Здрасти, аз съм Ева 🌸

    Едно огромно „ЗДРАСТИ!“ на всички, на които заглавието Stormy Garden им е познато, както и на тези от вас, които отваряте блога ми за първи път! С огромна радост отново започвам чернова тук, за да споделя, че обичният ми блог е на път да се съживи след дъъъълга почивка. 

    Приятно ми е да се видим отново! Аз съм Ева, преди няколко години завърших Испанска филология и Приложна лингвистика в СУ, литературата и пътуванията правят живота ми вълнуващ, а киното, музиката и изкуството - цветен. Харесва ми да организирам импровизирани пътешествия и не си тръгвам от чужда страна без магнитче. Рисувам, но аматьорски. Понякога се цапам до лактите с глина в опит да направя някоя чашка или чинийка за бижута. В момента обръщам ужасно много внимание на здравето си, експериментирам с различни храни и спортувам активно най-вече защото ме кара да се чувствам добре. 

2023 година в няколко изречения

    Явно ще ми е навик към края на всяка година да правя по някоя неочаквана поява тук, колкото да ъпдейтна и може би само за себе си да напиша някой друг ред, с който след време да се върна назад във времето ей така, за спомен. 

    В представите ми този път е малко по-различно, защото, вярвате или не, 2023 година беше голямо мазало. Ама голямо. Представете си мазало като от някоя супер клиширана любовна книга с траги-комични елементи, която четете, докато се пляскате по челото отново и отново, и отново, и отново, понеже още на двадесетата страница започвате да се съмнявате в психическата стабилност на главната героиня. Драги, it is more than obvious that I am the main character and the mental stability is highly questionable. 

    Подробностите от големия цирк ще запазя засега, защото кой знае, някой ден от тях може да излезе някой приличен бестселър. Но пък нищо не ми пречи все пак да споделя нещо отгоре-отгоре, колкото да синтезирам и някои изводи, които направих за себе си през изминалите 12 (а всъщност и малко повече от 12) месеца. 

    Оказва се, че както ти започне годината, така си и продължава. Затова е хубаво да прецените с кого е окей да сте при отброяването на последните секунди до зарята. Моята започна с драма. И после още драма, скарване, нарушени обещания и разочарование, което от сегашна гледна точка е добре дошло, но тогава не ме накара да се почувствам кой знае колко хубаво. Единият извод вече го посочих: внимавайте с кого влизате в новата година. Вторият е: скъпи мои, каквото и да правите, няма да промените някого, ако му давате все повече любов и внимание. Всъщност не ви е и работа. Ditch the bitch в момента, в който ви покаже и минимален дисреспект (а какво остава да ви каже, че не сте достатъчни право в очите), и продължавайте напред, защото няма да оцени цялото старание и желание да му докажете, че заслужава нещо по-добро. В повечето случаи не го. Нищо даже не заслужава. 

   

На лов за истории

    За човек, който има повече от 30 непрочетени книги вкъщи, ходя на пазар из книжарниците твърде често. Пет предизвикателства и безсънни нощи, посветени на прелистване на книги, на този етап също не са способни да спасят преливащата ми библиотека. Какво остава за спестяванията ми... С всичко това на ум, загърбвам тоталната забрана за купуване, която си наложих в началото на годината, и ви взимам с мен на разходка, за да си поговорим за литературата, сериали и за живота напоследък. 
    Програмата ми през последните седмици е такава, че мога да си позволя малко повече свобода за развлечения. (Малко повече значи, че онзи ден прекарах 5 часа в Симс. Всеки си има вредни навици, а моят е да контролирам несъществуващи хора и да ги карам да правят всички онези неща, които аз не мога - най-вече да отглеждам кокошки и крави и да се изхранвам с писане. Sad life.) Това обяснява и изненадващите девет книги, които завърших през февруари. Не че нямам какво да правя - имам си повече от достатъчно. Жертвата е здравият ми сън. 
    Всъщност огромна част от мотивацията ми да включа турбо режима и да уча и работя по цял ден бе премазана от тежестта на дебелия сняг, който наваля преди няколко дни. Климатичните условия ми влияят по странни начини. Дъждът е приемливата степен на приятно и ползотворно време (стига да съм си у нас), но снегът е тежката артилерия. Едно нещо мразя повече от това да ми е горещо, и то е да замръзвам. Затова доброволното обикаляне по книжарници в днешния хубав празничен ден е нещо като изключение, жертва в името на забавлението. 

5-7-3 Web Culture Challenge (#webculturechallenge)

    За мен винаги гигантска част от онлайн преживяването е била връзката с други хора. През годините съм се запознавала с много забележителни личности. С много от тях поддържам близка връзка, а с други винаги бихме могли да завържем дълъг разговор върху общи теми и вълнения. Истината е, че интернетът е пълен с талантливи, креативни, вдъхновяващи, изобретателни и смели хора, които творят - някои тихо, а други - на висок глас, и по свой собствен начин оставят трудна за пропускане следа. Понякога попадат на правилните си читатели или зрители, а друг път, често по незнайни и нелогични за мен причини, остават скрити дълго време, преди да намерят „своите хора“. 

    Задачата да откриеш и да обърнеш време на всички в безкрайното море от информация е трудно. И тъй като винаги съм смятала, че подкрепата и гласността са двете най-силни оръжия в човешките взаимоотношения (и особено в тези в онлайн пространството), се зарадвах страшно много, когато моята любима Вичи сподели предизвикателство, чиято основна задача е да накара предизвиканите да споделят любими интернет „лица“ в три категории: интернет, блог и ютуб канали. Поемам щафетата и днес ви предлагам списък фаворити - все хора с много за казване, качествено съдържание и желание да пропуснат през актуалния безкраен негативизъм малки лъчи светлина. 

5 български сайта, които посещаваш често

- Go Guide е сайтът, в който намирам вдъхновение за ежедневието си. Някои хора влизат в Пинтерест, за да правят бордове с мечтани визии, снимки, места за посещаване и вещи, които някой ден биха искали да притежават. Аз влизам в GoGuide, за да си представя живота си такъв, какъвто наистина го искам - изпълнен с култура, преживявания, събития, концерти, хора с разностранни интереси, добри филми... 

- Момичетата от града допълва тази мечтана визия, но с малко по-„момичешка“ насоченост - открехва ме за малко мода, малко грим, много литература и щипка светски клюки, които, трябва да признаете, зареждат всяко едно градско момиче!

- Peika - задължителна спирка за пътешествениците сред нас, които се намират в непрестанно търсене на нова дестинация и интересна информация за красиви места от цял свят.

- Аз чета, причините са повече от ясни.

- Под моста е супер източник на информация за новостите в областта на литературата и киното. Аз често хвърлям и по едно око на секцията за музика.

7 български блога, които четеш 

- Вичи винаги ще бъде първият човек, чийто блог предлагам където и да е, и причината е проста - тя е един от редките случаи на индивиди, които влагат цялата си любов и емоция във всяка дума, излязла изпод пръстите им. Пристрастна съм, така е, но съм и пристрастена. Блогът й за мен е перфектната комбинация между лично и обективно, вдъхновяващо и информативно. Ако харесвате да четете лично творчество, спортни теми и представяния на книги - Вичи е вашият човек!

- Мелани също покрива изискването за информативно книжно съдържание и лично творчество (да, да, не мога да устоя!). Препоръчвам ви и ютуб канала й!

- Следвам happytwentysomething от доста време вече и смея да твърдя, че слънчевото момиче зад блога е всичко, към което се стремя, четейки рубриките в Момичетата и Go Guide. Социални теми, лични размишления, откровения, съвети - всичко това и още страшно много е представено с огромна доза позитивизъм. 

- Едно от най-любимите ми (и емоционално близки) онлайн места е блогът The Wandering Compass. Неведнъж съм споделяла, че съм в непрестанно търсене на блогове със съдържание, възможно най-близко до моето; ще ми се да покрива темите за образованието, разгледано от първо лице, пътувания, книги, лични размисли... Габи, момичето зад това виртуално кътче, сякаш ми чете мислите с всяка следваща публикация! 

- BeGlam Girl също е сред най-любимите ми местенца, обичам го. Съдържанието на Мария е перфектната доза лайфстайл за съботните утрини, когато търся нещо интересно за компания на горещото кафе. 

- Във Вкусно с Йоли пък намирам безкрайно вдъхновение за кухнята - заела съм се със задачата да изпробвам всички рецепти от този блог и няма да се спра, докато не отсея най-добрите и не запълня готварския си тефтер с тях!

- Снежана Атанасова се вихри активно в Инстаграм, но аз не пропускам да хвърлям по един поглед и в чудесния й блог, където дава информация най-вече за козметични и технологични находки. 

3 български канала, които следиш

- Намерих Бетина Белчева преди немного време съвсем случайно, през предложенията в ютуб, и в нейно лице веднага намерих човек, към когото мога да рилейтна, както се казва на чист български. За нея съм говорила и друг път тук, но отново пускам линк към канала й, защото вярвам, че съвсем скоро все повече и повече хора ще започнат да я откриват и да оценяват съдържанието й. 

- Антоанет Попова Янг. Нямам какво повече да кажа. По-любима ютуб онлайн личност от нея нямам.

- Комеди Клуб Подкаст в ютуб, хора, ако не ги гледате/слушате, защо?!

Ако случайно докарате този пост до неговия край и се чувствате вдъхновени да споделите своите виртуални любими личности, напишете ги в коментар, посветете им пост, тагнете ги в инстаграм, напишете им лично съобщение! Ще се учудите колко щастие може да донесе едно толкова мъничко действие!

Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden

Из Netflix мемоарите на една студентка по Коледа, част 2

     Netflix мемоарите са една от любимите ми поредици в блога, честно. Пределно ясно ми е, че най-вероятно с хаотичните си обяснения не помагам на абсолютно никого да си намери нов филм, но ако има полза от тях, то аз я извличам на определен период от време, когато ми се пригледа нещо доказано добро, но не мога да се сетя кое ми е допаднало.
    И все пак - с надеждата, че ще дам идея поне на някой от вас - отново съм тук с цял списък филми и сериали, които гледах през изминалите месец-месец и половина. С една забележка! Не всички филми са гледани точно в Нетфликс, така че имайте това предвид, ако решите да си пуснете нещо. Тематиката е преобладаващо коледна и може би ще забележите, че сред избраните заглавия не изпъква нищо кой-знае колко оригинално и запомнящо се. По Коледа особено не обичам да се натоварвам с кой знае колко интелектуални, сложни и заплетени филми, така че ако си търсите нещо забавно, романтично и определено клиширано - този списък е точно за вас! 

    The holiday, как така не съм го гледала досега? Тази година установих, че съм пропуснала една огромна част от класическите коледни филми - този, Love actually, „Полярен експрес“, „Четири коледи“, Deck the Halls, „Чудо на 34-та улица“... (за сметка на това всяка година тъпча всички части на „Сам вкъщи“...)

    Happiest Season. На Кристен Стюарт до скоро не ѝ се носеше слава на невероятна актриса. Започнах да си променям лека-полека мнението, когато си пуснах няколко филма извън вампирската сага. Все още не съм стигнала до „Спенсър“, но Happiest season със сигурност ме спечели - филмът е коледен, забавен, семеен, модерен, доста предвидим, но това вече не ме впечатлява много. Пазарът е ужасно пренаситен и сякаш вече никой с нищо не може да ме/ни изненада.

Осми декември в снежна София

     Вчера беше последният студентски празник в следването ми. Освен ако не реша да стана новия вечен студент и след години в Студентски град не се носят легенди и за мен. Но това е по-малко вероятно.
    Планът ми да не празнувам кой знае как деня се осъществи, но и не премина точно така, както предполагах - над учебниците в опит да попълня пропуските в знанията си, за да си напиша курсовата работа. В рамките на 20-30 минути с най-добрия ми приятел се организирахме и се срещнахме в центъра на София с идеята да се разходим, да видим коледната украса (да се уверим, че е точно толкова зле, колкото пишат всички в интернет), да пийнем по нещо топло и да наваксаме с приказките за изминалите няколко дни, тъй като и двамата сме доста заети и разговорите ни са значително по-прозаични от обикновено.
    Разбира се, не бяхме преценили удачно фактора "зима" в цялото уравнение, затова някокото часа по заснежените улици ни се отразиха... отрезвяващо. Продухващо. Крайно освежаващо. Поне ако стана с болящо гърло, ще ми е пределно ясно защо. Но това да е проблемът. Чудя се дали изобщо да ви разказвам за няколкото пъти, в които щях да направя шпагат върху идеално почистените тротоари, за момента, в който щях директно да се просна по гръб (пред очите и обектива на някакъв човек с огромен, професионален фотоапарат, който снимаше видео зад гърба ми; ако някъде се появи клип на момиче в бежово пално и шапка-идиотка, което ей на толко не се люсва на Съветска, аз съм) или петнайсетте спъвания в буци лед, надигнати плочи... Казвам ви, след всяка разходка в центъра се питам дали е нужно да се подлагам на това мъчение отново.
    Има ли изобщо нужда да коментирам неповторимата коледна украса на най-централните точки из София? 

Краят на една ера. O bella ciao, bella ciao

    Имах огромното щастие по време на следването ми в университета да излязат едни от най-добрите испански сериали, които съм гледала до този момент. Освен начин да разпусна, в много моменти те бяха и източник на вдъхновение и мотивация да продължа напред, да уча, да обогатявам речник и граматика, ако щете и да посетя местата, на които са снимани, за да покажа наученото. (Или може би испанската филология просто води до някакъв вид лудост)

    Las chicas del cable, Élite, Vis a Vis и La casa de papel... La casa de papel. Сериалът, който с всеки следващ епизод ме караше да пренебрегвам морала си и да виждам доброто в банда престъпници. Обогати речниковия ми запас откъм псувни и начини да се скараш с някого на испански, гравира думите rehén, atraco и el puto amo в съзнанието ми завинаги, многократно ми показа, че не винаги нещата са черни или бели и истината винаги е някъде по средата, а също че много често се случва хората, за които се предполага, че са добри, да са по-долни и от „престъпниците“. La casa de papel стана и една от многото спойки в отношенията ми с много прекрасни хора в реалния живот - тема на разговори и повод за вълнение, безкрайни гласови съобщения, хипотези, класации на любими персонажи и разисквания на понякога твърде екзистенциални въпроси. 

    Казано иначе: за мен La casa de papel е ера, която бележи едни от най-хубавите ми години до този момент. Излиза от границите на "просто един сериал" и навлиза в полето на личното. В продължение на толкова много години съчувствах на героите и се поставях на тяхно място, че равнодушна реакция към края на сериала би било чисто неуважение към самата мен. Само че в случая подготовката за тоя край се точи още от самото му начало и е съпроводено от непрестанно очакване най-най-любимте ти герои да изостанат някъде по пътя и да не ги видиш отново на екрана. 

    Обещах си да не рева срамно много пъти, но на финалните надписи емоцията и вълнението надделяха. Смисъл... години инвестирано време, емоция и най-вече чувството, че тия престъпници на екрана са ти някакъв вид семейство, не могат да се подминат току-така, понеже сериалът свършва и ya está. Es que la Resistencia sigue viva, понеже това е повече от сериал за убиване на времето и определено не те учи само как да прехвърлиш тонове злато от подземието на банка до някакъв рандъм бункер по средата на нищото. 

    Доволна съм от края. Още от самото начало на сериала беше ясно, че опциите за финал са само две че и която и да изберат да осъществят, ще има и тъга, и щастие, и разочарование. Няма как да се търси абсолютен реализъм и логика в подобни сюжети - гледаш си ги за кеф и забравяш как събитията биха се развили в реалния живот, за да не си тровиш нервите и разваляш великото преживяване. 

    Разбира се, щеше да ми хареса да видя други хора в края за последен път, щеше да ми хареса любимите ми герои, които изостанаха по пътя в предишни сезони, да се появят за едно последно групово събиране. Определено щеше да ми хареса да видя конкретни сюжетни линии една идея по-развити и обяснени. Но оценявам малката вратичка, които са оставили създателите на Ла каса, за продължения и spin-offs. Мерна ми се нещо за Берлин (едва ли ще го гледам, защото Берлин не ми е никак любим; сцените с него в последните десет епизода не ми бяха интересни), но аз смятам, че има един друг персонаж с огромен потенциал, за когото вече въртя сама много конспиративни теории. Само времето и парите нетфликски ще покажат накъде ще духне вятърът. Каквото и да бъде решено и както и да бъде осъществено това решение, надали някога някой ще достигне нивото на оригинала. (Сега ще видим корейците - приятел ми каза, че вече готвят корейска версия на La casa de papel). 

    Мда, емоция. Свърши. Сигурно ще дойде някой друг, но... засега малко почивка и може би едно яко бинджване на всички епизоди. Както е казал Берлин: Señores, ha sido un placer atracarles, pero ha llegado el momento de unas merecidas vacaciones.

 

(Това свърши, игрите на волята свършиха, филмът с курсовите ми работи с тая част от магистъра е на път да свърши... Ако някой не ми предложи нещо страшно интересно за гледане, казвам ви, наистина ще пусна Ла каса пак и ще стане като с „Игра на тронове“...) 

Мини истерията в инстаграм историите ми в опит да не спойлна края на приятелите си. С благодарност към тях, че почти ежедневно ме търпят и чат-пат реагират позитивно на емоционалните ми изблици. Супер сте! Сега отивайте да гледаде епизодите, защото няма да ви чакам още дълго време!!!

Магистратурата е трудно нещо (размисли между писането на две курсови работи за учене, една паднала коледна елха и Блогмас)

     Мили уважаеми, магистратурата е трудно нещо!
    Така де, очевидно. „Не е за всеки“, „Отнема време“, „Ако искаш да свършиш работата както трябва, по-добре се откажи от много аспекти от живота си“ и т.н. т.н., ясно е това. Само дето кой трябваше да ми каже, че ще си лягам и ставам с мисълта за дейксиса, развитието на човешкото съзнание и въпроса „Какво, по дяволите, имаше предвид тая жена вчера, като ми се усмихна - любезна ли беше, лицемерна ли, показваше ми, че е тъжна???“.
    Свободно време? Възможно, но, повярвайте ми, когато прекарате десет часа пред компютъра, за да пишете курсови/да се борите с мудъл да ви пусне записите от лекциите/да допълвате лекциите/да учите лекциите/да четете допълнително по темите/да се опитвате да направите план за работа през следващия ден (и да си подготвяте работните задачи, ако се случи така, че и работите), „свободното време“ ще е по-скоро еквивалент на приготвяне на някакво бързо хапване и сън.
    Въпреки че всичко досега звучи като оплакване, не това е целта ми. Всъщност в момента изключително много се наслаждавам на ученето и огромна част от дисциплините, с които се занимавам. Проблемът ми не е количеството работа (някои от колегите ми сигурно ще кажат, че не е чааак толкова много, но... просто приемете факта, че аз прекалявам, и толкоз, окей?), а това, че леко трудно се адаптирам към нивото. Живея с мисълта, че на ниво магистър вече от мен се очаква да съм на 1000% във всичко, с което се захвана. Затова преживявам по-тежко моментите, когато трябва да преглътна егото си и да пиша и да моля за помощ и допълнителни разяснения. Сами разбирате каква глупост е това. Аз също осъзнавам, но не мога да се убедя, че не бива да съм твърде строга към себе си, когато не разбера нещо или попадна в ситуация, в която някой трябва да ми удари едно рамо. Това ми е останало от всички предишни образователни нива и надали през следващата година ще го изкореня, но поне се научих да пиша имейли за помощ (но не и да престана да пиша „извинете“ по пет пъти във въпросните имейли). 

Пролетта досега. Размисли и снимки

    При всяко започване на публикация на по-ежедневна и лична тематика, се чувствам като развален грамофон. Дотолкова е издълбано в ума ми да регистрирам случващото се по света, че вече не съм сигурна дали мога да измисля не-клиширано и не-банално встъпление. Но се надявам да ми простите - колкото и да не ми се иска да го споменавам, пандемията намери начин да се вмъкне в живота ми и превърна първите няколко седмици от така очакваната пролет в нещо, което се надявам бъдещото ми аз да забрави възможно най-бързо. 

    Беше ми пределно ясно, че ще дойде моментът да се сблъскам лично с пандемията. Не очаквах обаче да е изневиделица (наивна мисъл - такива неща нито предупреждават, нито ти дават шанс за психическа настройка, така че да можеш да понесеш събитията по приличен начин), нито пък да отнеме възможността да стана пряк свидетел на всичко, за което вече от година копнея. 

Из Netflix мемоарите на една студентка в трети локдаун

    Резултатът от една година пандемия и три локдауна е следният: способността ми да се концентрирам върху каквото и да е за повече от 30 минути е безвъзвратно погубена. И това е лошо не само за академичната част от ежедневието ми, но и за времето за почивка, когато се предполага, че мога да си позволя да се отпусна пред телевизора и да гледам сериали от по 6-7 сезона със скоростта на първите посетители на хранителен магазин рано сутрин. Да, но комбинацията между това нещастно произведение на модерната чума се комбинира с абсолютната липса на наистина завладяващи филмови предложения и дава още по-тъжен резултат: скролване из всевъзможни социалки, без усещане за време и пространство. Също и липса на активност тук на пук на всички обещания и закани от началото на годината. *усмивчица*

    В кратките моменти на просветление и необяснимо желание да оставя телефона и да се съсредоточа върху някакъв сюжет (окей, окей, ако не уча, гледам тикток или тормозя котката, чета във всякакви формати, това е така) през изминалите месеци, случайно попаднах на няколко филма и сериала, които изпъкнаха на фона на наплива от заглавия.

Коледни детайли

 Коледният сезон тази година се усеща някак по-специален.

    Не ми е приятно, че голяма част от местата, от които планирах да взема подаръци за приятелите и семейството си, са затворени, нито пък ми харесва, че няма да мога да организирам мечтаното коледно събиране, да се разхождам в голяма компания из заснежена София или да пия любимите си зимни напитки в закътани кафенета. Някак обаче успявам да видя отвъд всичко това. Ето - това ще е втората ми Коледа в новия ми дом и първата с малкото котенце, което осинових преди малко повече от месец. Най-близките ми приятели се прибират обратно у дома за празниците. Главата ми е пълна с по-особени идеи за подаръци, които едва ли бих намерила из молските магазини. Вкъщи звучи коледна музика от първи декември, елхата е изкарана още от края на ноември, а във въздуха се носи аромат на канела от камарата свещи, които съм разпръснала по всички свободни повърхности.
    Отнета ни е възможността да изживеем дните до празниците като по филмите, но не един път съм казвала, че за мен щастието се крие не толкова в конвениционалните неща, а по-скоро в малките: в онези, които сами правим, за да превърнем дните си в събития.

   Днес искам да споделя няколко малки детайла на фокус у дома. Подбрани с любов и уважение към мястото, в което прекарвам огромна част от ежедневието си, те ми носят огромна доза позитивно настроение само със съществуването си. Понякога си седя, докато на фон свири инструментална музика, гледам светлинките и за пореден път се убеждавам колко малко ми трябва, за да съм щастлива. 

Есенни почивни дни

        През училищните ми години не считах уикенда за неприкосновено време, което трябва да посветя само и единствено на почивка. Не ми го позволяваха купищата домашни и уроци - за разлика от голяма част от връстниците ми, на мен ми харесваше да взимам насериозно задълженията си и рядко си позволявах пропуск. Та, винаги или съботата, или неделята беше посветена на дописване и по-старателно преглеждане на учебниците. И така до началото на студентството ми. Стана така не защото имах по-малко работа или графикът ми беше по-рехав, а по-скоро защото рано се научих да разпределям задачите си съобразно енергията, която изразходвам през седмицата.

Инкогнито Януари

      Мина малко повече от месец от последната ми публикация в Stormy: месец, през който се фокусирах върху личните си цели за новата година, върху взаимоотношенията с хората около мен, върху университетските ми задължения и най-вече върху всички онези неща, които обичам да правя, но за които нямам особено много време обикновено. Нищо че януари, както ходи на всяко ново начало, обикновено е доста натоварен и напрегнат период.

      Изпращам поздрави и много позитивна енергия към всички колеги в сесия, които се опитват да съберат сили и да се съсредоточат върху материала въпреки всички настинки и вируси, които вилнеят през последните дни. Два от трите ми изпита през сесията минаха - само толкова, защото е традиция повечето изпити да се изнасят една или две седмици преди официалния период за изпитване уж с  цел "да помогнем на студентите". Няма значение, че всичко съвпада с крайни срокове, последни подготовки и, само между другото, същите две седмици, които следват зимната ваканция.

За всичко по малко: Бункасай 2019, срещи с приятели, Зимен панаир на книгата

         Вече дишам спокойно - във ваканция съм! 

         Този семестър почивните дни започнаха малко по-рано, отколкото на други колеги, но не мога да се оплача. Снощи за първи път седнах късния следобед и с чиста съвест четох до към полунощ, защото не мислих нито курсови работи, нито ранни лекции, нито нищо. Ако това не е рай, не знам какво е. 

         Плановете ми за Блогмас не се развиха според предварителния план (направен на първи декември, защото именно тогава се сетих, че е станало време за публикуване, но нямах написан и ред): искаше ми се всяка седмица да пускам по една-две публикации и в крайна сметка финалният брой за декември да е 12, но няма как, винаги така става. Навярно и на вас ви е позната тази тенденция всички презентации/ изпитвания/ контролни/ колоквиуми/ крайни срокове да бъдат наблъсквани в седмицата преди почивката. Често са придружавани от стрес, нерви и избухвания, повечето пъти тотално неоснователни и доста преувеличени, но "that´s the student´s life"… Опитвам се да се наслаждавам на хубавите моменти и да си вадя поуки от по-лошите, защото преполових вече висшето си образование и фактът, че остава още толкова, хем ме радва, хем ме натъжава мъничко.

Из Netflix мемоарите на една студентка по Коледа

        По повод любимия си празник днес се връщам към типа постове, които пиша с огромно удоволствие - предложения и ревюта за филми. Като непрофесионален филмов критик без каквито и да било претенции да изказва правтоподобни и обективни мнения, в днешната публикация ще ви разкажа за няколко любимци в Нетфликс, но също така и ще добавя голяма част от онези, които планирам да гледам през този празничен сезон. Огромна част от селекцията с неизгледани филми е взаимствана от едно "предизвикателство", на което попаднах съвсем случайно в началото на декември в Инстаграм с по едно заглавие за всеки ден от месеца.

A Christmas Prince

        Hands down, любим филм въпреки ужасно предвидимия и клиширан сюжет. Млада и амбициозна журналистка тръгва по следите на бъдещия крал на малка фикционална държава с цел да разбере малко повече за личния му живот и отношението му към трона. Разбира се, двамата се влюбват, случва се нещо, което разклаща отношенията им и можете да предположите какъв е финалът, след като има още цели два филма - продължения на първия! A Christmas Prince: The Royal Wedding и A Christmas Prince: the Royal Baby са заглавията, които ми правиха компания на осми декември, когато, вместо да се забавлявам някъде, учих за колоквиуми. Нe останах разочарованя.

Let It Snow

        Заглавието може би ви е познато от книжка на Джон Грийн, написана в съавторство с Морийн Джонсън и Лорън Миракъл. Тази зима Нетфликс пуснаха прекрасната екранизация - чудна занимавка за час и половина-два, в която ще се пренесете в далечна, снежна Америка, и ще се запознаете с историите на три двойки, които в края на филма се преплитат. Готина, неанагажираща, не твърде драматична и подходяща за заден фон, когато не искате да съсредоточите вниманието си само и единствено в екрана. Не помня особено много от книгата на тримата автори, но след като прочетох ревюто си за нея в Goodreads се чувствам уверена да ви кажа, че не е нужно да я четете, ако искате да гледате - няма да ви липсва нищо от сюжета, нито пък ще ви отнеме от преживяването. 

The Princess Switch

         В тази продукция Ванеса Хъджънс влиза в ролята на момиче с големи мечти, свързани с пекарната му. След като се отправя към чужбина за участие в готварско състезание, Стейси разбира, че принцесата на страната, в която се намира, всъщност е нейно абсолютно копие. В стила на "Капан за родители" двете сменят местата си, за да придобият представа какво изпускат и как живее другата, дават си сметка за положителните и отрицателните черти на собствените си ежедневия и в крайна сметка happy ending-ът не ги подминава. Със сигурност не мога да сравня този филм с класики като "Сам вкъщи" 1 и 2 или пък "Елф" (и трите от които заслужават място в този пост, но няма да ги резюмирам, тъй като се съмнявам да има човек в тази Вселена, който все още не е наясно с историите), но все пак е весел, неангажиращ и подходящ за разтоварване след дълъг ден.

The holiday calendar

         В главната роля на този филм влиза Кат Греъм, добре позната на зрителите като Бони от "Дневниците на вампира". Свръхестествените елементи тук обаче не обичат кръв и нямат чифт заострени зъбки, ами са по-скоро коледни чудеса, скрити в коледен advent календар - тематично за всички, които отваряме големи кутии с шоколади и разни козметични продукти и се надяваме на неочаквана изненада. Ще се въздържа от по-подробен коментар, защото го коментирах в предния си пост на тази тема - а него можете да прочетете, като кликтене ето тук. 

 Love actually

        Не е продукция на Нетфликс, но все пак е качен на платформата, затова и го включвам. Трябва да призная, че съм гледала Love actually един-единствен път преди толкова много години, че в момента дори да ми опрете нож до гърлото няма да мога да ви кажа за какво става въпрос, нищо, че е един от най-обичаните и известни коледни филми. Приятелите ми, които четат това в момента, изпадат в ужас. Очаквам гневните им съобщения с примирение... Тази вечер, след като споделя публикацията, ще поправя грешката пред телевизора и с чашка червено вино и няколко мандаринки.

         А сред филмите, които със сигурнсост ще гледам около Коледа, са: 

        - A Cinderella Story: Christmas Wish - не съм най-големият почитател на Лора Марано, но Грег Сълкин ми е достатъчно оправдание да дам шанс на тази интерпретация на любимата класическа история. Пък кой знае - може би той ще се окаже тайната сътавка в рецептата за идеалния коледен филм.

         - Merry Happy Whatever - ново от Ашли Тисдейл и Бриджит Мендлър и първият сериал на коледна тематика, на който попадам. Сестра ми го изгледа в рамките на ден, а аз хванах само един-два епизода от него. Става въпрос за семейство, което се събира заедно, за да отпразнува коледните празници. Всички случки са в духа на типичен rom com, а кастът като цяло ми се стори много симпатичен. 

        - The Knight Before Christmas - явно последните години Ванеса Хъджънс е вдъхновена да играе сред фалшив сняг и червени, златни и зелени украси и дръвчета, а аз се надявам и в този филм да е толкова добра, колкото и в The princess switch. От няколко вечери с приятелка все се каним да си го пуснем, но по една или друга причина не стигаме до това. Нека приеме този пост като последно предупреждение преди сама да го изгледам. 

       - Klaus е единствената анимация, която ще включа в този списък. Първоначално нямах намерение да я гледам, но днес в Инстаграм попаднах на пост (на човек, когото не запомних, но и на когото благодаря за добрата препоръка), който ме подтикна да я запаметя и да ѝ дам шанс.

Искам да споделя с вас няколко линка към постове на други блогъри, които също са споделили списъците си с любими коледни филми: Zoe Sugg//  The Little Wise Owl// GenTwenty//

"Къде си, Аляска?" - книгата и сериалът

      Рядко ми се налага да говоря за първите си години като активен читател, тоест за периода между 2012 и 2015 година, когато огромна част от джобните ми биваха заделяни за случайни обиколки из книжарници, а книжният ми блог беше в своя апогей и нови статии имаше всяка седмица по няколко. Но пък когато ми се наложи, не пропускам да спомена името на Джон Грийн сред тези на авторите, начертали границите на читателските ми интереси и оформили вкусовете, които имам и до ден днешен. "Вината в нашите звезди", разбира се, беше върхът на върховете, но всеки един от нас си имаше и друга любима от творчеството на Джон Грийн - я "Хартиени градове", я "Множество Катрини". "Къде си, Аляска?" не излизаше от личната ми класация, но по онова време, през 2014г., когато я прочетох за първи път, със сигурност не заемаше една от челните позиции. Беше ми харесала, да, но не помня да съм изпитвала кой знае колко голяма обич към историята или персонажите. 

  

Грижа за кожата през лятото и есента + Nivea #DaretoWOWandCARE

       Обичам безобразно много процедурите за грижа за кожата не само защото няма нищо по-хубаво от това да полагаш грижа за себе си, но и защото през тези 15-20 минути сутрин и след дълъг душ вечер се чувствам себе си. А напоследък отчаяно се нужда от подобни малки рутини, които да ми напомнят от какво се нуждая всъщност. 

      Въпреки това, с козметични продукти конкретно за лице не смея да си играя кой знае колко. Кожата ми е нормална към смесена - проблемна е Т-зоната, а заедно с това забелязвам, че порите ми се запушват сравнително лесно. Често това е провокирано от различни кремове, които излизат от категорията на "медицинската" по-изчистена козметика. 

      Това лято не излязох далеч от зоната си на комфорт в това отношение. И все пак намерих няколко продукта, които паснаха перфектно към рутината ми, харесаха се на кожата ми и си запазиха почетно място в списъка за повторно купуване в бъдеще. 

Грижа за лицето

       "Колкото по-малко, толкова по-добре" е мотото ми що се отнася до продуктите, които слагам върху лицето си. Не обичам да прекалявам нито с честотата им, нито с количеството. И попаденията ми са:

Recent favorites, May

       Постът за майските любимци този път е наложителен, защото изминалият месец беше малко по-сложен от очакването и самата аз имам нужда да си припомня хубавите мънички неща от ежедневието, които изпъкват на фона на всички не толкова приятни. 

      Май месец беше напрегнат и много зает. Нямах кой знае колко време да правя нещата, които ми харесват, нито пък да си почивам малко повечко. Това е така, защото, подобаващо за края на семестъра, преподавателите ни решиха да ни засипят с колоквиуми и тестове, кой от кой по-важен. С целия стрес, бързане, задължения и нерви определено не намерих начин да запазя равновесие и да балансирам между приятното и задължителното. И въпреки това, ето няколко неща, които ме направиха малко по-щастлива през май:

1. Чанта с флорални мотиви от Parfois

      Свих красивата дамска чанта от гардероба на майка ми след пътуването ни до Рим, от където всъщност я взехме. Има три дръжки - по-малки ръчни, средни за рамо и дълга за през рамо, която може да се закачи допълнително. Джобовете са общо три - един с цип и два с копченца, в които идеално побирам папките ми с материали за лекции и задължителните портмоне, храна, преносима бутилка за вода и чадърче за дъждовните дни.  

Балът - две години по-късно

        Преди няколко дни в социалните мрежи започнаха да ми излизат т.нар. "спомени" от 2017 - годината, през която завърших. Красивите снимки с приятели, на които всички сме облечени с красиви рокли, позираме с греещи лица и броим от 1 до 12, ме накараха да си припомня не само положителните емоции покрай завършването на гимназията и щастието от настъпилото лято, но и всички онези на пръв поглед безобидни заблуди, които се въртяха в главата ми през онези дни. 

        Не мога да отрека, че последният гимназиален ден е страшно събитие и вълнение! При това във всяко отношение. Вълнувах се не само защото може би никога повече нямаше да прекрача прага на сградата, която се беше превърнала в мой втори дом в продължение на цели пет дълги години, но и защото за мен тези два дни - на изпращането и на бала, бяха върховната възможност да изляза от зоната си на комфорт, да се появя в красива рокля на високи токове, с къдрава коса и грим - все неща, които до този момент не бяха в ежедневния ми списък. Най-накрая щях да празнувам, след като 5 години се бях борила с учебници, учители и със себе си.    

Recent favorites, April

С всеки ден настроението и желанието ми да пиша, да споделям и да изпробвам разни неща се увеличава, та използвам възможността да пренеса малко от тази продуктивност тук. Днес отново искам да споделя с вас някои от любимите ми открития от изминалия месец- от козметика през музика и чак до филми. 

Козметика

       Нямам навика да променям кой знае колко много от разкрасителните си навици с идването на нов сезон, но през април въведох няколко нови продукта. Първият е любимият слънцезащитен крем (който, между другото, използвам почти целогодишно, с малки пропуски). В момента използвам един български и според етикета предназначен за деца. Факторът, разбира се, е 50. Не е матиращ, но попива добре в кожата и белият филм става напълно незабележим, когато нанеса от пудра - вторият нов елемент в рутината ми. Не нов като цяло, а като вид. Обичам блестящата пудрата мозайка на Essence, тъй като не матира напълно, цветът ѝ е една идея по-тъмен от моя, но пък заради това прави кожата ми да изглежда здрава и блестяща (буквално).
      Последният нов продукт е триминутната маска с чаено дърво на Beauty formulas. Това е една от любимите ми марки за маски (влюбена съм в тяхната черна маска с активен въглен, и аз вече не знам колко тубички сме изхабили вкъщи), а пък чаеното дърво е моята "тайна" за здрава и безпроблемна кожа. Плюс е и краткото време, за което трябва да стои, за да подейства. Спестява ми много усилия и почистващият ефект е точно това, от което има нужда кожата ми в неделя вечер. 

Грамофон

       За рождения си ден тази година сестра ми получи грамофон и, разбира се, побързах и аз да си открадна малко време с новата машинка. Никога не съм си представяла, че слушането на плочи ще ми хареса толкова. И не, не е същото като да си пуснеш Spotify и да си правиш там нещо междувременно. На друго ниво е това с грамофона. Нашите биха се изразили с думата "фенско", за любители. Засега имаме едва две плочи, но вече съм си набелязала следващата с един от любимите ми албуми и нямам търпение да ми се отвори път към някоя книжарница, за да си я взема.

Пролет и пролетно почистване

       Най-накрая всичко навън е зелено, птичките пеят, започната пролетните бури, мирише на дъжд и мокър прах, времето е перфектно за силна музика, кафе и книга вкъщи. Любимият ми сезон! Не е нито студено, нито горещо. С всеки ден се чувствам във все по-добро настроение и не ме свърта особено вкъщи, искам вън, да се разхождам или да се заседя на някоя пейка в парк. Обичам и вдъхновението, което ми носи пролетта - нови идеи, нова сила и приповдигнатост, дори вълнение за бъдещи планове и проекти.

        Колкото до почистването - то все още е в процес. Отървах се много от старите дрехи, които не носех, но все още виждам как се спирам пред някои с думите "Но то още е здраво, може някой ден да го нося...". Май е време за КонМари метода. Because many things don´t spark joy anymore. 

Отрязана коса

       До преди няколко дни косата ми беше една от отличителните ми черти. Беше дълга почти до кръста и си я обичах доста. Възприемах я като вид щит, нещо, с което лесно мога да се скрия; и в същото време като абсолютна материална проява на това, което всъщност съм. Дълго време планирах да я отрежа - въпросът беше колко.

       Днес е по-къса с повече от педя и ми харесва много повече от преди! Лека е, изглежда свежо, различно и ново. Давам си сметка, че може би имах нужда от тази не чак толкова драстична промяна. Нали знаете клишето - жените режат дългите си коси в знак на тотална промяна, обикновено след някое важно събитие и с това искат да заявят категоричната си позиция. Аз не се нуждая от някакво събитие, за да заявя, че "ново аз" се задава. 

Музика

       Винаги по това време на годината се връщам към някои от любимите ми изпълнители и албуми. В момента отново въртя AM на Arctic Monkeys, F.A.M.E. на Maluma, Trilogy на The Weeknd и Hard to Imagine на The Neighbourhood. В приблизително подобен стил са и Chase Atlantic, но тях слушам разбъркано. Сред новите попълнения в плейлиста ми попада албумът Я люблю тебя на Rauf & Faik - страхотен vibe! Не съм очаквала, че ще въртя руски парчета толкова, но ето - 90% от песните вече ги знам наизуст, а също и ги препоръчвам на всеки, независимо дали е питал или не. Новият албум на Billie Eilish също го признавам, макар че от него слушам значително по-малко парчета.

Полети. Пътуване до Мадрид и Толедо

      През април за първи път посетих две нови любими места в Испания: Мадрид и Толедо. Влюбих се. Имах огромна нужда да оставя ежедневните си задължения в София, да ги позабравя и да се полюбувам на някое непознато местенце, за се скитам по цели дни, да опитвам храна, да правя снимки... Тази една седмица се оказа перфектното време за това.

      На Мадрид вече посветих дълъг пост с много снимки и впечатления, който можете да прочетете ето тук. А за Толедо предстои, така че stay tuned.

       Отделна история са полетите. Не мисля, че има думи, с които да опиша чувството, когато излетим и с бясна скорост започна да е отдалечавам от всичко и всички. Някаква странна еуфория е, и досега не съм откривала друго нещо, което да ме прави щастлива именно по този особен начин. 

After

      Голямата изненада на поста е филмовата адаптация на книгата/фенфикшъна "След" на Анна Тод. Чела съм първата част преди много години, още когато бях голям фен на 1D, но реших да дам шанс на този вариант, колкото с приятелка да се посмеем час и половина в залата. Смяхме се, но и излязохме приятно изненадани, защото не беше толкова зле, колкото очаквахме. Да, историята е променена. Изключени са герои и много от най-драматичните и ключови сцени, бих казала. Главните герои не са книжните - нито Теса е безхарактерна монахиня, нито Хардин (все още не възприемам името му) е някакъв кой знае колко страшен и заплашителен.
       И въпреки това филмчето беше красиво за гледане, беше интересно, вълнуващо (особено за всички под 18 години, които се впечатляват от кожени якета, татуси и дръзко момчешко поведение). Но не беше зле! Чух сравнения с Нюансите и "Здрач" - не са безпочвени, но "След" се отдалечава от тях най-малкото с това, че актьорите (и тук подчертавам името най-вече на мацката в ролята на Теса) нямаха оня типичен poker face и си играеха на прилично ниво. Хареса ми толкова, че бих се "жертвала" да го гледам втори път и определено ще следя следващите части. Много приятна изненада!