„Името ми е Емилия дел Валие“ от Исабел Алиенде - Ревю

    Любовта ми към романите на Исабел Алиенде е пословична. Чела съм повечето, някои по няколко пъти и на различни езици, и независимо колко време е минало, винаги ги препоръчвам, без да ми мигне окото.

    Алиенде е феноменална разказвачка. Историите ѝ преплитат човешката трагедия с политическата реалност и вплитат факти от собствения ѝ живот – племенница е на чилийския президент Салвадор Алиенде и има завиден опит като журналист, благодарение на което си служи с точни факти и смели мнения.

    Малко са изключенията, в които тези два елемента не съществуват в хармония между страниците на романите ѝ, и „Името ми е Емилия дел Валие“ не е едно от тях. 

„Няма страшно. Истории на баща и дъщеря“ от Ния Йотова - Ревю

    Ще ви кажа само едно - много е яко случайно да откриеш нов автор, при това - български, чиито разкази толкова те грабват, че да не можеш да спреш да говориш за тях. 

    Преди месец-два Ния Йотова – да, същата, но аз тогава още не знаех това – ми прати сборника си „Няма страшно. Истории на баща и дъщеря“. Приятелката ми ѝ казала, че имам блог за книги, и Ния реагира като човек, който не губи време. Аз пък прекарах следващите няколко минути в опити да си спомня защо името ѝ ми звучи толкова познато... (подсказка: оказа се, че вече сме се „срещали“ между страниците на една друга нейна книга).

    Чувството се засили, след като прочетох първия разказ и нещо в стила на писане ме върна известно време назад, в студентските ми години, когато любимото ми занимание беше да мина през „Сиела“ на СУ преди лекции, да си взема някоя нова книга и да се скрия за час-два в „Коста“ на Кракра (forever missed), за да чета. 

    Някъде в този период ме откри "Лара", първият роман на Ния. 

    Не помня кристално сюжета, но помня как се хихиках, докато четях твърде захласнато – както не подхожда на човек, който има да направи десет страници превод на "Естествен роман" на Господинов. Помня също осъдителното си отношение към Лара, но и благородната завист, породена от това, което е. Помня как свърших книгата и първото нещо, което направих, бе да я връча на приятелка – и да можем да я обсъдим. (Само за протокола, „Лара“ е в Сторител!)

„Затворен в теб“ от Йова Станкова - Ревю

    Между красивите твърди корици в кралско синьо на книгата, която ще ви представя днес, се таи история, изискваща от бъдещите си читатели да търсят скрити послания отвъд написаните с мастило. „Затворен в теб“ е вторият роман на Йова Станкова. В него авторката дава свобода на трагичната любов на главните си герои, като ги обрича да се борят за и един с друг от различни краища на Европа, докато се лутат в лабиринт от противоречиви емоции. 

    Малкото апартаментче в центъра на София, което обитават Дамян и Таня, е дом на любовта им. И така, докато недоимъкът и тежестите на реалността не намират начин да си проправят път във взаимоотношенията им, принуждавайки Дамян да избира между разклатената сигурност на родината и перспективата на чуждата страна, където може би ще успее да натрупа богатства за по-добър и уреден живот.

„Анатомия на един скандал“ от Сара Вон - Ревю

    Колкото и да не ни се ще да си го признаем, във всеки един от нас гори интерес към личния живот на околните. Огън, който започва да пламти яростно, когато на бял свят излезе информация, представяща ги в неблагоприятна светлина. Всичко скандално ни привлича, а в „Анатомия на един скандал“ Сара Вон ни дава всичко, за да задоволим воайорските си пориви - провинил се политик, объркана, но вярна съпруга, безскрупулен прокурор и жертва на престъпление, за което слушаме и четем твърде често. Все главни герои в сюжет, който хвърля светлина върху различните аспекти на съдебния процес както на правно ниво, така и на лично, защото именно там се разиграват най-скандалните ситуации. 
    Джеймс гради солидна политическа кариера рамо до рамо с министър-председателя на Обединеното кралство. Красив, чаровен и с добро образование, успехите му не са само професионални, но и семейни. Съпругата му Софи е всичко, което една публична личност би искала, а децата му са идеална добавка към идиличната картинка. Внезапно обвинение от негова колежка за изнасилване се превръща в силно земетресение в рая. Следват процеси, разпити, недоверие и помрачена слава, която поставя под въпрос бъдещето на Джеймс. И макар че Софи е готова да преглътне признанието, че й е изневерявал повече пъти, отколкото е редно да бъдат простени, увещанията, че е обвинен несправедливо, пораждат у Софи по-скоро съмнения, отколкото спокойствие. Чувството на безпокойство се засилва, когато в лицето на прокурора по делото, Кейт, Софи вижда бледи прилики с нейна стара позната от университета, за която не е чувала нищо от първата им година в университета. 

Книгите на месец април. Седем кратки ревюта

     Ти да видиш! Въпреки кофти прогнозите, и през април не се разминах с готините заглавия! Well, всъщност не четох особено много на хартия, а заложих повече на аудио формата, но не е сега моментът да се впускам в обяснения защо слушането и четенето могат да бъдат равностойни. Вместо това ви предлагам няколко кратки ревюта на априлските книги, с които да се опитам да ви убедя (или разубедя!) да хвърлите поглед на любопитни четива! 

1. „Екстаз“ и „Еуфория“ от Силвия Дей

    Поредицата за Ева и Гидиън на Силвия Дей („Кросфайър“, 5 части) ми е любимата романтично-еротична поредица. Да, признавам, отчасти заради името на главната героиня е. Освен това съчетава и повечето елементи на съвременния романс, които ме влекат - има си екшън, драма, интересни второстепенни герои, любов и обем, който да ме занимава в продължение на повече от няколко дни. 

    Можете да си представите разочарованието ми, когато изслушах тези две дъна на съвременната литература. От една страна, няма нищо от Силвия Дей такава, каквато я харесвам. От друга, историята просто е най-плоското нещо, което съм чела изобщо. Нито герои, нито сюжет, нито осъществяване на тоя сюжет. Изобщо не споменавам диалози и описания. Краят на втората част ме остави с впечатлението, че ще има и трета, но, слава на книжните богове, такава не съществува. Ще спя спокойно.

„Премълчани истини“ от Колийн Хувър - Ревю

    Не съм чела дори и половината от книгите на Колийн Хувър, признавам си. Въпреки това доста гордо се бутам в клуба й с най-верни (по)читатели, защото вярвам много, много силно в таланта й да разказва „обикновени“ истории по необикновен начин. В центъра на романите й винаги стои житейски казус, от който се раждат поучителни ситуации, в които можем да открием частичка от собствените си преживявания и терзания. 

    „Премълчани истини“ започва като история за ранното родителство. Морган се оказва принудена да се откаже от мечтите и плановете си за бъдещето, когато на 17 години забременява с дъщеря си Клара. Омъжва се за Крис, тогавашния си приятел, създава семейство с него, намира опора и най-добър приятел в по-малката си сестра - Джени, и заравя в далечно кътче на съзнанието си искрицата привличане, която проблясква между нея и Джона, гаджето на Джени. Джона не я затруднява - събира багажа си и заминава надалеч, когато разбира за бременността на Морган. Връща се 17 години по-късно, защото, след свалка за една нощ, Джени му признава, че двамата очакват дете. Динамиката между двете двойки тъкмо започва да се нормализира, когато Крис и Джени загиват в катастрофа, оставяйки най-близките си хора в пряк сблъсък с всички лъжи и тайни, които са крили от тях. 

Книгите на месец март. Седем кратки ревюта

    Още един месец с няколко отметнати точки в книжните предизвикателства, които си обещах да следвам в началото на годината! Макар и книгите да не са толкова много на брой, компенсират с качество и разнообразие - най-накрая отделих време за една вечна класика и се отклоних по пътя към кримките (като цяло интересите ми в момента доста клонят в тази посока). Няма да увъртам още много; искам да ви разкажа за книгите, които прочетох през изминалия месец! 

    1. „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин (★★★★/5) - роман, който не се нуждае от каквото и да е представяне. Интрига, вълнение, чувства и герои, които още дълги години ще бъдат еталон за поколения писатели в търсене на вдъхновение и качествен пример за изграждане на образи. Гарантирам, че бавното четене на романа ще увеличи многократно удоволствието от умелия разказ на Джейн Остин. 

    Нямам огромен опит в четенето на класическа литература от този период (особено на автори от Острова, до този момент интересите ми клоняха повече към други националности) и затова в началото ми беше мъничко трудно да привикна към стила - най-вече диалозите и начина, по който хората комуникират на всяко ниво. Преодолях го бързо заради ударното начало на действието и незабавното навлизане в обкръжението на семейство Бенет. 

    Тепърва имам да гледам и екранизациите, затова ще се въздържа от споделяне на позиция за тях. Мога да се съглася обаче с всеобщото мнение, че това е една от онези книги, които трябва да прочетеш поне веднъж в живота си - вечна класика с вечни герои. 

    2. „Списъкът“ от Луси Фоли (★★★★/5) пък е супер попадение за почитателя на трилъри в мен. Централното събитие на романа е сватбата на известен ТВ персонаж и неговата половинка, красива дама, създала популярно списание. Празненството ще се състои на изолиран остров в Ирландия, а в списъка с гости фигурират имена на близки и далечни приятели, бегли познати и хора, които успешно успяват да прикрият истинското си лице до мига, когато в нощта на сватбата труп прекратява веселбата. 

    На случаен принцип пуснах аудио версията на „Списъкът“ в Сторител и изкарах абсолютен късмет, защото ако я бях чела, може би полифонията на романа нямаше да ми хареса. Историята е разказана от гледните точки на различни гости на острова. Всеки един от тях освен че предава случващото се в краткия отрязък на време покрай събитието, нюансира образите на младоженците и малко по малко дава важни детайли за отношенията между присъстващите. Така в края на романа, още преди разкриването на убиеца, читателят е напълно способен да навърже фактите и да направи съвсем правилно предположение за развръзката.
    Предвидимост за някои, за мен - точка в десетката. Рядко с криминалните романи ми се отдава възможност да вляза в роля на детектив и наистина да събирам информация, и сама да разреша случая. Много автори подават информация по начин, който не оставя време за едно финално премисляне преди края. 

„Всички ние сме мечти“ от Симона Стоева

    През 2017 г. прочетох първата книга на Симона Стоева, „Никога достатъчни“, когато се подготвях за предстоящи изпити и се нуждаех от няколко часа спасение от стреса. Миналата година пък я препрочетох, защото исках отново да съпреживея първото влюбване на главните й герои и да си припомня какво е да се губиш в емоция.
    Тази година държа новия й роман, озаглавен „Всички ние сме мечти“. Въобще няма да ви губя времето, като ви обяснявам какви очаквания съм имала и защо, нито пък с каква нагласа съм отворила първите страници и съм зачела редовете. Всичко това може да бъде обобщено с две кратки думи: влюбих се. И ако можех ей сега да забравя цялата книга и да я препрочета, щях. 

Това ревю съдържа части от сюжета на романа! Всички те ще бъдат отбелязани с по-светъл сив цвят за тези от вас, които все още не са стигнали до него, но все пак биха искали да прочетат публикацията!

A través de mi ventana (Through My Window) от Ариана Годой - книгата и филмът

    Какво е мнението ви за романите, които първо набират популярност в платформи като Wattpad? Или пък за тези, които започват като фенфикшън? Ако искате за момент се абстрахирайте от заглавия като "След" или "50 нюанса сиво" заради оправдано спорната им слава. Но като цяло? Имат ли шанс подобни романи да достигнат дадено ниво литературна стойност, без да бъдат заклеймявани преди дори да бъдат прочетени? 

    В обсега ми преди няколко дни попадна заглавието A través de mi ventana („През прозореца ми“) от Ариана Годой - писателка от Венецуела, която печели овации за повече от 20 заглавия именно в Wattpad. Няколко от книгите й са издадени на хартия, а една от последните - фокус на публикацията - е сред най-новите филмови адаптации на Netflix. В ролята си на фен на романтични тийн истории, драма, испаноезична литература и филми, не мога да се въздържа да не споделя мнението си за двете версии! 

    „През прозореца ми” е перфектната книга за почитателите на „След“ - написана е в същия лековат стил, който би се харесал на тийн почитателите на любовните историйки (дори със същата доза романс и по-експлицитни сцени, които се нуждаят от едно „+16“ на предната корица). Книгата не е преведена на български, но в Амазон например можете да я намерите както на испански, така и на английски език.
    Сюжетът се завърта покрай Ракел - гимназистка с лошия навик да шпионира и преследва (по-скоро проследява) един от синовете на съседското семейство, с коeто никога не са си разменяли дори думичка. Това се променя, когато става ясно, че Арес, обектът на нейния интерес, е разбил защитата на уайфая й и използва безвъзмездно връзката. След конфронтация, двамата все по-често започват да се засичат, да комуникират, а след това и да се събират на купони и други мероприятия, докато отношенията им лека-полека не започват да се затвърждават. Макар че „затвърждават“ в техния случай не е най-правилната дума, тъй като двамата имат много различна настройка един към друг. Докато Ракел се влюбва все по-силно в момчето с име и телосложение на гръцко божество, то прави всичко възможно, за да притъпи чувствата и емоциите си и да отблъсне Ракел дори с цената да разбие на пух и прах сърцето й. Отново. И отново.

„Шефът“ от Ви Кийланд - Ревю

     Ви Кийланд е сред любимите ми авторки и това вече е абсолютно затвърдено. Не ме интересува кой какво ми казва и с кого я сравнява - нейните романтични истории са всичко, което искам за свободното си време, когато имам нужда от нещо вълнуващо, комедийно и драматично в едно. 

    Вече съм ви говорила за друг роман на авторката и днес няма да изпадам в твърде много обяснения за „Шефът“, защото до голяма степен мнението и елементите, които потенциално бих коментирала, съвпадат. Тук въображението на Ви Кийланд праща читателите на „бойното поле“ между Чейс и Рийс - шеф и подчинена, които се запознават случайно в нощен бар, докато са на среща с други хора. Макар и непознати, двамата си съчиняват трогателна история за предишно приятелство и незабравими преживявания за пред придружителите си, но това остава единствената им среща за следващите няколко месеца. Тогава съдбата ги среща отново. 
    
    Привърженик съм на идеята, че дори и в по-елементарните и очевидни истории се крият важни послания и материал за много изводи. Естествено, няма никакъв проблем в това да си четеш за удоволствие и да приемаш буквално думите върху страницата, ако не изпитваш нужда да се задълбочаваш и да изпробваш границите на интерпретацията. Винаги обаче я има възможността да поставиш под въпрос авторовите думи, да се запиташ дали няма някакъв скрит смисъл и дали най-очевидното заключение е това, което се опитва да предаде създателят на историята. 

Любимите ми романтични истории от изминалата година

    Лятото ми е сезонът за четене на всякакви романтични романи. Като се започне от тийнейджърски любовни историйки с щастлив край, та чак до ония романи, които се правиш, че не виждаш на рафтовете, тъй като даже кориците им предизвикват смут. Затова оттогава насам (от около половин година) събирам най-интересните и вълнуващи заглавия, за да направя един финален списък, който през лятото на 2022 година може да ви служи като пътеводител из най-близката книжарница!
    Възможно е да прибързвам, като споделям списъка си в средата на зимата, но тайната ми цел е една: вие също да споделите с мен любимите си романтични заглавия, за да може взаимно да си помогнем и да се подготвим за следващия летен сезон! 

„Егоцентрик“ от Ви Кийланд

    За „Егоцентрик“ споделих подробно мнение през лятото, когато свърших с книгата (него можете да прочетете, като кликнете тук), но ще се опитам да обобщя защо романът заслужава място в този списък: историята не е написана, за да се вземе твърде сериозно. Заради това е перфектна за горещия сезон, когато ти се четат леки и ненатоварващи истории тип романтична комедия. Героите са земни, забавни и реалистични и носят послания с отражение и в истинския живот. 

„Красива грешка" от Ви Кийланд

    Лека-полека Ви Кийланд се изкачва към челната позиция в списъка ми с любими автори на романтична литература, защото всяка следваща нейна книга, която ми попадне, потвърждава първоначалните ми впечатления: героите ѝ са много земни, забавни, а връзките помежду им не са токсични; няма ненужна драма или просто драма в прекомерени количества; историите ѝ, макар и подходящи за читатели над 16 години, са написани с вкус.
    „Красива грешка“ се вписва в гореспоменатите рамки и до някаква степен напомня на „Егоцентрик“, но най-вече в това, че героите ѝ подхождат с голямо разбиране един към друг и се открояват с достатъчно зрелост, че да превръщат драматичните си моменти в края на света. Героите са Рейчъл и Кейн. Първата им сериозна среща извън бара, където тя му вдига скандал за нещо, което не е извършил, се случва в университетска аула - там той е професор, а тя - новата му асистентка. Романсът им граничи със „забранена любов“. Ненадейно открехва вратичките към вътрешния свят на двамата герои. Както е присъщо на романите в жанра, Рейчъл се опитва да се забрави веднъж и завинаги спомените от нещастното си детство, а пък Кейн отново и отново си припомня за малкото момиченце, чиито откровения някога е слушал в изповедалнята на неговата църква.
    Ако питате мен, обратът в сюжета е повече от очевиден, но дори знаейки какво ще се случи, пак е повече от приятно да четеш романтичен роман, написан по толкова лек и простоват начин, без да ти навира твърде много трагедия и сълзливи моменти в очите.

„Гениалната приятелка“ от Елена Феранте - Ревю

    Излиза, че хората имаме лошия навик да се вкопчваме в един образ и да го идеализираме. Да го превръщаме в модел за подражание и пример, според който мерим собствените си достойнства. Пример, на който в един момент може би несъзнателно позволяваме да се превърне в постоянно присъствие и фактор, водещ дори начина, по който мислим. Някъде по пътя е възможно дори да се изгубим - частично или напълно. Позволяваме на външното влияние да отнеме истинските ни желания и да намести на тяхно място своята представа за реалността. Даже не се съпротивляваме. И той обаче понякога не осъзнава, че в ръцете му стои цялото ни същество. 

    Невинаги връзката е на очевидно надмощие. Понякога е тихо и неосъзнато дори от човека, чието влияние в крайна сметка надделява. Друг път е взаимно: две личности, еднакво силни, които едновременно отстъпват една пред друга, но и настъпват, като по пътя си рушат и нанасят дълбоки рани. Процесът не изглежда праволинеен. Има моменти на затишие, моменти на щастие и разцвет и моменти, в които усамотението е единственото спасение от пълен крах. 
    Така прозвуча историята на Елена (Лену) и Лила от романа „Гениалната приятелка“ на Елена  Феранте. След срещата им като мънички момичета, тъкмо започнали училище, двете се хващат за ръка и поемат по пътя към съзряването в борбата за истинско приятелство и надмощие в житейски ситуации. Съперничеството на Елена и Лила е тихо, прикрито, под булото на приятелството. На моменти това приятелство изглежда истинско и стойностно, а в други е просто лицемерна фасада на двете момичета в стремежа им да се надминат.
    Всичко започва с лошотията на Лила -  едно от двете неща, които я отличават от всички други познати на Елена. Второто е забележителната й интелигентност. От ранна детска възраст двете влизат в битка една с друга за първото място във всичко. Централен фокус поставят върху училището и академичните им постижения Когато едната направи стъпка напред, другата изпитва непреодолимо желание да я прескочи и задмине колкото се може по-бързо. По-късно тези болни амбиции се прехвърлят и в личния им живот - в отношения с приятели, съседи, учители и гаджета. 

Снежен четатон „Последен миг“. Пет кратки ревюта на книгите, които успях да прочета

   Обичам книжни маратони, особено ако са покрай новата година. Те са перфектният повод да наваксам с някое изостанало книжно предизвикателство, да се позабавлявам с някоя друга тийн историйка, да се възползвам пълноценно от почивката си. Нямаше как да пропусна четатона „Последен миг“, организиран в Инстаграм от Никол (bookdragonniki) - даже въпреки задачите, които се понатрупаха в последната седмица лекции (спойлер: реших, че почивката е за почивка и оставих всичко за моето Аз от новата година). 
    Решението беше правилно! В рамките на тези десетина дни прочетох 5 от 5 книги и дори намерих една нова много любима, за която може и да реша да пиша по-подробно в близкото бъдеше. Избрах следните заглавия:

• Книга + коледни чорапки/пуловер/свещи/полунощ - „Коледа в Силвър Фолс“ от Джени Хейл на запалени свещички, с топло одеялце, коте в краката и светлинки по елхата;
• Книга с герой, който има нещо общо с теб -  „Коледни пожелания и бисквитени целувки“ от Джени Хейл, защото главната героиня практикува професия, но си мечтае да бъде успешна в друго поприще така, както и аз; 
• Сподели удоволствието от четенето/прочети с приятел - „Едно коледно желание“ от Катрин Ръндъл в аудио формат, докато редя коледен подарък-пъзел със сестра ми;
• 25-тата книга от ТБР - „За жените и солта“ от Габриела Гарсия;
• Its about drive, its about power - All I want for Christmas is the girl in charge от Chelsea Bobulski отново в аудио формат, прочетена заради главната героиня, нейните амбиции за успех и целенасочеността, с която прави всичко в живота си. 

    „Коледни пожелания и бисквитени целувки“ от Джени Хейл. (★★★★) Няма да се лъжем - всички книги на Джени Хейл са типичен чик лит and I love it, като не забравям за всички слаби страни, клишета, недомислици, сладникави и нереалистични герои, идеализирани ситуации и... като цяло всички неща, които принципно бихме подбутнали, защото са просто твърде елементарни.

    В този роман на коледна тематика авторката ни запознава с медицинска сестра с мечта за развитие в областта на интериорния дизайн (вътрешен, както по някаква причина гласи преводът). На плещите й пада отговорността за болния й дядо и малкото й дете, макар че майка й успешно помага за изпълняването на най-наложителните задачи. Случайността и добротата на жената, за която се грижи, я изпращат в луксозния, но напълно пуст дом на милионера Ник. Той й възлага задачата да приведе бездушните помещения във вид, достатъчно близък до този на истински дом, преди пристигането на семейството му за коледните празници. Естествено, помежду им припламват искри, които двамата подклаждат с ясното съзнание, че те могат да нанесат повече щети, отколкото да им донесат ползи. 

    Романът и сладникавата история предлагат много неща, с които да спечелят почитателите на романтичния жанр: тропът за любовта от един поглед; значението на семейството и усилията, която полага млада жена, за да запази не само своето, но и чуждото; съпричастността и човещината; кариерното развитие; ролята на парите в живота ни.

    Има обаче и такива, които надали ще се харесат на всеки: чух мнение, че е разочароващо това, че книгата не е изцяло за кариерните мечти на една интериорна дизайнерка. Всъщност е силно преплетена с факта, че тя е самотна майка, която работи постоянно, за да може детето й да не се чувства изолирано. 

    Любовният аспект е леко пресилен и това е обвързано с въпросната главна героиня Аби - начинът, по който изведнъж решава, че ще се намеси в живота на Ник и ще тропа с крак за неща, които реално не я засягат, е твърде прибързан и типичен за по-недомислените романтични книги на пазара. Самата тя е доста дразнеща в опитите си да изкорени навици на мъжа, които й се струват неприятни. Те може и да са такива, но не виждам как в истинския живот някой би оставил друг човек да се разпорежда с делниците му по този безцеремонен начин. 

    Липсата на истински повратен момент тук може да е и плюс, и минус, зависи от предпочитанията на четящия и от това колко му е писнало винаги около 30 страници преди края да има някоя сълзлива драма. Идеализирана представа за живота - това пробутва Джени Хейл чрез персонажите си, които се срещат и изведнъж сякаш всичко около тях се подрежда по местата си и тръгва само напред и нагоре. Ще ни се, но уви...

    „Коледа в Силвър Фолс“ от Джени Хейл (★★★) обаче е една идея по-разочароваща, особено ако я прочетете след "Коледни пожелания...". Историята за момичето, което със зъби и нокти се бори да спаси семейния хотел от фалит и затваряне, не е точно това, което обещава анотацията на гърба на книгата. Името на момичето е Скарлет, а готовността й да направи всичко в името на хотела „Белите брези“ се свежда до това да се сближи достатъчно с инвеститора Чарлс, за да го убеди да купи имота и да запази духа му, за да продължи да функционира. Помежду им прехвърчат искри, да, но темпото на разказа е разочароващо бавно, а събитията не са особено вълнуващи.

    Диалозите и описанията са балансирани, но не са достатъчно вълнуващи и на моменти имах чувството, че авторката казва, вместо да покаже какви са персонажите й. Като цяло „Коледа в Силвър Фолс“ доста прилича на „Винаги ще има Коледа“ - и по основна идея, и по стил и динамика. От трите споменати заглавия на Джени Хейл, любимото ми определено е „Коледни пожелания и бисквитени целувки“. 

    „Едно коледно желание“ от Катрин Ръндъл (★★) е кратка детска история за коледната магия. Малко момченце е оставено само на Коледа - дори обичайната му детегледачка не може да го гледа в навечерието на най-светлия празник. Докато разглежда кутия с няколко овехтели фигурки за елха, то си пожелава да не е само. И тогава четирите стари фигурки се събуждат и го повеждат на малко приключение. 

    Историята е сгряваща душата и интересна, поучителна и добър пример за споделеността и как трябва да си помагаме взаимно. Слушах я в аудио вариант и затова мисля, че изгубих голяма част от удоволствието, тъй като не успях да видя илюстрациите към книжката. Според голяма част от мненията на читатели, именно те са най-хубавата част от историйката. 

    „За жените и солта“ от Габриела Гарсия (★★★★): романът с великолепна корица и ужасно тъжна история - или пет. Погледът на Габриела Гарсия над имиграцията и недостижимата американска мечта е ценен, защото отразява реалността такава, каквато я е видяла тя като дъщеря на имигранти от Куба и Мексико във Флорида, където се развива и една голяма част от действието на дебютния й роман. Между Щатите и Мексико се развива драмата на петте й героини, чийто живот е сведен до борба за оцеляване в различни моменти от историята. Докато една жена мълчаливо и (почти) покорно установява мястото си сред общество, ръководено от мъже, където работещата жена е огромна рядкост, друга се бори със собствените си демони, отново и отново се изправя от пепелта и чака следващия момент, в който волята й отново ще я хвърли обратно в лапите на зависимостта. 

    За тази книга май не може да се говори непосредствено след прочит. Има много храна за размисъл и за себе си не мога да преценя дали се впускам в свръх интерпретиране, виждайки в персонажите мънички детайли, които ме водят към различни заключения.

    При всяко положение, книгата е написана страшно красиво. Не е за „удоволствие“, защото описаните събития са предимно негативни, но пък е поучителна и образователна не само за съответните исторически периоди чисто исторически (особено по време на зараждащото се негодувание срещу влиянието на Испания над Куба и Кубинската революция), но и за живота на „нормалния“ човек. Там битува разделението между класите - това важи както за най-ранната жена от рода, Мария Исабел, така и за нейната пра-пра-пра-пра внучка Джанет, но също и за Глория и Ана, които нямат общо със семейството, и пак открехват вратичката към друга тъмна страна на емигрантството и отношенията между майка и дъщеря. 

    All I want for Christmas is the girl in charge от Chelsea Bobulski (★★★) е последната коледна книга, която прочетох за 2021 година и... не беше разочарование. За пореден път обаче повдигна един въпрос у мен: защо една огромна част от книжните тийнейджъри са обсебени от „Гордост и предразсъдъци“? Не съм чела книгата и не знам повече от някакви най-общи данни за историята (може да ми е минала през погледа и някоя от екранизациите). Прави ми впечатление, че е едва ли не задължителна част от репертоара на всяка тийн главна героиня (ако не се лъжа, даже Теса от „Афтър“ баш за тази книга се кара с Хардин в първата част)... Малко е досадно, това искам да кажа. 

    Но като цяло книжката не е лоша. Главната героиня е последна година в гимназията и се е заела със задачата да представи коледна адаптация на споменатата класика на сцената на училищния театър, за да направи впечатление на университетите, в които иска да учи. Уви, за главен мъжки персонаж трябва да вземе новото момче в гимназията, с което имат пререкания и което, отгоре на всичкото, е осъдено и трябва да полага часове труд, докато навърши пълнолетие. Връзката им се заражда покрай театъра и излиза от неговите граници, за да ги покаже в по-задушевна и празнична обстановка покрай наближаващата Коледа.

    Редуват се глави от гледните точки на двамата, а книгата е озвучена и от мъж, и от жена, така е е страшно приятно за слушане. Доближава нивото на cuteness, което има и „Десет слепи срещи“ (за нея ви говорих в един от предишните постове; можете да го прочетете тук, ако ви е любопитно), така че препоръчвам, ако си търсите нещо сладникаво, много тийн, свързано с литература, театър, музика и Коледа. 

10 причини да прочетете „Десет слепи срещи“ от Ашли Елстън

    В момента във всеки втори инстаграм профил или блог „Десет слепи срещи“ от Ашли Елстън е под светлината на прожекторите. И трябва да ви кажа, че има защо! В около 300 страници авторката е успяла да разкаже перфектната тийн коледна история - такава, каквато трябваше да бъдат „Сняг вали“ и сборникът с коледни разкази „Любовта ми подари“.
    Разделяш се с гаджето си няколко дни преди Коледа, след като си извоювала правота да си останеш вкъщи за празниците, а не да заминеш с родителите си извън града. Все пак трябва да останеш в компанията на гигантското си семейство. И това, докато голямата ти сестра преминава трудно през последните няколко седмици на първата си бременност.
    Навигацията на гимназистката Софи през тези събития не е никак лесна - трябва да измине дълъг път, за да достигне до щастливия си край (не го приемайте като спойлер - какво друго очаквате от коледна тийн кинига със заглавие „Десет слепи срещи“?).
    Нека ви дам десет причини да поемете по това кратко пътешествие с нея! 

"Една година и един ден" от Изабел Брум - Ревю

     Напоследък без да искам се натъквам на романи, които пасват перфектно в следните категории: 

1. любовна история;

2. не една, а три свързани при това;

3. и с действие, което се развива на безумно красиво място;

4. при това през зимата! 

    "Без да искам" е относително, като се имат предвид сезонните корици и факта, че през зимата доста клоня към книги на съответната тема. Останалите параметри обаче наистина са случайни! Но не се оплаквам, защото "Една година и един ден" от Изабел Брум ми хареса дори повече от "Среща под звездите" и "Барселона гореща като шоколад" (можете да прочетете ревю на първата, като кликнете върху заглавието; за втората предстои друга публикация!).

    Историята праща читателя на пътуване във величествената Прага в компанията на три много, много различни двойки - двама любовници, за които почивката в зимна Прага е вид меден месец далеч от бъркотията, която са оставили зад гърба си; най-добри приятели с припламващи чувства, но и големи съмнения; и една девойка в очакване любимият й най-сетне да пристигне в града, който ги е събрал. 

Пет причини да прочетете „Среща под звездите“ от Джо Томас

     Сигурна съм, че сред посетителите на блога ми има много сезонни читатели, които от месец-месец и нещо са в активно търсене на добри „зимни“ книги - такива, които да ги накарат да настръхнат, все едно са вън; да им донесат чувство на уют и топлина; да им напомнят за задаващите се светли празници... Самата аз обичам да се адаптирам към времето, за да допринеса максимално към чувството на съответния период.
    „Среща под звездите“ се вписва идеално в идеята за роман, който да те пренесе на студено и не чак толкова гостоприемно място.
    Мястото е Лапландия, а лицето в главната роля - Халей, която заминава за Швеция, за да направи специална доставка на халки за сватба. Събдата на момичето с име на звезда обаче я принуждава да направи всички неща, които се е кълняла никога да не прави, включително да се открие пред почти непознат мъж с впряг от кучета и стадо елени, тръгнал на път през леденото нищо.
    Вместо да ви разказвам подробно за силните и слабите страни на романа на Джо Томас, днес ви предлагам списък с пет причини защо "Среща със звездите" е романът, на който трябва да отделите мъничко време през предстоящите студени дни! 

„Мексиканска готика“ от Силвия Морено-Гарсия - Ревю

    Титлата "Най-добра книга в Гуудрийдс" със сигурност не се и доближава до някоя голяма и наистина значима награда за литературни постижения, но в читателския свят - особено когато става дума за популярна литература - е сигурен знак, че на дадена книга трябва да ѝ се обърне малко внимание. Особено ако отгоре ѝ е лепнат етикетът "Ужас", а заглавието съдържа "Готика".

    На пръв поглед "Мексиканска готика" от Силвия Морено-Гарсия е бижу - нещо, което да изложите на показ в библиотеката си заради красивата корица с приглушени, наситени, носещи идеята за безпокойство цветове. Успешно подклажда идеята за онова, което се крие в страниците. А то е потискаща атмосфера, загадъчни, неприятни герои, лъжи и тайни, болести и миризма на мухъл и цигари, която на моменти, докато четеш, можеш да се закълнеш, че усещаш и в реалността.
    След като получава загадъчно и притеснително писмо от братовчедка си Каталина, Наоми поема през страната към малко мексиканско градче, за да се опита да разбере на какво се дължи внезапният ѝ призив за помощ. Млада, красива, амбициозна - Ноеми е символ на процъфтяващия живот в столицата, на задаващата се еманципация и най-вече на търсенето на нови възможности. Затова сблъсъкът ѝ с реалността на Каталина я хваща в капана на кошмар. Силното чувство за отговорност на момичето и любопитството му към случващото се с братовчедката го задържат в имението на стара английска фамилия с аристократичен произход, сякаш замръзнала в миналото. Домът се руши, останали са малко и странни прислужници, а самите членове на семейството не демонстрират особено желание да осъвременят стила си на живот, начина, по който изкарват прехраната си, йерархията у дома и дори семейния лекар. За всеки един Дойл външните лица са врагове, включително Ноеми. Скоро след това лудостта, която сякаш витае из въздуха на величественото имение, покосява и самата нея.

Настоящото ревю съдържа важни части от сюжета. Те ще бъдат отбелязани с по-светъл цвят за всичк от вас, които все още не са чели "Мексиканска готика", но биха желали на прочетат публикацията!

„Войната на маковете“ от Р. Ф. Куанг - Ревю

    „Войната на маковете“, дебютният роман на Р. Ф. Куанг и първата част от едноименната трилогия, бих определила като фентъзи с мащабите на „Игра на тронове“ и магичността на „Хари Потър“, без да има очевидно общо и с двете поредици. Започва с големи обещания и в нито една страница не провокира и грам разочарование - независимо дали книгата е попаднала в ръцете на опитен фентъзи читател или новобранец в търсене на нещо епично, вълнуващо, магическо и леко плашещо.
    За да изгради основите на фабулата си, Ребека Куанг черпи вдъхновение от собствената си култура. Затова Империята - държавата, в която се разиграва по-голямата част от действието - и целият свят представляват плетеница от китайска митология, традиции и ценности, присъщи на някак универсална вселена, подобна на нашата собствена (макар и поредицата да се води high fantasy). Фундаментите ѝ се градят на войни, ксенофобия и дискриминация, личностни битки, предателства, религия и морални терзания - отражения на реалността, каквато я познаваме и днес. Всичко това, заедно с богатия исторически фон на събитията и всички предания и легенди, които в определен етап биват представени, карат фантастичния свят да придобие плашещо реални измерения.

"Малък живот" от Ханя Янагихара - Ревю

    Много преди изобщо да се захвана с четенето на "Малък живот" от Ханя Янагихара, обмислях как да представя книгата в блога си - чрез класическо ревю с мнението ми, може би с пост с любимите ми цитати или пък с компилация от фен арт. Със сигурност знаех, че едва ли ще има нещо съществено, което да добавя към стотиците, ако не хиляди клипове и писания по темата, в които хората прекрасно описват всички емоции, възходи и спадове, вървящи ръка за ръка с героите от този некратък роман.
    Резултатът тук е странна структура от информация с начало от няколко точки - бих искала да систематизирам ключовите неща, които всеки читател може би трябва да знае, преди да започне с "Малък живот". Тоест, първата част от публикацията е подходяща и за тези, които планират да го четат скоро и искат да придобият някаква обща представа за романа. Във втората споделям мнението си в по-голям детайл и, както винаги, частите, които издават моменти от сюжета, са отбелязани в по-светъл цвят!

"Заклинанието на розата" от Тони Бейм - Ревю

    Да напишеш добро фентъзи ми се струва доста трудна задача - „добро“ така, че да го накара да изпъкне сред безкрайния поток от информация, на който сме свикнали през последните години. Затова не мога да не се зарадвам, когато в ръцете ми попадне нещо различно и впечатляващо по свой си начин. 

   „Заклинанието на розата“ от Тони Бейм е първата част от предстояща фентъзи поредица, наречена „Флийкс: приключения из световете“, която обаче излиза от рамките на жанра и поема в своя собствена посока. Забравяме за всякакви епични битки с чудовища, ужасяващи злодеи, модерни феи, елфи, дракони... Вместо това даваме път на подобно на приказка повествование (на моменти звучи досущ като българска народна приказка) с главни герои, които трудно бихме поставили върху скалата за добро и зло.