Как да останем организирани - DIY Органайзер #BackToSchool

От известно време обмислям как да помогна сама на себе си през предстоящата учебна година, която ще бъде доста важна за мен - оценките ми влизат в дипломата, ще боря се за стипендия, ще работя по безброй проекти и евентуално ще се запиша в клуб по журналистика, най-сетне. И с всичките предмети, които изучавам, повечето от които на испански, ще се нуждая от малко помощ в организацията на дейностите и задълженията си. За това направих доста дълго проучване за най-добрия начин да направя всичко с най-малки усилия, по моя вкус и запомнящо се. Спрях се на опцията "Органайзер" вместо един милион разпръснати листчета по тетрадките. След това гледах стотици клипове в ютуб, четох постове в интернет, търсих планери по различни сайтове, но в крайна сметка не намерих нищо, което да пасва на вкуса и стила ми. За това решението - да си направя органайзер сама, с всичко, което ми е нужно, при това по джоба ми. 

Направих сравнително малка обиколка по магазините, просто защото необходимите неща са сравнимо лесни за намиране. Нужни ми бяха следните:

1. Малък размер папка. Моята е от Euroland за 1.50 лв. и е единственото място, където съм виждала този размер. 

2. Лепило.

3. Двойно залепващо тиксо. 

4. Самозалепваща се хартия - за около два лева от Джъмбо.

5. Washi tape - от Джъмбо, комплект от три - два лева; единично релефно - два лева. 

6. Картони с блясък - от Джъмбо, два-три лева.

7. Няколко листа с цветни картинки от Тъмблър.

8. Топ хартия - 100 листа от Джъмбо за около 3 лева.

Започвам с изрязване на снимките, които искам да разположа върху кориците на папката. (Мария каза да я спомена.) Гледам да са що-годе равни, но определено не ме бива особено. Избирам такива на любимите ми нека - море, цветя, с цитати и т.н. 

Тъй като на щампата от производителя не изглежда добре да подредя снимките, лепя бял лист с двойно залепващо на двете външни корици. Нареждам снимките както ми харесват и ги лепя с обикновено сухо лепило. Сигурна съм, че сте попадали на много клипове с този начин на декориране в ютуб, за това е малко безсмислено да ви обяснявам целия процес на работа. 

Важна стъпка е подвързването със самозалепващата се прозрачна хартия. За по-добър резултат можете да помолите някой за помощ и с линия леко да заравнявате и изкарвате въздухът отдолу. Така снимките ще се предпазят от евентуално мокрене и отлепване. Колкото до листата, които подреждам вътре - взимам един топ разграфена на редове хартия, продупчена точно за папка. Измервам колко голяма трябва да се според моя размер папка и с нож и линия я режа от трите страни. И воала. 

От тук нататък всичко е въпрос на малко креативност, време и желание. Декорирах страниците с Washi tape, начертах календар за месец Септември, направих цветни разделители от листа или картон, подвързан с хартия за тетрадки, залепих шарени листчета от Джъмбо с разни напомняния и задачки. В края на органайзера реших да направя отдел за ревюта на книги за училище, за да не използвам отделна тетрадка и всичко да е разпиляно. 

И общо взето е това. Чувствам се адски вдъхновена да пиша всички важни неща и да се занимавам с това нещо постоянно. Обожавам да драскам с цветни химикалки и да си лепя стикери и листчета. Надявам се така да бъде и пред цялата година. Защото е доста занимателно и перфектен начин да организирате дейностите си. 

VMA's & Фауст

Реших да напиша няколко думи през почивката между двете части на "Фауст". Чудя се дали това е крайно гениална книга, или аз съм твърде глупава, за да схвана детайлите. Е, имам още 250 страници време да обмисля кой от двата варианта ми допада повече и да изляза с него като извинение пред госпожата/господина по български тази година. "- Защо не си написала ревю на "Фауст", след като е в списъка ти от 50 книги за лятната ваканция? - Защото Гьоте е гениален и аз не заслужавам да пиша ревю за неговата книга". 

Сутринта за пръв път се опитах да направя бананови палачинки и въпреки нелицеприятния им вид (смазани, разхвърляни из чинията и натрошени, образно казано), след като ги полях с мед осъзнах, че са едно от най-вкусните неща, които съм яла. Та, не пиша това без причина. Докато ги ядях (обирах меда от ъгълчето на чинията) преглеждах списъка с идеи за постове за блога и осъзнах, че като цяло преобладават неща, свързани с началото на учебната година (съвети, органайзер, haul и т.н.). Чудех се дали да пусна няколко преди 15 септември. Като цяло плюсовете към това са повече от минусите, но още имам известни резерви към инициацията. За мен определено би било нещо доста интересно, имам какво да кажа по темата за училище като цяло и след две завършени години в езикова гимназия определено бих била полезна с някои съвети и подобни глупости. 

Предполагам, че и това ще обмисля през следващите 250 страници на "Фауст".

Както всяка година аз изпуснах VMA's, разбира се. Истината е, че дори не знаех, че вече е станало време за тях, докато не видях снимките на Тайлър Оукли и Андреа Ръсет с половината червен килим сутринта във фейсбук. В момента разглеждам моменти от шоуто и... като цяло не се е случило нищо интересно, а? Освен Майли и нейната награда, която Джеси взе. Доста мило от нейна страна да вземе бездомно момче с нея, тази година хората я одумаха, но в крайна сметка тя все още показва добрината си. 

Тейлър Суифт и Деми Ловато една до друга? И Ник Джонас зад тях? О, окей, аз все още помня как Деми обвини Суифт, че ѝ е отмъкнала приятелката, а също така, че и двете бяха гаджета на Джо Джонас. Неудобна ситуация. Неудобно селфи. Неудобно... 

О, окей, Бионсе. Както винаги, flawless. И Иги. Ето това вече е нещо. Радвам се как изникна от нищото тя, и за отрицателно време покори чартовете. Има нещо адски чаровно в нея. Кара ме да пея "Fancy" в девятката (Буквално, , who dayаз с едната слушалка, Мария с другата, и пеем "Who that, Who that"). 

Като цяло не съм доволна от някои от победителите, защото в сравнение с останалите... меееех, но... не съм впечатлена този път. 

Това бяха повече от десет минути. Фауст ме зове. Искам да видя дали ще умре. (В това има рима. )

Какво ново? Vol. 1 (Или защо майка ви не бива да си е вкъщи в работните дни)

Отговорът на горния въпрос е защото ще ви изведе на разходка, но по време на тази разходка сто процента ще попаднете на някой крайно интересен магазин, в който съвсем случайно ще изхарчите всичките си месечни пари или в случая - парите на майка ви. (Мамо, знам, че четеш това.)

Нещата, с които се сдобих днес не са много, но пък съм развълнувана за всяко едно от тях жестоко много! И сега ще кажа веднъж и без да повтарям надолу, че всички те са от магазин Lokah на ул. "Екзарх Йосиф". Не бях ходила в това магазинче от месеци, страшно много време, и днес докато с майка ми уж търсехме нещо за ремонта, аз съзрях малките ластичета за Loom гривнички, които в последно време са голям хит. На връщане, след като намерихме задължителните неща, влязохме. 

Комплектът за гривнички е главната причина за 30 изхарчени лева, за това започвам с тях. Цената му е около 10-12 лева и се състои от приставката (на снимката), пакет с много (много) разноцветни ластичета, една кукичка и пакетче със заключалки или там както се наричат. Отделно си взех пакет с черни и бели ластичета за два и петдесет, втора кукичка и отново пакетче със заключалки. Наистина. Гледам тези неща от седмици по страници във фейсбук и клипове в ютуб. После Мони ми прати една такава по пощата и си признавам, че видях от нея. Сега се радвам, че също си имам, даже вече направих две. Първата (по-светлата) е от части провал (може би защото скъсах едно ластиче и я започвах два пъти), но пак ще я запазя, изглежда сладичка. Втората със знака за безкрайност в цветовете на дъгата е по-сполучлива. Но предстои да правя още доста, ще задобрея. 

Още нещо, което търся от мноооого време - бижута със знака за вечност. Да, както виждате, падам си по него, харесва ми. Имаше всякакви цветови разновидности на гривничката, но избрах тази, защото това синьо е може би едно от най-красивите и най-най-любимото ми. Цената ѝ, ако не греша, беше 2.50 лв. А обеците майка ми ги намери и... нямаше как да не ги взема. Допълват странната ми мания по пръстени. И струваха пет. Както и един пръстен, който не взех, защото беше златен и също пет. Реших, че ще бъде твърде много. 

Ще стане ли банално ако кажа, че и къната търсех от много време? Може би най-много от всички. Не, и това е лъжа. Както и да е. Всички неща от тук ги искам от много време и днес (запомнете датата) е съдбовният ден. Та, за три лева се сдобих с една тубичка къна за рисуване по кожата, която върви с малка приставчица за по-лесно нанасяне. И сега най-сетне ще мога да си нарисувам целите ръце без да използвам маркер. Защото аз и това бях започнала да правя от отчаяние. Нямам никаква идея за колко пъти ще ми стигне тази тубичка, но колкото и да е - ей къде е метрото, ще си взема още една торба. Няма лошо. 

Пропускам баналната фраза (която важи най-много за този случай). Този Dream catcher просто викаше името ми от най-горната закачалка в магазина. Имаше разновидности на цветовете, най много, но си взех синьо, защото... "Какво е искал да каже авторът с това, че връвта е синя?" (Сигурна съм, че има хора, които ще разберат това. Отговорите са два: "Авторът е искал да каже, че синьото е цветът на невинността и ...." или "Скапаната-връв-е-просто-синя!!") Освен това е най-малкият от три размера, просто защото няма къде да побера по-голямо. Намерих му местенце точно над леглото си, на рафта с книги. Уникално красиво е, и пухкаво, и вече го обичам. Като споменах цената по-горе, взех го за три лева (?) - най-добрата ми покупка за целия ден. 

Нещо, което липсва на снимките, е една shamballa гривничка за мама, искаше такава от много отдавна, а днес в магазина имаше невероятна бяло-синя (ние обичаме синьото). За 5 лева.

Phrases I like

Защо името им е "Дедал"?

Искрено се колебая дали да направя този късен ъпдейт на душевното си състояние и основната причина да действам е факта, че сестра ми не може да понесе истериите ми сама. 

Току-що прочетох третата книга от поредицата "Лукс" - "Опал" и последиците не дойдоха късно. Много кратко казано - около десет минути се въргалях по земята, после пълзях по нея, запратих книгата по стената, после по другата стена, после по леглото, но по случайност падна зад леглото. Мъчих се да я вадя, после я хвърлих на другото легло и пак се пльоснах на земята. Още няколко минути нечленоразделни звуци, ядене на коса, преследване на сестра ми и ругатни по адрес на Блейк (Бъф) и тия от Дедал. Като за финал - известно време с моите хора в Goodreads и търсене на гифчета, които биха описали поне малко действията ми. Резултатът: 

(Признавам, тия дотук ги отмъкнах от едно от ревютата в сайта. Виновна.)

(Да, именно за това говоря.)

(Чувството прилича на това, след като прочетох "Предани", но тогава смъртта на Трис (съжалявам ако има някой, който все още не е прочел книгата но не заради спойлера, а защото си е погубил времето и не го е направил вече) беше необратим факт, а сега знам, че трябва да чакам цели три месеца, докато преведат книгата на български, а дори и да се изхитря и да си я поръчам на английски, пак ще чакам толкова, соу... Ще се моля за Кейти при Дедал и ще беснея като Деймън, ще ходя и ще удрям стените, вживявайки се в ролята, докато чакам. Вариант е преди това да разбия компютъра на преводача и да отмъкна готовите глави, но това е план за развиване. Ако има средства - има и резултат. Аз нямам средства, имам водопад от сълзи и много груби и забранени думички, които напират да излязат.)

Новата ми любима песен <3 

Робинзон Крузо във фитнеса

Вече включвам обратното броеве до училище, защото ми е скучно. 

Наистина скучно.

Скучно до степен да лежа на леглото с главата надолу, подпряна на пода, и крака, вирнати нагоре, за да ми духа климатика на стъпалата. Или скучно като препрочитане на един параграф от скучна книга, само за да мине времето. Скучно в смисъл да нямам вдъхновение да напиша дори един крайно безсмислен пост. 

Като този.

Имам пост, в който съм писала как минава един обикновен мой ден през ваканцията. Е, от тогава нищо не се е променило. И няма да се промени, защото фактически всичките ми приятели са по провинцията, някои заминават в петък (бебе). Аз трябва да чакам още три седмици, за да се махна от София. Вече се чудя дали тази ваканция има добра страна и дали съм свършила нещо полезно. Ще направя списък с всички положителни неща (точно кат Робинзон Крузо, ха!):

Положителни неща на адската лятна ваканция, която реши да е топла чак в края:

- Почти свърших списъка със задължителни книги, които трябва да прочета.

- Оказа се, че пререшаването на Испанската граматика е по желание и реших, че ще свърша това само наполовина.

- Измих чиниите.

- Купих си всички излязли до сега книги от Браво Препоръчва.

- И ги прочетох. Освен една, сега я чета.

- Боядисах вратите. (Мама ги довърши, но това е в скоби, а аз пропускам скобите в книгите понякога, за това и тази не важи)

- В началото не беше толкова топло, но сега към два умирам, защото слънцето свети точ-но през прозореца ми.

- Но можеше да е по-лошо. Можеше да съм в Гърция без климатик. (което пак би било за предпочитане, но това отново е скоба, така че зарежете)

- Сгънах прането няколко пъти.

В момента варианта да съм на необитаван остров с едно куче, две котки и стадо кози за

единадесет години ми се струва стотици пъти по-забавно от това, което аз правя сега. Макар че трябва да бъда честна и да си призная, че времето от тази ваканция с книга в ръка и студена плодова вода ми е абсолютно любимо. Както и времето във фитнеса, докато зяпам хората.

Днес няма да ходя на фитнес. Мога да отида, но не искам, защото сънувах някакъв отвратителен сън за това как чупя новата кола на баща ми и той си купува друга, ама условието е да си купи и къща, но продавача се оказва някакъв психар, който гледа "Saw" в малка барака до къщата ни и ни гони със сатър, а аз се крия в подземието, което е фитнес зала. Събудих се преди да се кача обратно в разтраканата нова кола и да отпраша по пътя. (Въпроси след съня: Защо трябва да си купим и къщата, след като искаме само колата? Защо къщата беше в средата на някакво поле, заобиколена с много дървета, и в Испания, с говорещи български хора? Защо по средата на хола в къщата имаше палатка? (знам отговоря на този въпрос - Робинзон Крузо) Защо психаря имаше най-якия плазмен телевизор в дървената барака? Защо зад къщата имаше цял ресторант, в който работеше майката на едно момиче от класа ми? Защо?) Да, това е причината да не отида на фитнес днес. Другото е, че врата ме боли жестоко, защото съм спала на криво, а и няма изгледи сестра ми да се събуди още поне два часа, за да ме придружи. Не че фитнесът затваря след дванайсе. След дванайсе мускулестите батковци ходят. Тия, дето си вдикат шушкавите панталони до основата на бедрото и се разхождат между уредите, вперили поглед в собственото си отражение в огледалните стени. Или пък мускулестите батковци, които имат мускули, но не знаят как да работят с уредите и те ги изхвърлят, докато не паднат по лице. Или ето, най-страшните същества във фитнеса - русите какички с много, много големи устни, перфектна очна линия, които тренират като за трима, облечени в къси спортни потничета и черни прилепнали панталонки, в адски релефни крака, и които в края си тръгват със същата перфектна очна линия. The ffffffff. ¿¿¿¿How???

Уверявам ви, че съм виждала всички тези странни образи във фитнеса. Гледката беше едновременно страшна и смешна до толкова, че да те заболи корема от истеричния смях, който съществува само в главата ти. 

Питате се къде съм аз в цялата тази картинка. Ами аз съм в дъното на помещението, на най-задната пътека, д онези готини лупички-очила за едното око, които носят аристократите, и наблюдавам общия сеир на много бавна скорост. До момента, в който започне предаването по Енимъл планет за полицаите в Ню Йорк и потните животни на уредите стават безинтересни.

Оправихте деня ми

Когато се събудих сутринта валеше. Обикновено обичам дъжда, харесва ми шума на капките по стъклото, небето, клатещите се листа на дърветата, дори мъглата, която се спуска понякога. Насажда у мен едно чувство на топлота и уют, особено когато някъде около мен има чаша чай или кафе, интересна книга и траклиста ми с песни за това време - бавни, ритмични, прекрасни.

Но тази сутрин, когато чух ромоленето на капките си помислих какво би направила денят ми по-добър. След това станах, както всяка сутрин отворих социалните си мрежи през телефона и останах шокирана от писмата и въпросите, които бях получила, все свързани с блога ми. 

Когато започнах да пиша тук целта ми беше да превърна страницата в нещо като онлайн блог, но само за себе си. Идеята ми беше да пиша за дните си, да изказвам недоволство или радост, това местенце да си бъде мое лично. Малко след това се оказа, че има хора, които го четат. С това започнах да правя месечните любими. не заради тях, отново за самата мен, но ми се струваше забавна мисълта, че може би някъде там има хора, които като прочетат написаното или видят снимките ще помислят и биха склонили да изпробват даден продукт също. 

Сега съм убедена, че има такива хора. 

Невероятно е. Във фейсбук, в аск, в тъмблър, дори в goodreads хора ми пишат за блога, питат ме за нови публикации, изразяват мнението си. Тази шепа няма никаква идея каква идиотска усмивка провокира всеки път и с всяка дума. Благодаря на всеки, който влиза от време на време, чете, а след това се свързва с мен. Карате дни като този да стават все по-хубави. 

Иии... всъщност исках да кажа само това, след като тази сутрин отговорих на няколко писма. Едва ли личните ми излияния са страшно интересни, но има толкова много неща, които предстоят да бъдат написани. (Год, няма шанс да си събера мислите и да донапиша всичко, което си бях планирала, защото чисто и просто то изчезна. Докато търсех картинката. Браво, Ева.) Та, да се върна към главната мисъл - благодаря :) Не искам да се чувствате длъжни на ми пишете или да правите каквото и да е. Просто... от време на време няколко мили думи наистина правят деня ми по-цветен и ме вдъхновяват до крайна степен. 

О, и между другото, понеже съм малко трудно откриваема... най-отдолу на страницата ще сложа линкове към социалните ми мрежи, където ще можете да ме намерите ако желаете :) Сега ви желая прекрасен ден!