Много преди изобщо да се захвана с четенето на "Малък живот" от Ханя Янагихара, обмислях как да представя книгата в блога си - чрез класическо ревю с мнението ми, може би с пост с любимите ми цитати или пък с компилация от фен арт. Със сигурност знаех, че едва ли ще има нещо съществено, което да добавя към стотиците, ако не хиляди клипове и писания по темата, в които хората прекрасно описват всички емоции, възходи и спадове, вървящи ръка за ръка с героите от този некратък роман.
Резултатът тук е странна структура от информация с начало от няколко точки - бих искала да систематизирам ключовите неща, които всеки читател може би трябва да знае, преди да започне с "Малък живот". Тоест, първата част от публикацията е подходяща и за тези, които планират да го четат скоро и искат да придобият някаква обща представа за романа. Във втората споделям мнението си в по-голям детайл и, както винаги, частите, които издават моменти от сюжета, са отбелязани в по-светъл цвят!
1. Историята е много, много, много неподходяща за хора със списък с теми, за които не могат да четат. Колкото и кратък да е той, бъдете сигурни, че в тази книга някоя от темите е хваната, дъвкана, усуквана и поднесена в най-отвратителния си вид. Трябва да е напълно ясно, че "Малък живот" е абсолютна емоционална провокация, но по най-негативния възможен начин - редно е всеки да го има предвид, преди да започне да чете. Книгата не може да се чете "за удоволствие". Чете се, когато имаш нужда да съчувстваш на някой толкова затънал в кръговрата на себеомразата човек, че още в началото ти е ясно точно какво ще се случи в последните страници.
2. Основната тема на романа не е приятелството (както обикновено се промотира), а зависимостта. Посредством централната фигура на историята - Джуд, обединителят на Уилем, Малкълм и Джей Би, се разиграва драмата на малкия живот, в който е абсолютно невъзможно да се откъснеш от старите навици; от преследващото те минало; от ужасяващите спомени; от болката и желанието да притъпиш емоциите с физически усещания; от нуждата да имаш човек до себе си, но и от всевъзможните опити да го прогониш; от постоянните провокации и страха, че миналото ще отблъсне безвъзвратно любимите ти хора от настоящето... "Малък живот" не е роман за минаващото време, израстването и съзряването, а роман за безнадеждното плуване срещу вълните на море от болка, което безпощадно те тласка в посока, от която теоретично искаш да се спасиш, но към която подсъзнателно искаш да се насочиш.
3. Повтаряемостта е главен мотив. Разиграва се най-вече в навиците на Джуд, който година след година затъва в душевните си и психически проблеми, породени от травми в детството. Образът му е изграден около идеята за тези травми. Макар и заобиколен от хора, които затвърждават любовта си към Джуд постоянно, той е напълно неспособен да приеме и понякога дори да отговори на положителното в живота си, защото в съзнанието му е дълбоко насадена идеята, че той не заслужава нищо. Това безкрайно въртене в една точка е описано по начин, който провокира две коренно различни усещания едновременно: от една страна, много бързо се заражда доза неприязън и яд, че този човек - изстрадал, стъпкан от съдбата по най-бруталния възможен начин - на моменти сякаш съзнателно отказва да приеме доводите им и да си позволи да живее по-щастливо. От друга, в един момент започваш да разбираш логиката му, дори да усещаш тревогите и паниката му при мисълта за всичко, което е преживял, и всичко, което може да преживее, когато с бягството си приятелите му затвърдят опасенията му. Започваш да намираш логика в непрестанното връщане в стартова позиция и даже си мислиш, че същата би била реакцията ти, ако беше на мястото на героя.
4. Гореспоменатото се дължи на талантливото изграждане на персонажите в романа. Тук не говорим за изсипване на сто хиляди факта за тях в началото, за да можеш да заобичаш четиримата приятели незабавно. Детайли от характерите им се разкриват през постъпките им с всяка следваща страница, постепенно и бавно, за да можеш да усетиш нюансите в характерите им и сам да прецениш дали за теб някой носи повече положителни или отрицателни черти. Spoiler alert: всички са злодеи, най-вече Джуд.
5. Ако трябва да избера кое е едното послание на романа, което да го представи пред потенциални нови читатели, бих избрала следното: колкото и зле да е положението, ако се загледаш по-внимателно, ще видиш, че все пак в него има и нещо позитивно - най-често хора, които безрезервно вървят на крачка зад теб и ти подават ръка винаги, когато се нуждаеш от помощ. (Друг е въпросът дали имаш капацитета да ги оцениш подобаващо.)
Не ми харесва да има страшно нашумели теми (особено от книжния свят), по които да не мога да изкажа аргументирано мнение. Затова при мен прочитът на "Малък живот" беше по-скоро с изследователски цели, отколкото за удоволствие - както вече споменах, много трябва да изкривим значението на думата "удоволствие", за да може то да пасне на съдържанието на романа. "Страх" и "притеснение" са по-добри определения за живота на Джуд и приятелите му, но и за самия процес на прочит. Логическата последователност е следната: взимаш книгата с мисълта, че те чака нещо гадно, и така всяка следваща част минава в ужасяващо чакане на следващата гадост. Затова и седемте части на "Малък живот" леко се сливат една с друга и в края ти е трудничко да кажеш кое кога се е случило. Събитията са низ от неприятни събития и повече мъка, отколкото един средностатистически човек би си представил или поне би допуснал за... не адекватно, а поносимо.
Всъщност основното нещо, което исках да коментирам в тази част от публикацията, е отношението ми към Джуд и останалите три момчета от приятелската групичка. Не е много трудно да отгатнеш какво се е случило в детските му години, за да се превърне в човека, който е към началото на историята. Постепенното изясняване на реалния мащаб на изтезанията на братята в манастира, а след това и на доктора, който го намира, успешно биха стигнали, за да обосноват и оправдаят безкрайната себеомраза и разрушително поведение през живота му на възрастен.
И въпреки това, докато четях, не можех да престана да си мисля как деструктивните му наклонности, макар и предназначени единствено към собственото му тяло и психика, лека полека разяждат и заобикалящите го, и как това е едно от най-грозните неща , за които съм чела (и които едновременно с това оправдавам на сто процента.) Логиката и емоциите ми се бият също толкова, колкото и тези на Джуд.
Изпитвам и съжаление, и истинска почит към Уилем, Джей Би, Малкълм, Харолд, Анди... Имам навика да говоря за "сиви персонажи" доста често, когато представям някоя книга, но тези тук са един от най-добрите примери, на които съм попадала някога. Уилем притежава по-скоро качества откъм позитивната страна на спектъра, поради което би ми било трудно да дам добър пример за това.
Перфектен пример обаче е Джей Би, художникът, едната четвърт от групата, чието присъствие се усеща най-слабо, но и чиито действия имат може би най-голям ефект върху осъзнатия живот на Джуд. Джей Би изначало е добър и състрадателен - чрез изкуството си демонстрира пределно ясно отношението си към останалите момчета и макар че не предлага помощ по начина, по който го правят Уилем и Малкълм (емоционално, но и материално), отношението му говори достатъчно красноречиво. Джей Би обаче е и идеалният пример за въздействието на Джуд върху любимите му хора. Склонноста му да повтаря едни и същи грешки, да се самонаранява и да подлага останалите на тормоз почти постоянно, дават отражение у тях. И ако Уилем, Малкълм и даже Харолд, осиновителят му, се контролират добре, то напрежението у Джей Би се натрупва и ескалира до момента, в който всичко негативно излиза на повърхността и директно в лицето на Джуд под формата на възможно най-обидни подигравки и осмиване на физическите му недъзи. Разбираема, но много крайна постъпка; недомислена и плод на въздействието на наркотични вещества; и въпреки това много искрена и вярна на емоциите на Джей Би.
Истината е, че животът на Джуд не е стопроцентов мрак и нещастие. Заобиколен е от страхотни приятели, има невероятно успешна кариера в света на правото, на тридесет години най-накрая намира истинско семейство в очите на любимия си преподавател и съпругата му, а любов - в тези на най-близкия си приятел. Пътува из света, има безпрекословната подкрепа на хората около себе си и един милион възможности да загърби призраците от миналото си. Той просто избира да не го прави - защото не може, но и защото не иска. Малкият, мизерен живот до един момент е наложен, но след това е избор, и това е нещо, за което никога няма да оправдая Джуд.
Докато разказвах на най-добрия си приятел за неволите ми покрай "Малък живот", той каза, че книгата носи това заглавие, защото ти съкращава живота, и аз не мога да не се съглася с изказването му. Не успя да ме разплаче - предварително се бях подготвила достатъчно добре за всичко лошо, което потенциално може да се случи, та даже очаквах да е и по-зле. Събитията в книгата все пак ме вкараха в режим на леко философски размисъл за смисъла на живота, старите травми, приятелството и силата на волята да станеш и да се измъкнеш и от най-дълбоката и страшна дупка. Макар и тежък и на моменти сложен за възприемане, романът носи важни послания - за тях четенето на 700 страници може и да си заслужава.
Последвайте някой от следните линкове, ако искате да научите други гледни точки за "Малък живот":
booksattak (reading vlog)/ paperbackdreams (reading vlog)/ Azcheta/ Stefimir (ревю)
Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden
Няма коментари:
Публикуване на коментар