Преди няколко дни в социалните мрежи започнаха да ми излизат т.нар. "спомени" от 2017 - годината, през която завърших. Красивите снимки с приятели, на които всички сме облечени с красиви рокли, позираме с греещи лица и броим от 1 до 12, ме накараха да си припомня не само положителните емоции покрай завършването на гимназията и щастието от настъпилото лято, но и всички онези на пръв поглед безобидни заблуди, които се въртяха в главата ми през онези дни.
Не мога да отрека, че последният гимназиален ден е страшно събитие и вълнение! При това във всяко отношение. Вълнувах се не само защото може би никога повече нямаше да прекрача прага на сградата, която се беше превърнала в мой втори дом в продължение на цели пет дълги години, но и защото за мен тези два дни - на изпращането и на бала, бяха върховната възможност да изляза от зоната си на комфорт, да се появя в красива рокля на високи токове, с къдрава коса и грим - все неща, които до този момент не бяха в ежедневния ми списък. Най-накрая щях да празнувам, след като 5 години се бях борила с учебници, учители и със себе си.
