February Favorites

Докато разглеждах любимите си за този месец продукти си дадох сметка колко малко нови неща съм изпробвала, а също - колко бързо мина времето. Отново. 

Месецът беше хубав за някои неща, а за други - не чак толкова, и честно казано не знам дали се радвам, че свърши, или се ядосвам малко повече, че дните се изнизват пред очите ми по-бързо, от колкото ми се иска. Но което и от двете да е, не четете поредния daily пост, а такъв за месечните ми любимци, за това се съсредоточавам върху темата. 

Козметика.

През февруари не експериментирах с много продукти, а новите, които виждате на снимката и за които сте на път да прочетете, заплашват да се превърнат в all time favorites (с риск да ви доскучае да четете за тях всеки месец).

След като Мони ми подари за Коледа лосиона за тяло на I love... реших да изпробвам и други продукти на марката. Спрях се на този душ гел с миризма на малина и къпина, който меко казано обожавам. Не прави толкова хубава пяна, колкото уникална е миризмата му. Изненадана съм колко дълго време остава по кожата тя. За съжаление обаче се хаби сравнително бързо дори при мен. А аз обикновено съм крайно пестелива и мразя нещата ми да свършват. Опаковката взех от дрогерии DM на цена около 10 лева. 

TBR pile

Да имаш физическите копия на книгите, които искаш да прочетеш, но да не можеш да го направиш, защото си втора смяна/ нямаш достатъчно време/ имаш друга работа е... непоносимо ужасно. (Също колкото да продължаваш да си купуваш книги, те да се трупат, а времето пак да не е достатъчно.)

С този проблем се боря от началото на втория срок, паралелно с домашните, клуба по литературно писане, четенето на ученическа литература, писането тук (това не ми се получава много) и пълноценната почивка (за нея имам по-малко време от това за четене дори). Истински кошмар е. Опитвам се да измисля подходящо решение, което не включва отказване на домашните или стоене до полунощ, твърде изтощително е и има повече минуси, отколкото плюсове. На този етап единственото, което би могло да ми помогне да напредна с книгите, които съм си наумила да прочета, е да направя списък за даден период от време, както сега - за месец. Обичам предизвикателствата, мотивират ме. Поради тази причина мисля, че ще проработи. Повъртях се пред рафтовете и избрах четири от непрочетените си книги,с които смятам, че ще се справя за месец, но те са нещо като минимална цел. Убедена съм, че в последствие ще добавя много нови. 

В началото на годината започнах да чета трилогията на Керстин Гир "Скъпоценни камъни" и на този етап ми остава само последната книга - "Смарагдовозелено". През март непременно ще намеря време за нея, поне преди да започна поредната поредица/трилогия. Като "Последните оцелели" на Сюзан Бет Пфефър, например. Взех си първата книга "Живота, какъвто го познавахме" от зимния базар на книгата в НДК през Декември и се чувствам ужасно за дето отлагам прочита ѝ. Чела съм ужасно много прекрасни мнения за тази част и вече определено е време да се уверя сама. Освен това постапокалиптичните светове са ми слабост, просто обожавам. Очакванията ми са високи. 

"Жената в черно" на Сузан Хил стои върху най-горния рафт на библиотеката ми от точно година. Почти точно. Взех си я, защото бях гледала филма с Даниел Радклиф и точно в този момент навлизах със смела стъпка в книжния свят. Едновременно тъничка, а и с екранизация - струваше ми се перфектния избор за четиво за някое междучасие. Така и не се стигна до започване, тъй като от онзи базар на книгата (летен? беше отдавна) бях взела още десетина книги и нямах никакво търпение да прочета всяка една от тях. Една година. Може би най-старата непрочетена, която притежавам (изключвайки класики като "Дядо Горио", "Джейн Еър" и "Отнесени от вихъра"). За това вече нямам извинение и смятам през март дори да започна с нея.

Последната книга, с която планирам да се запозная, е "Списъкът на омразата". Честно казано не съм много запозната с нея, нито пък съм чувала много отзиви, но именно това ме мотивира да я прочета. Харесва ми да намирам стойностни книги и да ги споделям с приятели или вас, читателите. Надявам се искрено да заслужи висок рейтинг.

Това представлява списъкът ми на този момент, но, както споменах,с напредване на времето ще се добавят още книги. Надявам се да прочета и четирите гореизброени, защото се очертава много труден месец. 

Гадната седмица свърши

Да те накарат да стоиш в училище до седем вечерта и на следващия ден да отидеш за първи час в седем и половина е възможно най-гадния номер, който могат да ви извъртят от училище. Защото в 99,9% от случаите има странични ефекти като главоболие, несъсредоточеност... и ненаписани домашни в комбинация с ненаучени уроци, въпреки, че се очаква да ви изпитват по половината предмети. 

Още по-гадно е като същия ден имате олимпиада и трябва да пропътувате половин София, за да стигнете на време, и да стоите още два-три часа, за да си я напишете. 

Това ми се случи на мен вчера. Само дето не стоях цял ден в училище, защото ме заболя главата, и се оказа, че училището, в което щеше да се проведе вторият кръг на олимпиадата по испански не е никак далеч. Но все пак няма как да го пропусна.

Последната седмица беше ужасна що се отнася до училищните ми занимания и задълженията ми тук. Страшно много ми липсва да пиша постове. Но в момента съм в един вид reading slump, въпреки че съм подхванала поредицата "Хари Потър". Чета. Но не се чувствам като да пиша ревюта за тези книги. Обичам ги, но и аз не знам как да обясня нежеланието ми. 

Планирам след четвъртата книга, тази, която чета в момента, да се върна на някои единични книжки от TBR списъка ми, да напиша няколко ревюта...

И като споменах това, чудя се дали да не напиша едно и за филма "Петдесет нюанса сиво", защото си мисля, че имам да кажа някои неща. Гледах го снощи с майка ми (да, правилно прочетохте) и надмина очакванията ми в много отношения, които предполагам, че ще ви бъдат интересни заради многото противоречиви мнения в интернет. Ако ми остане време днес или утре ще се заема и с тази задача.

Между другото днес се сдобих с ново нещо, което да обичам - Samsung Galaxy A3. И имам нужда от помощ за името. Аз кръщавам всичките си вещи и няма да е честно тази да си няма име. Така че ако имате някакви идеи, имена на герои от книги/ сериали/ рандъм прозрения, чувствайте се свободни да ги споделите. 

В последно време много си мисля за сериалите, които гледам, и се чудя кои от новите напоследък са достатъчно добри,че да бъдат причина за забавеното писане на домашни. Онзи ден изгледах пуснатите епизоди на "Eye Candy" с Виктория Джъстис и смятам да го продължа, но определено се нуждая от нови. Може би "Shameless" или "Hemlock grove", нямам никаква идея, а пък много желание (и време, което не бива да бъде свободно,но все пак е. Кълна се, че си пиша домашните и нито веднъж не съм се явявала в училище без, въпреки това, което пиша тук.)

През изминалата седмица се случиха няколко много яки неща, свързани с блога ми, но за сега ще се въздържа от споделянето им, поне докато не съм абсолютно убедена. Но все пак искам да благодаря на тези от вас, които четат редовно, а и нередовно, пишат коментари и посещават блога ми. Супер сте! Никога не съм вярвала, че ще има хора, които се интересуват от нещата, които пиша. Чувството е много яко. 

И така, от сега ще се старая да съм по-редовна тук, ще се опитам да си разпределя времето и... общо взето ще видим как ще се получат нещата с гадната ми програма и десетките уроци и изпитвания. И книги междувременно. Но за сега е това. Чао, beautiful people.

"Елинор и Парк" от Рейнбоу Роуъл - Ревю

Често докато седя на последния чин в училище и наблюдавам съучениците си си повтарям, че съм родена в грешното десетилетие, че ми се иска да се върна само десет-двадесет години, за да имам възможността да изживея това, което родителите ми, например, са изживели. Преди да прочета "Елинор и Парк" дори не се замислях, че може би нещата тогава не са били много по-различни, с изключение на цялата електроника, предоставена ни в днешни дни.

"Елинор и Парк" се развива през 1986 година и разказва за един сравнително кратък момент от живота на двама шестнадесетгодишни тийнейджъри, изолирани от връстниците си - Елинор и Парк. Необичайното при тяхната история е, че те самите не са обичайни - той е единственият азиатец в щата, обича комиксите и плеъра си, а тя - няма и черта от типичните Барбита с перфектни фигури, чувство за хумор и красива усмивка. Връзката им, противно на това, е нещо, създадено простичко, пасва прекрасно на възрастта им и изглежда изключително естествена, като нещо, което може да се случи абсолютно всеки ден в училищния автобус.

Елинор и Парк се запознават в него през първия ѝ ден в новото училище. Или технически не точно, защото в продължение на много време те седят един до друг, без да проговарят, и единственото общуване е чрез комиксите, които Парк безмълвно ѝ дава всеки ден, а тя връща на следващия. 

Мисля, че голяма част от позитивното ми мнение се дължи на това, че в момента също съм на шестнадесет години и изпадам в абсолютно същите ситуации от време навреме. Рейнбоу Роуъл е успяла да побере трепетите и мислите на младежите в тези 350 страници умело. Книгата се отличава от останалите YA днес, не само защото докосва теми като тормоз, самооценка, семейство и взаимоотношения между тийнейджъри. Всъщност много по-голямо впечатление правят препратките и реалната гледна точка. Мислите, които минаваха през главата на Елинор за Парк и обратното. 

"Елинор беше права. Не беше хубава. Беше като произведение на изкуството, от което не се очаква да е красиво, а да те накара да почувстваш нещо."

Тук без значение е външният вид, защото Елинор може да е голяма, но същността ѝ е още по-голяма и стойностна. 

Тя е изключителна. От началото на книгата можем само да гадаем защо е толкова затворена, защо не отвръща на обидите, които ѝ отправят. Постепенно разбираме как стоят нещата в семейството ѝ, с какви хора живее, колко малко собствено пространство има за себе си, кутията с тайни вещи и комиксите на Парк. И си обясняваме тайнствеността ѝ спрямо него с това, че тя просто не иска да бъде съжалявана. Само този факт говори за това колко силен характер има. 

Парк е пълната ѝ противоположност. Полу-кореец е, което го отделя от обществото, но има прекрасно и обичащо го семейство, дом и всичко, което може да си пожелае момче на неговата възраст. 

Само тези от вас, които са чели книгата, могат да кажат колко забележителна е промяната у двамата през втората половина. Започват взаимно да се променят и подобряват, да се опознават и бавно намират кои са всъщност. 

Краят ме накара да върна няколко глави назад и да ги препрочета, за да запълня кухото чувство. Едновременно го очаквах и не, завари ме някак си неподготвена, стана твърде бързо. Дадох си сметка каква гама от чувства ми дари "Елинор и Парк". Смях се, радвах се за щастието им, бях на път да се разплача, желаех да изживея тяхната история. 

"Парк никога нямаше да я обича повече, отколкото я обичаше в деня,в който си бяха казали сбогом. А тя не можеше да понесе мисълта, че може да я обича по-малко."

"Елинор и Парк" е книга за първата любов, много повече от романтиката, с която са претрупани книжарниците. С огромен успех би могла да бъде показателна за осемдесетте и деветдесетте години на миналия век и съм убедена, че ако някой, прекарал младините си тогава, би почувствал книгата като приятна ретроспекция към дните, в които всичко е било комикси и музика.

I'm so happy

Всеки ден си повтарям, че колкото по-малко хора знаят за щастието ми, толкова по-дълго ще трае то, но тези два дни от началото на вторият срок бяха наистина прекрасни и ми се иска страшно много да споделя тук, както обикновено. Ново начало, ново това, ново онова, плюс много щастие и супер моменти. 

Тези дни се чувствам невероятно уверена в способностите си поради една или друга причина,

и може би ще ви прозвучи малко надуто или както искате го наречете, но ходя по коридорите на училище с гордо вдигната глава и широка усмивка, защото честно казано не мога да я изтрия от лицето си. Независимо от страничните фактори. 

Вчера официално предадох макета си по история - германски лагер от времето на Втората Световна война, по който работих с помощта на родителите си две седмици. Занесох го в училище, цялото училище ме видя как нося огромна дъска с къщички. Правиха ми път, група пък ми препречи пътя, за да го разгледа. Учителите познаха какво е без да им кажа! Изключително ласкателство. А когато влязох в учителската стая, за да го оставя на господина, който в този момент не можех да намеря. Цяла тълпа от учители ми налетя, за да разглежда нещото, нищо, че ръцете ми щяха да се откъснат от рамената. Господинът по етика заяви "Ако можех да ти пиша шест по моя проект - щях", след което изрецитира мотото на германците. На немски. Адмирации, господине, аз и без това харесвах. На влизане господинът по испански каза само "Аууу", а госпожата по български надникна над рамото ми с думите "Какъв е тоя макет бе?" и си замина. Заместник директора грабна макета от ръцете ми и го разглежда десетина минути, включваше и изключваше малките светлинки, обсъждайки с господина по етика, английски и госпожата по география колко много труд е хвърлен, също и време. Не ми позволиха да го оставя на огромната маса, а четирима мъже го качваха на един много висок шкаф, за да него повредят. По-късно се срещнах и със самият господин по история, който буквално беше останал без думи. Казвала съм,че го обичам тоя човек, нали?

Явно е разказал на всичките си колеги за това, защото днес, когато истерясвах за това, че съм минала на втори кръг по испански, госпожа Валентинова (тя има име в училище, много е добра с езика и всички ѝ имат респект. Аз само си мечтая да ме познава. Забележете.) застана до мен и каза "Ти как се казваш? Ева,нали? Ти освен перфектни резултати по испански правиш и великолепни проекти". След това нямах никакви думи нито да благодаря, нито да изкажа колко съм щастлива за...

Хора. Минавам на втори кръг по испански. Не минах по български, но минавам по испански. Смятайте. Това е най-добрият ми резултат за всички години в тази гимназия и съм невероятно горда от себе си. Просто... Сама си давам пет. 

Трупам точки, също и се справям с дневните си задължения, въпреки че съм втора смяна. Обикновено не я харесвам именно защото не мога да научавам добре и нямам време за четене или сериали, но за сега (два дни, ау) съм точна. Даже имам време да си правя перфектен cat-eye. Всичко... перфектно... направо не съм аз. Отново си давам пет сама. 

¨Елинор и Парк¨ е адски сладка. Обичам. Защото не е като "тя се мисли за грозна, ма всъщност е прелестна." Оценявам го. Но няма да говора тук и сега за това, защото планирам хубаво ревю до края на седмицата. Нищо, че толкова ми беше интересно, че забравих да си отбелязвам сладките моменти и цитати.
През последните три дни се запознах с огромна, гигантска част от момичетата в блогър, чиито блогове следя, и съм на върха на щастието и за това, защото всички са невъобразимо прекрасни. И искам нещата със срещата ни през пролетта да се получат, навих нашите. Много лесно при това. Ааа, защо сте толкова якииии??

И общо взето да, трябваше да напиша всичко това. И Шаут аут за Мики, която вероятно ще прочете това. Съжалявам, че забравих да ти донеса "Предани", обещавам, че утре ще се сетя! И все още не знам как да напиша името на господина по испански в доклада. Трябва да помисля още малко. Alejandro? Alexander? Ayúdame, por favor. 

Как започна всичко?

Аз съм читател. Обичам да чета, обичам да пътувам през десетки светове и да се запознавам с безброй герои в пречупени времена. Обожавам топлото чувство, което се заражда при всяка прочетена глава, също и гневът, който предизвикват персонажите от врем на време. Пристрастена съм към преживяването "да четеш". Но истината е, че не винаги е било така. 

Когато бях малка не обичах да чета. Дали защото се ужасявах от това да изгубя времето си у дома с книга в ръка, вместо да съм вън и да играя на дама, и да скачам на въже, или защото учителите все ми казваха, че трябва на всяка цена да прочета книгите за училище. Все още не зная. Спомням си как тогава отказвах да прочета и "Малкият принц", една от любимите ми книги сега, защото дори и неговият обем ми се струваше гигантски. А какво да говорим за големите книги по рафтовете у дома, тези у бабите ми и в библиотеките? Единствено любими ми бяха онази малки книжки "За гората", бяха цяла поредица. Вечер с нашите си имахме ритуал, редувахме се да ги четем. Мама ми е разказвала как още когато съм била на две съм могла да изрецитирам най-дългата приказка съвсем самичка, без напомняне. 

На родителите си дължа любовта си към историите, а на себе си желанието да се гмурна в магията на литературата, дори и малко късно. Искрено съжалявам, че не съм намерила време да прочета "Хари Потър", например, и че съм изпуснала приключения като това в "Нарния". Но всеки път като погледна към библиотеката си и видя поредицата, която ме накара да се запаля по четенето, се усмихвам.

"Дневниците на вампира".

Може би ви се струва малко странно. Истината е, че още преди книгите беше само сериала. Много ясно помня как тогава всички говореха само за Стефан и Елена, и как една вечер реших да го изтегля и да видя за какво става въпрос. Бях изгледала първи сезон и половината от втория в рамките на една седмица, което беше много за възрастта ми. Тогава направих малко проучване и разбрах, че има книги. не бях сигурна дали ще ми харесат, но се престраших, и завърших, прочитайки първите четири за две седмици. В момента съм горд собственик на цялата поредица. И дори и да ми се струва леко смешна, да намирам много кусури в героите, историята и действието, чувствата ми към книгите никога няма да избледнеят. Те са причината сега да купувам нови и нови, да имам прекрасна библиотека, да съм "book nerd" и да не мога да се наситя на думите. 

Разбира се, имаше и дълъг период на търсене на нови YA произведения, по това време се сблъсках и с не чак толкова хубави, макар и да бях доста наивна, харесвах абсолютно всичко, само защото беше нещо ново и непознато. А и преди само около година се запознах с хора, с които мога да говоря за героите, да обикалям книжарници с часове и да си измислям продължения. 

Началото е поставено. Сега остава само да продължа. 

Ами вие, читатели, как се запалихте по четенето? Коя е книгата, с която сте поставили началото? А има ли човек, който ми е представил литературния свят?