Mid-Year Book Freak Out Tag 2022

   Преди няколко дни завърших Goodreads предизвикателството си - 45 книги са вече в историята, а сред тях блестят няколко наистина страхотни заглавия. Някои от тях са супер познати, други все още търсят своите читатели, но... Та, всяка възможност да се говори за добри книги е добре дошла! Затова за поредна година подхващам The Mid-Year Freak Out Tag и, разбира се, каня и вас да разкажете малко повече за историите, които осмислиха изминалите няколко месеца! 

 1. Най–добрата книга, която си прочел/а досега през 2022 г.

    Hands down, „Всички ние сме мечти“ от Симона Стоева. Минаха няколко месеца от премиерата й и аз просто не мога да престана да мисля за тази книга и чувството, което породи у мен, докато я четях. Посветих й цял дълъг пост (клик!), писах за нея в Инстаграм, накарах най-близките си приятели да я прочетат, но все още изпитвам нужда да подчертая колко красива, поетична, вдъхновяваща и смислена е историята между двете великолепни корици.

2. Най–доброто продължение, което си чел/а досега през 2022 г.

    Най-скорошният пример в тази категория ми е „Добро момиче, лоша кръв“ от Холи Джаксън, продължението на „Наръчник за убийства за добри момичета“. Историята надгражда първата, без да краде от нейния блясък; вълнуваща е, заплетена е, предлага идеалните пропорции мистерия и хумор. И определено не страда от синдрома на продължението, публикувано за пари - нали знаете, когато някой (най-често в киноиндустрията, но и в областта на литературата) види, че продуктът му се харесва и продава, започва да бълва продължение след продължение, за да се възползва от шума, докато може, но без да влага кой знае колко в качеството. Тук определеееееено не е така!

Книгите на месец април. Седем кратки ревюта

     Ти да видиш! Въпреки кофти прогнозите, и през април не се разминах с готините заглавия! Well, всъщност не четох особено много на хартия, а заложих повече на аудио формата, но не е сега моментът да се впускам в обяснения защо слушането и четенето могат да бъдат равностойни. Вместо това ви предлагам няколко кратки ревюта на априлските книги, с които да се опитам да ви убедя (или разубедя!) да хвърлите поглед на любопитни четива! 

1. „Екстаз“ и „Еуфория“ от Силвия Дей

    Поредицата за Ева и Гидиън на Силвия Дей („Кросфайър“, 5 части) ми е любимата романтично-еротична поредица. Да, признавам, отчасти заради името на главната героиня е. Освен това съчетава и повечето елементи на съвременния романс, които ме влекат - има си екшън, драма, интересни второстепенни герои, любов и обем, който да ме занимава в продължение на повече от няколко дни. 

    Можете да си представите разочарованието ми, когато изслушах тези две дъна на съвременната литература. От една страна, няма нищо от Силвия Дей такава, каквато я харесвам. От друга, историята просто е най-плоското нещо, което съм чела изобщо. Нито герои, нито сюжет, нито осъществяване на тоя сюжет. Изобщо не споменавам диалози и описания. Краят на втората част ме остави с впечатлението, че ще има и трета, но, слава на книжните богове, такава не съществува. Ще спя спокойно.

A través de mi ventana (Through My Window) от Ариана Годой - книгата и филмът

    Какво е мнението ви за романите, които първо набират популярност в платформи като Wattpad? Или пък за тези, които започват като фенфикшън? Ако искате за момент се абстрахирайте от заглавия като "След" или "50 нюанса сиво" заради оправдано спорната им слава. Но като цяло? Имат ли шанс подобни романи да достигнат дадено ниво литературна стойност, без да бъдат заклеймявани преди дори да бъдат прочетени? 

    В обсега ми преди няколко дни попадна заглавието A través de mi ventana („През прозореца ми“) от Ариана Годой - писателка от Венецуела, която печели овации за повече от 20 заглавия именно в Wattpad. Няколко от книгите й са издадени на хартия, а една от последните - фокус на публикацията - е сред най-новите филмови адаптации на Netflix. В ролята си на фен на романтични тийн истории, драма, испаноезична литература и филми, не мога да се въздържа да не споделя мнението си за двете версии! 

    „През прозореца ми” е перфектната книга за почитателите на „След“ - написана е в същия лековат стил, който би се харесал на тийн почитателите на любовните историйки (дори със същата доза романс и по-експлицитни сцени, които се нуждаят от едно „+16“ на предната корица). Книгата не е преведена на български, но в Амазон например можете да я намерите както на испански, така и на английски език.
    Сюжетът се завърта покрай Ракел - гимназистка с лошия навик да шпионира и преследва (по-скоро проследява) един от синовете на съседското семейство, с коeто никога не са си разменяли дори думичка. Това се променя, когато става ясно, че Арес, обектът на нейния интерес, е разбил защитата на уайфая й и използва безвъзмездно връзката. След конфронтация, двамата все по-често започват да се засичат, да комуникират, а след това и да се събират на купони и други мероприятия, докато отношенията им лека-полека не започват да се затвърждават. Макар че „затвърждават“ в техния случай не е най-правилната дума, тъй като двамата имат много различна настройка един към друг. Докато Ракел се влюбва все по-силно в момчето с име и телосложение на гръцко божество, то прави всичко възможно, за да притъпи чувствата и емоциите си и да отблъсне Ракел дори с цената да разбие на пух и прах сърцето й. Отново. И отново.

„Шефът“ от Ви Кийланд - Ревю

     Ви Кийланд е сред любимите ми авторки и това вече е абсолютно затвърдено. Не ме интересува кой какво ми казва и с кого я сравнява - нейните романтични истории са всичко, което искам за свободното си време, когато имам нужда от нещо вълнуващо, комедийно и драматично в едно. 

    Вече съм ви говорила за друг роман на авторката и днес няма да изпадам в твърде много обяснения за „Шефът“, защото до голяма степен мнението и елементите, които потенциално бих коментирала, съвпадат. Тук въображението на Ви Кийланд праща читателите на „бойното поле“ между Чейс и Рийс - шеф и подчинена, които се запознават случайно в нощен бар, докато са на среща с други хора. Макар и непознати, двамата си съчиняват трогателна история за предишно приятелство и незабравими преживявания за пред придружителите си, но това остава единствената им среща за следващите няколко месеца. Тогава съдбата ги среща отново. 
    
    Привърженик съм на идеята, че дори и в по-елементарните и очевидни истории се крият важни послания и материал за много изводи. Естествено, няма никакъв проблем в това да си четеш за удоволствие и да приемаш буквално думите върху страницата, ако не изпитваш нужда да се задълбочаваш и да изпробваш границите на интерпретацията. Винаги обаче я има възможността да поставиш под въпрос авторовите думи, да се запиташ дали няма някакъв скрит смисъл и дали най-очевидното заключение е това, което се опитва да предаде създателят на историята. 

Любимите ми романтични истории от изминалата година

    Лятото ми е сезонът за четене на всякакви романтични романи. Като се започне от тийнейджърски любовни историйки с щастлив край, та чак до ония романи, които се правиш, че не виждаш на рафтовете, тъй като даже кориците им предизвикват смут. Затова оттогава насам (от около половин година) събирам най-интересните и вълнуващи заглавия, за да направя един финален списък, който през лятото на 2022 година може да ви служи като пътеводител из най-близката книжарница!
    Възможно е да прибързвам, като споделям списъка си в средата на зимата, но тайната ми цел е една: вие също да споделите с мен любимите си романтични заглавия, за да може взаимно да си помогнем и да се подготвим за следващия летен сезон! 

„Егоцентрик“ от Ви Кийланд

    За „Егоцентрик“ споделих подробно мнение през лятото, когато свърших с книгата (него можете да прочетете, като кликнете тук), но ще се опитам да обобщя защо романът заслужава място в този списък: историята не е написана, за да се вземе твърде сериозно. Заради това е перфектна за горещия сезон, когато ти се четат леки и ненатоварващи истории тип романтична комедия. Героите са земни, забавни и реалистични и носят послания с отражение и в истинския живот. 

„Красива грешка" от Ви Кийланд

    Лека-полека Ви Кийланд се изкачва към челната позиция в списъка ми с любими автори на романтична литература, защото всяка следваща нейна книга, която ми попадне, потвърждава първоначалните ми впечатления: героите ѝ са много земни, забавни, а връзките помежду им не са токсични; няма ненужна драма или просто драма в прекомерени количества; историите ѝ, макар и подходящи за читатели над 16 години, са написани с вкус.
    „Красива грешка“ се вписва в гореспоменатите рамки и до някаква степен напомня на „Егоцентрик“, но най-вече в това, че героите ѝ подхождат с голямо разбиране един към друг и се открояват с достатъчно зрелост, че да превръщат драматичните си моменти в края на света. Героите са Рейчъл и Кейн. Първата им сериозна среща извън бара, където тя му вдига скандал за нещо, което не е извършил, се случва в университетска аула - там той е професор, а тя - новата му асистентка. Романсът им граничи със „забранена любов“. Ненадейно открехва вратичките към вътрешния свят на двамата герои. Както е присъщо на романите в жанра, Рейчъл се опитва да се забрави веднъж и завинаги спомените от нещастното си детство, а пък Кейн отново и отново си припомня за малкото момиченце, чиито откровения някога е слушал в изповедалнята на неговата църква.
    Ако питате мен, обратът в сюжета е повече от очевиден, но дори знаейки какво ще се случи, пак е повече от приятно да четеш романтичен роман, написан по толкова лек и простоват начин, без да ти навира твърде много трагедия и сълзливи моменти в очите.

„Гениалната приятелка“ от Елена Феранте - Ревю

    Излиза, че хората имаме лошия навик да се вкопчваме в един образ и да го идеализираме. Да го превръщаме в модел за подражание и пример, според който мерим собствените си достойнства. Пример, на който в един момент може би несъзнателно позволяваме да се превърне в постоянно присъствие и фактор, водещ дори начина, по който мислим. Някъде по пътя е възможно дори да се изгубим - частично или напълно. Позволяваме на външното влияние да отнеме истинските ни желания и да намести на тяхно място своята представа за реалността. Даже не се съпротивляваме. И той обаче понякога не осъзнава, че в ръцете му стои цялото ни същество. 

    Невинаги връзката е на очевидно надмощие. Понякога е тихо и неосъзнато дори от човека, чието влияние в крайна сметка надделява. Друг път е взаимно: две личности, еднакво силни, които едновременно отстъпват една пред друга, но и настъпват, като по пътя си рушат и нанасят дълбоки рани. Процесът не изглежда праволинеен. Има моменти на затишие, моменти на щастие и разцвет и моменти, в които усамотението е единственото спасение от пълен крах. 
    Така прозвуча историята на Елена (Лену) и Лила от романа „Гениалната приятелка“ на Елена  Феранте. След срещата им като мънички момичета, тъкмо започнали училище, двете се хващат за ръка и поемат по пътя към съзряването в борбата за истинско приятелство и надмощие в житейски ситуации. Съперничеството на Елена и Лила е тихо, прикрито, под булото на приятелството. На моменти това приятелство изглежда истинско и стойностно, а в други е просто лицемерна фасада на двете момичета в стремежа им да се надминат.
    Всичко започва с лошотията на Лила -  едно от двете неща, които я отличават от всички други познати на Елена. Второто е забележителната й интелигентност. От ранна детска възраст двете влизат в битка една с друга за първото място във всичко. Централен фокус поставят върху училището и академичните им постижения Когато едната направи стъпка напред, другата изпитва непреодолимо желание да я прескочи и задмине колкото се може по-бързо. По-късно тези болни амбиции се прехвърлят и в личния им живот - в отношения с приятели, съседи, учители и гаджета. 

Две години слушане на аудиокниги - all the good and all the bad

    Преди има-няма две години, през лятото, когато пандемията избухна, за първи път слушах аудиокнига. Скептицизмът беше задължителен, но не отне много време, преди да привикна и, колкото и клиширано да звучи, да се влюбя в този начин на разказване на истории. Днес „чета“ чрез аудио всеки ден и ми се струва, че няма да се намери причина, която да ме откаже от това удоволствие за душата. Към днешна дата в списъка ми има 84 изслушани заглавия.
    Затова днес искам да ви разкажа малко повече за аудиокнигите - за нещата, които намирам за плюсове и минуси, за моите лични навици, когато става въпрос за четенето на литература по този алтернативен начин, и, разбира се, ще ви предложа няколко препоръки за книги, с които да започнете своето читателско-слушателско пътешествие из виртуалните библиотеки.

    Не съм най-добрия човек, който да ви препоръчва платформа за аудиокниги, защото имам опит с една-единствена популярна по нашите географски ширини - Storytel. За тези от вас, които не са запознати: това е абонаментна платформа на принципа на Netflix, например, само че за аудиокниги. В началото предлага гратисен период за нови потребители и различни планове, като сред тях и такъв за студенти с намаление (с който аз не мога да се разбера заради верификацията през някаква платформа, която от известно време ми прави проблеми). За България опцията за комбинация от езици е една - английски и български, но успокоението е, че книгите на английски са наистина много, а към българската библиотека се добавят непрестанно нови заглавия, много от които съвсем нови. Намира се и много литература на български автори. Конкретните функции и при слушането не са повече от необходимите - най-важното е, че може да се регулира скоростта на записа.

    Аудиокнигите не са за всеки - това е всеобщото мнение и няма как да не се съглася. Главната причина е, че изискват известна доза съсредоточение, което хората не могат да постигнат, правейки огромна част от ежедневните си дейности, докато слушат. За мен разходки вън и слушане не са опция, както и шофиране, пазаруване и други подобни - фоновото действие изисква също толкова внимание, колкото и книгата, така че едно от двете винаги страда. Или внимаваш да не те блъсне кола на някоя пешеходна пътека, или се вглъбяваш в аудиото. Затова оптималният вариант е или да се ограничиш само до слушане (стоенето на едно място със слушалки в ушите, уви, не ми се струва като най-приятното занимание), или да намериш някаква по-механична и неизискваща много мисъл дейност. Имам три фаворита - чистене (откакто подхванах аудиокнигите, домът ми винаги блести от чистота!), редене на пъзел или гоблени. Да, сега имам запас от произведения на изкуството като за три къщи, но...

"Една година и един ден" от Изабел Брум - Ревю

     Напоследък без да искам се натъквам на романи, които пасват перфектно в следните категории: 

1. любовна история;

2. не една, а три свързани при това;

3. и с действие, което се развива на безумно красиво място;

4. при това през зимата! 

    "Без да искам" е относително, като се имат предвид сезонните корици и факта, че през зимата доста клоня към книги на съответната тема. Останалите параметри обаче наистина са случайни! Но не се оплаквам, защото "Една година и един ден" от Изабел Брум ми хареса дори повече от "Среща под звездите" и "Барселона гореща като шоколад" (можете да прочетете ревю на първата, като кликнете върху заглавието; за втората предстои друга публикация!).

    Историята праща читателя на пътуване във величествената Прага в компанията на три много, много различни двойки - двама любовници, за които почивката в зимна Прага е вид меден месец далеч от бъркотията, която са оставили зад гърба си; най-добри приятели с припламващи чувства, но и големи съмнения; и една девойка в очакване любимият й най-сетне да пристигне в града, който ги е събрал. 

"Малък живот" от Ханя Янагихара - Ревю

    Много преди изобщо да се захвана с четенето на "Малък живот" от Ханя Янагихара, обмислях как да представя книгата в блога си - чрез класическо ревю с мнението ми, може би с пост с любимите ми цитати или пък с компилация от фен арт. Със сигурност знаех, че едва ли ще има нещо съществено, което да добавя към стотиците, ако не хиляди клипове и писания по темата, в които хората прекрасно описват всички емоции, възходи и спадове, вървящи ръка за ръка с героите от този некратък роман.
    Резултатът тук е странна структура от информация с начало от няколко точки - бих искала да систематизирам ключовите неща, които всеки читател може би трябва да знае, преди да започне с "Малък живот". Тоест, първата част от публикацията е подходяща и за тези, които планират да го четат скоро и искат да придобият някаква обща представа за романа. Във втората споделям мнението си в по-голям детайл и, както винаги, частите, които издават моменти от сюжета, са отбелязани в по-светъл цвят!

Mid-Year Book Freak Out Tag 2021

    Първата половина на 2021 година се оказа много подходяща за наваксване с пропуснатото през миналите четири години четене. Донякъде се дължи на факта, че най-накрая завърших един етап от образованието си и се оказах с малко повече свободно време от обикновено, донякъде на това, че най-сетне се преборих с reading slump-а, подгонил ме преди няколко месеца. Резултатът към днешна дата е 68 прочетени книги. В помощ се притече аудио форматът, благодарение на който изслушах много от заглавията в списъка, докато чистя, редя пъзел или гоблен. Успях и да препрочета някои любими книги. Естествено, новите заглавия са най-много, а сред тях се намират и нови любими.

    Не храня надежди останалите няколко месеца да са също толкова пълни откъм четене и затова с днешния пост искам да отбележа сама пред себе си малкото постижение в читателски план. Тагът, който избрах, се е появявал и друг път в блога, пък и със сигурност ще го познаете - любим е на много блогъри и ютубъри по това време на годината. Каня всички ви да го направите, ако имате желание да съставите кратка равносметка за прочетените през изминалите няколко месеца книги!

Летни книги в духа на лятото на 2014 г.

    Имам навика да поставям романтична аура около спомените си от лятото на 2014 година. Тогава бях на 15-16 години и в апогея на активността ми в читателските среди - тъкмо бях изоставила предишния си книжен блог и бях решила да превърна този в основен приоритет и място, където да съчетавам и лични статии, и читателски впечатления. По книжарниците постоянно се появяваха нови любопитни заглавия, а американските ютубъри без почивка лансираха още и още YA романи, които, за съжаление, не се появяваха при нас особено бързо. Най-голямото ми щастие бяха специалните издания на списание "Браво", които идваха с тийн книжки от изд. Егмонт. Четях по цели сутрини и излизах следобедите с най-добрата си приятелка, за да пишем собствени истории и да си говорим я за "Дивергенти", я за "Вината в нашите звезди". След това отново - четене до никое време. Нощите тогава бяха запазени за писане - страници, пълни с мечти, илюзии, преразкази на всичко прочетено и поукрасени реалности.
    Макар че това може да звучи твърде монотонно, твърде скучно, спомням си за тези вече далечни дни като за райско време на свобода и удоволствие, към което се стремя, но, уви, едва ли ще получа отново.
    Предпочитам да гледам на днешната публикация като ода към отминалото време и литературата, която съм прочела от онзи момент до днес, носеща ми усещането за горещите августовски дни, нетърпението да завърша поредната история, бързото тракане на клавиатурата в името на нова статия в блога. Ода към онова позабравено чувство на екстаз от времето на простите истории, пълни с грешки, недосмислици и посредствени герои, които обаче ми бяха напълно, напълно достатъчни.
    Затова днес ви предагам списък с някои доста поостаряли книги, които може би дори вече сте прочели, но все пак трябва да присъстват в изброяването на най-емблематичните заглавия от изминалите някоко години. Към тях ще прибавя и някои нови попълнения и ще ви поканя да споделите кои са книгите, които напомнят на вас за любимото ви лято!

"Перфектна химия", "Верижна реакция" и "Правилата на привличането" от Симон Елкелес

    Перфектни тийн драми за лоши момчета и добри момичета (и обратното), между които любов не бива да просъществува. Книги за социални различия, пълни с обрати, вълнения и трепети от онзи вид, които те карат да повярваш в истинската любов и да поискаш да си на мястото на главните герои дори с ясното съзнание, че може би отношенията им не са най-правилните и може би наистина не бива да са заедно. 

Ако имах време, щях да прочета...

    "Нямам време да чета" ми е една от най-неприятните констатации, защото е чиста лъжа. Едва ли има човек, който да остава толкова без време, че да не може да прочете десетина страници на ден. Има само такъв, който или не може да си организира времето, или приоритизира нещо друго. 

    Затова ми се ще да отбележа, че с днешната публикация нямам за цел да се изкарам най-заетата личност на света. Липсата на време в моето декемврийско ежедневие тази година се и ще се дължи на факта, че този път предварително съм подготвила един сравнително дълъг списък от заглавия, които на всяка цена трябва да приключа преди края на календарната година. Повечето от тях са любимите ми задължителни книги за университета, но има и няколко за разпускане и удоволствие. Тях съм избрала да "прочета" като аудио книга. Неведнъж съм казвала, че този формат за мен е невероятно удобен - все още се появяват удобни моменти, в които да сложа слушалките си и да се отдам на някаква механична дейност, докато слушам с часове. За всички тези книги обаче ще споделя малко по-подробно в края на декември. 

    И така: ако този декември имах време, щях да прочета: 

Книгите на месец ноември. Шест кратки ревюта

    Основната ми задача през изминалите няколко седмици беше да намеря начин да възстановя баланса между работата и приятните занимания, но без да жертвам твърде много от двете страни на уравнението. За съжаление това желание съвпадна с период, който трудно бих дефинирала, ако някой ме помоли - чувствах се като в дупка и без желание да положа повече усилия, отколкото е необходимо, за да се завърна към нормалния си начин на съществуване. Но понеже това не е присъщо на природата ми, все пак наложих разума над моментното настроение и скалъпих план за действие. А през ноември той се оказа доста сполучлив. Съставен беше от следното: работа под час (като си представях, че съм в офис и имам даден брой задачи за отмятане) и възможно най-ползотворно комбиниране на приятни дейности. И така, около шест часà приключвах със задачите и се прехвърлях към забавната част от уговорката със себе си.
    Така през ноември успях да прочета шест книги, повечето от които послужиха за фон на друго мое любимо занимание - реденето на кристален гоблен. Но не той е темата на днешната публикация. Искам да ви разкажа малко повече за шестте заглавия от този месец, който, изглежда, премина под знака на читателските експерименти. 

"Парижкият апартамент" от Мишел Гейбъл - Ревю

       Заради лековатите весели моменти, красивия град, в който се развива сюжетът, и relatable главната героиня, наскоро в онлайн пространството нашумя един от новите сериали на Нетфликс - "Емили в Париж". Разбира се, моя милост не се въздържа и при първа възможност изгледа на един дъх кратките епизодчета и не само си пожела да се върне обратно в Париж (предимно заради обстановката, да не решите друго, имайки предвид събитията в сериала), ами и се зачуди дали няма да намери друг сериал или дори книга в същия тон. Попаднах на "Парижкият апартамент" случайно и в момент на отчаяние - ровех се из Storytel, след като установих, че нямам нищо за четене вкъщи, харесах тамошната корица на романа и...
       В романа си Мишел Гейбъл ни среща с Ейприл - получила възможност да отпътува за Париж по работа, тя оставя живота си в Америка на драго сърце и се впуска в приключение из пленителните парижи улички в търсене на най-вкусното сирене и най-ароматното вино. Това обаче само в свободното време. А то, за нейно щастие, се оказва малко, тъй като ѝ е възложено да оцени мебелите в стар апартамент, останал заключен в продължение на десетилетия. Антични мебели и декорации от времена на велики крале, дрехи, документи и картина на непозната жена, нарисуван от един от най-влиятелните и известни портретисти на XIX век - Ейприл никога не се е докосвала до подобни ценности. Запленена от духа на мястото и подтикната от любопитството си, американката прочита изоставените дневници на собственичката на апартамента и така съдбата ѝ лека полека започва да се преплита с тази на величествената Март дьо Флориан. 

"Дъщеря на съдбата" от Исабел Алиенде - Ревю

       Романите на Исабел Алиенде са абсолютно удоволствие. Докато ги четеш, имаш чувството, че гледаш музикално видео - камерата фокусира върху главния герой, движи се бавно и плавно, показва всичките му цветове. След това, когато този герой се срещне с друг, камерата фокусира върху него и полита във вихъра на собствената му история. И така отново и отново, докато не преплете съдбите на десетки личности и не създаде една богата, логична и вълнуваща история. Магическо.
       "Дъщеря на съдбата", втората книга от трилогията на Исабел Алиенде, започва с обещанието да бъде достойно продължение на "Къщата на духовете". В центъра на сюжета е Елайза Сомърс - осиновено дете, израстнало в дома на заможно британско семейство в Чили по време на Опиумните войни. Умна, красива и борбена, Елайза попива неуморно знанието на личностите около себе си, гради упорития си характер и без да осъзнава тръгва по стъпките на взискателната си леля Роуз, след като се запознава с младия авантюрист Хоакин Андиета. Хоакин, подобно на възлюбената си, е от хората, които са готови да оставят всичко и всички, за да преследват целите си, независимо колко малка е възможността да ги постигнат. Затова се втурва към Щатите по следите на новооткритите богатства, опиянен от идеята за пари и охолство. А след него - Елайза. Годините на лутане из непознати новоизникнали градове, новите срещи, страхът и разочарованията са разказани в "Дъщеря на съдбата" покрай всички други истории на персонажи, които по един или друг начин се докосват до Елайза Сомърс по пътя ѝ към нейната съдба. 

They Both Die at the End от Адам Силвера - Ревю

       Не е нужно да отвориш тайничко последната страница на They Both Die at the End и да прочетеш последните реплики, преди да си прочел цялата книга, за да разбереш как свършва историята на героите. Заглавието го казва - и двамата умират. Читателят го знае, знаят го и протагонистите. Матео и Руфъс живеят в свят като нашия, в който обаче хората получават обаждане в деня, когато ще загинат. Не знаят как или кога, но получават възможността да изживеят последния си ден на земята по най-добрия възможен начин - с приятели, в някоя от многобройните създадени организации за deckers (названието на онези, които са получили своето обаждане), усамотен у дома и в страх от срещата със смъртта или с  "последен приятел". Последната опция избират Матео и Руфъс, регистрирайки се в сайт, посветен на търсенето на друг декър или просто човек за емоционална подкрепа в оставащите часове. С леко недоверие двете момчета се срещат и поемат по пътя към края заедно, превръщайки последния си ден във финално приключение, изпълнено с нови преживявания, искрени разговори и запечатани в цветни снимки мигове.

Ревюто съдържа части от сюжета, които ще бъдат отбелязани с по-светъл цвят за всички, които все още не са прочели книгата!

"Когато напуснахме Куба" от Шанел Клийтън - ревю

Питали ли сте се някога какво се крие зад перфектния образ на Куба, който през последните няколко години е обект на вдъхновение на множество творци от различни сфери на изкуствата?

       Песни възпяват духа на столицата Хавана, филми показват сякаш замръзналите във времето улички с типични разноцветни сгради и стари автомобили, а книги често хвърлят читателите назад във времето, към петдесетте години на миналия век, за да разкрият какво стои зад лика на държавата, присъстваща днес в представите ни като страхотна екзотична дестинация за пътувания и вход към обширния свят на Латинска Америка.

         Неспокойната военна обстановка в Куба така и не успяла да заличи духа и красотата на държавата, нито по време на завземането ѝ от Великобритания, нито по време на войните за независимост от Испания, нито по време на Испано-американската война. И макар че историята на малкия райски остров е наситена със събития от световно значение, белязали развитието и мястото му на картата, Кубинската революция от 1953 г. е конфликтът, който най-лесно изниква в паметта на хората. Повод за избухването ѝ се превръща превратът на Фулхенсио Батиста през 53-ра и диктатурата, която налага на народа след повторното си появаване на върха на политиката. Отговорът на последвалите политически гонения и престъпността в Куба са протести, негодувания, манифестации на студенти и граждани от всички прослойки на обществото. Начело на движението срещу Батиста застават Фидел и Раул Кастро, Че Гевара и други техни съмишленици, а революцията им продължава близо шест години. Победата е за революционерите, уви, успешно премахнатата диктатура на избягалия Фулхенсио Батиста е светкавично заменена от друга, нова, комунистическа - тази на Фидел Кастро.

Reading slumps и книжни цели за 2020г.

      Средата на март може би не е най-удачният момент за изясняване на книжните цели, признавам, и въпреки това новооткритата свобода (от по-малкия брой лекции и не толкова голямото количество домашни) ме вдъхнови да направя кратък списък с книги, които бих искала да прочета в рамките на настоящата година. Става дума за шест заглавия, някои от които ще провокират въпроса "Ама как така още не си го чела!?". Много от тях са горещи препоръки от близки хора, а други - случайни попадения, привлекли вниманието ми я с красивата си корица, я в някое видео на книжна тематика в ютуб. 

       Така или иначе съвсем скоро излязох от книжна дупка, по-позната като reading slump (при това благодарение на задължителната ми литература от университета!). След една-две години четене на минимален брой книги, повечето от които към днешна дата помня бегло, най-накрая желанието ми да се ровя из рафтчетата на книжарниците върви рамо до рамо с желанието да оставя всичките си джобни там. Рядко възпирам тези емоционални пориви от страх да не се завърна към предишното състояние и за забравя защо литературата винаги е била и трябва да продължи да бъде огромна част от ежедневието ми, оръжие в битката срещу света и най-верен приятел в миговете, когато единственото, от което се нуждая, е някоя вълнуваща история. 

"Фонтани на мълчанието" от Рута Сепетис - ревю

       Испанците много обичат да пишат и да говорят за диктатурата на Франсиско Франко. Днес тя продължава да бъде една от основните теми на голяма част от литературата на автори от всички области на страната. "Фонтани на мълчанието" пък има потенциала да мине за поредния роман за универсалните човешки трагедии - за тежките моменти, през които е минавал всеки народ в различни моменти от съществуването си, и за личните драми, които понякога изглеждат по-безнадеждни от надвисналото над всички зло. Качествата на авторката, солидното проучване и събирането на безброй разкази на хора, живели по времето на Франко, които тя съумява да предаде чрез героите си, го отдалечават от посредствеността и го превръщат в универсален пример за стойностна литература и доказателство, че не само от учебниците по история можеш да научиш много за различни важни периоди от миналото ни.

"Сянката на вятъра" от Карлос Руис Сафон - ревю

        Намираме се в Барселона след Гражданската война. Градът е сив, притихнал, пълен със спотайващи се фигури и сенки. Топлината на вечно гостоприемното място сякаш се е изпарила. Обстановката в каталунската столица отразява емоциите на Даниел - момченце на десет години, което за първи път пристъпва прага на Гробището на забравените книги заедно с баща си. Сред хилядите различни заглавия той намира "Сянката на вятъра" от Хулиан Каракс. И се влюбва във всеки един аспект от новата си любима книга. Чете я на Клара, момичето, в което е влюбено, прелиства отново и отново страниците й, пази я като очите си, но едновременно с това започва да изпитва интерес към загадъчната фигура на нейния автор. Хулиан Каракс - младеж от Барселона, който е заминал да живее в Париж с майка си, издал е няколко романа, но след това е загинал в дуел. Търсенето на повече информация се задълбочава, когато на хоризонта се появява мистериозният и безлик Лаин Кубер - мъж с името на дявола от "Сянката на вятъра", чиято единствена мисия е да намери всяко едно останало копие от книгите на Каракс, за да ги унищожи. А след срещата му с Даниел, главната цел на момчето е една - да разбере какво се е случило с Хулиан Каракс и защо Лаин иска да заличи името му от лицето на земята.