Весели празници! Равносметка и победител от коледния Giveaway! #Blogmas2017

Здравейте, приятели! Весели празници!

Независимо дали празнувате Коледа или не, искам да ви пожелая щастие, здраве и успехи, прекрасни празнични дни и много незабравими моменти! И, разбира се, много желани подаръци! 

Преди да си кажем "чао" с Блогмас за тази година искам да обявя победителя от тазгодишния Giveaway. За изтеглянето му използвах сайта random.org, който от 12 участници изтегли номер трети - в списъка по реда на коментиралите Zineti Yetim! Честито, Зин, с теб ще се свържа (или вече съм се свързала)! А на останалите искам да благодаря! Благодаря, че отделихте от времето си, за да ми разкажете малко за себе си, а и за това, че четете! Значи много за мен! Надявам се да имам причина да организирам giveaway-и отново скоро, защото е страшно позитивно начинание - радостта не е само за победителя, но и за мен. Затова - следете блога ми за бъдещи подобни публикации! 

И тази година Blogmas приключи успешно! Е, с известно пропускане, неспазване на графика и на моменти доста скучни публикации, пълни с дърдорене за учене и разни такива ежедневни работи. Но ми беше забавно, надявам се и на вас да ви е било поне мъничко! Месецът ми стана малко по-щастлив благодарение на всички български блогъри, които пишеха. Поздрави и shoutout за тях, браво, че бяхте по-постоянни от мен и и не писахте по 4 дни в един пост!

Личната ми равносметка от тези 25 дни е следната: пих много шоколад и гледах много филми; целта в края на деня (да пиша постове) ми подейства страшно мотивиращо и ми помогна с останалите ми задължения - да, знам, че звучи малко странно; желанието ми за четене на книжки се върна, нищо, че не със същата сила като преди; време е да понаваля консумацията на шоколад.

 Не че много се претоварих този месец, но съм готова за почивка и време за съставяне на нови и разнообрани постове! Надявам се частичката от моя декември, който споделих с вас, да е разнообразила времето до празниците ви! Благодаря, че четохте! Сега казвам "Чао" на Блогмас, за мен беше истинско удоволствие! Весели празници!

Няколко дни преди Коледа #Blogmas2017 Ден 20, 21, 22, 23

Четири дни... Поне вече няма накъде да стане по-зле. 

Радвам се да се срещнем тук отново! Как сте, нещо ново от последните четири дни? 

Включихте ли се в Giveaway-а, който организирам? Ако не сте, но искате, скролнете малко по-надолу, до предната публикация, за да се запознаете с условията и за да се включите!

В някой от предишните постове писах, че подготвям изненада. Имах в предвид, разбира се, това малко раздаване на подаръци. Принципно планът ми беше да го публикувам на 15-ти, за да има повече време желаещите да се включат, но имах проблем с избирането на заглавията - смених много, чудих се колко да са, мислих си дали да са три книги за един човек или по една за трима. В крайна сметка направих това, което ми се струва най-логично в случая. Радвам се, че има желаещи да участват! Винаги, когато пускам подобни състезания, изпитвам лек страх от това, че в края на периода коментарите под публикацията ми ще са 0, което може би е и причината сега при появата на нов да се радвам толкова много! Чесстно казано, нямам търпение да изтегля победител. Ако можех, със сигурност щях да пратя на всеки по нещо, но един е по-добре от николко. Този жест е форма на обратна връзка от моя страна, на която държа.

Щастието ми днес е подхранено от многото часове сън. Също и от факта, че вече съм в кратката ми (твърде кратка) ваканция, която уж е коледна, но всъщност е, за да ми напомни, че остава много малко до сесията и че май наистина е време да седна и да поуча яко по абсолютно всичко. Решила съм обаче да оставя 2-3 дни за абсолютна почивка. Искам да си мързелувам, да гледам филми, да играя на игри, да чета книги и да забравя, че имам задължения. Днес денят ми мина точно по този начин - станах в 11, играх на симс почти цял ден и излязох привечер за обиколка на Метро. Главната ми задача там беше да намеря тефтер или тетрадка, или нещо, което да се превърне в новия ми органайзер за 2018-та. Да, ама не. Не намерих нищо и това приключение ще продължи в мола утре. Харесала съм си планер там, но не ми се дават толкова пари. Последната ми опция е, честно казано. Ако не намеря нищо по-добро обаче, най-вероятно ще ми се наложи да го купя. Да ви питам - предпочитате сами да правите органайзерите си или си купувате готови?

И така... утре ще се видим в предпоследния пост за Блогмас 2017г. Напомням, че остава само един час от днешния ден и целия 24-ти, за да се включите в гивауей-а за "Говори", "Graffiti moon" и "До всички момчета, които съм обичала".  Сега ставам - ще гледам "Сам вкъщи", разбира се, и най-вероятно ще си направя 3-4 горещи шоколада. Което ми напомня, че водата се стопли. До утре!

Коледен Giveaway! (Затворен!)

 Веднъж в годината в блога си организирам по един Giveaway и съм страшно щастлива, че този момент дойде отново! С огромно желание обявявам новото раздаване на подаръци за Коледа 2017!

Прави ми впечатление, че през този зимен сезон все повече и повече блогъри правят този чудесен жест към читателите си, за да им се отблагодарят и да покажат, че оценяват обратната връзка и времето, което те отделят, за да четат. Искам да направя същото днес, като ви благодаря за вниманието и търпението през изминалата не много активна година. Благодаря на тези от вас, които все още не са се отказали от Stormy garden въпреки честата липса на активност и разнообразието от съдържание, което публикувам - за някои от вас последното е плюс, а за други - минус. Главната ми цел тази година беше да пиша за неща, които вълнуват мен, и се надявам да има хора, на които това да им се е харесало. Отново - благодаря за интереса, вниманието, коментарите... За всичко!
Тази година съм подготвила малко по-голям подарък, по-личен, избран с много желание и нетърпение един от вас да го получи. По обичай той е книга. По-скоро три. Може би знаете, че за мен Коледа е време за вкусни закуски, филмови маратони и топли вечери в леглото, ако може с някой роман в ръка. Изборът ми не е свързан с празниците, понеже коледната тематика е за предпочитане през зимния сезон, а това, към което се стремя аз, е победителят да се чувства свободен да чете по което и да е време, при това без да губи от удоволствието. А и всъщност те ще бъдат изпратени след празниците, тъй като краят на giveaway-a ще е Бъдни вечер.

Заглавията, които избрах за вас, са "Graffiti Moon" от Кат Кроули, "Говори" от Лори Халсе Андерсен и "До всички момчета, които съм обичала" от Джени Хан - и трите много специални. Не съм чела първата, "Graffiti Moon", но предложението идва от сестра ми, която е почитателка - доверявам се напълно на книжното ѝ мнение. "До всички момчета, които съм обичала" е сладурски роман, с който се запознах преди година-две на английски и когото харесах достатъчно, че сега с огромно желание да подаря на някой от вас! (Освен това втората книга вече е издадена на български! Няма да се налага да чакате много!) А третата книга, "Говори", е сравнително нова на българския пазар и е много важна книга. Ако желаете да разберете мнението ми за нея, както и малко повече за романа, прочетете ревюто ми, като кликтене тук. 

Всеки живеещ в България може да се включи в giveaway-а - както винаги! Но ако сте под 18 години, моля да се посъветвате с родителите си. Ще се нуждая от адреса ви, за да изпратя книгите, ако победите. 

Условията за участие по традиция са прости:

1. В коментарите под този пост ми напишете нещо, няма значение какво! Разкажете ми за някоя книга или за филм, който ви харесва, за любим момент от изминалата година. Как върви училището или университета, какво ви мотивира? Не изисквам от вас и обем - пишете точно това, което ви е на сърце, по тема, която сами изберете!

2. Оставете активен имейл/фейсбук/инстаграм профил в коментарите, за да мога да се свържа с вас, ако победите! (В случай, че победителят не отговори до три дни, ще бъде изтеглен нов!)

3. Усмихнете се!

Играта ще продължи от днес, 19 декември, до 23:59 часа на 24 декември. Победителят ще бъде изтеглен на случаен принцип чрез сайта random.org в коледната сутрин, като всеки един участник ще бъде включен в списъка само един път. На 25 декември в последния пост от Blogmas ще обявя кой ще получи подаръчетата.

Желая късмет на всеки, който пожелае да се включи, весели и топли празници, много книги и забавления!

Кратки учебни сесии #Blogmas2017 Ден 18

Винаги търся позитивните неща в заобикалящата ме среда и се старая тук да показвам само тях - достатъчно внимание отдаваме всички на негативните събития и емоции. Но денят ми беше гаден - моят и на една огромна част от кпоп обществото - и това е причината днес да бъда лаконична. Честно казано, единственото, което искам, е да приключа със задачите в следващите 30 минути, да си легна и да не ми се налага да мисля за каквото и да е до утре сутринта. 

Денят ми беше дълъг въреки двете що-годе поносими лекции. Послужиха, за да ми припомнят, че "сесията идва", а преди нея 5 теста, на които трябва да се представя по възможно най-добрия начин, за да си спестя бъдеща работа. 

След четирите часа в университета имах среща с Диляна за двучасова учебна сесия, прекъсвана от разговори за политика и света като цяло, а и за малко клюки, няма какво да се лъжем. Успях да направя доста дълго домашно за утре (при това сносно). Като по часовник приключихме в 4 и се отправих към нас за късен обяд, довършване на няколко задачки, малко почивка и писане на поста, който четете в момента.
До края на вечерта искам да направя колкото се може повече неща за уни, но с това настроение не знам накъде съм тръгнала. Ще действам спонтанно като прогнозите са за мусене, силна музика на слушалки, евентуално няколко глави от "De amor y de sombra" или "Ще ти дам слънцето" (понеже последните дни не съм я и докосвала, а ми стана интересна) и... а ми толкова. Всичко това с надежда, че утре ще бъде по-добре...

Бункасай (文化祭) 2017

Днес, на 17 декември 2017г., се осъществи 12-тия пореден празник на японската култура в 18СУ "Уилям Гладстон" - Бункасай. Входът за събитието беше свободен, но, за да бъдем напълно честни, дори и да се плаща, пак си заслужава 100% да отделите час-два от деня си, за да се разходите из коридорите на училището и да се запознаете с традиционна и модерна японска култура, представена от ученици.

Сестра ми е в японската паралелка на училището и тази година ме уреди с покана за "затворената" част от празника - чудесна подготовка за следващите няколко часа из уъркшопи, стаи с музика, култура и много традиции. 

Тържеството започна в 11:00 часа с концерт, речите на директора на училището и посланика на Япония в България. Организацията заслужава огромна похвала, тъй като е продукт на труда на единадесетокласниците в гимназията. Пролича си, че се бяха постарали страшно много! Но, разбира се, гладкото и много интересно протичане на събитието се дължи и на всички останали ученици, които пяха, играха в пиесата, дефилираха с косплей костюми и след това се включиха във всички следващи занимания!

Панаир на книгата и Немски коледен базар #Blogmas2017 Ден 16

Според личните ми представи, спането до късно след тежка седмица и много работа е еквивалент на рай. Няма как да не станеш в изключително добро настроение след 9-10 часа сън, особено когато знаеш, че ти предстои един изключително приятен, ползотворен и положително зареден ден.
Така може да бъде опитана моята събота. Станах късно (може би около 11). Закусих бързо и изгледах обичайното съботно предаване, което си пускаме с майка ми без пропуск. И реших, че няма какво повече да губя време - сега е моментът да стана, да се оправя и да поема към НДК за поредния мой много любим Панаир на книгата. 

Тази година реших да отида сама, за да имам достатъчно време да разгледам точно каквото ми се иска, да си обикалям, да зяпам и да си говоря с издателите в опит да намеря перфектната книга са престоящите няколко месеца. Затова сложих слушалките, грабнах чантата и се отправих към метрото. Което беше пълно. Направи ми впечатление каква тълпа слезе от влакчето от Сердика II към НДК и се отправи към Двореца. Но, честно казано, тя не беше нищо в сравнение с безброй многото хора пред щанда на Сиела, заради които не успях да се докопам до избраните техни заглавия нито когато пристигнах, нито когато си тръгвах. Представете си. 

Не съм сигурна дали имаше повече хора от предишни години, но със сигурност бяха доста. И се мотаеха като мухи без глави. Фактът, че бях сама и нямаше кой да дърдори на главата ми недоволно смекчи това обстоятелство, не ме изнерви или нещо такова, а напротив. Беше ми страшно приятно да се разхождам, да поглеждам от далеч заглавия и да се усмихвам на устремени към книгите дами и господа, които се блъскат с лакти, все едно някой ще им гепи избраните заглавия и ще ги държи високо над главата им, за да не ги стигнат. 

Проходих 4-те етажа 3-4 пъти, излизах и влизах от Двореца още толкова, не се съмнявам, ченякои книжари даже са ме запомнили. В крайна сметка си избрах 4 книжки - "Леговище на сънища" от Либа Брей (развълнувана съм заради обема на книгата, но преди да се впусна в нея ще трябва да си припомня първата част - признавам, че не помня почти нищо), "Тайната градина" от Франсис Бърнет (искам я от години, най-накрая се убедих да я взема), "Целуната от Ангел" от Елизабет Чандлър (на всеки панаир я гледам и тази година най-накрая я пуснаха за 2 лева. Щастие) и "12 Клопки" от Джефри Арчър (която е по препоръка на мой приятел и много се вълнувам, понеже оценявам вкуса му във всичко, честно казано, и съм сигурна, че разказите ще ми харесат страшно много). 

На излизане он НДК, когато трябвае да слизам вече към метрото, се сетих, че пред Народния театър има малък немски базар, който искам да посетя откакто беше отворен. С бодра стъпка се насочих натам през Витошка и центъра. В момента в централната част на столицата е доста красиво - окрасено е с лампички, тук-там се виждат елхички... Ако имате възможност, отделете час-два за разходка на "чист" (да се направим, че е) въздух и разгледайте коледна София.

Немският коледен базар е по-малък, отколкото очаквах и отколкото изглежда на снимки, но е страшно приятно и мирише на вкусотии! Има малки къщички, в които се продават пържени картофки, традиционни вурстчета, чурос, горещ шоколад и всъщност всякакви видове шоколади за похапване, палачинки, вино, украси и какво ли още не! В този момент вече бях страшно уморена и имах сили само да обиколя два пъти, да направя няколко снимки и след това да се отправя към вкъщи, но не и да си взема чурос или нещо друго. Може би през ваканцията ще ми се отдаде възможност да отида, а може би дори ще взема някой с мен за повече и по-качествени снимки. 

Наваксвам, наваксвам #Blogmas2017 Ден 13, 14 и 15

Здрасти, как сте? 

Много благородно завиждм на всички онези блогъри, които смогват да пишат постове всеки ден. Още повече завиждам, че имат разнообразни и интересни теми, по които да разсъждават. Липсата на такива от моя страна стана причината два поредни дни да не пиша, но... Сега ми се ще да направя бърз ъпдейт. Жива съм. Малко ме наболва главата чат-пат, ама ще се живее. Ходя си на лекции, пиша си домашните. Предадох си черновата на курсовата, но от сега си знам, че другата седмица ще бъде върната с известно количество забележки, та ще има с какво да се занимавам през ваканцията.
Впрочем най-добрата ми приятелка се върна от Милано вчера (Дидко - тя вдъхнови поста с въпроси, който публикувах миналия месец). Прекарах половината си ден с нея в Дъ Мол, защото се бяхме разбрали да се съберем и да купуваме подаръци. Най-важното е, че купихме една на друга. Липсваше ми да я виждам и да слушам как се смее, супер позитивно ми е. Само дето ме заряза един час преди началото на лекцията ми, та трябваше да ходя да губя време в ДМ до университета с риск да изхарча и останалите си пари. Е ми. Поне си е тук и ще прекараме доста време заедно преди края на ваканцията. 

Утре мисля да прескоча до НДК, за да си взема някоя друга книжка. През седмицата нямах възможност, а неделя изобщо не ми е опция - ще съм в 18то за празника на японската култура. И за снимки. Не знам дали съм писала за това тук, но инвестирах в професионална камера и сега искам да снимам всичко. Буквално всичко. Точно каквото ми попадне. Ще използвам празника като извинение да снимам косплей костюми, суши и някакви яки работи. Разбира се, ще документирам тук, защото мисля, че ще е много интересно! Имам покана за концертната част (с много мрънкане си я изпросих, да не си помислите нещо), та и това ще бъде яко.

Та, уикендът ми като цяло ще бъде доста пълен. Ще ми се да намеря време да погледам малко драми. Остават ми 4-5 епизода от While you were sleeping, която е с любимия ми актьор Lee Jong Suk. Мъкна я откакто започнаха да я излъчват, а вече свърши, Диляна я изгледа, и аз... като цяло уча и играя на Симс, и отлагам гледането. Не е коректно, защото междувременно изгледах 3-4 мини драми в Нетфликс. А имам да изгледам и дравата на Каи... Ок, стига толкова.

Впрочем, видях, че Нетфликс са пуснали немски сериал, чийто сюжет много напомня на Stranger things. Казва се Dark. Гледали ли сте го и харесва ли ви? Мисля да го binge watch-на, но ще видим как ще стане това на фона на многото тестове и сесията, която се подава ей там зад ъгъла. 

Оки, време е за почивка. Ще се опитам следващите дни да бъда редовна, но с всекиден ми става все по-трудно да пиша, понеже не искам да повтарям едни и същи глупости и просто да губя както своето, така и вашето време. Ще се постарая. Имам една-две резервни идеи.
Сега ви желая лека нощ и усмихната събота!

В подготовка на нещо вълнуващо #Blogmas2017 Ден 12

Днес съм в настроение да ви направя доста дълъг списък с неща, които подкрепят твърдението, че писането на постове вечер никак не е чудесна идея. Но ще ви го спестя - главата ме боли твърде много, че да се занимавам с такива негативизми. 

Прибрах се преди около час (сега е осем и 30) и съм искрено благодарна, защото, макар и през деня в София да беше топличко, вечер времето не щади. Готова съм да изсуша косата си и да се наместя в леглото, за да гледам някой филм. Но уви, имам да преведа още няколко думи, да довърша този пост и да започна един нов, много вълнуващ!

Всяка година пиша по един много специален пост, с който да зарадвам някой от вас, читателите. Тази няма да е по-различна. Сто процента някои от вас се сещат - но тихо! Давам ви sneek peak, но все пак нека да си остане изненада! Има още няколко неща, които трябва да обмисля, и до няколко дни постът ще бъде публикуван. Надявам все пак да има развълнувани. Защото аз съм, аз винаги съм, когато стане въпрос за подобни... начинания? Ок, няма да говоря повече за това, защото вече май стана доста очевидно какви са плановете ми. 

Да се върнем към традицията: денят ми беше уморителен, защото днес са разпределени две от упражденията ми - и двете по превод (отварям една скоба, за да кажа, че упражненията по превод от испански на български са ми любимите - обожавам да се ровя в речници и да правя опити - понякога неуспешни - да предам идеите на автори през собствената ми призма); и едно упражнение по езикова култура, което не е сред любимите ми неща, но... Освен това прекарах два часа във фризьорски салон, защото чаках сестра ми. Времето използвах, за да довърша домашно и да почета книга. В момента се занимавам с "De amor y de sombra" - хубаво четиво, макар и на моменти описанията да ми идват в повече. Сега се сетих, че може би ще е добра идея да седна и да направя таблиза с отношенията на главните герои, понеже взеха да стават доста много. 

В момента Youtube си играе с мен. Всяко видео, което пусна, забива и ме дразни, само аудиото върви. А не е като да не стоя до рутера... 

Много ми се иска след упражденията утре да отида до НДК и да си взема няколко книги за мотивация. Твърдо съм решена през зимната ваканция (тя нали е мнооого дълга) да завърша една-две книги, защото, честно казано, четенето ми липсва твърде много! Както и писането за книги! Искам, искам, искам да пиша ревюта, ама... виждате как понякога не зависят само от самия човек, ами и от обстоятелствата. В случая - твърде много от тях.

Искам да ви попитам за препоръки. Има ли книга, която смятате, че задължително тряба да си купя и да прочета? Отворена съм за всякакви предложения - особено такива, които биха ме измъкнали от измислен reading slump.
Сега отивам да хапна и да се заловя с работата по поста, преди да съм заспала на стола. Лека вечер! 

(Кажете ми книги!)

Среща с Хуан Антонио Берние #Blogmas2017 Ден 10 и 11

Стана ясно доста бързо, че ще се сучва да сливам два-три дни в един пост - въпросът опира до темата, която подхванах още в началото на Блогмас. Ежедневието ми напоследък не върви по план, та понякога не ми остава време/сили, за да седна и да пиша тук. Не искам да се оправдавам, но това е причината днес да наваксвам за два дни, вместо да се съсредоточа единствено върху понеделника. Поради тази причина няма да губя много време с неделята.

Вчера денят ми беше спокоен, разнообразих го с малко изилзане вън за пазар и посещение на един зоомагазин, за да купим нещо за Хоби и Гуги. Направих закуска за останалите вкъщи, за да ги поглезя, а след това и обяд, понеже баба ни дойде на гости и ми се щеше да я почерпим, преди да си тръгне. Във времето, което ми остана, писах домашни и учих. Демек, не е особена загуба, че постът не е отделен, тъй като денят ми не беше чак толкова вълнуващ, а и съм убедена, че не ви се чете много за това как отново съм учила 5 часа.

За сметка на това днес беше интересно. Имах две лекции, а от втората ни пуснаха по-рано. Бях готова да се прибера вкъщи, защото от снощи мисля как най-накрая имам възможостта да отделя време за една хубава, удовлетворителна тренировка във фитнеса. Но (манипулативни) колеги ме убедиха да остана за една конференция/семинар/дискусия в Ректората (колеги, надявам се да четете това!). Убихме един час във филологическата библиотека - успях да пооправя още малко курсовата работа - и след това отидохме на срещата с испанския поет и университетски преподавател, бивш таакъв в Софийския университет Хуан Антонио Берние. Беше много по-интересно от очакваното! Не знам особено много за творчеството му, но ми беше интересно да чуя за живота му в България, как това преживяване е повлияло върху творчеството му. Хареса ми с каква лекота говори за преживяванията и ги свързва с творбите си. Прочете ни няколко поеми, вдъхновени от София и Бургас, а по-интересната част беше, че направи анализ. Всички добре се посмяхме, защото той си призна, че често когато го попитат какво е имал предвид с даден израз, той не може да обясни, защото просто не знае. Така че спокойно - не е трагедия, когато вие не можете да отговорите на този въпрос в час. Често авторите не са в по-различно положение, при това за собствените си произведения.

Много ми хареса чувството му за хумор също! Изглежда ми като интересен човек с интересни идеи (разви теорията, че слънцето е синьо, защото иначе няма как листата от зелени да стават жълти през лятото) и тази седмица от Панаира на книгата със сигурност ще си взема двуезичната му стихосбирка "Философията и две врабчета".

Сега съм скапана, чакам лазанята и почти лежа на масата в кухнята, докато довършвам този пост. Няма да уча, едва ли ще гледам каквото и да е. По-вероятно е да се запътя направо към леглото веднага след като вечерям, независимо колко нездравословно е това. Отивам да броя последните минути пред печката и ви пожелавам лека вечер!

Първи студентски празник #Blogmas2017 Ден 8 и 9

Не знам как да започна този пост - от пет минути стоя, пиша изречения и след това ги трия. Окей, да речем:

Вчера беше осми декември - студентският празник - и мога да заява с усмивка, че мина чудесно (като за първи път, а пък и в компания, която не познавам чак толкова добре). Бяхме освободени от лекции (год блес, и без това петъците седим по 10 часа в уни) и, ако не можете да предположите, цял ден спах, играх на Симс, поучих и... се крих в другата стая, защото дойде ветеринар у нас, за да прегледа Гуги и Хоби. И двамата са в чудесно състояние!
Отпразнувах вчерашния празник с някои от колегите си в симпатичен ресторант достатъчно далеч от Студентски град. Бяхме в собствено помещение с голям телевизор и имахме свободата да избираме сами музиката си, а и не трябваше да се съобразяваме особено с останалите посетители на заведението. "Купонът" приличаше много на домашно събиране на приятели - беше чил, говорихме си, обсъждахме за музика и какво ли още не с вдигнати на столовете крака и по чашка вино/уиски/ракия в ръка.Планът ни беше да постоим там и след това да ходим в бар в центъра, като за това разчитахме на градския транспорт - всички бяхме повече от убедени, че той ще работи цялата нощ. Само дето стана така, че метростанциите (предполагаме, че втората линия на метрото) бяха затворени, та около един часа през нощта бяхме принудени да си хванем таксита и да се приберем - така и така бяхме уморани. Поне аз бях.
И така, първият ми осми декември беше приятен и спокоен, без напивания и изпълнения, които заслужават особено внимание. Забавлявахме се и... да, това е важното. Oh well, поне не ни дават по телевизията яко пияни и говорещи глупости като "Тукъ съм да съ ръзцепа". Лайк, сори, ама не. За бъзика си пуснете някой репортаж да видите за какво става въпрос.

Заспах в около четири часа и се събудих след десет, излежавах се и слушах музика, докато Хоби припяваше повече от час. И след това излязох, за да върша работа - пазар, Джъмбо, сълзички, че съм в ДМ, но не може да си купувам козметика... знаете как е. Трагедията беше по-голяма, понеже вчера си счупих тубичката със сравнително нова очна линия, а днес - опаковката на сенките, с които подчертавам веждите си. Те са стари, като човек, който трудно се разделя със старите си неща, ме боли достатъчно. Прибрах си я и стоически се правих, че не виждам новите продукти в дрогерията.
И ето ме тук сега. Спи ми се адски, но съм сравнително мотивирана да понауча поне малко от лекциите по Цивилизация, понеже сесията наближава и изпитите няма да се вземат сами. На този етап от семестъра се чувствам малко безпомощна, защото имам да уча, а домашните губят цялото ми време. Имам допълнително книги за четене - започнах едната и няма мърдане. Ще трябва да импровизирам с плана за наваксване, защото дните ми за изричане на фразата "Това може да го свърша и утре" са на свършване.
 Все още не е и девет и половина, но едвам си държа очите отворени. Оставям учебниците, но също така и компютъра, и се намествам в леглото, защото съм твърдо решена от утре да поставя начало на здравото ученето (и уни меменцата, разбира се!). See ya later!

Случва се да има и скучни дни #Blogmas2017 Ден 7

Започвам да се чувствам по-щастлива , когато отворя нова чернова в Блогър и започна да пиша. Факт е, че е Блогмас само допринася към положителното ми настроение и трябав да призная, че ще ми липсва, когато Декември приключи. Винаги ми липсва.
Денят ми днес беше лишен от вълнения и това ще се отрази на публикацията. Имах една следобедна лекция, а през останалото време на деня четох по един предмет, подредих гримовете си и играх на Симс. (Сметнете колко време играх, след като успях да събера симсовете, преместих ги в нов - и в прочем невероятен - дом, намерих им най-добри приятели и ги издигнах до около трето ниво на кариерите, и вече си имат и първото дете. Опитайте се да познаете колко часове геймплей са това! Предизвиквам ви!)

В момента е около десет. Нямам намерение да уча, понеже имам цели три дни на разположение, за да се справя с домашни и лекции. Добре де, два, тъй като утре е студентският празник, а аз няма да пропусна да изляза с колегите и да го отбележа като за първи път. Няма да правим велики купони с много алкохол и такива глупости - ние сме културни; ще отидем на ресторант, ще се забавляваме и определено ще импровизираме през остатъка от вечерта. Истината е, че не е важно колко алкохол изпиеш и в коя от всички дискотеки си. По-ценна е компанията и спомените, които запомниш, не тези, които се мъчиш да си припомниш, докато те цепи главата на следващата сутрин.

Тази вечер ще почета "Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън. Имам високи очаквания и се вълнувам, понеже от доста време не съм чела нещо, защото аз искам. Дано книжката да е приятна и да успея да я прочета по-скоро - ще ми се да споделя мнението си с вас тук!
Ден осми от Блогмас ще бъде по-вълнуващ, обещавам. Но за него - утре. Сега ви желая топла вечер и усмихнат петък!

A day in my life #Blogmas2017 Ден 6

8:15ч. Добро утро! И честит празник!

Реших днес да разнообразя формата на блогмас постовете си, но без да излизам от рамката на дейли разказа. Вместо да говоря за случките хаотично, днес ще структурирам по час, за да ви покажа как протича един мой ден - ден за лекции и учене.
Алармата ми тази сутрин звънна в 8:15 ч. - така е всеки понеделник, вторник, сряда и петък. Обичам да ставам рано, защото се чувствам по-продуктивно и знам, че имам доста повече време, за да свърша задълженията си. Но днес реших, че мога да си позволя няколко минутки повече в леглото. По-скоро 30. Първата ми работа беше да мина през ютуб и да отбележа всички видеа, които искам да изгледам по-късно, а след това запълних времето с няколко от тях, докато не стана време да стана и да започна да се оправям за първата от двете лекции за деня, която започва в 10:30 ч.

8:45 ч. Денят ми реално започва с обличането на ежедневните ми дрехи, измиването на зъбите и skincare рутината ми под съпровода на плейлист с 244 песни - моето съкровище. (Ако искате да го слушате - ако сте фенове на кпоп - или пък имате желание да видите и останалите ми плейлистчета - Eva Koycheva в Spoify.) Обикновено тези действия не ми отнемат особено много време, но заради dance break-овете 15 минути ме делят от началото на следващата стъпка в сутрешната ми рутина.

Забравих да напиша заглавието на този пост #Blogmas2017 Ден 5

Това е единствената снимка, която направих днес, а и не показва колко разхвърляно е бюрото ми всъщност, когато се гримирам, така че всичко е наред. :)

Здрасти! 

Ще започна поста с позитивна нотка като ви споделя, че денят ми беше много приятен идори продуктивен, въпреки лекциите, които имах. Не че не ги харесвам - точно обратното е! Обожавам преводите, но понякога ми предизвикват много стрес (преувеличавам, не е толкова зле), тъй като е деликатна работа и изисква дълбоко вникване в текста. Прилича малко на занятията по литература в 11. и 12. клас, когато учителката попита "Какво е искал да каже авторът с тази метфора?" - трябва да хванеш нюанса на всяка една дума, за да я предадеш в коректен текст, без да се изгуби вложения в оригинала смисъл. Демек - яко ровене по речници, блъскане на глава в стена, защото не знаеш как е "цъкам семки" на испански (след 30-минутно разискване на текста стигнахме до извода, че се набляга не на действието, а на това, че обелките са из цялата къща. На бас, че не се сетихте) или "търчи като пумпал" (как търчи пумпалът?). 

Третата лекция за деня ни беше спестена и заради това около два час`а вече си бях вкъщи, на топличко и далеч от прелитащия сняг и вятъра, който направи пръстите ми на висулки, докато се прибирах. 

Обикновено времето за закуска е и време за наваксване със социалните мрежи и напоследък с Блогмас постовете. Но тази година следя страшно много хора и не смогвам. Така след обяд се оказах с вирнати крака на бюрото и лаптоп в скута, за да мина през повечето постове и клипове, които ми бяха останали от сутринта. Между фаворитите ми са Alisha Marie и Caely Yo, задължително гледам Aspyn & Parker, Sacconejolys, Sierra and Alex и още много, много хора - ще ми отнеме много време да изброя всички. Колкото до Блогмас - чета само български блогове. Като започнем от Криси (Diagnosis: Abroad) и Йоанна (Piece of Life), минаваме през Вик (Кръбятио) и Гери (Nightingale's Princess), та чак до Bookcyber (натиснете върху имената на всеки един от изброените, за да стигнете до блоговете). Знам си, че пропускам някого, но утре сутрин като мина през новите известия ще добавя. 

Не оставайте с впечатлението, че висенето в интернет е единствената продуктивност за деня. Около два часа висях над домашното по лексика. Нямаше цъкане на семки или други крайно енергични дейности, но речникът ми се сдоби с около 40-50 нови думи, които никога няма да употребя в ежедневието си, гарантирам ви.
Отделих време и за домашното по фонетика и фонология. Имам две седмици, за да го довърша и предам, но както е тръгнало ще си вися до deadline-а, понеже професорът ни има навика да праща грешни презентации, а не ни дава да си водим записки по време на лекция. Ще търся начини да намеря адекватни бележки и да напиша всичко. 

Имам един въпрос, който ще ви се стори някак си "в нищото", зададен в този пост, но ми е любопитно. Какво мислите за фейсбук групите към блогове, направени, за да ъпдейтват читателите? Винаги мисълта, че е много нарцистично да имаш страница за себе си, ме е спирала да си направя. Но сега като се замисля аз имам цял блог, посветен на невероятната ми персона... 

 Както и да е. Имате ли подобна страница, за да информирате читателите си за нови постове и следите ли такива, за да се улесните? Питам, защото сестра ми ми подхвърли одеве, че няма да е лоша идея аз да си направя също. В момента меря плюсовете и минусите, и определено обмислям сериозно идеята. 

Ще ми се днес да публикувам поста по-рано, така че спирам да пиша и отивам да поуча още малко в името на освобождаването ми от един изпит през предстоящата сесия. Благодаря, че прочетохте днешната доза разбъркани мисли, до утре!

(ЕХО току-що пуснаха нова песен и. минутка мълчание)

Премеждия в метрото #Blogmas2017 Ден 4

Възможно е да съм споменавала това в някой пост много отдавна, но силно вярвам, че
сполучливостта на очната ми линия в понеделник сутрин е способна да предопредели цялата ми седмица. Демек - ако успея да я направя равна и красива и на двете очи, всичко ще е наред, животът ще е розов, ще си направя всички тестове и т.н. 

Днес една новина потвърди това. През уикенда мислих теста по граматика, който правих миналия петък, защото едно момиче от курса ми написа в общия чат последователността на упражненията и в какво се състоят те, и включи няколко елемента, които аз не бях написала. Два дни се сърдих на себе си и "способността" ми да не дочитам условията на упражненията. Това чак до първата лекция днес, когато се заговорих с колеги и те казаха, че и те не са го правили. Когато момичето, което написа това за упражненията, се появи, се усмихна и каза "А ми аз ги написах, но то не беше в условието". В такива моменти има място само и единствено за искрено щастие. Аз ви казвам, че очната линия определя сполучливостта на седмицата.
Днешният пост ще бъде кратък, защото не се случиха кой знае колко вълнуващи неща, за които да ви разкажа. А и защото часът е почни 11 и ми се иска да легна и да погледам сериал, защото напоследък единственото време за гледане ми е в метрото, докато пътувам за уни. Обикновено стоя права в близост до някоя от вратите на първото влакче и се смея на някоя драма, с което си изпросвам неразбиращи погледи от баби наоколо. Днес една съсредоточено гледаше в екрана на телефона ми и клатеше глава - така и не разбрах дали беше защото се забавляваше от случващото се в епизода или защото не разбираше.
Приключенията ми в метрото не спират с това. След лекциите заредих картата си за градския транспорт и се запътих към входа на метрото. Около два час`a няма чак толкова много хора, но се беше извила малка опашчица през машините за чекиране. Попаднах зад мъж, застанал между две от тях, опитваш се да маркира билетчето си. В опита да стигна по-бързо до метрото (чувах как това в моята посока вече идва) маркирах картата си и момента, в който се опитах да се извъртя, за да подмина господина, той се шмугна и отпраши през моя изход с нечекираното си билетче. Хем ми стана смешно от бързата му реакция и смелостта да се възползва от едното пътуване, хем ми стана тъпо, защото изведнъж се оказах завързана в следващите 20 минути (май са толкова), понеже картата не може да бъде използвана два пъти подред.
Long story short, извиках го, казах му, че е влязъл не както трябва, а той ми подаде билетчето си и отпраши. Дано не го е хванала контрола. А и да е... да се престорим, че злобната ми страна не съществува.

С това интересното се изчерпа. Сутринта станах, оправих се, послушах си музика и отидох на лекции, после се случи това с метрото, когато се прибрах хапнах и седнах да уча. Отделих около два часа за разговор с приятелка и след това продължих с писането на домашни и координирането на други задачи. И ето ме тук. Денят беше лишен от кой знае какви събития - ще свикнете този месец; животът на студента не е толкова вълнуващ, колкото го показват по филми и сериали. Но ще се постарая поне няколко от предстоящите постове да са една идея по-интересни.
Сега се връщам да редактирам поста, за да го публикувам преди полунощ. Ще напиша още 2-3 упражнения и ще наваксам с епизодчета, докато просто не заспя. Лека нощ на вас!
(Бърза бележка: Днешната песен е новата ми любов, надявам се да ви хареса!)

Пълна липса на организация #Blogmas2017 Ден 1, 2 и 3

Трябваше да напиша този пост още снощи, но вниманието ми беше приковано върху една мини драма от седем епизода с избираем от зрителя край. Не че има голяма разлика - само заглавието е една идея по-различно от първоначално планираното.

Здравейте и... а ми, Блогмас? Как ви се струва? Последните три години участвах в масовото публикуване на съдържание на различни платформи в Интернет, тази няма да пропусна, въпреки че започвам с известо закъснение. 

Пропуснах първи и втори ден, защото се опитвах да се убедя да не се включвам в лудостта тази година. Само тези от вас, които са писали или снимали ежедневно, могат да разберат колко отговорност идва с тази привидно забавна дейност. Качване всеки ден, обработка и редакция, снимков материал, а пък да не говорим за това, че все пак трябва да има нещо, за което да пишеш.
Трудно е, но на мен ми е страшно забавно, а и обичам от година на година да се връщам към стари постове и да чета за това как съм си прекарвала дните до коледните празници. Поради тази причина 2017. няма да бъде пропуск. Може би някои дни ще съчетавам постове - ако нямам много за казване или просто не мога да пусна пост навреме; други дни ще публикувам постове на някакви теми, не конкретно посветени на ежедневието ми. При всяко положение се надявам да се забавлявате. Дори и да не четете постовете ми, пожелавам ви много емоционален и интересен декември! 

Днес е трети декември, неделя, дъждовен и безснежен ден, перфектен за закуска с пържени филийки и чай, и маратон на някой сериал до печица, на топличко. Това ще правя аз, само че вместо сериал ще се съсредоточа върху довършването на няколко домашни и ученето на лекции по Цивилизация на Испания. В списъка ми със задачи са също оправяне на стаята, редактиране на два бъдещи поста и, разбира се, довършване на този. Няколко пъти през деня ще се връщам към него, за да добавям по няколко реда. И ще го публикувам довечера. Поне такъв е планът.

14:50 ч. Дните при мен рядко вървят по план - сами ще го разберете този месец. Вместо да си лежа до късно, станах десетина минути след написването на горната част на поста, оправих стаята, почистих кътчето на Гуги и Хоби и излязох, за да закарам сестра ми на изпит по японски. След това около два часа бях по магазини с майка ми, за да довършим пазаруването на храна за следващата седмица.
Последните две седмици се завърнах към Симс 4 и това е както добре, така и зле. Напълно съм "за" практиката да не се прекалява с учене и работа и когато просто искаш да правиш нещо, да му отделяш време и да си доставяш удоволствие. На този принцип тези дни си позволявах да стоя малко повече пред компютъра. Резултатът е два починали от старост симса и дъщеря им, която в момента се опитвам да събера с друг симс - направих него преди да попиша тук. Засега мисията не е успешна.

Впрочем, искам да ви запозная с Гуги (синичко) и Хоби (зеленичко), понеже ще четете доста за тях тук. Тe са две вълнисти папагалчета и са малки разбойници. Будят ме в осем, когато им е скучно дърпат канапа, омотан около пръчиците за стоене, не признават музика, която не е кпоп (любимата им песен е Peek-a-boo на Red Velvet), не обичат да спят на тъмно и най-любимото им занимание е да тропат с мънистата пред огледалцето в клетката им. Все още свикваме да съжителстваме - те са малко страхливки, а пък аз си поспивам до късно по навик, особено уикендите - срещу това те се бунтуват. Засега се разбираме и съм убедена, че след още някоя друга седмица ще свикнем напълно.
Вече е около три, а аз ставам, за да преведа един текст, който ми остана за домашно, да започна това по лексика и евентуално да почета лекции по Цивилизация.

21:50 ч. И като говорим за промени в плановете. Направих превода, който фигурираше в списъка със задължения, и след това... Реших, че ще ходя в Икея. Причината - от известно време много искам да си сменя бюрото. Имам моето откакто се помня - най-малко от пет. Дългогодишният ми приятел ми беше много верен, но на този етап се нуждая от повече място за складиране на учебни принадлежности и какви ли не други работи. А и просто искам промяна. За мен именно тя стои в основата на мотивацията (това ще го научите скоро, в един от предстоящите ми постове).
От нас до Икеа е 20-тина минути, така че запалих колата и с баща ми си направихме кратко пътешествие. Намерихме каквото ми трябва и без много чудене си донесох обратно вкъщи новото приятелче. Няма да го кръстя - това е запазена марка за електронните ми придобивки (телефонът ми например се казва Йоли).

Тук трябва да дам кредит на баща ми, чиято инженерна мисъл винаги ме спасява в сглобяването на разни конструкции от Икеа. По-вероятно е да построя кулата в Пиза от няколко прави дъски, отколкото бюро, честно. Да речем, че се дължи на липса на въображение за... за сглобяване на бюра?
Миналия декември започнах една традиция, която искам да подновя. В края на всеки пост ще публикувам по една песен, която отговаря на настроението ми, обичам страшно много или просто искам да ви покажа, защото смятам, че си заслужава. Не гарантирам, че няма да публикувам корейски поп... като днес.
С това ви казвам чао, понеже имам още два часа до лягане и мога да ги използвам за написването на някое друго домашно или работа по курсова работа. Желая ви усмихнат понеделник (въпреки дъжда) и се надявам утре отново да се срещнем тук!

Не може ли утре да е неделя :(