„Бьорнстад“ от Фредрик Бакман – книгата и сериалът

    Бьорнстад - малко загиващо градче някъде из Швеция. Затрупано под дълбок сняг и обляно от аромата на борове и студ, надеждата за светло бъдеще като че ли напуска жителите с всеки изминал ден. Единствената им надежда е младежкия хокеен отбор, начело с най-обещаващия играч в историята на клуба - Кевин Ердал. Шансът да блеснат под светлината на прожекторите се появява с новия им треньор, който бързо намира общ език с младежите и ги изстрелва право към финалите на престижно състезание. А те сами, макар и без да искат - към живота, където си длъжен да поемеш отговорност за действията си с чест, доколкото ти е останала такава.
    В блога си се съобразявам от две основни правила, които сама съм си наложила: първо - винаги пиши за позитивни неща, животът е достатъчно гаден, че да пренасяш негативизъм и в щастливото си местенце. И второ – стреми се да не пишеш по твърде нашумели теми. Не знам от какво точно е провокирано второто, но съм сигурна, че постовете за Бакман и книгите му трябва да му бъдат подчинени.
    И да има съвременен читател, който не е чел някой от романите на шведския писател, то поне е чувал името му или някое от заглавията. "Бьорнстад" е неофициално най-силният от тях, а аз съм склонна да се доверя на всеобщото мнение, защото нещата, които не ми се понравиха, са по-малко от пръстите на едната ми ръка. Романът нашумя през последните месеци благодарение на новата адаптация на HBO - минисериал от пет епизода, които правят опит да пресъздадат духа на Бакмановия роман, придържайки се към най-ключовите моменти. И тъй като прочитът на романа ме остави почти без думи - за това може да потвърди Вичи, която го препоръча и след това беше длъжна да изслуша заекването ми на гласово, докато обяснявам колко ми е харесал, - днес ще се опитам да синтезирам мнението и чувствата си както за книгата, така и за сериала.

    Ако все още не сте чели и гледали "Бьорнстад", имайте предвид, че настоящото ревю съдържа спойлери за сюжета и неговата развръзка! 

"Къде си, Аляска?" - книгата и сериалът

      Рядко ми се налага да говоря за първите си години като активен читател, тоест за периода между 2012 и 2015 година, когато огромна част от джобните ми биваха заделяни за случайни обиколки из книжарници, а книжният ми блог беше в своя апогей и нови статии имаше всяка седмица по няколко. Но пък когато ми се наложи, не пропускам да спомена името на Джон Грийн сред тези на авторите, начертали границите на читателските ми интереси и оформили вкусовете, които имам и до ден днешен. "Вината в нашите звезди", разбира се, беше върхът на върховете, но всеки един от нас си имаше и друга любима от творчеството на Джон Грийн - я "Хартиени градове", я "Множество Катрини". "Къде си, Аляска?" не излизаше от личната ми класация, но по онова време, през 2014г., когато я прочетох за първи път, със сигурност не заемаше една от челните позиции. Беше ми харесала, да, но не помня да съм изпитвала кой знае колко голяма обич към историята или персонажите. 

  

Впечатления от "You" - за преследвачите и социалните мрежи

     Убедена съм, че повечето от вас вече знаят за нашумeлия сериал на Netflix "You". В разките на 10 епизода се представя недългото познанство между Джо, симпатичен и много начетен книжар, и Бек, студентка, която търси своя път в издателството и в живота. Обсебен от нея, Джо намира начин да влезе в личния ѝ живот, да спечели доверието ѝ и да се отърве от всички хора, които стоят между него и Бек, независимо от цената, която трябва да плати. 

     Струва ми се, че не много хора знаят, че "Ти" е сериал по книгата на Каролайн Кепнес "Ти", която е преведена на български (но, за съжаление, изчерпана). За нея след мъничко!
    Ревюто съдържа спойлери! Някои от тях са маркирани с по-светъл цвят сиво, а други са отбелязани в началото и в края!

    Бих искала да започна със самата история и героите - много неща ми направиха впечатление, но все пак ще се опитам да не навлизам в твърде много детайли, за да не издам някои от най-интересните моменти на тези, които все още не са имали възможността да го изгледат. 

      Напоследък темата за серийните убийци и преследването нашумя отново, може би заради предстоящото излизане на филма за Тед Бънди (а и заради крактия документален сериал в Нетфликс). "Ти" ни дава перфектната възможност да надникнем в ума и да анализираме мислите на един преследвач, който сами никога не бихме различили в тълпата от хора по улиците, с които ежедневно се разминаваме. Джо е именно това - собственик на книжарница, при това доста добре изглеждащ, с интереси в областта на литературата, не много приятели, но пък мил, грижовен, добре възпитан и много, много манипулативен и с невероятен талант да замаскира тази си черта. Историята е представена от неговата гледна точка - през всички десет епизода той води монолог, отправен към възлюбената му Бек, и малко по малко разкрива части от характера и намеренията си. Може би именно това е елементът, който прави историята толкова пленителна, но и объркваща. Джо е от онези герои, които мразиш и обичаш едновременно, защото не одобряваш действията му, мислиш ги за безумни, очевидно са неправилни, но в същото време някаква част от теб вярва, че извършва всички престъпления от любов, за да предпази Бек, за да се погрижи за съседското дете Пако. Именно с Пако се загатва идея, която доста ми допадна - именно на него Джо предава знанията си го превръща в потенциално свое копие подобно на мъжа, който се е грижил за него, когато е бил малък. Остава ни да се чудим дали детето ще придобие само дорбите, или и лошите му черти.