August Wrap up and September TBR

С всеки следващ пост на тази тематика започвам да се изненадвам все повече колко бързо в действителност минава времето. Лятото върви към края си, само половин месец остана до началото на новата учебна година, а на мен ми се иска да забавя темпото, да се сгуша в ъгъла на леглото и да се насладя бавно на оставащите дни. Това обаче едва ли ще се случи, така че остава сама да се забързам и да свърша всичко, което съм си наумила. Като започна с този пост за книгите, с които се запознах през Август.

Месецът ми започна с книжен маратон, който обедини читатели от различни страни и по-голямата част от буук обществото ни онлайн тук. Считам собственото си участие като успех, покрих всички предизвикателства, прочетох даже повече, и макар че в тази една седмица на Bookubeathon не дочетох две книги, наваксах с тях след това. Но за да не се повтарям - можете да прочетете поста за маратона тук. 

Скоро след това прочетох графичната новела In real world (Cory Doctorow, Jen Wang), благодарение на Монси, която ми я прати и ми обясни как да я пусна, защото нещо не ми се получаваше. (Трябва да спомена как благодарение на невероятните ми способности си качих Троянски кон на новия лаптоп. Добра работа, Ева!). Хареса ми, но ми се искаше да е по-дълга и по-малко предвидима. Бързо четиво е и рисунките са невероятно красиви. Иска ми се да я имам пред мен във физическата ѝ форма, но едва ли това някога ще се случи... 

Този месец Зинка организира Travelling book project и ме избра да прочета "Жътварят" от Тери Пратчет. Написах ревю за книгата, което ще намерите тук.

Преминах към малко задължителна литература и прочетох "До Чикаго и назад" от А. Константинов. Мнението ми е средно, защото нали знаете, задължително. След този пътепис бях мотивирана да прочета и останалите произведения (главно "Под Игото"), но това така и не се случи, за това просто ще се моля да ми дойде музата през септември. 

Този месец получих от издателство Ентусиаст "Момичето от влака" от Паула Хоукинс, чаках превода ѝ дълго време и се изненадах много, когато видях името на авторката на стената им във фейсбук. Можете да прочетете ревюто ми с подробно мнение за книгата тук. 

Също така издателство Егмонт ми изпратиха книга за първи път, при това седмица преди официалното ѝ издаване - "Островът на изгубените" от Мелиса де ла Круз. Преди това не бях сигурна дали искам да си я купя, но се радвам, че имах възможността да я прочета. Ако искате да разберете какво е мнението ми, кликнете тук. 

И последната книга, която прочетох през август, е "Проклятието на титана" от Рик Риърдън. Четох я една седмица по време на пътуването ми до Румъния (дада, и за това предстои пост), но се радвам, защото това се оказа любимата ми част от поредицата за Пърси до момента. Все още не мога да превъзмогна колко прекрасен е Пърси.

За септември имам ниски очаквания заради началото на училище, всички входни, новите учители и новите предмети, които влизат в програмата ми. За това си давам задачата да прочета To all the boys I've loved before от Jenny Han. Започнах я, но, признавам си, прочетох точно 11 страници и я оставих, за да отида на срещата на литературния клуб с тема "Хари Потър". Също искам да прочета книгата, която си взех с 50% отстъпка от Сиела вчера и която чакам от премиерата ѝ в Щатите - "Алена кралица" от Виктория Айвярд. С ревюто си Ели ме мотивира да я завърша по-скоро, за това ще се постарая за съм готова и с нея преди 15-ти. 

Това е от мен за този месец. Ако искате споделете как мина той за вас, ще се радвам да прочета!

"Островът на изгубените" от Мелиса де ла Круз - Ревю

"Имало едно време, във времето след „и заживели щастливо“, а може би дори след след „и заживели щастливо“..."

... четири деца, родени, за да бъдат зли, които обаче не се вписвали особено в отредената си съдба.

Всички сме израснали с десетките приказки за принцеси, чакащи във високи кули или потънали в дълбок сън своите принцове, гледали сме филмчетата на Дисни, тръпнели сме в очакване на щастливия край. Но... никога не сме се замисляли какво всъщност идва след него. Накъде повежда историята героите ни? Ами техните деца? Какво става със злодеите, след като губят битката с доброто?

В "Островът на изгубените" Мелиса де ла Круз дава отговори на някои от тези въпроси, представяйки ни живота след "и заживели щастливо" през погледа на няколко шестнадесетгодишни младежи, затворени на изолиран остров заради делата на родителите си... които по случайност са най-големите приказни злодеи. 

Години след всички щастливи краища, Съединените щати на Аурадон са управлявани от Звяра и Бел (познати от "Красавицата и звяра"), чийто син се подготвя за коронацията си. Навсякъде цари щастие, освен на острова, наречен "Остров на изгубените", където са прогонени всички злосторници - без магия, качествена храна и каквато и да е връзка с кралството. 

Главните герои на историята ни са децата на четирима от най-известните от тях - Злодеида ("Спящата красавица"), Злата кралица ("Снежанка"), Джафар ("Аладин") и Круела де Вил ("101 далмативци"). Мал, Иви, Джей и Карлос са родени и заклеймени под етикета "злодеи", от тях се очаква да надминат постиженията на родителите си. И именно опитите да се докажат пред тях, да извоюват уважението и любовта им, ги събират заедно за приключение, което ги отправя към единствената останала магия на Острова. И разкрития за самите тях, които не ги очароват. 

Очевидно не е случаен изборът на Мелиса де ла Круз да напише романа, предхождащ предстоящия филм на Дисни, "Наследниците". Пленяващият ѝ стил на писане, заедно с идеята, обещават на читателя едно приятно приключение в приказния свят. Героите ѝ обаче правят историята наистина пленителна.

Персонажите на Мелиса са любимата ми част от книгата - всеки от тях, разгледан поотделно, е неповторим и оригинален, изпъква измежду другите с нещо интересно. Мал, Карлос, Иви и Джей са обгърнати от зло, в което проблясва тук-таме доброта и това ги прави харесвани. Обичам групичката, която правят заедно - разноцветна и весела. Остроумните диалози са прекрасен бонус - особено тези между Мал и Джей. Също и опитите им да прикрият неволните добрини със саркастични забележки и подмятания.

От началото до края историята сякаш прелита - действието остава пълно със събития, всеки край на глава принуждава читателя да каже "Е, само още една глава...", и така докато не остане нищо друго, освен благодарствената част в края на книгата. Или поне така се случи при мен - завърших я за около ден. 

"Островът на изгубените" е приключение, през което всеки почитател на приказките с щастлив край трябва да премине. Роман, богат на действия и хумор, потенциален любимец на големи и особено на по-малките читатели. Несъмнено го препоръчвам на всеки, който чака с нетърпение "Наследниците" - предисторията е също толкова страхотна, колкото ще бъде и филмът. 

"Островът на изгубените" от Мелиса де ла Круз ще можете да намерите в книжарниците от следващата събота, 29 август. А филмът ще се завърти по екраните през септември.

Благодаря на издателство Егмонт за предварителното копие от книгата, което получих в замяна на честно ревю!

17 признака, че сте влюбени в книга

1. Книгата има свой собствен рафт на библиотеката ви, а около нея са наредени тематични предмети.

2. Тя е първата, която препоръчвате на всеки, който попита за хубаво четиво. А като бонус му синтезирате съдържанието, скалъпвате ревю на крак или в краен случай давате самата книга, защото и без това е в чантата ви (както винаги).

3. Това обаче се случва рядко. Защото вече всичките ви приятели знаят цялата книга, въпреки че не са я чели. 

4. Въпреки че има моменти, в които не искате никой да знае за нея, защото искате цялата ѝ красота само и единствено за себе си.

5. Всеки път в книжарницата преподреждате рафтовете, за да освободите почетно място в центъра за любимата книга. 

6. Винаги имате още пари за ново издание.

7. Знаете повече за книжното ви гадже, отколкото за който и да е член от семейството.

8. На екрана на компютъра ви всеки ден има различен фен колаж, свързан с нея.

9. Задачата да защитите името на книгата винаги е ваша. Не сте съгласни, когато някой не я хареса, за това събирате всичките си сили и му показвате, че греши.

10. Препрочитали сте я най-малко пет пъти. Нищо, че е издадена преди половин година. 

11. Приготвили сте списък с най-подходящите актьори за екранизацията.

12. За вас винаги е малка победа, когато някой случаен човек в книжарницата си купи любимата ви книга.

13. И всъщност... повечето ви приятелства са завързани именно посредством любовта към нея.

14. Чувствате се по-зле когато любимият ви герой изпадне в беда, отколкото когато се провалите на важен тест, например. 

15. Когато най-сетне получите даденото на заем копие на приятел обратно и някое ръбче е измачкано, не можете да потиснете паниката и веднага се втурвате за още десетина книги, които да използвате като тежест, за да изправите сгънатото. 

16. Началната страница на интернет браузъра ви е любимият ви фенфикшън по книгата.

17. Който всъщност пишете вие.

"Момичето от влака" от Паула Хоукинс - Ревю

Побиха ме тръпки, прочитайки първите няколко страници от "Момичето от влака" на Паула Хоукинс!

Получих копие от книгата от издателство "Ентусиаст" в замяна на честно ревю и бях невероятно въодушевена. Още в метрото обратно към вкъщи започнах да чета нетърпеливо, готова да се забравя между редовете. 

Книгата проследява кратък период от живота на главната героиня - Рейчъл - разведена алкохоличка, потънала в рутината на ежедневието си, обсебена от мисли за бившия си съпруг. Всеки ден Рейчъл пътува в един и същи влак и си съчинява истории за хората, които вижда. Любимците ѝ са двойка от една от къщите на улицата, на която някога е живяла - мъж и жена, които тя нарича Джес и Джейсън. Представя си перфектната им връзка, мечтае да бъде на мястото на Джес. Докато случайно не попада в центъра на изчезването на Джес - тогава всичките ѝ досегашни представи за щастливото семейство биват поставени под въпрос.

Най-големият плюс в книгата на Хоукинс са героите. Историята е представена от три гледни точки - тази на Рейчъл, на Ана, новата съпруга на бившия ѝ, и Меган, позната на Рач като Джес. И трите имат сходни черти, поведението им на моменти е подобно, но всяка една от тях, както и другите герои от романа, са наистина трудни и непредсказуеми. Още в началото авторката успява да насади чувството, че нещо не е наред. В последствие става ясно, че нито един персонаж не заслужава доверие, всеки може да бъде виновен за извършеното престъпление, всеки има тайни.
Смяната на перспективата е ключов елемент в структурата на романа, защото подклажда съмненията към всеки един герой. Читателят си създава мнение, което може да се смени със следващата глава, в зависимост от коя гледна точка е тя.
Разнищвайки историята около изчезването на жената, авторката докосва теми от реалния живот - пристрастяването към алкохола, домашното насилие, 

Основната част от действието читателят вижда през очите на алкохоличката Рейчъл - в хронологичен ред, но с безброй пропуски заради алкохола, а също неспособността на жената да различи реалност от сън. За пръв път срещам подобен персонаж - ненадежден, изпълнен с несъвършенства, такъв, който съсипва всичко в момента, в който си помислиш, че най-накрая се е взел в ръце. Рейчъл е ненадеждна не само за читателя и останалите герои, но и за самата себе си. 

„Лицата около мен са познати, лица на хора, които пътуват всеки ден насам и обратно. Вече ги разпознавам, вероятно и те мен, но не съм сигурна, че ме виждат такава, каквато съм в действителност.“

Ретроспекциите на Меган само подклаждат читателските подозрения и дават нови поводи за размисъл над мотива, а Ана дава възможност да се погледне цялата ситуация от страни. Харесва ми как уликите се представят постепенно и толкова объркващо за читателя, колкото и за героинята. Но с малко повече внимание всеки би забелязал частите, в които Паула Хоукинс разкрива по нещо важно. По този начин достигнах до разкриването на мистерията малко преди Рейчъл да го стори, и тази част ме разочарова. Самият край на книгата ми се стори прибързан, макар и перфектно основателен и логичен. Искаше ми се да се случи нещо неочаквано, нещо, за което не съм си дала сметка.
Много късно успях да изградя мнение за мъжките герои тук. Скот (или Джейсън), съпругът на Меган, е от тези, които в чуждите очи изглеждат смели, спокойни и готови на всичко за половинката си, но с течение на историята действията им стават нелогични. И в крайна сметка не могат да бъдат причислени нито към добрите, нито към лошите персонажи. Също като Том, бившият съпруг на Рейчъл и настоящ на Ана. През цялото време бях подозрителна, имах чувството, че той не е изключение и зад симпатичното, грижовно поведение крие още тайни.

Тъмната атмосфера на "Момичето от влака", обърканите герои и множеството обрати в сюжета биха се харесали на всеки почитател на психологическите трилъри. Бих препоръчала книгата на всеки, който си пада по разрешаване на мистерии или иска да навлезе в този жанр. Книгата несъмнено ще разпали любопитството на всеки. 

„Знам, че вече не съм момичето, което бях някога.“

"Жътварят" от Тери Пратчет - Ревю

„Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят.”

Преди месец-два реших да прочета "Еманципирана магия" от Тери Пратчет, но около средата се отказах, защото нямах особено много време и желание да се впускам в напълно нов, непознат за мен свят. За това пък преди малко повече от седмица получих от Зинка "Жътварят" - книгата за Travelling book project, който тя стартира. Не бях много убедена дали ще се справя с четенето заради "Еманципирана магия", но всички бележки и подчертани с цветен маркер реплики, които видях, прелиствайки бегло страничките, ми дадоха надежда, че може би този път нещата между мен и Пратчет ще тръгнат в правилната посока. 

Тери Пратчет е майстор в това да пише безсмислено, но в същото време адски логично. 

Смърт изчезва, или поне така си мислят хората. Настъпва хаос, светът на Диска се пълни с все повече призраци, а Уиндъл Пунс се събужда в ковчега си като неумрял. Той, заедно с групичка от още няколко изненадващо дружелюбни неживи (състоящо се от два вампира, върколак, последното банши и караконджул), се заемат със задачата да опазят света. Докато в същото време далеч от града в малка ферма се появява мрачен непознат, който за голяма изненада е изключително добър с косата. 

Нямам никаква база за сравнение и не мога да кажа дали "Жътварят" е по-добър или не от останалите истории от света на Диска, но за сметка на това ще призная, че определено надхвърли очакванията ми. Нямах идея в какво се въвличам през първите страници, и скачането от една в друга гледна точка ме накара да препрочитам дадени параграфи. Разбира се, смеейки се. Хуморът на Пратчет, изтъкан от нишки сарказъм и ирония, може да е труден за схващане за някои хора, особено ако не са съсредоточени върху текста пред себе си. Лично на мен обаче ми достави огромно удоволствие, забавлявах се през цялото време и на моменти си налагах забрана да пиша по книгата, и да подчертавам, защото в противен случай щях да я пратя на следващия участник оцветена от първата до последната страница. 

Героите на Тери са забавни, остроумни и несъмнено оригинални. Различни един от друг, по-цветни и интересни от които и да било герои. 

Фаворитът ми от тази част, Смъртта, е по-забележителен, отколкото се очаква да бъде. Всяка негова реплика е написана с главни букви и това създава впечатлението, че гласът му е груб и вика, докато всъщност той прошепва. Дори не си и помислих да променя образа му във въображението си - висок скелет с фермерски дрехи и коса, викащ насам-натам определено е достатъчно забавно, че да прикове вниманието ми за 300-400 страници.

— АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО! — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
— И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
— ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.

Харесвам и неумрелия магьосник Уиндъл Пунс, който също има значителна роля в развитието на историята. Човек би очаквал, че за мъртвец той ще е неприятен, груб, плашещ, обаче Пунс е миличък, дружелюбен и отзивчив. 

За сър Пратчет няма правило, по което създава героите си. Като цяло книгата ми се стори претенциозна и без съмнение не би се харесала на всеки заради "подредения" хаос и специфичния хумор. Но определено съм на мнение, че всеки трябва да даде шанс на някоя от книгите. Радвам се, че "Жътварят" успя да ме грабне и не ме разочарова. Единственият ми проблем сега е, че не знам с коя книга да се захвана... 

Много би ми се искало да споделя с вас част от бележките по копието за проекта, но сама не снимах нищо. За това се надявам Зин да склони да напише пост, когато получи книгата обратно.

Някъде в нощта Рег Шу се озърна, извади изпод куртката си четка и кутия боя и написа на първата попаднала му стена: „У всеки жив има мъртвец, който чака да се прояви.“...

Да съдиш читателя по книгата

Вече разбрахме, че книгата не бива да се съди по корицата - важното е самото съдържание.

Но какво правим с хората, които биват съдени заради това, което четат и харесват? 

Никога не съм предполагала, че ще се срещна с този проблем. Но за съжаление последните няколко седмици се оказах свидетел на ин/директни нападки, подмятания и саркастични коментари, насочени към четящи и техните четива.

Всеки има предпочитания, пада си по определен жанр, харесва дадени книги и избягва други. Но това в никакъв случай не е повод хората да биват нападани и слагани под различни етикети, защото четат нехаресвано от вас произведение, падат си по нашумяла напоследък книга или по какъвто и да е начин не се вписват във вашите критерии.

Признайте си - поне веднъж се е случвало да минете покрай човек, четящ нещо, което знаете и обичате. И в ума ви веднага е изниквала мисълта, че има прекрасен вкус и бихте били страхотни приятели. Обаче сте виждали и такива с "Петдесет нюанса сиво" в ръка, например, следвани от едно невидимо балонче, съществуващо само във вашето въображение. В повечето случаи то е било пълно с негативни коментари. Защото вие не харесвате тази книга, читателят автоматично преминава към графата "лош вкус", "не знае какво да чете", "неподходящ избор", "води се по грешните тенденции", "губи си времето"...

Или пък сте чели негативно/позитивно ревю за книгата, която харесвате/не харесвате. И авторът му е получил същите етикети.

Всички сме виновни за съденето, дори и то да не е умишлено. Сама толкова много пъти съм гледала с леко повдигната вежда почитателите на поредици, които не харесва. Това обаче не прави човека по-малко читател от мен, нито пък значи, че той не разбира или има лош вкус. Значи, че се наслаждава на това, което му допада и извлича нещо полезно за себе си от даденото четиво. Все пак в края на деня четенето си е четене, независимо дали на детска книжка, утопия, фентъзи, четене в какъвто и да е формат. 

Обществото ни вече отметна толкова много стереотипи от пътя си, че е смешно да се хващаме за такива неща и да караме хората да се срамуват от вкусовете си, само защото на нас не ни допада. Време е да започнем да се радваме, че читателите стават повече, а хората пред телевизорите - по-малко. 

Уважавайте мнението и предпочитанията на останалите. Всеки има различни критерии, що се отнася до литература. Книгите не се пишат за всички. Не всеки може да достигне до заложеното послание, да хареса претенциозния главен герой или развръзката. В литературата понятия като "правилно" и "грешно" няма, защото едно, което не харесвате вие, може да се хареса на друг. И това далеч не значи, че този човек няма вкус. Значи просто, че той не е подобен на вашия. 

10 причини да прочетете "Друговремец" от Диана Габалдон

Вероятно вече няма човек, който не е чувал за "Друговремец" от Диана Габалдон. Запознах се отблизо с романа това лято, след като получих гигантския том като подарък от роднина. Преди да започна четенето, обаче, направих мъничко проучване и попаднах на страшно много противоречиви мнения за поредицата. За това сега съм тук, готова да ви представя десет причини, които според мен ще ви накарат да искате да потънете в приключението на Клеър и Джейми.

10. Шотландия. Действието на първата книга се развива в Шотландия през осемнадесети век. Представете си това място - обширни равнини и долини, зеленина, простор, свеж въздух, замъци, животни. Красота.

9. Исторически събития. Сюжетът е много тясно свързан с някои исторически събития и движения в този период от време, които Диана Габалдон е представила по реалистичен и надежден начин през очите на медицинска сестра от Втората Световна война. Авторката очевидно е направила сериозно проучване да събитията с цел достоверност (може би това е причината да пише частите толкова бавно). Детайлите за живота на хората по онова време, обичаите и начинът им на живот също са впечатляващи. Всичко това е плюс за любителите на историческите романи.

9. Екшън и напрежение. На всяка една страница, освен остър език и забавни реплики, се намират напрегнати моменти и изненадващи обрати за главни или второстепенни персонажи. Нямаше миг, в който да се чувствах напълно сигурна за състоянието на любимите си герои.

7. Книгите са много (и големи). За сега са издадени осем части от поредицата "Друговремец", но Диана подготвя девета за почитателите си. За разлика от днешните поредици, историята не се развива в по 300-400 страници. Първата част е почти 900 страници! Повече време с Джейми Фрейзър? Да, благодаря!

За съжаление в България е преведена само първата книга и не мисля, че в плановете на издателството са следващите. Но пък в повечето големи книжарници се намират абсолютно всички на английски, при това за по-малко от 20 лева едната. (За сравнение, книгата на български е 29 лева.)

6. В същото време се четат бързо. Ако историята не ви грабне от началото, едва ли има смисъл да продължавате. Но ако е обратното - 900 страници или повече ще ви се сторят като няколко премигвания, тъй като действието е бързо и не оставя читателя да скучае дори за минута. 

5. Пътуване във времето. В основата на сюжета стои пътуването на Клеър Рандал от 1945 до 1743-та. По време на втория ѝ меден месец със съпруга ѝ пътуват из Шотландия, междувременно проследявайки неговото родословно дърво. Така Клеър намира древен каменен кръг в близост до градчето, в което са отседнали - място, познато на хората с необяснима магия. Именно там жената попада във времевата дупка. Магическо начало за магическа поредица! 

4. Силни женски герои. Разликата между 1945 и 1743 година е огромна и трудно преодолима за Клеър. Непреклонната ѝ воля и инстинкт за самосъхранение ѝ помагат да оцелее на непознатото място, колкото и трудно да е това за една англичанка, попаднала на вражеска територия по време на подготовка за война. Освен с подозрението на шотландците, Клеър успешно се бори и с половата дискриминация, която е неизбежна за онова време. Но тя не е единствената борбена жена, която Габалдон е създала - Гейлис, госпожа Фиц и Джени не остават по-назад... 

3. "Друговремец" - сериалът. Когато обявят, че ще филмират любимата ви книга, започвате да се молите да изберат правилните герои, да сполучат на режисьор и сценаристи, които да не изрежат любимите ви сцени... Може би заради това, че "Друговремец" не е филм, а сериал, почти няма пропуснати моменти и сюжетът се придържа стриктно към оригинала. Работата на Starz е сякаш изпипана от перфекционист до последния детайл. Превъплъщението на Caitriona Balfe и Sam Heughan в Клеър и Джейми е прелестно, сякаш двамата са създадени, за да бъдат героите на Диана Габалдон. А пресъздаването на шотландската обстановка и замъците е слисващо. 

Първият сезон обхваща първата книга, "Друговремец", а вторият (ще започне да се излъчва през 2016) ще пресъздаде историята от втората - "В капана на времето".

2. Джейми Алекзандър Малкълм Макензи Фрейзър, или просто Джейми Фрейзър, впечатляващият по всички параграфи млад шотландец. Абсолютен образец за принца на бял кон, който спасява девойката от беда. Той е смел, сладък, мил, самоотвержен, риж... и потенциален fictional boyfriend. Причините да го обичате са на всяка една страница от книгата. Прекрасен е с Клеър, без нея, каквото и да прави, а дори и да бездейства. Докато жена му е умът на книгата, той е сърцето ѝ. А Сам като него е най-красивото нещо, което някога ще видите, обещавам ви. Страстта, която влага в актьорската си игра, косата и проницателния поглед, сладкия шотландски акцент и килт (да, да) - той не само влиза в образа на Джейми, но го доразвива и прави още по-привлекателен. 

1. Нямате причина да не прочетете "Друговремец". Нито пък да не гледате сериала. Абсолютно никаква! Разбира се, ако не сте готови да се впуснете в пленяващо приключение и не искате след първата книга да тичате за втората - в този случай имате. Но ще пропуснете повече, отколкото очаквате, повярвайте ми.

Ще се радвам ако тези от вас, гледали сериала или чели книгата, споделят мнението си с мен, търся си съмишленици, с които да говоря за Джейми постоянно. 

Booktube-a-thon 2015 Wrap up

И седмицата на Booktube-a-thon прелетя без да я усетя, докато бях потънала в поредната купчинка книги.

Преди да ви кажа за моя успех искам само да спомена, че съм адски щастлива, че тази година много от българските буук блогъри се включиха. И ги поздравявам за прочетените книги, колкото и да са те. 

И така, за мен този маратон завърши... успешно! Завърших седем цели книги (една от които манга), прочетох и още две половинки от две други книги. Което прави точно 2008 страници в рамките на една седмица (по план трябваше да са 1664).

- Понеделник, първият ден от маратона, имах среща с приятели рано сутринта, но стана така, че се прибрах чак около пет. Въпреки че през по-голямата част от срещата не четох, другарчетата ми ме заредиха с енергия за четене и дадоха много готин и свеж старт в градинката пред Народния - заедно седнахме и четохме... много. Там завърших последните 192 страници от "Не пускай ножа" от Патрик Нес (тук ще прочетете и ревюто към книгата). Макар и започната преди официалното начало, тя покрива предизвикателството за книга, която много исках да прочета. Късно вечерта завърших и една от любимите книги на майка ми - "Тайният дневник на Лора Палмър", дадох ѝ 3/5 звезди.

- Вторник четенето ми започна рано и с "Deah note" - прочетох я без да я оставям. След това продължих с "Окончателна директива" (която исках да прочета отдавна) от Джеймс Дашнър, стана ми скучно, прочетох "Куидичът през вековете", отново без да я оставям, и реших да преборя скуката и да продължа още малко с "Окончателна директива". За деня прочетох 456 страници.

- Завърших prequel-а на "Лабиринтът" Сряда, прочитайки последните 165 страници и давайки едва 2/5 звездички, само за да не е 1/5. Оправих си настроението с 351 страници Пърси Джаксън с "Похитителят на мълнии".

- Четвъртък прочетох 0 страници. Отново имах среща с приятелка, като се прибрах се захванах със смяна на тапети в стаята, а и нямах никакво желание да чета.

- В Петък обаче си наваксах, прочитайки "Убийствена жега" от Ричард Касъл, автор със същата първа буква на фамилията като моята, преполових и "Морето на чудовищата" преди да си легна. Реших да сменя "Смъртта на мистър Морли" с втората от поредицата за Пърси, защото реално тя е последната книга, която си купих.

- Събота също не беше продуктивна, довърших "Морето на чудовищата" и мързелувах. 135 страници.

- А Неделя решихме да си направим мини преход по Витоша. След това да завършим ремонта. Все пак реших да прочета "Смъртта на мистър Морли" от Агата Кристи, но стигнах само до 64 страница.

Всъщност съм доволна от постигнатото през тази седмица, имайки в предвид, че бях в reading slump от предния маратон. Вярно, някои от книгите, които избрах, са мънички, но в случая е важно да унищожа книгите, които стоят в списъка ми за четене от месеци, а не да се впускам в четене на томове с размерите на "Граф Монте Кристо".

Интересно ми е да разбера какво прочетохте вие по време на Booktube-a-thon? Ако желаете, споделете с мен в коментарите! 

Впрочем, утре започва още един маратон, Pressure to read marathon, в който аз няма да участвам. Не и този път. 

"Не пускай ножа" от Патрик Нес - Ревю

За пръв път чух за тази книга преди няколко години, когато за пръв път навлизах в booktube. Почти всеки говореше за "Не пускай ножа", отзивите бяха чудесни, а аз, като наистина ентусиазиран начинаещ читател, я вписах в списъка със задължителни покупки при следващото посещение на книжарниците. Случи се обаче така, че се сдобих с книгата едва преди два-три месеца, а я прочетох в началото на тази седмица. Въпреки това не съжалявам за нито един изминал ден, защото чакането си заслужаваше.

Първата книга от поредицата "Живият хаос" започва бавно и объркващо заради хаотичния и шумен свят, в който Патрик Нес хвърля читателите си, заедно с главния герой Тод и нежеланото му, но до болка вярно куче Манчи. Футуристичната обстановка, идеята за разбития човешки живот и възобновяването му е клиширана основа, която Нес надгражда с нови интригуващи елементи. 

Там, където живее Тод Хюит, почти мъж, всички мисли се чуват, музиката от барчетата е силна, няма никакви жени и никой не говори с него, защото остава почти месец, докато навърши 13 години. 

Дори с тази на пръв поглед достатъчна изначало информация, първите страници от романа са объркващи. За това допринася героят, от чието лице се разказва историята. Тод е необразовано, ядосано дете без идея как трябва да постъпи в напрегнати ситуации. Непрекъснатите му вътрешни терзания биха били изключително дразнещи, ако липсваше динамиката на сюжета - непрекъснато се появява нова информация за света, частични обяснения за случващото се, следвани от обрати за главните герои.

Много от случващите се неща са предсказуеми, читателят би се досетил рано за развръзката. Но не лишават от онова особено чувство в даден момент, когато сърцето ти препуска почти толкова бързо, колкото това на главния герой. В същото време има много детайли, чиито разкрития са разтърсващи, оставят те с отворена уста и въпроса "Как не се досетих?".

“But a knife ain't just a thing, is it? It's a choice, it's something you do. A knife says yes or no, cut or not, die or don't. A knife takes a decision out of your hand and puts it in the world and it never goes back again. ”

Харесвам персонажите в "Не пускай ножа". Тод Хюит, макар и главен, не е претендент за любовта ми, но това не значи, че не го харесвам. Подходът му към нещата ми допадна, харесва ми, че способностите му не са надценени и се има в предвид възрастта му, той наистина мисли като момче. Чувствата ми към Виола, спътницата му в пътешествието към Хейвън, са смесени. Харесвам смелостта ѝ и ината, но не и това, че авторът я кара да изглежда перфектна - умна, бързо схващаща, грижовна е и умее да реагира подходящо в повечето ситуации.

Личният ми фаворит е кучето Манчи - персонажът, който разведрява обстановката и ме кара да се усмихвам при всяка кучешка реплика. Неговата участ е причината да дам по-малко звездички на книгата в goodreads - вместо максималния брой аз отбелязах 4/5. 

Доставя ми удоволствие да изпитвам омраза към злодеите в книгите - това означава, че са добре написани и многопластови. Тези тук мразя от цялото си сърце. В началото не си давах сметка какво искат от Тод, какво ги кара да се държат така отблъскващо и нападателно, защо го преследват, какво би могло да им даде едно дванадесетгодишно момче. Но с края на първата част, в момента, в който се разкриват всичките им планове, си дадох сметка колко долни и противни персонажи са. 

Нещо, което ми направи впечатление е, че описанията наблягат върху заобикалящата героите ни среда и много рядко се дава информация за физическите качества на някой от тях. 

Последното нещо (но определено не на последно място), което ми направи впечатление и изостри интереса ми в началото, е оформлението на книгата и по-конкретно страничките, пълни с разпокъсани изречения и думи, изписани с различни големини и шрифтове, които символизират Шума на мъжете. 

От "Не пускай ножа" на Патрик Нес лъха тъмнина, поднася загадки, предлага вълнуващо приключение в свят, в който не можеш да запазиш мислите си за себе си и винаги някой те слуша. Книга, която трябва да бъде започната без предварителни нагласи и прочетена бавно. А след края трябва да си готов за спринт към най-близката книжарница за втората част от поредицата - "Въпросът и възражението".

“We are the choices we make.”

(Необичайни) Книгоразделители

По подразбиране първото нещо, което търся с влизането си в книжарница, са книги. 

Но към края на едночасовата обиколка между рафтове и купчинки със заглавия си задавам въпроса "А с какво ще отбележа до коя страница съм стигнала на тази книга?". И така книгоразделителите стават второто най-търсено от мен нещо в книжарница. 

Те са и една от маниите ми - прибавям към колекцията си нови и нови, купени и безплатно взети от големите вериги (или тайно "откраднати" от щанд на панаира на книгата, защото има Шайлийн Уудли и Ансел Елгорт...), а понякога дори си правя сама.

Но понякога в процеса на четене те са твърде далеч, не знам къде се дянал този, който съм използвала до момента, или по някакви странни обстоятелства просто нямам книгоразделител, а точно в този момент трябва да отбележа до коя страница съм стигнала и да свърша нещо спешно, например. В такива случаи определено не сгъвам крайчета - абсолютна забрана в моите книги. Вместо това грабвам първото нещо, което попадне пред очите ми. И понякога... това нещо дори не се доближава до даденото му временно название. 

Скоро с моя приятелка се заговорихме за странните книгоразделители, които използваме от време на време, за това реших да споделя някои от моите.

Най-често използвам билетчета от метро. Често чета, докато пътувам от точка А до точка Б, и понеже от доста време не съм зареждала картата си за градски транспорт, постоянно в чантата ми е пълно с малки сини билетчета. Просто пъхвам последното в книгата, която ме забавлява по време на пътуването, и съм напълно готова да продължа да вървя. 

Често се случва да пъхам между страниците някоя дреха, но мисля, че най-странната е чорап. Един ден лежах на земята (нищо ново) и на вратата се позвъня, но нямах време да се покатеря до най-горния рафт на библиотеката за книгоразделител, за това грабнах захвърления чорап до леглото. Предполагам, че Dobby is a free elf... 

Често се случва да отбелязвам и с друга книга, лаптоп, ластик за коса (у нас те са разпръснати буквално във всеки ъгъл на всяко помещение, намират се по-лесно и от малките черни фибички за коса), носна кърпичка (чиста, разбира се), зарядното на телефона ми, четката за коса, портмонето ми, обелка от банан (и моментът след това, когато страницата на книгата ми е нацапана и аз стоя и се взирам в нея, на прага да пусна сълзичка. До следващия ден, в който реша да ям банан отново и обелката му е най-удобното нещо за отбелязване ever), гердан, найлоново пликче от сандвич (главната ми отбелязка след голямото междучасие в училище), банкнота, опашката на плюшената ми играчка, капачка от бутилка, етикет от дреха...

Въпросът ми сега е: кой е най-странният/необичаен книгоразделител, който сте използвали някога? И как отбелязвате до коя страница сте стигнали обикновено? 

Mid-Year Book Freak Out TAG

Via: Tumblr.com

Преди няколко дни започнах превода на този таг, но много се зарадвах, че работата ми отпадна, след като видях, че съм тагната от Кая да го направя. Enjoy.

1. Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2015

През тези седем месеца прочетох страшно много добри книги като "Друговремец", "Нощният цирк", "Онова лято", "Всички наши места"... Но книгата, която ме остави без думи и за която все още мисля (и чакам продължение с огромно нетърпение), е "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир.

2. Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2015

"Възпламени ме" от Тахара Мафи е на върха на класацията. В сравнение с много, много последни книги, тази беше също толкова въздействаща, колкото първата, богата на действие, обрати и моменти, които крадат дъха.

3. Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си

"Алената кралица" от Виктория Айвярд. Новоиздадена в Америка, но на практика не и тук - до колкото знам се очаква българският превод да бъде пуснат този месец.

4. Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината

В момента нямам търпение да прочета "Fangirl" от Рейнбоу Роуъл, "Алената кралица" от Виктория Айвярд, "Winter" от Мариса Мейър.

5. Най – голямо разочарование

"Животът, какъвто го познавахме" от Сюзан Бет Пфефър. Очаквах страшно много от книгата, но в крайна сметка не ми хареса изобщо. Липсваше какъвто и да било екшън, а историята на главната героиня не беше нищо забележително. В крайна сметка ми писна да чета за това как храната им свършва със страници. 

6. Най – голяма изненада

"Къде си, Бернадет" от Мария Семпъл. Не бях сигурна дали ще харесам книгата въпреки високите си очаквания, за това се и изненадах, когато в деня след прочитането разказах на всичките си приятели за нея и започнах тайна агитация да я прочетат също.

7. Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб)

Това трябва да е Дженифър Нивън, авторката на "Всички наши места". Тази жена притежава много красив, но и непринуден, стил на писане.

8. Нов герой, по когото си падаш

Джейми Фрейзър от "Друговремец" на Диана Габалдон. Обичам Джеймс още от сериала (да, изгледах го целия преди да прочета книгата), но персонаът от страниците закрепи любовта ми към младия шотландец. И сега стоя до посред нощ, за да рисувам актьора.

9. Най – нов любим герой 

Кенджи от трилогията "Разбий ме" от Тахара Мафи. В първата книга нямах положително отношение към него, не ми беше смешен и оригинален, но в следващите две книги, вече като от части главен герой, го видях в друга светлина и оцених приноса му към общата картина и настроението на произведението.

10. Книга, която те е разплакала 

"Всички наши места" от Дженифър Нивън. Последните няколко страници са измачкани от няколко сълзички. 

11. Книга, която те е зарадвала

"Рисунка за Айла" от Стефъни Пъркинс, защото част от действието се развива в Барселона, а Барселона е най-любимото ми място то всички любими места на тази планета.

12. Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година

"Бунтовници" от Вероника Рот. Обожавам книгата, но не приемам филма, тъй като сценаристите са решили, че не е нужно да се придържат към написаното, и почти нищо не съответства с вече съществуващата на хартия история на Трис. Като отделен филм, не по книга, става, но...

13. Любимо ревю, което си написал/а досега през годината

Мисля, че най-любимото ми ревю, е това на "Елинор и Парк" от Рейнбоу Роуъл, което написах през февруари. Ако желаете да го прочетете, кликтене тук.

14. Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а)

"Наследницата" от Кийра Кас. Няма човек, който да отрече, че кориците на тази поредица са едни от най-красивите съществуващи. И определено са най-красивите в моята библиотека.

15. Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината

Като за начало имам нужда да прочета поредицата на Рик Риърдън "Пърси Джаксън и боговете на Олимп". След това "Окончателна директива" от Джеймс Дашнър, "Посланическото градче" от Чейна Миевил, "Дни на кръв и звездна светлина" от Лейни Тейлър, "Fangirl" от Рейнбоу Роуъл и "Winter" от Мариса Мейър.

На свой ред тагвам Ана, Криси и Гери.