото и мъничко да е то, което да те накара да стиснеш зъби, да минеш през препятствията и да откриеш посоката си. Процесът никога не е приятен - повярвайте ми, наложи ми се да го изпитам няколко пъти, преди да намеря правилната тактика за изживяване на трудностите. И когато нещо отново се случи, отново ще има момент на тотално и безгранично нещастие, след което да дойде миниатюрният лъч светлина. 
    Изминалата година беше подводен камък в спокойното море на очакванията ми, където царуваше надеждата числото 21 да се окаже късметлийско, за да донесе на мен и на хората около мен успехи и щастие. Истината е, че това до голяма степен се случи - не в такива мащаби, каквито си представяхме, но не и прекалено малки, че да може да ги отречем. За мен се оказа година на себеоткриване. Периодите на самота бяха по-дълги от тези, които споделях с други хора. Използвах ги, за да си изясня какво харесвам, какво искам да правя, в какви дейности предпочитам да инвестирам времето си и накъде бих желала да се отправя през следващите 3-4 години. Тези размисли ме накараха да разширя кариерния си избор и да започна курсове в непозната за мен област. Оказа се, че ми харесва страшно много! Дори ще продължа активно да се занимавам с нея и през 2022 г. 
    Изминалите 365 дни бяха и завръщане към четенето. 2021 година също не беше лоша, но събития от нея ме накараха да потърся спасение в книжни светове, за да взема глътка въздух и да асимилирам събития. Прочетох повече от 100 книги на три езика, намерих нови любими заглавия и успях да разкажа с по няколко думи за някои от тях тук, в блога, който продължава да ми носи невероятно щастие. Ясно ми е, че блоговете са демоде и че всички предпочитат съдържанието във видео формат, но обмислянето и писането на публикации за мен винаги ще остане най-любимо и предпочитано занимание. Особено докато има двама-трима, които четат и отделят от времето си, за да споделят впечатления. Благодаря ви! 
    2021 година беляза края на поредната образователна степен! Завърших бакалавърската си степен през лятото, а след това започнах и магистратура. Тази пролет, живот и здраве, ще мятам шапка! А после ще си търся мястото в „истинския“ свят...
    Живях тихо, намалих количеството информация, която споделям по-публично. Например преди тук качвах много повече лични истории и дори снимки на самата мен. Вече смалих приятелския си кръг и в личния си инстаграм и оставих книжния за „широката публика“; така и не се върнах към качването във фейсбук - за мен тази медия не е окей и предпочитам да я оставя за следване на весели странички. Всички тези навици ще пренеса и в новата година, макар че би ми се искало да разширя мъъъъничко тематиката тук. 
    
    Почувствах изминалата година като подгрявка за нещо по-истинско и вълнуващо. Благодаря й за всички уроци, които ми преподаде. Благодаря й, че запази най-близките ми и любими хора, че ми позволи да опипам почвата около себе си и че (малко или много) ми вдъхна кураж да продължа да се търся. 2021 година беше зла и страшна, но някъде там, между гадориите, светлината се процеждаше ярка и обещаваща. Ако в поговорката тя е бурята, то 2022 година ще е слънцето!